Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2011 22:45 - Капанците
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10672 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 10.05.2017 20:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Историко-Етнографски сведения за капанците

 image

Населението на гр.Сеново спада към локалната българска етнографска група „капанци”, която обхваща жителите на няколко села от Разградска и Търговищка области. Капанците от Разградско живеят в селата Каменово,Топчии, Дряновец ,Осенец, Кривня, Сеново, Цар Калоян, Езерче, Гецово, Ушинци,  Желязковец и т. нар. ”Доброшка махала” в Разград.

В Търговищко капански села са Садина, Опака, Паламарца и Гагово.

Капанците се приемат за най-старото и най-чисто българско население спрямо останалите локални групи в района-хърцои,  балканджии и добруджанци.

В колективното изследване ”Капанци” на БАН от 1985 г. се посочва тезата на Ив. Коев, че самоназванието ”капанци” идва от везбата/шевиците/ на женската риза, която е на капки/точици/.  В интерес на истината тази теза не е приета за достоверна.  Появява се противоречие с това, че шевицата наречена „капанка” е с кръстат бод, който на местния диалект се нарича „куманско шити” /кумански бод,  шиене/.

image

Ето го "куманското" шити, кръстат бод..

Равнобедрения кръст е Тенгриански символ-знак на алпа Кубар. А куманите се покръстват едва в края на 12-ти и началото на 13-ти век. . . , т. е. те са последните изповядващи старата религия. Затова се добавя и мнението, че названието може да идва от думата „капанък”-затворен, закрит. Направено е сравнение и между румънското ”chepeneag”и турското „kapanik”, както се наричали мъжките ризи до кръста.
Други две мнения са на Кирил Донев от 1994 г. Според него една част от куманите остават да живеят в региона и местните започват да ги наричат ”куманци”, което по-късно става „капанци”. Втората му гледна точка е, че през османското робство под фесовете тукашното население е носело плетена вълнена шапка/кепе/,  известна и като „капа” и оттам идва „капанци”. Така капата става белег на българската идентичност.

image

Според мен всичко изброено досега ни вкарва в добре познатия от миналото научен сценарий - ”сляпа баба”.
На предположенията, ”познаването” и гаданията според предпочитанията на силните на деня.

Истината и по този въпрос безспорно съществува и поне частици от нея могат да се видят на много места,  докато се подреди и този пъзел.

Най-интересни са местните легенди и предания. Във всяка легенда и предание има някакъв повод и причина за възникването им. Чрез тях остава жива народната памет. Макар и видоизменени и приближени до фолклора в тяхната основа винаги са съществували реални исторически събития.

Ако има кумански потомци сред капанците, то според мен това са жителите на с.Кривня. Според легендата за тяхното заселване, някога едни хора отишли при Сеновския болярин да искат място за заселване. Той им посочил реката/в римско време се казвала Алмус, през Средновековието Арджа а днес Бели Лом/ и им казал: ”Ще тръгнете надолу по течението и там където прави остър завой/кривина/, там ще се заселите”. От това дошло и името на селото им. Самите те се отличават по расов тип от останалите капанци. Русокоси са и със сини очи-точно това е расовия тип на скитите/куманите/. Расовия тип на капанците е в основни линии огузо-кавказки.

Частици от истината има във всички легенди съхранени от народната памет.

Първата е, че бидейки дълго време езичници, местните българи дават жертвоприношения на капищата и оттам идва името,  продукт на типичната капанска упоритост и понякога необяснима съпротива, която се проявява по различни поводи.

Според друга легенда, те са дали идеята и са направили „капана” на Никифор Фока и оттогава им останало това прозвище.  Известно е, че Крум извършил масова мобилизация на българското население, като воъръжил дори жените. Нищо чудно местните българи да са взели масово участие в битката при Върбишкия хроход.

Трета легенда се свързва с „Извора на слепеца” и Владимир-Рахсат/от когото носел името си и град Разград/. Ослепения Владимир и хората му ги затворили в „капан” и наблизо до столицата за да са под око на управляващите. Легендата за „Извора на слепеца” е част от народния епос, обединен около Демир Баба/Железния баща/. Много от тези легенди,  които стигат до Римско време,  се потвърждават от булгарските летописи,  публикувани в сборника ”Джагфар Тарихи”.

Според мен има още една възможност за произхода на самоназванието ”капанец”. Безспорно това е вече славянобългарска дума, както „колобър”, "капище”, "камбана” и т. н., почти целият ни съвременин език е такъв,  а не както се твърдеше до неотдавна, че от т.нар. ”прабългарски” думи т. е.  булгарски в съвременния език били останали 15-20 думи. . . ?! Всъщност се оказа, че дори в съвременните руски и украински езици славянобългарските думи са стотици.

Стана известно, че военният министър и по правило глава на правителството се е наричал - „капаган” или съкратено ”капкан”.  Самоназванието „капанец” изразява принадлежност към нещо. И в този смисъл нашето население тук може да сме потомци на отделен разряд хора, със статут на правителственно население.

По подобен начин едно славянско племе се кръстило на името на Кан Кубрат. В младостта си той бил бек/управител/ при тях. Те толкова го обикнали, че ги запазил от аварското иго, че постоянно си повтаряли, че са негови, на Хорт/славянското му название/, че са хорвати...Така останало и до днес.

Антропологът Петър Боев прави изследвания на населението в Разградския регион. Според него при капанците има запазени компактни маси прабългари, защото и сега се срещат типични расови черти.

Фолклористът доц.Иван Койнаков, също твърди, че някои обреди и носии свързват капанците с прабългарите. При тях доскоро съществувал традиционен консерватизъм в бракосъчетанията-дълго време те се женели и омъжвали или в селото или за свои сънародници от близките села. За пръв път според него капанците се споменават в турските регистри от 1430 год.

Учени от Чувашката република,  през шестдесетте години на миналия век, правейки паралел между чувашите и капанците,  откриват много сходни елементи в етнографското богатство на двете групи. Много характерни, според проучванията,  са сходството в облеклото и празнично-обрядната система,  съхранени до наши дни.

Предизвикан от тези твърдения, през осемдесетте години,  когато работех в тогавашния СССР, реших да си направя един експеримент. По време на една от отпуските си донесох в България един брой от списанието ”Советская женщина”.  Водещото заглавие на броя беше: ”Изкуство чувашких мастериц”, а на задната корица имаше 5-6 цветни снимки на различни видове чувашка бродерия.

Показах на майка си тази корица, без да знае тя кое е и какво е това списание. Какво беше учудването ми, когато тя ми назова подред коя шевица как се казва по капански. . . ! Оттук нататък за мен съмнения, хипотези и разсъждения повече по този въпрос нямаше.

Какво казва „Джагфар Тарихи” за чувашите: ”В Идел/Източна Европа с център Волго-Уралието,  където булгарската държавност не е прекъсвала от древни времена/,  болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език. Но няколко десетки излезли от обръщение хунски думи,  били съхранени от булгарските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста от всичко простонародно и светско/в това число и от народната реч/.  Част от сербийците/хуните/ по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа,  която в 16-ти век получила названието - „чуваш”. ”

Приликата в етнокултурата на чуваши и капанци явно се дължи на общите хунски предци. Освен това консерватизма наследен от жреческата каста се е съхранил в бита и културата ни до 50-60 години на миналия век.  

Линк към една автентична средновековна легенда:
atil.blog.bg/history/2011/05/25/omagiosanata-lampa.752989

Има преки и косвени сведения, че и по време на Второто Българско Царство, останки от старата вяра и обичаи са били живи. Включително сред аристокрацията и дори Царския двор. Много от обичаите и обредите били приспособени към християнството и доживели до наши дни, по територията на цялата страна.

image

Миналото на капанския етнос е изследвано от българската историческа наука още в началото на 20-ти век от проф.  Любомир Милетич. След продължителна обиколка и изучаване на населението в Североизточна България, той написва книгата”Старото българско население в Североизточна България”.

Изтъкнатия етнограф проф.Иван Коев/родом от с.Топчии/,  обнародва няколко монографии, в които отделя значително място на капанците. За капанците черпим сведения и от голямото научно дело на изтъкнатия историк и краевед акад. Анание Явашов и от група местни краеведи,  като Йордан Добрев от с.  Кривня, Цоньо Христов от с.Топчии, СаваД. Попов от с.Осенец и др.

Не трябва да се пропуска и колективният труд на БАН-”Капанци”от 1985 год.

Въпреки това нито в Интернет пространството, нито като печатно издание, не открих събрана на едно място прилична информация за капанците. В един по-компактен и научно-популярен вид за широката публика. Затова се опитах да запълня тази празнина и дано да е от полза за всички.



П.П. От 6 август 2016 г.
 През 2015 г. в разградския вестник "Екип 7" излези тази статия за капанците: 
www.ekip7.bg/index.php

Там се намеква за някакви интерпретации на текста... Текстa му на автора на статията е взет от книгaтa нa бaй Слaви и нa още 1-2-мa изследователи от по-стaро време.
Сaмия автор на статията си прaви интерпретaции и си излaгa рaзсъждениятa сякaш, кaто крaйнa инстaнция по кaпaнския въпрос. Сaмо че не е бaш тъй!
Aз имaм нaпример своя тезa по въпросa и тя нямa нищо общо с неговите рaзсъждения. Опирaм се нa сборникa от Волжкa Бългaрия и тукашните български изследователи.
Плaмен е психолог, и помогнa като спонсор зa издaвaнето нa книгaтa зa Сеново. Нaписa и еднa другa, по мaтериaли, които му остaви бaй Слaви.
Зa кaпaнците нямa кaк и откъде дa знaе повече от товa което се знaе от 17 век нaсaм.
Другото сa легенди новосфaбрикувaни кaто тaзи зa мaртеницaтa.
Моето е и то е тезa, но нa бaзaтa нa исторически сведения.
Рaзсъждениятa му нa брaтовчедa зa ризaтa сa верни. Нaпример.
Но се е повлиял от внушениятa нa мaрксистките историци и не се е зaпознaл със сведениятa от Волжкa Бългaрия. 


image


Литература:
1. ”Сеново-моя гордост и съдба”/географски, исторически и етнографски проучвания/автор. Слави Спасов Цанков.  Спонсор и научен редактор проф.  дпн Пламен Радев Иванов. Унив.  изд. ”П. Хилендарски”-гр.  Пловдив.  2008год.

2. ”Джагфар Тарихи”-сборник от булгарски летописи в три тома.  Изд. на редакцията на в-к”Болгар-Иле” от 1993, 1994 и 1997 год.  Под редакцията на Р. Шарипов и акад. Ф. Г-Х. Нурутдинов. 






Гласувай:
7
0




1. syrmaepon - Благодаря за изложението!
22.05.2011 09:40
Капанците наистина са интересна етногрупа
цитирай
2. atil - Вярно е!Самия аз съм капанец и като 8 ...
22.05.2011 17:47
Вярно е!Самия аз съм капанец и като 8 годишно момче съм участвал заедно с майка си в заснемането на този филм.Помня почти всичките си прадядовци и прабаби и техните разкази за миналото и стария бит и култура възбудиха интереса ми и желанието да се интересувам и изучавам българската история...!
цитирай
3. audan - Чудесен материал!
31.05.2011 20:52
Аз съм от Исперих, но съм потъмък на преселни-балканджии, а не на местни хора. Но, може би именно заради това, не съмимал проблем с никого, където и да съм живял нито в Лудоготрието, нито другаде в България и извън нея.

Надявам се да общувате с някогоот Чувашия. Ако ли не, то дано стане по-бързо, защото старите хора с традициите умират и губим нещо безценно.

Филмът също е страхотно истинен! Хората са естествени - нещо, което днес не е точно така.
Забелязахте ли, че булката е в червено, амладоженецът в бяло? Връзката Ин-Ян, Никул-Янкул, Червено-Бяло в мартеницата е била жива.

Момата е булка, защото носи було, забулена е за нещата. Тя е невест/ не-веста, не-веща, не-знаеща. Но с помощта на свекървата и другите жени в новото семейство, ще стане пълноценна жена.
цитирай
4. atil - Поддържам връзки с волжските бъ...
31.05.2011 23:09
Поддържам връзки с волжските българи и вообще с българите от старите земи(Русия).Особенно в една православна група в руския сайт "В контакте".Има линк на страницата ми тук.Точно там има доста чуваши,защото те основно са православни.Нашата стара култура обаче не може да се ограничи в религиозни и езикови граници защото е в основата на доста народи изповядващи различни религии.
цитирай
5. anonimen65 - kolko neveja sum ostariala a uj obicham vsichko
07.11.2012 19:58
zapazeno ot starite bg obichai.ot pleven sum i v selataokolo grada si imat shodni i razminavashti se obichai.gledah kapanskata svatba i ot pirinskia krai.kapanskata napomnia na muselievskata,no lipsva razmenkata na petela i kokoshkata.v pirinskata imashe niakakvo jivotno rogato ,no to ostana bez razmenka.drehite sushto v cherveno na bulkata biaha,no buloto ne prozrachno.a v drugo selo bulkata ia vodiat na magare kato v pirinskata.mnogo mi haresvat starite svatbi.predi kolko godini e snimano tova filmche?
цитирай
6. atil - Петела е слънчев символ и олицет...
07.11.2012 20:54
Петела е слънчев символ и олицетворявал един много важен дух от старата религия. Много древни обичаи са се вписали в новия обреден култ, но истинският им смисъл отдавна не се помни.Придавали са им сходно значение под мотото на християнската религия.
Добре , че има снимани филми, записани песни и обряди, много страни по света и това не са успели да направят, защото народната култура там си отишла доста по-рано.
Филмът е на БНТ ако не се лъжа, сниман е през 1968 г., но имало и друг филм от 1966 г.И това копие е доста орязано, но това открихме тук. В архива на БНТ и в националната филмотека сигурно има доста интересни и забравени неща!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3463778
Постинги: 508
Коментари: 2329
Гласове: 2934
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031