Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2017 05:00 - Клаустрофобия. Паническа атака. Когнитивен модел за терапия (техники).
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2724 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                   Клаустрофобия. Паническа атака.

                                            Когнитивен модел за терапия (техники).

 

Клаустрофобията е едно от най-неприятните нервни разстройства, защото това е страх от затворено пространство. Днес затворените помещения постоянно придружават човек, като например превозни средства, асансьори, душ кабини и солариуми. В трудни ситуации дори дрехите, които са здраво около врата, могат да предизвикат паника, така че вратовръзката или шалът за хора с клаустрофобия е потенциално опасна.

Клаустрофобията е едно от пространствените фобии, които включват страха от височина, дълбочина, тъмнина и открити пространства. Неприятната ситуация може да предизвика неразумно чувство на безпокойство или дори паническа атака, което обикновено е придружено от соматични симптоми, като усещане за задушаване, сърцебиене, замаяност и други.

Защо възниква клаустрофобията?

Клаустрофобията не е нищо повече от страх, но обикновено всички наши страхове идват от детството и се култивират в нашите семейства. Не можеш да се родиш с клаустрофобия, но можеш да имаш вродена склонност към нея. Към тази предразположеност по-нататък се добавя средата, в която расте и се развива детето. Ако един от родителите има клаустрофобия, твърде е вероятно детето да възприеме неговото поведение и опасения и с  времето също ще започне да се притеснява от затворените пространст

Клаустрофобичните пациенти често търсят промени и нещо ново, стараят се винаги да се движат, а в социален аспект много се страхуват от ограничаване на техните права и свободи. Много често страхът от затворено пространство се активизира (отключва), когато детето, предразположено към дадена фобия, се натъква на ситуация, неприятна за него положение. Например, ако родителите като наказание са принуждавали детето да стои в ъгъла или да е заключени в килера, това може завинаги да формира страх от затворени пространства.

Фобията може да бъде провокирана и от случайни събития – попадане в заключена кола, остаяне на детето само затворено вкъщи или на други места. Клаустрофобията може дори да се развие от трудни раждания, когато бебето остане в родилния канал. В допълнение, причината за развитието на клаустрофобия могат да бъдат различни физически травми на главата, както и мозъчни заболявания.

Има любопитна теория, която гласи, че при образуването на клаустрофобия се включват човешките сливици. При хората, които са склонни към панически нарушения, дясната сливица обикновено е по-малка от лявата. В този случай горната част на сливиците е отговорна за произвеждането на импулси, които влияят върху нервната възбуда и други признаци на страх, като адреналин, честотата на сърдечния ритъм и т.н.

Как да се познае клаустрофобията?

Клаустрофобията е психическо разстройство, придружено от доста осезаеми соматични проблеми. Ето защо пациентите често започват да се подозират за наличето на вътрешни болести. Това не е изненадващо, тъй като по време на паническата атака сърдечният ритъм се увеличава, налягането се повишава, развива се усещане за задушаване и липса на въздух.

В случая човек трябва да разбере, че това са абсолютно нормални симптоми на паническа атака, които не са свързани с физически заболявания. За да разберем, че това е точно клаустрофобия, трябва да се има предвид, че соматичните симптоми са съпроводени винаги от страх от ограничаване на свободата и страх от задушаване, въпреки че тези страхове понякога могат да отидат на заден план, когато се появяват соматични проблеми.

По време на пристъпа се появяват проблеми като задушаване, сухота в гърлото, придружено от потене и кашлица, като човек обикновено иска да разкъса дрехите си, за да улесни достъпа до въздуха. Също често се наблюдава повишено потене, горещи вълни или студени тръпки, треперене, изтръпване на крайниците и гадене, главоболия и замаяност, звънтящи уши; има случаи на поява на т. нар. „акушерска ръка”.

Обикновено пристъпът на клаустрофобия започва при определени условия и на определени места. Например, много хора започват да се паникьосват в асансьор или в тъмно помещение, има хора, при които се паникьосват дори при сядане във бръснарския салон, тъй като това ограничава свободата на действие. След няколко силни атаки, дори спомените за неприятни условия могат да предизвикат паника.

Особености при протичане псистъпа на класустрофобия.

Клаустрофобичната атака може да започне почти моментално. В същото време няма рационален обясним страх, първо има аларма от нещо", а след нея започват соматични симптоми. Човек дори не може да осъзнае какво причини настъпването на атака и  е най-нормално да подозира някакво физическо заболяване. Но веднага щом причината за страха се елиминира, повечето от отрицателните усещания изчезват веднага.  Възбудата и повишената тревожност могат да се усешат още няколко дни в полето на пристъпа. Ако човек ясно знае причината за пристъпите си, той може да почувства тревожност при възможността да се срещне с нея и всъщност да провокира сам паника. Ако човек се страхува от асансьор, но утре му предстои да използва такъв в многоетажна сграда, то самото очакване за предстояшето ще повиши тревоцността и паниката може да започне още преди влизане в асансьора.  Този страх от страхът прави атаките още по-силни и техните негативни последици още по-осезаеми, но трябва да се помни, че клаустрофобията не винаги е причина за неприятни усещания, понякога е резултат от по-сериозни заболявания. Причините за пристпите на клаустрофобия могат да бъдат проблеми със сърдечно-съдовата система, някои психични заболявания, проблеми във функционирането на панкреаса или надбъбречните жлези и захарен диабет.

Провокиращ фактор на развитието на клаустрофобия може също да бъде депресия и продължителен стрес, изтощение на организма, както физически, така и психически, както и някои хормонални нарушения. Жените са по-податливи на това заболяване, тъй като тяхната емоционалност е традиционно по-висока. Ако пристъпите се случват достатъчно често, те напълно унищожават ритъма на живота на човека, тъй като по-голямата част от времето човек прекарва в очакване на страх или в страх. Постепенно това може да доведе до нежелание да напусне апартамента и пълен отказ от общуване.

Лечение на клаустрофобия.

Лечението на клаустрофобията зависи от тежестта на заболяването. Понякога за да се реши проблема може да помогне само простата комуникация с психолог, който може да помогне за разкриване същността на проблема и да научи клиента си как да се справя със своите страхове. Съществуват обаче и ситуации, при които лекарствената терапия не може да бъде премахната. В тази ситуация най-често се използват бета-блокери и антидепресанти, които намаляват ненужното безпокойство, нормализират сърдечния ритъм и помагат за по-лесно понасяне на страховете.

Освен това се използват някои психотерапевтични техники, например, много бързи и добри резултати постига когнитивната терапия. Тази терапия предполага да преживяваме отново и отново неприятна ситуация и да влезем в състояние на страх, но вече под ръководството на специалист, който обучава клиента как да излиза от тези ситуации.  

Понякога дори само методът на десенсибилизация повлиява положително клиента.

Той се състои в това, че човек периодично трябва да преживява ситуации, които го карат да се страхува. Първоначално клиентът се поставя в такива ситуации само за няколко секунди, но постепенно продължителността им се увеличава, докато свикне с тях и не забравя за техния дискомфорт. В допълнение, повечето пациенти задължително се обучават на релаксация и дихателна гимнастика. В трудни ситуации тези умения помагат за справяне с проблема и за излизане от състоянието на паниката. Съществуват и техники за спиране на атаката от паника в самото начало.

Пълно решаване на проблемите с клаустрофобията без помощта на специалисти, професионални психолози, е изключително трудно, но усвояването на умения за справяне по време на атака е необходимо. Класически е подходът на когнитивните терапевти, които препоръчват:

самото начало на атаката клиентът да се иска да се отпусне, това ще му помогне да мисли по-трезво и спокойно;

-трябва да анализира страхът си и да се убеди, че в неговата ирационалност не си струва, че във всеки случай е безпричинен и ирационален.

-в самото начало на паниката човек не трябва да се опитва да диша по-дълбоко, защото повечето неприятни симптоми са причинени именно от хипервентилация;

-необходимо е ясно да разбере, че е здрав, а всички неприятни усещания са изключително признаци на страх.

-не бива да се опитва да преодолява страха си, а да положи  усилия да забрави за него;

-много е полезно да обърне внимание на нещо друго, например, да пусне музика на мобилния си телефон, може да си спомните нещо приятно или дори да пее – най-важното е да не мисли за страха си;

Когнитивно обяснение на паническата атака и модел на интервю.

Проявите на нарастващата тревожност до степен паническа атака настъпват тогава, когато човек изпитва промяна в телесните си усещания. По принцип всеки човек изпитва такива промени, но част от хората интерпретират тези промени погрешно, вярват в правилността на тази своя погрешна интерпретация  и това ги прави тревожни. Тревожността на свой ред засилва неприятните телесни усещания и те започват да се интерпре­тират от индивида едва ли не като катастрофални. Това още повече засилва тревожността, което на свой ред за­дълбочава телесните усещания и т.н. - кръгът се затваря и се появява паниката.

Хората с панически пристъп имат не само трайна наг­ласа да интерпретират погрешно телесните си усещания, но и са много добри в "улавянето" на тези усещания. За да разберем всъщност хората с паника, много е важно да раз­берем защо те правят тези свои погрешни интерпретации, които освен това са и „задължително“ негативни. За тази цел  съществува специален модел на интервю и за да бъде накаран клиента да започне да разбира проблема си, пси­хологът трябва да започне консултиращата си терапия с този модел, в процеса на който консултираният индивид последователно минава през отговорите на следните въп­роси:

1. Кой е първият признак при теб за появата на твоя проблем?

Тук клиентът винаги назовава телесното усещане – напр. сърцебиене. Вегетативните усещания са винаги от вегетативния кръг, но при всеки човек има различни вътрешни маркери (отмаляване, тремор, топли/студени вълни, акушерска ръка, учестено дишане и пр.)

2. Какво означават за теб тези усещания? (тук се изисква подробен отговор). Клиентът задължително изброява усещанията си и то в много точна хронология на появата им.

Например:

-имам сърцебиене;

-след това усещам, че ще получа инфаркт;

-после започвам да  треперя;

-след което се появява усещането, че ще крещя, ще полудея и пр. 

3. Какво са направили или какво правят за теб в емоционален план тези усещания?

Например – ставам напрегнат, тревожен, изпитвам страх и пр.

4. Какво са направили тези твои емоционални реак­ции за телесните ти усещания?

Тук в 99 % от случаите клиентът отговаря,  че вегетативните усещания се засилват.

5. Приключване с подробно очертаване на конкрет­ния порочен кръг.

↓-вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-засилени вегетативни  усещания;

↓-засилена тревожност;

↓-още по засилени вегетативни усещания.

Тук е мястото да се акцентира върху една от грешки­те, допускани често от по-неопитните психолози. При тях често се появява страх, че работейки с клиента си по този модел, могат да засилят интензитета на емоциите в него до степен състоянието му да се влоши и той да започ­не да си мисли, че ще полудее. Подобен развой на интер­вюто е много малко вероятен, тъй като „вървенето“ по то­зи модел на практика доказва на клиента нереалността на собственото му мислене.

↓-атака на симптома;

↓- вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-вегетативни усещания  - но без наличие на инфаркт.

Когато е необходимо да се направи оценка на това, което практически се случва при консултирания индивид по време на паническия му пристъп, винаги е необходимо да се фокусира върху специфичен епизод. Това е цел на интервюто като терапия.  За тази цел пси­хологът не казва: "Разкажи ми какво става при тези прис­тъпи!". Неговият въпрос е: "Разкажи ми всичко, което се случи при последния епизод!" За този епизод клиентът разполага с най-сериозни подробности.

Порочният кръг при панически пристъп се създава при следна­та последователност:

image

Значението, което конкретната ситуация има за кли­ента, стои в сърцето на формулировката на проблема! И тъй като правилната и точна формулировка на проблема е от изключителна важност за ефективността на консул­тиращата терапия, и тук психологът работи по определен модел:

"Сега ще правя следното: ще питам за всичко, свър­зано с най-скоро случилата се проява на конкретния проб­лем и искам максимално точни и подробни отговори на въпросите ми”:

1.Кога е било това? Какви бяха усещанията ти?

Отговор, описание

2.Какво премина през мисълта ти в онзи момент?

Подробен отговор

3.Кое беше най-лошото в това, което се случи и в то­ва, което си   мислеше  тогава?

По време на отговора психологът дискутира спори с клиента, като иска той да се съгласява или обратно - да не се съгласява с психологичната теза. Когато клиентът се съгласява, тогава фактически се постига терапевтич­но сътрудничество. Това е лесно, защото клиентът вижда, че не се сбъдват предвижданията му. Доказва се абсурдността на неговата теза чрез аргументи, т.е. опровергават се грешките в мисленето и интерпретациите му за вегетативните усещания.

4.Тази мисъл обичайна ли е за теб, когато възникват такива проблеми? Тук е важно психологът да стимулира разсъжденията на клиента.

Отговор, при който следва да се стимулират и разсъждения.

5. Как се чувстваш, когато имаш тази мисъл? Как точ­но (опиши ми) почувства, че си уплашен (уплашена)?

Описание

6. Какво стана тогава с твоите физически усещания?

Описание

Този модел практически оформя порочния кръг, в кой­то клиентът се намира. В началото той не е наясно с този порочен кръг и не го знае. След това той започва да го разбира, но само като една последователност. За да се до­веде процесът докрай, психологът трябва да сподели разбиранията си за порочния кръг и да мине по него заедно с клиента си. Целта е този кръг да стане много ясен за човека с панически проблем, тъй като едва след това вече би могло да се говори с него за негативните му емоции. При това на психологът трябва да му е пределно яс­но, че клиентът няма да приеме обясненията, ако те не стиг­нат до нивото, на което той може да ги разбере.

По време на тази дискусия проблемът може да се раз­двоява, да се размножава, да се разчленява и всички тези варианти и разклонения е необходимо да се разглеждат и обясняват един по един.

Важно: По време на тези разяснения и дискусии клиентът не бива да бъде окуражаван да върви по посока на страховете си, за да се постигне едновременно смъкване на нивото на напрежението му (това е погрешен и популистки ход). По-добрият и ефективен (като краен резултат от консултиращата терапия) начин е да бъде да­дена висока оценка на появите на смелост от страна на клиента в опитите му да преодолее проблема и от тази позиция да се търси снемането от напрежението на преживяването за вина у него. С други думи: “Давайте много висока оценка на смелостта и от тази позиция сваляйте напрежението”.

Важно: При консултиращата терапия на паниката за нито един терапевтичен похват не може да се приеме, че е със 100% ефективност при всички конкретни случаи, поради което да е задължително да се ползва от психолога. Има обаче нещо друго, което е абсолютно задължително консултиращият да спазва и прилага - това е наличието на логична връзка между конкретният проблем и конкрет­ния начин за преодоляването му. Обикновено схемата, чрез която се стига до тази връзка и до нейното обяснение, изглежда приблизително по следния начин:

Психолог: Когато тези физически усещания са би­ли така силни, съвсем е разбираемо да си мислил, че е въз­можно да се случи това (т.е. проблема на ситуацията, с която клиентът е дошъл). Какво точно се случва през то­зи период?

Клиент: Дава отговор, от който като цяло обикно­вено следва: "Става ми още по-зле!" - нещо, което е сама­та истина. Човекът наистина си е мислел така и тук всъщ­ност се намира първият порочен кръг.

Психолог: След като интерпретира засилените усещания на клиента си, следва да обясни, че това всъщност е ново, още по-високо ниво на опасност, поради което е напълно нормално клиентът да се чувства още по-трево­жен. Всъщност, при всеки един панически пристъп неща­та вървят по спирала и тази спирала трябва да бъде обяс­нена на клиента точно тук, за да му се покаже, че всеки един панически пристъп идва не от самите реални усеща­ния на консултирания индивид, а идва от страха, който той изпитва от усещанията си.

Едно такова разяснение подсилва процеса на разубеждаване, който би трябвало да протича у клиента и смъква нивото на напрежение при него, тъй като прави проблема му по-малко значим.

 

Когато психологът споделя с клиента си своята фор­мулировка на неговия проблем, индивидът обикновено се стреми да я реинтерпретира. Така всъщност консултира­щият помага на консултирания да се сдобие вече с две хи­потези за проблема си, а не да има само една - тази, с коя­то е дошъл, търсейки помощ. Това вече му дава възмож­ност за избор - изключително важен момент в процеса на консултиращата терапия. Ето защо правилната форму­лировка по проблема от страна на психолога е с много голямо значение.

image


Тук психологът разяснява, че при здраво сърце инфаркт не може да се получи и второ, че сърцебиенето не може да доведе до инфаркт. С други думи причините могат да са много по-различни. Именно тогава клиентът разбира, че сърцебиенето не е опасно, а самия страх от него, т.е. интерпретацията.

 

В хода на терапията тази формулировка се разраства, тъй като се добавят нови неща в порочния кръг (т.е., до­бавят се нови усещания). Така постепенно се стига до ко­рените на проблема - обикновено това са неща, заучени още от детството, които допринасят за неправилната ин­терпретация от страна на клиента.

Понякога е възможно консултираният да реши, че пси­хологът не може да му помогне, тъй като не знае, как е започнал проблема, не е присъствал при началото му, не е очевидец. В такива случаи би могъл, и то с добър ефект личният проблем да се свърже с аналогичен, но добре поз­нат и разбираем за всички проблем, напр:

Психолог: "Представи си, че утре се събуждаш в бол­ницата със счупен крак и нямаш спомен как точно се е случило това. Трябва ли лекарите да са видели какво точ­но е станало, за да ти помогнат или за целта е достатъчно да преценят състоянието на крака ти?"

Ако трябва да се обобщи водещият момент в процеса на консултиращата терапия при паническия пристъп - ней­ната първа и особено важна част се състои в идентифици­рането на проблемите. Клиентът винаги излага ситуациите стъпка по стъпка, защото проблемът винаги се проявява по един и същ ред.

Източник:

image

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817454
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031