Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2011 18:59 - Най-древната история на Тризъбеца
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 21546 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 09.07.2016 20:52


НАЙ-ДРЕВНАТА  ИСТОРИЯ  НА  ТРИЗЪБЕЦА

image

До неотдавна историята на най-известните символи на човечеството - „тризъбеца”,  ”свастиката”,  и „шестоъгълната звезда” беше покрита с мрак.

image, image, image,

Каквото се говореше официално за тези знаци си беше чиста измислица.Това обаче е свързано не с магическата сила на тези знаци, а с тяхната национална принадлежност. Работата е в това, че през 20-ти век „свастиката” била присвоена от национал-социалистите на Германия, ”шестоъгълната” звезда станала държавен символ на Израел, а колкото до „тризъбеца” - той отдавна бил погърчен и известен като жезъла на Посейдон.

Опитите да се понемчи свастиката,  да се поеврейчи шестоъгълната звезда и да се погърчи тризъбеца затворили устата на всички,  които знаели истинската история на тези символи.  Сега тази истина може да се каже: ”тризъбеца”,  ”свастиката” и ”шестоъгълната звезда” се появили на бял свят във Волго-Уралието и са исконно булгарски символи.

Народът булгар/неговото название се пише и произнася още като ”българ”, ”болгар”, ”балкар”, ”бугар” и т. н. /,  възникнал в района на Волго-Уралието в резултат от сливането на седем арийски и урало-алтайски племена.
 Едно от отюречените угорски племена, дошло от дълбините на Азия, дало на булгарите своя особен тюркски език/”туранския език” или езика на камовете,  кам-бояните/. Много от неговите черти се съхранили в съвременния чувашки език.
През периода 2 - ри до 4 - ти век основен език на всички булгарски племена става огузо-тюркския език/булгарски тюрки/ - който е най-близо до съвременния турски език.

Физическият облик на булгарите бил в основни черти арийски, облеклото-угорско,  самоназванието”булгар” - чисто арийско,  означаващо ”черна или вълча” - булг,  глава/ар, джар/.
imageimage

Илюстрации на древни българ
и


А родината си пък наричали по тюркски ”Идел”,  което означавало седем/иде/ племена/ел/.

image

"Седемте каменни мъже" от Уралските планини стоят на пост като природни символи на седемте обединени  племена...

В 15-тото хилядолетие пр. Христа булгарите създават във Волго-
Уралието своята държава Идел.Тя обхващала териториите на почти цяла Източна Европа,  части от Сибир и Казахстан.

В началото на 7-ми век булгарската държава Идел получава названието на народа – Булгария/Велика България/, наложено от Курбат, а предното име се закрепва като название на седемте най-големи реки на Волго-Урала:
Кара Идел/Волга/, Ак Идел/Белая/, Чулман Идел/Кама/, Нукрат Идел/Вятка/, Ака Идел/Ока/, Сура Идел/Сура/, Джаик Идел/Яик, Урал/.

За названието Идел е ясно - в него народът съхранил паметта за седемте разноезични племена-своите предци. А названието булгар възникнало на основата на това,  че на тяхното знаме била изобразена вълча глава.
 Вълкът бил един от главните тотеми на булгарите/главни тотеми били още: елена/бик/,  гарвана, жерава, лебеда или дивата патка, тигъра или барс-леопард, змията или змиевидния дракон, рибата, орела или сокола, петела или кокошката/.

Най-свещенните числа за булгарите станали 3 и 7. Затова пирамидите за погребения на героите/мовзолеи/ най-често ги правели триетажни, а пирамидите в чест на духовете и Бога - седеметажни.

image 

Първата проформа на булгарския календар на основата на шаманическото колело. Считан за първия календар в света (от преди 4 хил.години от Месопотамия). Основни ориентири-пролетното и есенното равноденствие.

Още преди 11-12 хиляди години отделни групи от булгари по различни причини почнали да напускат Идел,  увличайки след себе си и други племена от Волго-Урала. За булгарските летописци от средновековието всички племена на Идел били булгари и те не ги делели по език или други индивидуални признаци.

image

В Близкият изток са останали доста следи от древнобулгарската култура, като този зикурат. През последната война там, доста от тях бяха повредени или унищожени.

От първите преселници било племето аркеше/”аргипеи” от гръцките източници/,  което почитало духа на дъжда,  гръмотевиците и мълниите.  Затова се наричало също и с името на този дух: Самар,  Себер,  Дебер/от тук – Тавр и Таври/,  Атряч/от тук и Троя/.

Около 10 хиляди години преди Христа една част от деберите се заселила в Украйна, където дълго време съществували под името „таври”, а друга част в Близкия Изток,  където образували държавата Самар/Шумер/.
Ранният Шумер включвал обширни територии, в това число и части от Балканския полуостров.                                                                                                                                                                                               
image

Ранношумерският(булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар(Междуречието - Месопотамия). Почти точно копие на древния Аркаим ...

Деберите обичали да се наричат”аркеше” - чисти хора/в смисъл-чисти булгари/,  от което произлязло гръцкото название на древните булгари - „аргипеи”.

На границата между 4-3 хилядолетие преди Христа, Ранния Шумер/Самар/се разпаднал на:

1.  Египетско царство/Мамил/;

2.  Креш-Критското булгарско царство,  под власта на което били Балканите,  Кипър/Кубар/, Мала Азия/Атряч-Троя/ и Балистан/Палестина, Ливан, Сирия и Йордания/;

3.  Сувар-булгарското царство в Междуречието,  съхранило названието Самар-Шумер;

4.  Мидан/Западен Иран/;

5.  Кафкаш/Кавказ/

Катастрофалното наводнение/библейският „всемирен потоп”/ погубило булгарската царска династия в Сувар/късния Шумер/ заедно със значителна част от булгарското население. Това позволило на подвластните им древно арабски племена саркани/по булгарски „саркан” означавало „бархан” - жител на пустинята/ да подчинят през 24 век преди Христа Акад, Тангра-Капа/Вавилон/ и други булгарски градове в Междуречието.

Не по късно от 3-хил.  година преди Христа на юг се спуснала
нова вълна преселници от Идел - билсага или бишатар/”петте рода”по булгарски/.  Една част отново останала в Украйна,  където съседите им ги наричали „бастарни”,  друга част се заселила на Балканите,  където се подчинила на Критското царство и по- късно станала известна под името „пелазги”.

 Трета част се придвижила до Кавказ,  където ги наричали „кутии”,  ”утии”,  ”албани”,  ”хети”,  а четвърта част - в Средна Азия,  станали известни под името саки,  масагети и кушани.  Средноазиатските билсага след това преминали през Афганистан и Пакистан и завоювали Индия/те останали в паметта на индийците под името „петте братя – Пандави”/.

Кавказките билсага на границата между 3 и 2 хилядолетие пр. Христа завоювали по-голямата част от Мала Азия и основали Хетското царство,  а около 2200 г. пр. Христа атакували Сувар-Шумер и за известно време го върнали под властта на булгарите. Но след това сарканските династии/на акадци, вавилонци,  асирийци/отново си върнали властта, макар да продължили да развиват булгаро-шумерската култура.
А Балканските билсага - пелазги основали Макан/Микена/, Билсага( където после възникнала първата българска столица Плиска) и редица други градове на полуострова.

image

Фестоския диск от остров Крит. В предгръцката и римска епоха остров Крит е бил главно религиозно средище на булгарите в Европа.


В началото на 2-то хилядолетие пр. Христа от Идел тръгнала трета голяма изселническа вълна,  възглавявана от булгарското племе ексага или агатар/”речните” или ”водните” по булгарски/.  
Заради умението си да правят кораби и да плават на тях,  агатарите били наречени „кимери/”лодкари”,  „корабници”,  ”превозвачи” по булгарски/.
Една част пък останала в Украйна,  където съседите им ги нарекли ”древляни” и „кимерийци”, друга част през днешна Молдавия се спуснала на Балканите и подчинила себерите/северите/ и билсага,  трета част около 1700г. пр. Христа проникнала през Сувар в Мамил/Египет/ и 100 години управлявали там/египтяните наричали ексага - „хиксоси”/.

 В средата на 2-рото хилядолетие пр. Христа земетресение вулканична пепел и гигантски вълни, предизвикани от катастрофалното изригване на вулкана на о-в Фера/близо до Кипър/, погубили по-голямата част от булгаро-крешското население на Креш-Крит. Тази катастрофа влязла в световната история като мита за ”гибелта на Атлантида”. Атряч-Троя, като част от Критското царство, се обявил за негов наследник и провъзгласили собственно Атрячко/Троянско/царство.
Но булгарите-агатари/които гърците наричали ”ахейци” или „аргивци” т. е. ”уралци”/ завоювали Макан/Микена/, отслабените Крит и Кипър, и основали собственно Микенско или Аргоско царство. Атрячските/Троянски/ булгари, чиято царска династия била основана още от булгарите-теберци, се опитали да спрат експанзията на микенските булгари-ахейците, но около 1200 г.  пр. Христа те превзели и разгромили Атряч-Троя.

image

Възтановка на древнобулгарския град Атряч - Троя

Примерно по същото време те завладели територията на
Хетското царство и атакували Египет/където ги наричали ”морските народи”/ и Балистан.

„Изплашени от тези нападения, някои от карамуенците/африканци/ избягали от своя край в страната Шим/Синай/ и там, като се скрили за много години,  се спасили.  В памет на това спасение те се нарекли шимба и определили ден за празничното отбелязване на това. След 40 години,  когато нападенията на кимерците спрели,  шимбайците се наели на служба при балистанските владетели. . . Като видели, че балистанците враждуват помежду си,  шимбайците завладели от тях част от Балистана и се заселили там. . . По името на сектата ”Яхуд” всички шимбайци почнали да се наричат яхуди/евреи/. . .
/Кул Гали - от „Разказа на караима”/

След разгрома на Атряч/Троя/ част от троянците напуснали родината и се преселили на Апенинския полуостров. Там основали ново царство и го нарекли на името на прародината на всички булгари - Идел/от него-Италия/.
Съседите им наричали италианските булгари атрячци-„етруски”.

image

Тризъбеца като символ при етруските т.е. "атрячците" - троянците
.

image

Легендата за алп Вълк и отглеждането на родоначалника от вълчицата в етруско-римски вариант.


image

Ако някой му е трудно да се ориентира в сарматското, тракийското или етруското златарско изкуство грешката е вярна! Става въпрос за култури с общи корени. На снимката етруско произведение на това изкуство...


image
Част от руническите знаци на етруските идентични с булгарските(защото става дума за една и съща култура),послужили като основа на латинската азбука.

image

Етруско-булгарска гробница


Когато в 8-ми век пр. Христа булгарите-етруски основали
”вечния град” - Рим, в Идел започнало поредното голямо предвижване на племена. То било предизвикано от войната между две от булгарските племена - саките и масагетите. И едните и другите били потомци на билсага.

Иделско-булгарския Цар Буртас Баранджар/Берендей/, с цел да възтанови мира сред българските племена на територията на днешния Казахстан,  решил в 7-ми век пр. Христа да пресели кипчаците-саки в Кара Саклан/Украйна/. Само че част от живеещите там булгари-кимери/кимерийците/ отказали да делят земята си с тях.  Затова Буртас ги разгромил и те през Кавказ избягали в хетските владения на своите роднини. Иделските войски,  ужким че ги преследвали, нахлули в Близкия Изток и завладели земите от Кавказ до Египет. 

”За това, че арьякците/предците на арменците, живеещи на територията на днешна Осетия/ помогнали на булгарите да завоюват Кавказ,  Буртас им разрешил да се заселят в част от територията на Арман/Закавказието/, затова ги нарекли
”арманци”/арменци/” - Кул Гали.

Буртас помнел, че някога целият Близък Изток е бил под властта на булгарите. Скоро обаче основните иделски войски били изведени в Идел/където започнала поредната междуособица/, а останалото в Близкия Изток опълчение било предателски нападнато от съюзниците-миданци/мидийците/ и отстъпило.

Оттогава в Кара Саклан/Украйна/ били заселени и почнали да господстват булгарите от кипчакско-ищякския род.
Гърците преправили булгарското „кипчак” в „скиф”,  ”скит”, като добавили любимото си „с” към булгарското име и махнали тюркското окончание „чак”.


image

Скити - кипчаци(предците на булгарските племена - половци, кумани, берендеи, ковуи, торки и др...)

image

Скитско-булгарски произведения на изкуството


Булгарските преселници разнесли достиженията и особеностите на булгарската култура по целия свят.

Гърците дошли на Балканите на границатана между 1 и 2 хилядолетие пр.  Христа облечени в животински кожи/оттам и тяхното булгарско прозвище ”тирци”-кожари.
Те заимствали високата култура на завареното булгарско население и я нарекли „гръцка”. Затова в основата на гръцката митология ние виждаме само едни булгарски сказания.
За отбелязване е, че гърците, след като завоювали Микенското царство на ахейците/това станало след като булгарите-аргивци отслабнали след братоубийственната война с булгарите-троянци/, направили свой главен герой булгарския богатир Гуругла - „син на могилата”. Само малко му погърчили името/гърците произнасяли ”Гуругла” под формата „Геракл”/Херакъл/.

image

Бронзов бюст на този древнобулгарски герой Горугла-Геракл в оригинален вид от Чирпанско


 От названията на булгарските племена произлезли названията на гръцките области. От името на племето себер/наричано и креш-борба и палуан-борец за особенната му любов към булгарската борба-креш/ възникнали имената „Спарта”,  ”грек”,  ”Греция”, ”Пелопонес”. От булгарското название на главните планини в Гърция - „Тайга”/тайга означава на булгарски-гористи планини/,  възникнало тяхното днешно име - „Тайгет”. А с чисто булгарската дума ”еллат” - „изобилна,  цветуща страна”, гърците почнали да наричат своята страна Елада.

Преките потомци на булгарите/дебери, билсага,  кимери/ - ТРАКИЙЦИТЕ/мизи, себери/севери/,  македонци и др. / съхранили своята булгарска култура до 7-ми век, когато нова преселническа вълна булгари/начело с Аспарух/ достигнала Балканите. Най-знаменития тракиец Княз Себертек/Спартак/ попаднал в робство при римляните, но вдигнал възстание и едва не унищожил Римската империя.

image
Тракийската златарска школа не отстъпвала по нищо на сарматската и скитската.

Булгарските митове влезли в епосите на много народи по света.  
Така мита за чудодейното спасение на малолетния принц  Магула/”син на вълка”/ или Магиза/”подобен на вълка”/, в котел/кошница/ пуснат в реката,  влязъл в египетските,  индийските сказания/там името ”Магула” приело формата Маугли/, италианските/там братята Ромул и Рем били хвърлени в реката в кошница и спасени от вълчицата/, арабските,  еврейските/в тях името „Магиз” приело формата „Моисей” и др. /

Според данните от булгарският поет и историк Кул Гали тризъбецът бил любим символ на булгарите-билсага. Излиза,  че още в 3-тото хилядолетие пр. Христа,  когато билсага дошли в Кара Саклан/Украйна/и Балканите, този символ се появил по тези места.

Какво означавал тризъбеца за булгарите?

Отначало той бил символ на самия Тангра - Бога, който често се вселявал в Слънцето/булгарите казвали: ”Слънцето - това е окото на Тангра” .Така че първоначално тризъбеца символизирал не нещо друго, а лъчите на изгряващото Слънце. От тенгрианските/дохристиянски и доислямски/ митове научаваме, че тризъбеца бил най-страшното мълниеносно оръжие - отначало на първия дух/алп, ас/ Биргюн/Перун при славяните, при гърците го кръстили Зевс и т. н. /, после, когато той остарял и се оттеглил от важните работи и само от време на време напомнял за себе си чрез всевъзможни бедствия и природни катаклизми -това оръжие се наследило от синовете му,  Алпа/ангела/ на светлината и топлината Карга-Мардукан и Алпа на мълниите, водата и световния океан/”боз-идан” - „синя долина” по булгарски/ Кубар.
 Името на Мардукан - „Раждащият светлина” по булгарски, в късношумерските източници приело формата „Мардук”, а името на Кубар в гръцките митове - „Посейдон” се образувало от „боз идан”. Карга можел да се превръща в гарван, змиеподобен дракон, а Кубар в бик. Кимерите-агатари считали Кубара за свой най-любим дух.

Мислим, че на читателя му са станали ясни някои неща - защо на ахейския остров Кубар/името му по-късно превърнали в Кипър/ бил развит култа към Бика/т. е. Кубара/, и защо Мардука и Посейдона изобразявали с тризъбец в ръката. . .

За да утвърждават могъществото на Тангра, духовете-алпи, а и своето собственно,  булгарските тенгриански свещеници кам-бояни/шаманите/ винаги носели със себе си жезли,  тояги,  маги във вид на тризъбец. Самите те обяснявали, че магата/жезъла/ във вид на тризъбец означава властта на Тангра и неговите духове над трите свята - небесния,  земния и подземния. Освен това той им позволявал да пътуват в тези светове за срещи с алповете и духовете на предците. Но невнимателните европейски художници превърнали магите-тризъбци. . . в метли на вещиците. Добре, че Кул Гали ни разказал за това иначе още щяхме да се чудим защо и как вещиците летят на метли?

Тризъбеца като символ на Тангра се изобразявал също на шаманските барабани.

Обикновенните булгари наричали тризъбеца с различни народни названия-„баранджар”/овенска глава/, ”байсанак”/голямо копие/,  ”хазар”/водач на стадото/ и т. н. В тризъбеца виждали изображението на лъка и стрелата, рогата на хазара,  полумесеца, бунчука и др.

Булгарската Царска династия Дуло, основана от шамани,  направила тризъбеца свой герб под името „балтавар” - т. е.  брадва/балта/ и лък/вар/.
В булгарската държава брадвата и лъка били атрибути на Царската власт, а освен това символизирали горските територии/брадвата/ и степните/лъка/.
imageimage

Тризъбеца на бончука на рода Дуло, графит на Тризъбеца и българска монета от 14 век.


Чрез своя герб булгарските Царе подчертавали, че те са господарите на безкрайната лесостепна Евразия. За последно през 7-ми век по времето на кагана Курбат Кюнграт/Кубрат/ от рода Дуло, територията на Идел действително се простирала от Балканите до Алтай. Тогава държавата получила и народностното си име Булгария/Велика България/. В края на 7-ми век,  Велика Булгария се разделя на Северна Булгария/Черна България с център Бащу-Киев/,  Южна Булгария/Хазария/ и Западна Булгария/Дунавска или Балканска България/.  Но навсякъде управлявали представителите на династията Дуло и държавен герб си оставал тризъбеца.

През 9-ти век Черна България се разделя на още две булгарски държави - Украинска Булгария с център Киев/наричана Урус Българ и впоследствие Киевска Русь/ и Волжска Булгария/която наричали Ак Българ/ - нейните центрове били г.Болгар, Буляр и Казан.

 Оттук нататък сведенията за съдбата и значението на този символ са основно от Киевска Рус и Волжска България,  тъй като средновековните булгарски летописци са родом от там.  А и работата като историк и изледовател на автора на статията Нурутдинов е била съсредоточена основно там. От Гази Баба/Арслан Тертер/,  който е родом от тук не са останали конкретни сведения.  Но следи за широката популярност и значение на този символ в нашата държава са останали. От Плиска,  от скалната църква в Сеново и от други места, в народното изкуство,  като орнамент в народните костюми,  в наше време като памет в имената поне на два града - Троян и Тулча/независимо кога и как са се появили тези названия или по какъв повод/. Славяните са наричали Царския герб на рода Дуло-„Троян”, а самото название Дуло са го казвали под формата-Туло,  Тула/.

image
Тризъбеца е в употреба като държавен символ в Дунавска България до края на съществуването и при Цар Иван Шишман

Украйна/Кара Саклан/ влизала в състава на държавата Идел официално поне от 3-тото хилядолетие пр.  Христа. Скоро след преименуването на Идел в Булгария през 7-ми век центъра на булгарската държава се премества там в Бащу-Киев. Затова от 7-ми век в съзнанието на булгарското население на Украйна,  тризъбеца станал символ именно на тази част на Велика Булгария.
След разпада на Черна България в средата на 9-ти век на булгарския Цар Габдулла Джилки се паднала нейната източна част/Волжска България/, а на по-младият му брат Лачин-нейната западна част/Урус Българ-Киевска Русь/.

Ако във Волжска Булгария управлявали булгарските феодали/буляри-мюсюлмани/,  то в Украйна - на Русьи на власт били булгарските феодали/боляри-тенгрианци/почитащи главно алпа Биргюна/Бурана, Перуна, по славянски/. Великокняжеската династия на Русия била основана от Лачин и също считала тризъбеца ”балтавар” за свой герб. За разлика от Волжска Булгария,  булгарските владетели на Русия съхранили тризъбеца в качеството му на герб до 12-ти век. Например великия княз Владимир/правнук на Лачина/ отпечатвал тризъбеца върху своите монети и след приемането на християнствато.Обаче в началото на 12-ти век княз Владимир Мономах, който разгромил булгарската култура на Киевска Рус от желание да я преорентира към християнския Запад, се опитал да премахне тризъбеца като герб на държавата. Той не само забранил булгарския тризъбец,  но и фалшифицирал руските летописи. По негова заповед монасите-летописци превърнали Лачина в „Рюрика”,  а сина му Угера Лачини в „Игоря Рюриковича” и т. н.

За щастие до нас са дошли и други украински източници от това време,  в които киевските владетели от 9-11-ти век пряко са ги наричали с булгарската титла ”каган”/цар, император/: каган Владимир,  каган Ярослав/Мудрый/ и т. н. А степната,  южна част на Украйна,  която била плътно заселена с булгарски племена: берендеи, баджанаци/печенеги/, каракалпаци, хазар, харька/от тяхното име дошло името на г.Харков/, себери/севери/,  узи-торки, и др., съхранили тризъбеца през цялото време като свой символ. 

Не случайно именно южно-руския/Черниговския/ княз Владимир Святославович - автор на украинско-руската поема „Слово о полку Игореве”/1180г. , / ни оставил сведения за две от старославянските названия на тризъбеца - „троян” и за Южна Русия - „земля трояна”. В своята поема Владимир Святославович осъжда Владимира Мономаха/той бил внук на Ярослав Мъдри,  когото булгарите наричали ”Тазбаш” - „Хитрия”/за конфликта му с южноукраинските булгарски племена. Не го домързяло да напомни,  че цялата черниговска аристокрация изцяло се състояла от знатните булгарски родове: Могутовци, Татрановци,  Шелбирови, Топчакови, Ревугови/Арбугинци/,  Ольберови/Елбирови/ и др.

Владимир Святославович бил представител на украинския клон на булгарската династия Дуло-„Рюриковичите”, потомците на Лачин и естественно, че считал за начало на руската държавност- 4-ти век, когато булгарските Царе преместили столицата на държавата Идел от Поволжието в Киев и започнали настъпление към Източната Римска империя.

image

Монета на Владимир Святославович с изображение на Тризъбеца

През 12-ти – началото на 13-ти век булгарските номади от Украйна масово приемат християнството, тъй като за това Киев и Чернигов им давали големи привилегии/земи, тарханство и т. н. /. През 1242 г., когато Украйна била подчинена на Монголската орда, булгарският Цар Гази-Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да се сформира корпус от булгарските номади в Украйна - за охрана на търговския път от Киев в Болгар и да се даде на този корпус тамгата ”казак”/тризъбеца/ и името „казаци”.
Батий се съгласил,  такъв корпус бил сформиран и действал под общото булгаро-монголско командване до средата на 14-ти век. Монголският хан Узбек разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял почти изцяло от булгари-християни.Те като останали без работа се влели в отрядите на чиркесите.

Още през 10-ти век,  булгарските владетели, за охрана на своите южни земи/Крим, териториите между Дон, Кавказ и Волга/,  почнали да сформират отряди от наемници. Тези наемници булгарите наричали ”чиркес”, което означава ”бродещ,  свободен”/чир/  човек/кеше/. Русинците превеждали тази дума като „бродник”. Болшинсвото от чиркесите били украинци-християни. След като Волжска Булгария отстъпила своите южни зими на Монголската орда/в 1242 г. / чиркесите постъпили на служба при монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал,  чиркесите останали на монголска служба - охранявали пътищата,  границите,  превозваните стоки, монголските търговци,  посланници и т. н. Живеели на границата между горите и степта в неголеми общини и охотно приемали при себе си такива като тях - украинци-казаци. Постепенно за чиркесите названието казаци станало второ име, а след това и главно, а казашкия „тризъбец”-герб.

image

До 18 век казаците притежавали автономия и развивали собственна култура в рамките на руската и украинста народности.

Когато Литва в 1362 г. завладяла Киев и нейните владения плътно се приближили към границата на гората и степта,  украинските казаци-чиркеси веднага обявили своята низависимост от Монголската орда. Център на независимото казачество,  което в свое лице виждало възтановената Киевска русинска държава/Русь/, станал остров Хортица. Това название произлязло от булгарското име на острова „Курташ”/о-в на Курта-Курбата/ или Хордизе/митническа станция на Курбат/.
От тогава булгаро-казашкия тризъбец отново се завръща при украинския народ в качеството му на всеукраински символ.
Днес той стои в герба на държавата Украйна.

Царете на Волжска Булгария до 16-ти век продължавали да считат тризъбеца за свой родов герб и го изобразявали на булгарските монети. След разгрома на Булгарската столица Казан в 1552 г.  от московско-татарските войски булгарският народ в памет на загубената си държавност направил свой национален герб тамгата на Казан.

image
  Монета с тамгата на Казан. Изображението вляво.


Материала е подготвен въз основа на статията на  акад. Ф. Г. -Х. Нурутдинов от в-к „Болгар-Иле”,  публикувана като приложение и в том 3-ти на сборника ”Джагфар тарихи” от Бахши Иман, 1680 год.  Издание на редакцията на вестника от 1997год. , гр. Казан , Русия.

На русском языке

До недавнего времени история известнейших символов человечества - "трезубца", "свастики" и "шестиконечной звезды" - была покрыта мраком. То, что говорили об этих знаках официально, было чистейшей выдумкой. Связано это не с магической силой этих знаков, а с их национальной принадлежностью. Дело в том, что в XX веке "свастика" была присвоена национал-социалистами Германии, а "шестиконечная звезда" (под выдуманным недавно названием "щит Давидов") детищем большевистских вождей СССР - государством Израиль. Попытки онемечить "свастику" и оевреить "шестиконечную звезду" заткнули рот всем тем, кто знал настоящую историю этих символов. Теперь эту правду можно сказать: "трезубец", "свастика" и "шестиконечная звезда" появились на свет в Волго-Урале и являются исконно булгарскими символами.

Народ булгар (его название пишется также как "болгар", "българ", "балкар", "бургар" и т.д.) возник в Волго-Урале в результате слияния семи арийских и урало-алтайских (финно-угорских, самодийских, тунгусо-маньчжурских) племен, поэтому булгар можно называть урало-арийским народом. Одно из отюрченных угорских племен, пришедшее в Волго-Урал из глубин Азии, дало булгарам особый тюркский язык ("туранский язык" или "язык камов, кам-боянов"), многие черты которого сохранил современный чувашский язык. Во II-IV вв. основным языком булгар становится огузо-тюркский язык ("булгарский тюрки") - ближайший родственник турецкого языка. Физический тип булгар был, по основным чертам арийским, одежда угорской, обычаи были смешанными, урало-арийскими. Самоназвание "булгар" - чисто арийское, означающее "черная или волчья (булг) голова (ар, джар)". А вот свою родину булгары называли по-тюркски "Идель", что означало "Семь (иде) племен (эль)".

В 15 тысячелетии до н.э. булгары создают в Волго-Урале свое государство Идель, в которое вошли почти вся Восточная Европа, Сибирь и Казахстан. В начале VII в. булгарское государство Идель получает название Булгарии (Великая Булгария), а прежнее имя становится приставкой семи крупнейших рек Волго-Урала: Кара Идель (Волга), Аг Идель (Белая), Чулман Идель (Кама), Нукрат Идель (Вятка), Ака или Саин Идель (Ока), Буртас или Сура Идель (Сура), Джаик Идель (Яик, Урал). Название Идель понятно: в нем булгары сохранили память о своих предках - семи разноязыких племенах. А название булгар произошло на основе того, что на их знамени изображалась голова волка - одного из главных тотемов булгар (главными тотемами булгар считались, кроме волка, олень-бык, грач или ворон, журавль, лебедь или утка, тигр или барс-леопард, змея или змеевидный дракон, рыба, орел или сокол, петух или курица-куропатка). Волка нельзя было называть его именем "мак" ("мек", "маг"), поэтому булгары именовали его "кара" - "черный" (т.к. волк являлся хозяином ночи), "буре" - "серый", "син" ("чин") - "луна" (т.к. волк является покровителем Луны и воет на нее), "кур" ("курт") и т.д. Согласно старинной булгарской легенде, волк спас малолетнего сына булгарского вождя (царя). Во время неожиданного нападения врагов жена вождя усадила мальчика в большой котел (корзину), и отправила казан по течению реки. Потом волк извлек мальчика из реки и выкормил его.

Булгарский народ почитал горы: совершал на них свои моления Всевышнему Богу - Тангре (Тенгре), а также создавал их имитации - пирамиды (земляные - курганы, каменные, кирпичные и др.), в которых делали специальные пещеры для погребения героев и вождей.
Простых людей хоронили в катакомбах - пещерах, выкопанных в боковой стене могильной ямы. Над такими могилами ставили каменные или деревянные памятники - символы горы (иногда вместо деревянного памятника сажали дерево).
Наиболее священными числами булгар стали 3 и 7, поэтому пирамиды для погребения героев (мавзолеи) чаще всего делали трехэтажными, а пирамиды в честь духов и Бога - семиэтажными.
Уже 11-15 тысяч лет назад некоторые группы булгар по разным причинам стали покидать Идель (Волго-Урал), увлекая за собой другие племена Иделя. Для булгарских летописцев средневековья все племена Иделя были булгарами, и они не разделяли их по языку или другим индивидуальным признакам.
Первым переселенцем стало племя аркэше ("аргипеи" греческих источников), которое особо поклонялось духу дождя, грома и молнии и поэтому называлось также именами этого духа: Самар-Сэбэр, Дэбэр (отсюда - Тавр, Тавры), Атряч (отсюда - Троя). Не позднее 10 тыс. до н.э. одна часть дэбэров ушла из Иделя на Украину, где долгое время существовала под именем "тавров" (особенно в Крыму), а другая часть - на Ближний Восток, где образовала державу Самар (Шумер), включавшую в себя первоначально территории Северного Египта, Междуречья, Сирии, Палестины, Малой Азии, Балканского полуострова, Западного Ирана, Закавказья. Дэбэры любили называть себя "аркеше" "чистые люди" (в смысле - чистые булгары), отчего произошло греческое название древних булгар - "аргипеи".

На рубеже IV-III тыс. до н.э. Самар распался на 1) Египетское царство (Мамиль); 2) Крэш - Критское булгарское царство, под властью которого были Балканы, Кипр (Кубар), Малая Азия (Атряч, Троя) и Балистан (Палестина, Ливан, Сирия и Иордания); 3) Сувар - булгарское царство в Междуречье, сохранившее название Самар - Шумер; 4) Мидан (Западный Иран); 5) Кафкаш (Кавказ).
Катастрофическое наводнение (библейский "Всемирный Потоп") погубило булгарскую царскую династию Сувара (позднего Шумера) вместе со значительной частью булгарского населения и позволило подвластным булгарам древнеарабским племенам сарканов (по-булгарски "саркан" означало "бархан", "житель пустыни") подчинить в 24 веке до н.э. Аккад, Тангра-Капа (Вавилон) и другие булгарские города Междуречья.

Не позднее III тыс. до н.э. на юг двинулась вторая волна булгарских переселенцев из Иделя - бильсага или бишатар ("пять родов" по-булгарски). Одна часть бильсага поселилась на Украине (где соседи называли бишатаров "бастарнами"), другая - на Балканах (где подчинилась Критскому царству и позднее стала известна под именем "пеласгов"), третья - на Кавказе (где соседи называли ее "кутии", "гутии", "утии", "албаны", хетты, а четвертая - в Средней Азии (под именем саков, массагетов и кушан). Среднеазиатские бальсага прошли потом через Афганистан и Пакистан в Индию и завоевали ее (бильсага остались в памяти индийцев под именем "пятерых братьев - Пандавов"). Кавказские бильсага на рубеже III-II тыс. до н.э. захватили большую часть Малой Азии и основали здесь Хеттское царство, а около 2200 г. до н.э. атаковали Сувар-Шумер и на некоторое время вернули его под власть булгар. Но затем сарканские династии (аккадцев, вавилонян, ассирийцев) опять завладели Сувар-Шумером, хотя и продолжали развивать булгаро-шумерскую культуру. Балканские бильсага-пеласги основали Макан (Микены), Бильсага (позднейшая Плиска) и другие города.

В начале II тыс. до н.э. на юг из Иделя проследовала третья большая волна идельских булгар-переселенцев, возглавляемая булгарским племенем эксага или агатар ("речники" или "водники" по-булгарски). За свое умение делать корабли и плавать на них агатары (это название потом приняло формы "айдар", "агатиры", агачиры") были прозваны "кимерами" ("лодочники", "корабельщики", "перевозчики" по-булгарски). Одна часть агатаров заняла Украину, где соседи называли их "древлянами" и "киммерийцами", другая - через Молдавию проследовала на Балканы и подчинила сэбэров ("северов") и бильсага, третья - около 1700 г. до н.э. прорвалась через Сувар в Мамиль-Египет и 100 лет правила в нем (египтяне называли эксага "гиксосами"). В середине II тыс. до н.э. землетрясение, вулканический пепел и гигантские волны, вызванные катастрофическим извержением вулкана на острове Фера (близ Крита) погубили большую часть булгаро-крэшского населения Крэша-Крита. Эта катастрофа вошла в мировую историю под названием "гибели Атлантиды". Атряч (Троя), входивший до этого в Критское царство, объявил себя булгарским Атрячским (Троянским) царством и наследником Крэшского (Критского) царства. Но булгары-агатары (которых греки называли "ахейцами" или "аргивцами" - т.е. "уральцами") завоевали Макан (Микены), ослабленный Крит и Кипр и основали собственное Микенское или Аргосское царство. Атрячские (троянские) булгары, царская династия которых была основана еще булгарами-тэбэрцами, попытались было остановить экспансию микенских булгар, но около 1200 г. до н.э. маканские булгары - ахейцы взяли и разгромили Атряч-Трою. Примерно в то же время булгары-микенцы захватили территорию Хеттского царства (где основали свои княжества) и атаковали Египет (где их называли "народами моря") и Балистан. "Перепуганные этими нападениями некоторые карамуенцы (африканцы) бежали из своей области в страну Шим (Синай) и там, затаившись на много лет, спаслись. В память об этом спасении они прозвали себя шимба и установили день празднования этого. Через 40 лет, когда нападения кимерцев закончились, шимбайцы... нанялись на службу балистанским правителям... Увидев, что балистанцы враждуют между собой, шимбайцы... захватили у них часть Балистана и поселились в ней... По имени секты "яхуд" все шимбайцы стали называться яхудами (евреями)..." (Кул Гали - из рассказа караима).

Часть атрячцев в то же время ушла из Трои на Апеннинский полуостров, где основала новое царство, названное по имени прародины всех булгар - Идель (отсюда - "Италия"). Соседи называли итальянских булгар-атрячцев "этрусками". Когда в VIII в. до н.э. булгары-этруски основали "вечный город" - Рим, в Иделе началась очередная крупная передвижка племен, вызванная войной между двумя булгарскими племенами Казахстана - саками и массагетами (и те, и другие были потомками бильсага). С булгарами-массагетами враждовали не все саки, которых называли также "кыпчаками" ("дупельниками" по-булгарски), а только часть саков под главенством булгарского племени "нукрат" (или "эщтяк" - "иштяк", эщгел - эсегел, эщкуз). Саки-нукраты или иштяки были обулгарившимися угро-самодийцами севера, но надумали продвинуться в более удобные южные земли. Сначала они поселились среди саков и влились в их союз, а затем решили вторгнуться на территорию массагетов, где и были разбиты.

Идельско-булгарский царь Буртас Баранджар (Берендей) в целях восстановления мира среди булгарских племен Казахстана, решил в VII в. до н.э. переселить кыпчаков (нукратов-иштяков) - саков в Кара-Саклан (Украину). Однако, часть живших в Кара-Саклане булгар-кимеров (киммерийцев) отказалась поделиться землей с иштяками, за что была разбита Буртасом и бежала через Кавказ в хеттские владения своих сородичей. Идельские войска, будто бы преследуя их, ворвались на Ближний Восток и подчинили земли от Кавказа до Египта. "За то, что арьякцы (предки армян, жившие на территории современной Осетии) помогли булгарам завоевать Кавказ, Буртас разрешил им поселиться в части Армана (Закавказья), почему их прозвали арманцами (армянами)..." (Кул Гали). Буртас помнил, что весь Ближний Восток некогда был под властью булгар. Вскоре, однако, основные идельские войска были выведены в Идель (где началась очередная междоусобица), а оставшиеся на Ближнем Востоке ополчения иштяков-эщкузов подверглись предательскому нападению со стороны бывших союзников - миданцев (мидийцев) и отступили. С тех пор в Кара-Саклане были поселены и стали господствовать булгары кыпчако-иштякского рода, разделившиеся на несколько частей: нукратов ("невров"), иштяков (языгов) и др. Греки переделали булгарское "кыпчак" в "скиф", добавив к булгарскому названию "с" и отбросив его тюркское окончание "чак".

Булгарские переселенцы разнесли достижения и особенности булгарской культуры по всему миру.

Греки, пришедшие на Балканы на рубеже II-I тыс. до н.э. в звериных шкурах (отсюда их булгарское прозвище "тирцы" "шкурники") заимствовали высокую культуру коренного булгарского населения Балкан и назвали ее "греческой". Поэтому в основе греческой мифологии мы видим булгарские сказания. Примечательно, что греки, завоевавшие Маканское царство ахейцев (после того, как булгары-аргивцы ослабли в братоубийственной войне с булгарами-троянцами), своим главным героем сделали булгарского богатыря Гуруглы - "Сына Могилы" и только немного исказили его имя (греки произносили "Гуруглы" в форме "Геракл"). От названий булгарских племен произошли названия греческих областей: от названия племени сэбэр (прозванного "крэш" - "борьба" и "палуан" - "борец" - за особую любовь к булгарской борьбе "крэш") возникли "греческие" названия "Спарта", "грек", "Греция", "Пелопоннес". От булгарского названия главных гор в Греции - Тайга ("тайга" по-булгарски значит "лесистые горы") возникло греческое название их - "Тайгет". А чисто булгарским словом "эллат" - "изобильная, цветущая страна", греки стали называть свою страну ("Эллада"). Точно также коренное население Италии восприняло высокую культуру булгар-атрячцев (этрусков) , бежавших в 1200 г. до н.э. из Трои и основавших на Апеннинах первые города - царства (в т.ч. и сам Рим) . Булгарское слово "рэм" - "священный холм" - стало названием города Рима и Римской империи. От булгарского названия "Идель" произошло название "Италия", а от булгарского названия коренного населения Апеннин - "алтынбаш" ("золотоволосые") - названия "латины", "латинский" и т.д.
Прямые потомки булгар (дэбэров-сэбэров, бильсага и кимеров) фракийцы (мизийцы, сэбэры "северы", македонцы и др.) сохранили свою булгарскую культуру до VII в., когда новая переселенческая волна булгар (возглавляемая Аспарухом) достигла Балкан. Самый знаменитый фракиец - князь Сэбэртэк (Спартак) попал в рабство к римлянам, но поднял грандиозное восстание рабов и едва не уничтожил Римскую империю.
Булгарские мифы вошли в эпосы многих народов мира. Так, миф о чудесном спасении малолетнего булгарского принца Магулы ("Сын Волка" по-булгарски) или Магиза ("Подобный Волку" по-булгарски) в котле (корзине), пущенном по реке, вошел в сказания египетские, индийские (в них имя "Магулы" приняло форму "Маугли"), итальянские (братья Ромул и Рэм были брошены в корзине в реку и спасены волчицей), арабские, еврейские (в них имя "Магиз" приняло форму "Моисей") и др.
Согласно данным булгарского поэта и историка Кул Гали, трезубец был любимым символом булгар-бильсага. Выходит, уже в III тыс. до н.э., когда бильсага пришли в Кара-Саклан, этот символ появился на Украине.

Что значит трезубец для булгар?

Вначале он был символом самого Тангры (Тенгри) Бога, который часто принимал вид Солнца (булгары говорили: "Солнце - это око Тангры"). Так что трезубец первоначально символизировал не что иное, как лучи восходящего Солнца.
Согласно тенгрианским (доисламским) мифам булгар, трезубец был самым страшным молниеударным оружием: вначале - первого духа (алпа, аса) Биргюна, затем (когда Биргюн постарел и "отошел от важных дел", лишь изредка давая о себе знать всевозможными стихийными бедствиями и непогодой) - его сыновей, алпа света и тепла Карги - Нардугана (Мардукан) и алпа молнии, воды и мирового океана ("боз идан" - "голубая долина" по-булгарски) Кубара. Имя Нардугана - "Рожденного Светом" (или "Рождающего Свет" по-булгарски) в позднешумерских источниках приняло форму "Мардук", а имя Кубара в греческих мифах - "Посейдон" - образовалось от "боз идан". Карга мог принимать вид грача, змееподобного дракона, а Кубар - быка. По тенгрианским поверьям, вид Карги и Кубара, а также некоторых других могущественных алпов, мог принимать сам Тангра - Творец Вселенной. Могущественных алпов-асов в тенгрианском пантеоне насчитывалось 33 (отсюда 33 года Христа, 33 богатыря русских сказок и т.д.). Кимеры-агатары считали Кубара своим любимейшим духом.

Думается, читателю стало ясно многое - и почему на ахейском острове Кубар (название которого греки позднее превратили в "Кипр") был развит культ Быка (т.е. Кубара), и почему Мардука и Посейдона изображали с трезубцем в руке...
Как бы утверждая могущество Тангры, духов-алпов и свое собственное, булгарские тенгрианские священники кам-бояны ("шаманы") всегда имели при себе жезлы или посохи в виде "трезубцев". Сами кам-бояны объясняли, что посох (жезл) - "трезубец" означает власть Тангры и его алпов над тремя мирами - Небесным, Земным и Подземным - и позволяет им совершать путешествия туда для встречи с алпами и душами предков. Но невнимательные европейские художники превратили посохи-трезубцы... в ведьминские метлы!
Хорошо еще Кул Гали рассказал нам об этом - а то бы мы до сих пор гадали: как это и почему ведьмы на метлах летают?
Трезубец, как символ Тангры и сильнейших алпов, изображался также на бубнах булгарских шаманов.
Простые булгары называли трезубец "бэрэнджар" ("баранья голова"), "эщтэк" ("иштяк") или "байсанак" ("большое копье"), "хазар" ("вожак стада") и т.д. В трезубце видели изображение лука и стрелы, рогов хазара, полумесяца, бунчука и пр.
У шаманов было собственное название трезубца "казак" ("гусиная нога"), запрещенное для произношения простым людям под страхом кары небесной. Это название возникло на почве того, что могущественнейшие алпы Мардукан и Кубар принимали вид драконов с гусиными ногами. Кстати, Мардукан, создавший - по воле Тангры - Землю, был по этой причине превращен народными сказителями в гуся (утку).

Булгарская царская династия Дуло, основанная шаманом, сделала трезубец своим гербом под названием "балтавар" - т.е. "топор" (балта) - лук (вар)". В булгарском государстве топор и лук были атрибутами царской власти, а кроме этого символизировали лесные территории (топор) и степные (лук). Своим гербом булгарские цари подчеркивали, что они - правители бескрайней лесостепной Евразии. В царствование булгарского кагана из династии Дуло Курбата Кюнграта ("Курбата") территория Иделя действительно простерлась от Балкан до Алтая и получила название Булгарии (Великой Булгарии). В конце VII в. Великая Булгария разделяется на Северную Булгарию (Черную Булгарию с центром в Башту - Киеве), Южную Булгарию (Хазарию) и Западную Булгарию (Дунайскую или Балканскую Булгарию). Но и в Черной Булгарии, и в Хазарии, где правили представители династии Дуло, государственным гербом оставался герб Дуло трезубец.
...

Продолжение:
www.abc-people.com/typework/history/iskus-n-104.htm




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balkan1 - БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
13.07.2011 12:40
Снимката със зодиака не е на Българският календар.
Зодиак означава кръг от животни и при Българският е точно така - всички съзвездия са с имена на животни.
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
цитирай
2. atil - Снимката е от Месопотамия т. е. С...
13.07.2011 13:08
Снимката е от Месопотамия т.е. Сувар по булгарски,гърците са го превели на гръцки.А по външния кръг - животни колкото искате.Друга проформа,много по-късна от тази най-ранно зафиксираната от археолозите е нашето "колело на живота" от християнска школа на българската живопис.Никъде в нито една християнска традиция по света това го няма.А за оригинална рисунка от инструментариума на българските жреци аз не се сещам да е намерена.Предвид гоненията и горенето,целевото унищожение на всичко свързано с "езичеството и бесовските култове" това не е за чудене.Календара е възтановяван по съхранени данни за названията и принципите му и по известни други негови проформи у други народи.
цитирай
3. krisdimaryana - Много интересно!
29.12.2012 16:28
Атил, много интересна статия! Поздравления! :)
цитирай
4. shtaparov - Откак забелязах огромни прилики на ...
26.03.2013 10:47
Откак забелязах огромни прилики на имена и названия от "Джагфар тарихи" (=Джафер старики) с множество мои тълкувания започнах да взимам тази история насериозно и да се вглеждам по-внимателно в нея,понеже се оказа че там зад тюркския воал наистина се крие много полезна за Българите информация. Това "Идел" например може да се тълкува по два начина. Единият е като име на река,и тогава произходът му е от думата Водал (Водар),а другият- както казва Нурутдинов,който обаче (дали по нареждане на КГБ?) е скрил старателно източника си и не позволява да разберем къде за Бога е прочел тези неща. Та другият начин също не е свързан с тюркски,а прадревни индоевропейски думи,при което Иде-Ел (Седем племена) ще означава Седе- Ер (Седем Ари= Ора,Хора). Че Седемте "славянски" племена са били част от древните Българи- това става ясно от много директни и индиректни сведения,едно от които е това,че в Памир са живели седем съюзени племена,чието обединение се наричало Сакала. Съответно,жителите на "Страната Сакала" (чието алтернативно название е Загола т.е. Загора) са наричани Сакалови (Сакалави,Склави),което е преиначено от днешните безскрупулни фалшификатори на безличното,смешно и безсмислено название "славяни".
цитирай
5. atil - Штапаров, втората половина на к...
26.03.2013 12:27
Штапаров, втората половина на коментара ти приятно ме изненадва..За Съюза (Идел) и за Саклан(това е древното ме на Евразийската велика степ.)!
Колкото до първата половина, все още не си в час, но това е разбираемо..."Джагфар тарихи" буквално означава - Книгата(историята) на Джагфар. Това исторически сборник съставен по нареждане на сеида Джагфар през 18 век. Затова съставителя, неговия секретар,я озаглавил така. Сеида Джагфар бил ръководителя на едно голямо въстание на българите през 18 век срещу царска Русия. Причина за съставянето на този сборник, за събирането на няколко исторически летописа на едно място е била не само да се съхрани историческата памет, но и да се повдигне духа на народа.Четяли са части от него по време на молитвите, когато се събирали повече хора и т.н.Също и по училищата.
Нурутдинов има общо с КГБ дотолкова доколкото е преследван и репресиран от тази организация. Ако беше обратното сега щеше да е пълно с луксозни издания на този ИЗТОЧНИК а и на другите ,които ползва. И не само той. Те не са скрити. Части от него съм превел тук в блога си и аз. В училищата също щяха да си изучават действителната история. Но вместо това там учат същите глупости, които са подобни на тези в Македония например.
Древният български език е от днешното тюркско семейство. Той не е по-малко древен от индоарийския - другото наречие на нашите предци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3602185
Постинги: 511
Коментари: 2363
Гласове: 2971
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930