окт. 18, 2016Posted on окт. 18, 2016 in Водещи Новини, На фокус, Рецензии   ЕДНА КНИГА, ИЗПЪЛНЕНА С ЛЪЖИ И СЛОВЕСЕН ТЕРОР  

Лъчезар Еленков

 

Една книга, изпълнена с лъжи и словесен терор,

присъщи на литературното чудовище

 

Повод за тази моя публикация е книгата на Елена Алекова „КРУШЕНИЕТО” с подзаглавие „Към историята на Съюза на българските писатели 1990 – 2016 година”.

Накратко за феномена литературно чудовище. Сутрин се събужда с незамлъкващия вътрешен часовник на умопомрачаващото го тщеславие. Вечер заспива в хладните чаршафи на обвилата го през деня злоба и завист. Притежава добра литературна подготовка, но не е автентичен писател. В повечето случаи попива чужди идеи и внушения, после ги представя за свои. Блести с отразена светлина. Амбицията и енергията му да бъде забелязано са неизтощими. Понякога са толкова активни, че стават опасни за околните събратя по перо и не само за тях. Никога не изпада в апатия. Изявява се ту като мъж, ту като жена, понякога скимти и двуполово (тук перифразирам Христо Ботев). Залива вестниците, списанията, сайтовете, книжния пазар с текстове, които се харесват на снобите, на поръчителите и даже на обикновените хора, които са далеч от литературата и нейните проблеми.

Насища всичко с лъжи и клевети. То е налудничав нарцис. Чудовището излъчва даже и ореол. Ще познаете, че е фалшив, ако се сближите с него. Под привидното сияние се спотайват лед, омраза, завист, ненавист. Една от отличителните му черти е стремежът да се гмурка в обкръжението на известни имена. Презира себеподобните. Бяга от тях като от чума. То е с неизживени комплекси. Овладяло е до съвършенство мимикрията и многоцветието на хамелеона като средство за прикритие и нападение. Даже действа с „подвига” на Херострат. Само и само да е герой. За него книгата не е духовна необходимост, нещо като отдавна омръзнала му черква, в която влиза, за да се покаже на богомолците, не да се пречисти. Събира информация за набелязаната си жертва – в повечето случаи дочута от сплетни на неосъществени личности, а също и от свои „съждения”.

За него моралът не е икона и красота на човешкото присъствие на земята, а излишна категория в борбата му за изява и постигане на целите си. То е безскрупулно. Кланя се наляво и надясно с прикачена усмивка пред силните на деня, за да го заобичат и му повярват в неговата „праведност” и „болка”… Литературното чудовище вгорчава дните на събратята по перо. Трови ги методично, обмислено, постоянно. Има индивидуален подход към всекиго – според характера, вкуса им и изгодата от него. А когато спечели и най-малкия знак на доверие, забива отровния си зъб в туптящата вена на поредната си жертва.

Сънят на разума ражда чудовища! – това велико откритие го прави в капричосите си испанският художник Франциско Гойя. И най-ужасното е, когато сънят на разума ражда терора на литературното чудовище. Ще добавя, че заспалият разум на обществото го ражда. Защото разум в разума е съвестта.

 

Литературното чудовище е събирателен образ на починали и живи „личности”, а всъщност шарлатани, шетали и шетащи днес в духовното пространство на Отечеството ни. Те се развихриха особено през последните двадесет – тридесет години в Българско, по време на „демократичния” преход. С книгата си „Крушението” Елена Алекова се вписва в събирателния герой, наречен ЛИТЕРАТУРНО ЧУДОВИЩЕ.*

В споменатата по-горе книга терорът на литературното чудовище се е разпрострял на 417 страници. Искам да подчертая, че пиша с омерзение тази моя публикация и ми е жал за прахосаното време да прочета стотиците лъжи, клевети, пасквили, скудоумия, инсинуации, злобни „умозаключения”, арогантни характеристики.

Също и факти, непочиващи на истини, а  на голям стремеж Съюзът на българските писатели да бъде оклеветен пред българската общественост и не само пред нея – нали сме неразделна част от Европейския съюз. В тази книга няма документи.
А болна изкривена психика се представя за голяма истина и стремеж да бъде спасено от „крадците” писателското
сдружение.

Какви безсмъртни „прозрения”, които дори засенчват прозренията на древните философи, оставили ги в трактатите си като наследство  за човечеството!
Не, не сте се освободили още от демоните, Елена Алекова!
Сама признавате за тяхното присъствие дълбоко във Вас.

Бъдете все така „благородна” и „велика”! Словесният Ви терор ще Ви доведе до светло бъдеще! Действайте! Неукротимо! Като описаното в преамбюла ми ЛИТЕРАТУРНО ЧУДОВИЩЕ!

 

25 септември 2016 г.

 

* откъсите от встъплението ми за феномена „литературно чудовище” са от моя статия, публикувана преди 10-ина години във в. „Дума”. – Л.Е.

  със съкр...

с нашто семьоноффско величие,което тук се явява яростна Защита..

Насища всичко с лъжи и клевети. То е налудничав нарцис. Чудовището излъчва даже и ореол. Ще познаете, че е фалшив, ако се сближите с него. Под привидното сияние се спотайват лед, омраза, завист, ненавист. Една от отличителните му черти е стремежът да се гмурка в обкръжението на известни имена. Презира себеподобните. Бяга от тях като от чума. То е с неизживени комплекси. Овладяло е до съвършенство мимикрията и многоцветието на хамелеона като средство за прикритие и нападение. Даже действа с „подвига” на Херострат. Само и само да е герой. За него книгата не е духовна необходимост, нещо като отдавна омръзнала му черква, в която влиза, за да се покаже на богомолците, не да се пречисти. Събира информация за набелязаната си жертва – в повечето случаи дочута от сплетни на неосъществени личности, а също и от свои „съждения”.

ВЕСТНИК „МОНИТОР”, 5 ОКТОМВРИ 2000 г., БР. 615

Публикувам части от отговора, като прибавям някои изречения, за да осъвременя публикацията. Случаите имат съвременно развитие.

Повтарям отново, че с омерзение пиша тези редове. И все пак трябва да се противопоставя на пасквила на Елена Алекова, да кажа истината. Защото окончателно се убедих, че съчинението й намирисва на част от предварително разработен сценарий. Ще опровергая само по-едрите лъжи. И пак подчертавам, че част от лъжите й са публикувани в книгата „Крушението”, но с друго заглавие – „Герой на нашето безвремие”. Различно от „Монитор”. Защо го е сменила? Навярно се бои от нещо! Пак си служи с оправдателни хватки. Цитирам: „Статията бе публикувана във в. „Монитор”, редактирана и с допълнения (без мое знание). От допълненията бе извадено ново заглавие – „Остап Бендер иска да приватизира писателите”, без уточнението, че това не са мои думи. При прочит на автентичния текст, който публикувам тук, т.е. в „Крушението”, се вижда, че отговорът на потърпевшия, публикуван в „Монитор” по-късно, освен умопомрачителните себевъзхвали и полуистини – полулъжи съдържа по същество полемика с тези немои редове. Статията е симптоматична за началото на процесите и метаморфозата на нравите в СБП, довели го до плачевното му положение в наше време.” Чети в „Крушението”, стр. 165, долу, под звездичката (б.а.)

Госпожо Елена Алекова, кого лъжете? Наивници или писатели? Ще Ви попитам само, защо не опровергахте текста си в „Монитор” и не попитахте редакторите за грубата фалшификация на думите Ви? За тези Ваши оправдания и нови лъжи имате много здраве от арменския поп! Уплашихте се, че истината, рано или късно, ще блесне. И дойде нейният ден! Моят отговор, колеги, беше „Мераците на Остап Бендер в рокля”. И тези мераци се сбъдват днес.

Цялата книга „Крушението” е въшлясала от мераците й да стане ръководна
личност в СБП.

Но Ви предупреждавам, Елена Алекова, ако не спрете „победния” си марш да заливате печата и интернет със сплетни, измислици, клевети и лъжи по мой адрес и по адрес на СБП, ще предам всички мои документи на българското правосъдие!

пп
моля, изкушените читатели,да потърсят ..и пасквила във в Монитор
Остап Бендер иска да приватизира писателите..
пълен с клевети и лъжи на въпр авторка/ Е Алекова
ето и адреса във ФБ

https://www/...книга.../900304816770253/

от стр на СБП, г-н Лъчезар Еленков

Пред следователя в Софийското градско следствено отделение заявих, че писателите, членове на СБП, винаги са били и са съвестта на нацията – от най-младите до ветераните. Бях извикан при следователя едва ли не като вещо лице, което дълги години е било секретар и главен секретар на СБП. Дълго чаках в чакалнята, защото следователят бе така любезен да ми съобщи чрез дежурния офицер, че при него има друг писател. Тогава там срещнах на входа и Елена Алекова. Не зная какво е говорила пред него. И това не ме интересува! Но прокурорът опроверга доносите срещу Ръководството на СБП, написани от Богдан Кръстев. Дело няма да има! Казвам го да чуят тези, които много желаеха това да се случи.
От написаното в книгата „Крушението” добре прозира, че авторката е една от онези, които са желаели да се обяви съдебен процес срещу „безобразията” и „кражбите” в СБП.
Същата авторка много години отравя атмосферата на нашите отчетно-изборни и Общи събрания. Взема думата по няколко пъти. Държи се арогантно и недостойно за творец, за какъвто „праведник” се изповядва в книгата си за духовната атмосфера и финансово състояние в СБП. Тя ли е истината?! Да престане да се рови с активна „съвест” в нашия творчески и обществен живот. И да злепоставя писателите в пресата и в интернет, от екраните на телевизиите. Направени са няколко финансови ревизии. Всичко е изложено пред нашето последно Отчетно-изборно събрание. И е предадено в съда – по решение, прието с болшинство.

Накратко за феномена литературно чудовище.

Сутрин се събужда с незамлъкващия вътрешен часовник на умопомрачаващото го тщеславие. Вечер заспива в хладните чаршафи на обвилата го през деня злоба и завист. Притежава добра литературна подготовка, но не е автентичен писател. В повечето случаи попива чужди идеи и внушения, после ги представя за свои. Блести с отразена светлина. Амбицията и енергията му да бъде забелязано са неизтощими. Понякога са толкова активни, че стават опасни за околните събратя по перо и не само за тях. Никога не изпада в апатия. Изявява се ту като мъж, ту като жена, понякога скимти и двуполово (тук перифразирам Христо Ботев).

ИЗПЪЛНЕНА С ЛЪЖИ И СЛОВЕСЕН ТЕРОР
Лъчезар Еленков

дежурно дрънкало по форумите ?
пишеш клевети, без никакъв смисъл,логика и..здрав разум..
даже, речника ти е на семьоноффска баба

защо там ,не си водиш дебатите и клюките..
/срамота, тези хора са твои колеги, и ти ги маскариш..най нагло публично
не те разбирам, освен , че си многоо болна...
аз имам 3 приятелки колежки в Германия,и се радваме да се видим
да хапнем, пийнем, да се смеем и разходим..вече 10г..
на най младата ,дори и подарих НОРКАта..
момее, не си права!

само ти, не го разбра, 20г се моташ..по форуми и паланки
язък за 5 те..полувисши..

В момента СБП / image
е порочен червенопартиен съюз и това е положението!

по-голямаат част от народа страда от атавистичен/древен/ синдром на
дълбок когнитивен дисонанс.има такъв личен, има и трайно изразен..обществен
в България, симптомите са особено ярки,и показателни..
това се характеризира с ..взаимно-изключваши се мнения и настроения..
това е деструктивно, асоциално и пагубно явление..
защо е така ?
поради изкривеният "модел",който ни бе наложен 45г. от Матушка Ръшъ/първом
затова и 2/3 от хората, не успяват да разсъждават критично и самостоятелно
те служат на клишета/мисъл-форми/ и постулати, заложени в Социалната Матрица..
това искам да акцентирам в моите поредица/ постове..
давам пример с копукова, а също и с леопом2, поморийският писарушко
Мисълта трябва да е освободена,логична, и градивна..
защото..5 Истини..не съществуват, росе..
приятна вечер, време е..за Мартини с две маслинки на Балкона )))
аз ще ударя 2-3..хехех...

изпи ли вечерната доза хапчета или да те подсещам?

а ти..гълтай на Юлечка...пушилката..
що не пишеш..на баба ти венетъ, кумоделка, или въскъ, тъпо ми е с теб..

айдее, пижамката без ръкави, лельоо, и лю лю люл люююю...

ти в пижамка не можеш подбра 200-та кила.

а бе ..на балкона съм..нали пиша...къде заспа пак...изтърва Гл Интрига
инак, предлагам да бъдем..перфектни в Словото си..
аз + ти+ Валка , ще минем малко 200кила..
голички, нали....