Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2011 04:23 - Българите и световната цивилизация(1 част)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 22920 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 06.12.2016 00:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази статия е написана в годините на тоталитарния режим в бившия СССР, когато за далеч по-безобидни неща се отиваше на лагер или се изчезваше безследно... За пръв път е публикувана легално през 1991 г. във вестника на Българския национален конгрес(Русия) - "Болгар иле".

image

БЪЛГАРИТЕ  И  СВЕТОВНАТА   ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Благодарение на някои историци - фантасти сред народите по света се е разпространила една невярна представа за българите. Уж това било народ домошар, който си е живял незабелязано в глухите гористи райони при сливането на могъщите реки - Волга и Кама. Но това мнение е едно дълбоко заблуждение, нямащо никакво отношение към истинската история.

В действителност, държавата на булгарите хилядолетия наред е обхващала огромна територия от Дунава до Енисей. (Оригиналния етноним от древността е бил - „булгар”, което е едно също с "българ".)Б.А.
А размаха на българските разселения, походи, експедиции и търговски пътувания бил още по-широк: от Париж и Рим до Хуанхе и Америка и от Исландия и Северния ледовит океан до Египет и Индия.
За това
свидетелстват древните български хроники, съхранили се в сборника ”Джагфар Тарихи”/1680год. /от Бахши Имана, а също така италианските, френските, немските, китайските, гръцките, месопотамските, индийските, персийските, и други източници. За това говори и едно от прозвищата на легендарния праотец на българите - Хишдек/Ищяк/, означаващо ”често сменящ мястото си на пребиваване”, ”често пътуващ”.

Според Кул-Гали, още преди 35 хиляди години огузо-тюркските и сакланските/източно-арийските / предци на българите са населявали Волго-Урала.
(Тук е мястото да се отбележи, че не българите са излезли от Иран а иранците са излезли от Булгар и са населили днешната си родина! Защото тезата за иранския и другите чужди произходи са досадни фантазии с които се спекулира и се мътят главите на хората постоянно). Б.А.
Този край предците ни го наричали Ара/Арья/ или Ура. От това название по-късно произлезли-Туран, Урал, Арья, Иран-Ирон, бойните викове-”ура”,  „уран”,
и др.

image

Землището на гр.Болгар с останки от Тенгриански храм.

Себе си те наричали жители на Ура-Арья/арийци/. Крайния север предците на българите наричали- тун каръ”замръзнала земя”/от това останало и името „тундра”/. Северните лесостепни райони наричали - чулман, горските - урман, южната лесостеп - себер/от тук името Сибир и булгарския род Себер/, степните области - кър, южните пустинни райони - кубе, кум.

Отначало, в Ледниковата епоха, арийците живеели в пещерите на Уралските планини/както са показали изследванията на съвременните учени и основно на казанския учен Фирдаус-ханум Салихов/ и се сражавали с „потомците на злите духове” -убирите/човекоподобните маймуни/. Когато ледника почнал да отстъпва, хората заселили и равнините на Волго-Уралието.
Но благодарната памет за гостоприемните Уралски планини, които те от самото начало наричали Арал/Урал/, завинаги се съхранила в сърцата на българите и прерастнала в преклонение пред планините.

image

Планината Урал съхранила в наванието си древното име на българската прародина.

Паметта за Ледниковия период българите съхранили в мита за добрия дух/диу, див/-алпа/алип/ Мардукан - Карга/карга по булгарски означава - гарван/.
Веднъж, разказва се в тази легенда, злите духове-йореги/джинове/, начело с владетеля на Подземния свят Албастий/Тама - Тархан/, решили да погубят хората и издигнали висока стена, закриваща слънцето. На земята се възцарил мрак и студ, тя започнала да замръзва, а всичко живо на нея да загива. Тогава добрия алп Мардукан - Карга заедно със синовете си Сак и Сок започнал да разбива „стената на джиновете”, но лъчите на близкото слънце почнали да го изгарят. Тогава той изпратил синовете си в къщи за мед, с който да се предпазят от изгарянията, но Сак и Сок се изплашили и се скрили в ноща. Четиридесет дни чакал Карга и после сам разбил стената. Той избухнал в пламъци от горещината на близкото слънце, но светлината и топлината се върнали на земята и тя оживяла. Жената на Карга, Чак-Чак проклела децата си заради измяната към баща им и Тангра завинаги ги оставил в света на мрака. Сак и Сок се разкаяли и до днес искат да получат прошка от майка си, летяща заедно със Слънцето, но не могат да преминат границата на тъмнината и да я догонят. А душата на алпа Мардукана, по волята на Твореца, от това време живее в един от гарваните, който всяка пролет се завръща във Волго - Урала. . .

Преди около 15 хиляди години се образувал съюз от седем арийски/огузо-тюркски и саклански/ племена, който го нарекли-Идел, седем/иде/ и ел/племена/. Главното занимание на арийците - иделци отначало било лова на мамонти/аслан/, вълнести носорози/аждаха/, дългороги елени/ямал/, китове и тюлени/байгул/, моржове/су - аждаха/, зубри/атбуга/, пещерни мечки/абада/.
Затова предците на българите дълбоко уважавали опитния нощен ловец - вълка. Отначало иделците наричали вълка Маг/мек, мог/, но след опитомяването на кучето, почнали да наричат вълка - магол”маг - цар” 
а кучето - емек или оймек „домашен вълк”. Постепенно вълка почнал да се счита за добър дух-алп, праотец и защитник/тотем/ на иделците.
Алп Вълк бил дух на луната, лова, дарител на слава, успех, победа/барин/ и власт/трун/. Затова иделците му дали доста имена: Магол, Булг - Черния, Тъмния/тъй като вълка бил нощен ловец/, Барин/т. е.  даващия победа/, Син/Чин, Тин/, Синби, Синдиу, Айчин/Афшин/т. е. ”лунен чин”, Хон/Хин/, Кур/Гур/, Бури/Буре/, Айбури/лунен Бури/, Мамиль/Мамли/”Кърмилец”. . .

image

Нашите прадеди направили вълка свой главен тотем и покровител.

По-късно, когато българското общество се запознало с южните райони, където господствали „ловците” от семейство котки, българите придали на алпа Вълк способността да се превръща в лъв/барс, леопард/. Започнали да наричат своя любим дух Барис/Барс/. Любопитно е че при това живия лъв северните българи отначало наричали улуг мак”голям вълк”, и значително по-късно му дали името аслан/първоначално тази дума означавала и чудовищен дракон/.

Със своя огнен поглед алп Бури можел да изгори или да превърне в камък, да изплаши или умъртви крадците и прелюбодейците. Заедно с това алп Вълк пазел българите. Булгарската легенда разказана от Гали, казва, че по едно време убирите напълно изтребили иделския род на богатирите-елбирите, които били главните защитници на всички останали по-слаби родове. Единствено оцелелия елбир - младенец и син на вожда на иделците - победителите /людоеди/, решили да го изядат и го хвърлили в един казан/котел/. Но алп Бури не допуснал момченцето да загине. Той дал сили на смъртно ранената му майка,  и тя успяла да блъсне казана с детето в реката. Реката по волята на духа на речната вода Су-Анасъ отнесла котела в едно голямо непроходимо блато. Там Су-Анасъ се превърнала в лебед и повикала мъжа си-алпа Бури. Вълка не успял сам да се добере през блатото до момченцето и докарал един елен. Накарал го да избута на брега казана с момчето. А една вълчица по волята на Бури откърмила принца. Оттогава почнали да го наричат и Казан, и Магула - „син на вълка”, и Бурджан „вълча душа”, и Чингиз/Тангиз, Магис/”подобен на вълка”. . .

Казан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите. Този род започнали да го наричат”Бурджан” и „Наубури”/Неври/ - новите вълци. Тъй като от този род излизали Царете на българите, които носели особенни царски шапки ”дуло” то го наричали и Дуло.

image

Българска царска шапка - Дуло. Военен трофей от Волжка България.Подобна на знаменитата "шапка на Мономах" на която сложили кръст и била използвана в качеството на руска корона.

Отначало шапката дуло - с полусферична форма и мехова окръжност, била жреческа, но след като станала български царски венец, жреците почнали да носят висока и конусовидна шапка - тудуло „високо дуло”.

Благодарение на алпа Вълк, българите първи на земята овладели майсторството да пекат глина и да леят метали. Това също се е съхранило в един булгарски мит:

Когато багатура Боян-Аудан с другарите си убил в дълбоката пещера злия див Тама-Тархан, като го съборил удряйки го по слабото му място-глинените му колена, то огромното тяло на йорега, запушило изхода от Подземния свят. Тогава алп Бури със своя огнен поглед обгорил и разтопил тялото му. С това той не само освободил изхода, но и научил българите да пекат глина и да топят метали/тялото на злия йорег било от глина и метал/.

В памет на това българите почнали да наричат бронза и вообще всички метали - айбар, ибер, абар/от Айбури/. Медта - бакар/от „Бу-Кара” - господин Вълк/ а желязото - тимер/от „Теме”/. Пеща за печене на кирпичи/тухли/ наричали - курпес/вълча пещ/.
В знак на признателност и принадлежност към рода на вълка, иделците давали на своите деца често името Чингиз/Тангиз/, изработвали негови изображения - Могун, носели вълчи шапки -бурек и изобразявали вълчата глава върху знамето си.
image
Графика на първото българско знаме(по "Джагфар Тарихи")

Затова този стяг го наричали - булгар/черна или вълча-булг и глава-ар/. Когато при разселването си от Урал достигнали голямата река, то и нея нарекли - Булга. От Булга произлязло съвременното и название - Волга/както от арийското булг - руското „волк”/.

Волго - Камската речна система отначало българите наричали Ра/Ранга, Раха/ или Ас-Туркан. Това име се помнело до 13-ти век. Така през 12-ти век нижноволжския български град получил името Ас-Туркан/по-късно това име било преосмислено като „Ас-Тархан” и приело формата „Астрахан”/. А в 1203 год.  самия Гали припомнил в своята поема”Къса-и Юсуф”, старинното българско име Раил, означаващо ”Волго-Камска земя” и „Волгокамец”.

В най-древни времена Ра означавало ”Първозданния океан на вселената” и „Дух на първозданния океан на вселената”.

След кучето, иделците опитомили и други животни и станали забележителни скотовъдци и занаятчии. Част от разорилите се скотовъдци в трудни години, преминавали към земеделието и живота в селищата и градовете. Скотовъдното подвижно пастирство по Волго-Уралието протичало през лятото, а през зимата се събирали в родово-племенните си кишлаци и аули.

Скоро след обединението си арийците-иделци подчинили под своята власт, цялата територия Ара-Ура и почнали да я наричат също Велик или Стари Туран. Там където се образувала и първата държава в историята на човечеството - 
Идел/други фонетични форми на това име - Атил, Итил, Тел, Тил, Дил, и др/, начело с Царя от рода на Боян-Аудан/Казан/ на име Джам/Шам, Сам/.

След превръщането на думата ”идел” в название на държавата, самоназванието/етнонима/ на иделците станало името на тяхното знаме - булгар. То се разбирало като като”черноглави или вълчи хора”/други фонетични варианти на това име - бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биер, малкар, локър и др. /.
Както се вижда, Идел бил от самото начало българска държава. По-късно през 7-ми век държавата получила второто си народностно име - Булгар. Затова е правилно да считаме Иделската държава за Древнобългарско Царство.

Царството Идел понякога го наричали с имената на управляващите в него български династии -
Ман/Мун, Мен, Май/, Хишдек/Ищяк/, Куман/Кубан/, Сармат/Чермиш/, но територията на държавата неизменно се наричала Идел. Само в I-ви век, българската династия Алан, направила опит да преименува Идел в „Алан”. За времето на управление на тази династия/от 1-ви до средата на 2-ри век/, названието Идел успяло да стане име на Волго-Камската речна система. От тогава към названието на всяка река се добавяло общото название на тази речна система. Кама - Чулман Идел, Ока - Ака Идел и т. н.
А названието булгар завинаги се закрепило за потомците на „седмородците”, при това този етноним се обяснявал и по- просто: ”черни, вълчи хора”. Частично по тази причина българите ги наричали още и „черни българи”/до края на 10-ти век/ и „вълчи хора”/бургари/. Даже в 12-ти век,  главния корпус на булгарската войска се наричал-курсъбай - „вълчи”. Черниговският княз и поет пък Владимир Святославович в своята поема 
„Слово о полку Игореве”/12-ти век/, сравнява българските воини с вълци:

Сами скачут в поле,

как серые волки,

завоевывая для себя честь,

а для Князья-славу.

Но култът към Вълка - Синдиу, колкото и да бил външно забележим, се явявал само малка част от богатата българска култура. Важно място в тази култура заемали митовете, чиито герои били духовете/диви/.
Добрите духове българите наричали алпи,  а злите - йореги/по-късно джинове/. Най-любими алпи на българите били духа на слънцето Ут/наричали го още Ур, Май, Бир, Мар,  Нар, Утен и той се възприемал във вид на кон и петел/. Женският дух на Първозданния океан на вселената - Ра. Духа на любовта Туран/тя била дъщеря на Ра,  наричали я още Ана”Прамайка” или Ана Корсак ”Червото на прамайката”, тя се възприемала във вид на змия и жерав/. Духът на речната вода Су-Анасъ/тя се възприемалавъв вид на лебед, патица/.
Духът на мълниите, бурите и дъжда, сина на Ута - Кубар/наричали го още Бабай и Бианче/. Духът на светлината Мардукан/Нардуган/”Роден от Слънцето”. Той бил син на Ута и Туран, възприемал се във вид на дракон със змийска опашка - Атряч или Барадж, фантастичната птица Сенмурв-Симбир и гарвана Карга. Затова го наричали още Бирули, Атряч, Барадж, Симбир и Карга. Духът на женската красота, семейното щастие и огнище Чак-Чак. Заедно със своя мъж Мардукан, тя понякога се занимавала и с пастирство, затова я наричали Сабан”Пастир”. Нейният знак била свастиката - сарман, затова я наричали още и Сарман.
Духът на плодородието, урожая, приплода и благодатта Самар/Чумар/ или Гюлджимеш, ”цвете” - гюл и „плод” - джимеш.
Той бил брат - близнак на Мардукан. Самар се възприемал като юноша с
плитки - символи на класовете и мъжката сила, като дракона Елбеген, като бик и други копитни домашни животни. Затова го наричали още Тюрк или Улкер”Великия бик”, Алабуга”Петнистия бик”.
Духът на растенията, жената на Самар-Ашна или Гюлджихан/Цветен венец/. Духът на богатирството, син на Ашна и Самар, първия вожд и законодател на елбирите - Боян. Наричан още Аудан, Огуз, Таргиз, Енкей/биче/.
Духът - риба Аби или Байгул, тя била дъщеря на алпа Бури и Су-Анасъ и по каприза на майка си се родила неспособна за любов. Но помолила Туран и тя и дала част от своето чувственно змийско тяло. Така тя могла да обикне Бояна и да роди син -багатура и първия български Цар-Иджик или Хишдек.

Освен добрите диви - алпите, в българската митология присъствали и зли диви-йореги или джинове:
Царя на Подземния свят Тама/Тиме/Тархан/оттук заклинанието против злите духове-тиме! ”не пипай”/. Духът на засухата, разните бедствия и смъртта Шурале.  Възприе
мал се във вид на огромно исъхнало дърво, с медни листа и страшна уста - хралупа. Затова го наричали и Кувъш - „Хралупоустатия” или Голямата уста. Духът на блудството и разврата бил Аждаха.

И „добър” и „суров” дух бил духът на песните Джир Каган/буквално Царя на песните/, който притежавал необичайно силен глас и се наричал също Сандугач/”Славей”/. Алп-бика Тичкан - „Мишка”, отначало била дух на женската свобода, а после/след приемането на исляма/, станала джин на женския блуд и разврат. . .

Кул Гали записал един интересен мит за Самар - Тюрк, когото го изобразявали и като прекрасен юноша - багатур със седем плитки и цвете в ръката. Плитката и житния клас българите наричали с думата - соб/други фонетически форми - чуб, тоб/, това означавало още и „прекрасен мех”. Белката отначало я наричали собол. По-късно това название преминало към днешното животно собол. Най-добрите соболи българите докарвали от от една Сибирска река и я нарекли - Соболска. /оттук днешното и име Тобол/. . .

Веднъж злият дух Шурале унищожил дърветата около главния източник за вода, и на земята настъпила суша. Отначало Туран се опитала да уговори Кувъша да освободи източника в замяна на каквото поиска, но напразно. Тъй като Шурале искал невъзможното - Трона на Царя на духовете Ута/Ура/.
Тогава Ур помолил Кубара да накаже наглеца.
Кубар
ударил една мълния на Шурале, но само му избил единия зъб. На Кувъша веднага му изникнал друг зъб, а избития паднал на земята и се превърнал в чудовищен бик с медно туловище-еднорог. Еднорога веднага се спуснал към близкия град на елбирите с намерение да го стъпче и унищожи. Тогава се намесил сина на Самара, Боян-Аудан. Той преградил пътя на чудовището, но то го хвърлило във въздуха и решило да го набучи на рога си. Докато Енкей падал, еднорога му стъпкал вълчата шапка, и с това ядосал алпа Бури.
Той станал
невидим и натиснал рога на чудовището към земята. Аудан паднал невредим и насякъл еднорога на части, след което накачил тези части на свещенното дърво.
Самар щом узнал за случилото се, качил се на коня си и препуснал на бой с Шурале. На него му се удало да го посече и после да го накълца на части. Тези парчета после отново се превърнали в Шуралета, също толкова зловредни, но много по-малки и страхливи. А Самар от радост се напил от освободения извор на живота. Само че той бил отровен от Шурале и Гюлджимеш заспал. Преди него пила от източника и Туран, която дошла да го види и също заспала.
Боян
дочакал да долетят гарваните и се обърнал към алпа Гарван с молба за помощ.
Гарвана зае
дно с жена си Чак-Чак отнесли багатура в чудната долина Басан, където той наскубал жива трева-просо. От просото Боян направил напитката на живота/жива вода-боза/. С нея оживили звора на живота и пробудил от вечния им сън Самара и Туран. Но силата на просото стигала само до есента, когато Самар отново заспивал.
И затова всяка година алпа Гарван и
Чак-Чак, през пролетта му донасят жива вода и го събуждат. . .

Живеейки в суровата ледникова епоха, българите станали не само първите металурзи, но и най-добрите в света майстори по обработка на кожи, производство на кожени изделия. Те измислили сгъваемия стол, нарекли го - курбас/по името на килимчето с което го покривали/ и го направили трон на своите вождове и Царе.

Показател за високото ниво на културата им е изобретяването на кирпича/тухлата/ и парите.
Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка,
собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”.
Една връзка кожички била пари
чна единица наричана - туун. Тази дума след това станала - тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума - джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички - паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”.
От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е.  в рамките на закона.

В много стари времена българите изобретили приспособление към седлото за качване, устойчиво яздене и повдигане от коня -ерме/от думата ерме - „повдигам се”/. От него по-късно се появило и днешното му название - „стреме”. Изобретили и шашката/от сас - „остър”/ и сабята от саблъ - „разсичаща”, оръдието - тюфянг/отначало означавало означавало приспособление за мятане на камъни/, пушката - малтък/отначало означавало ”огнена, запалителна стрела”/.

От своите предци, криещи се от студа през Ледниковия период в планинските пещери на Урал, българите възприели почитта към планините и пещерите. Едно от тези пещерни жилища се съхранило - това е знаменитата башкирска пещера Шулгенташ или Каповая.

image

Уралската пещера Шулгенташ(Каповая).


Върху стените и предците на българите изобразили, първите човешки картини-изображения на мамонти, коне, носорози. Оттогава предците на българите почнали да считат, че Бог/старобулгарското название на Бога-Ерсу, Тангра, Ас/ се явява по върховете на планините. Там Той е и създал добрите духове -„дивите”или „алпите”/от древнобългарското „алип” - висок/. Освен това предците ни вярвали, че след смъртта на човека, неговата душа била длъжна бързо да пристигне на съда Божий, и затова погребвали телата на починалите в планинските пещери - по близо до Бога.

Когато иделците се спуснали от Уралските планини по Волго-Камските равнини, то за поклонение към Бога и духовете  и погребенията на вождовете, почнали да правят подобия на планините- пирамиди, с пещери-гробници и храмове отвътре. Тези пирамиди с пещери, получили названието- кепе „пещера”. Освен това големите земни пирамиди в чест на своите вождове, българите ги наричали с титлата им - балкан или курган „вълчи”-балк, кур и „Цар” - кан, ган.

image

Земленна могила тип - "балкан"(курган) в Русия.

Големите каменни - ег-кепе „голяма пещера или пирамида” или теме. Малките пирамиди-май юла/оттук излязло и мавзолей/. Понякога българите правели стъпаловидни пирамиди, като по правило те били от три до седем степени. Тъй като българския народ бил съставен от седем рода, числото седем станало свещенно за него.
Обикновенните българи нямайки възможност да съберат много хора за строителството на пирамида, погребвали близките си така: изкопавали правоъгълна яма, а в
едната и страна издълбавали пещера. Там слагали тялото на починалия и кепето в земята се зазиждало с камъни или дъски. Така се спазвал главния принцип - че тялото на починалия се изолирало в пещера и не се засипвало с пръст.

На пирамидите, в техните пещери и около тях се поставяли скулптурни изображения на починалите владетели, родоначалниците и героите - балбал или духовете - синташ.

Своите обичаи, митове и достижения българите разнесли по целия свят, тъй като нашироко  и с истински епически мащаб се разселили по земята.

Преди около 12 хиляди години, скоро след идването в Идел от изток на карите/фино-угрите/, в българското общество избухнала гражданска война. Враждуващите групировки били оглавени от двама братя - Алмъш и Казан. В края на краищата Казан отстъпил трона на брат си и бил принуден със своите привърженици и част от карите да напусне Идел или Стари Туран.

Част от българите на Казан с карите се отправили на изток. Така части от тях се заселили в Алтай, Уйгурия, Монголия, Северен Китай и достигнали до Америка. . .

Съседите им често ги наричали по името на почитания от тях дух на Вълка-Синдиу/Синби/ или Хона-синди/инди/, сенбийци, хуни,  и т. н. Затова великите държави създадени от българите на изток, се наричали хунски, сенбийски,  и т. н.
На Алтай българите почнали да топят желязо. В Северен Китай основали доста градове, продължили да да създават стъпаловидни храмове - пагоди, установили обичая да се носят плитки/в Манджурия/, разпространили мита за вълка - спасителя на българския принц. Освен това дали името на река Хуанхе/от булгарското Кубан-су „Жълта река”/, на пустинята Гоби/от булгарското Куба или Кума „жълт, пясъчен”.
В Монголия българите дали името на тази страна/Монгол - от булгарското Магол/. Манджурите, киргизите, уйгурите, фино-угрите и други народи оценили майсторството на българските занаятчии и почнали да наричат най-
добрите сортове кожи и обувки - булгар/булгари/.

А в Америка потомците на българите - майя/от българското название на духа на слънцето Мая и рода - Май/, ацтеки/от названието на българския род Ищяк/ и инки/от названието названието на рода Еней/, също построили много градове, големи пирамиди, разпространили българския мит за Карга, донесъл на земята топлината и много български думи/индианското цилан - от българското джилан „змия”, индианското Куба - от българското Куба-Кума „жълт” и т. н. /.

Друга част от българите на Казан се отправили на юг. На територията на днешен Казахстан и Средна Азия от основната маса се отделили масагетите и кушаните, които българите наричали още Сак и Сок.

След това се отделила още една част, която под названието на своя тотем - Синдиу/Хиндиу/ отишла в Индия и завоювала тази територия. Там българите - синдийци от своя тотем дали името на цялата страна/”Индия” - от Синдиу, Хиндиу/ и на жителите и названието индийци. Също и на няколко реки - на Ганг/от българското анг „пълноводна река”/, Инд/от Синдиу/ и др. , основали доста градове, разпространили мита за българския принц Казан-Магула, спасен от вълка/от българското Магула произлязло тяхното „Маугли”/, започнали добив и производство на метали. Освен това направили популярен българския символ на земната радост и щастие - „свастиката”. . .

Интересно е че и по- късно, през 16-19 век индийската държава носила българското название „Империя на великите Моголи”/от булгарското име на духа на Вълка-Магол/. И  още една група българи останали в Средна Азия, основали градовете Бухара/етноним на „булгар”/, Самар/днешния Самарканд/и др.

Но част от булгарите почитаща легендарния дух на Самара, в облика на огромния бик - Тюрк, от Средна Азия продължила на Запад. Заели и подчинили огромни територии -
Близкия изток, Балканите, Мала Азия, Северен Египет, Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Закавк
азието, Западен Иран. В памет на духа Самар образували държавата Самар/Шумер, Шумерстан/. Значителна част от българите била съсредоточена в Ирак, когото те наричали Сувар - „Междуречие”. /оттук и гръцкото му название „Месопотамия” - Междуречие/.
Първата столица на Самара бил южносуварския град Ат-Атлан, по негово име цяла близкоизточна държава някои източници наричали Атлантида. Българите дали свои названия и на всички останали области на Самара: Финикие/от булгарското „бейнек” -кораб от снопове тръстика/, на Балканския полуостров/от булгарското „балкан”/, на остров Крит/от булгарското „креш” -борчески/, на Мала Азия/тази област нарекли Яна Идел - „Нов Идел” - от което се получило и Анатолия/.

Областите на Закавказието: /Иберия-от булгарското абар-ибер”метал”/, Армения - от булгарското арман”земя по склоновете на планината”, Албания - „високопланинска земя” от алип-висок, Елбрус - „Багатурски/елбир/ връх/ас/, Месхетия - от булгарското мосха”крава”, Ереван - от булгарското ер евен „воинска застава”, Мурганска степ - от булгарското Могун, Кавказ - от булгарското Куб Каш „Бяла планина”.
В Близкия изток: Палестина-от булгарското Бал-и-Стан „област на българите”, Египет - от булгарското Ег Кепе „Голяма каменна пирамида” и по-късното булгарско название на Египет - Мамиль.

image

Пирамиди от Египет 

В Самар българите както и навсякъде другаде издигнали много пирамиди:/Египет, Турция,
Ирак, Балканите и др. /, основали металургическото производство.  Построили множество градове: Истамбул - „Мраморен пролив или град”/Бизантион, Константинопол и Стамбул/, Могун/Макан-Микена/ и Евен/Атина/ - от булгарското евен-овин „ловна засада”. Атряч в Мала Азия/Троя/. Ерсу Булем-съвременния Йерусалим в Палестина/град „булем” на Бога „Ерсу”/, Джир Каган/по-късния Йерихон/- от„Дух на песните”, Унук или Урук в Сувар/по булгарски означава „род”/, Киш в Сувар - от киш или кеш „земен участък”.
Известния на археолозите град Ур/по булгарски „селище, квартал”/, Бай Авлан в Сувар/по-късния Вавилон/ - означава „прекрасна, велика поляна”.

Някои градове съхранили отзвуците от булгарските митове, свързани с тяхното име. Например гр. Джир Каган/Йерихон/. Мохамед-Гали пише, че хората от един булгарски град се усъмнили в силата на гласа на алпа Джир-Кагана, и тогава, алп Сандугач със силатана своя глас срутил стените на цитаделата. Оттогава и нарекли този град „Джир Каган”. В руските былини Джир Каган влязал под името Соловей-разбойник, пеенето/свиренето/, на когото разрушавало всичко наоколо. . .

Немалко реки от Близкия изток са съхранили българските си имена: Йордан - от булгарското Ирдан „влажна низина”, Булгар Чай/в Мурганската степ/, Ефрат - от булгарското Брот, кобуртка „преход през реката” и др.

През 3182 год. пр. Хр.  значителна част от Сувар била залята от водите на невиждан дотогава потоп, когото после нарекли „Всемирен потоп”. Загинал главния град на Самар-Ат Атлан и значителна част от българското население на Сувар. Според преданието част от българите се спасили на върха на една планина, която почнали да наричат Урарат - „Връх заобиколен от вода”/оттук името на планината Арарат/. Потопа подронил могъществото на българите от Ранния Шумер.

През 3000 год. пр. Хр.  българите загубили Северен Египет, завладян от етиопските афразийци. Българите наричали Африка-Етиопия а афразийците - кара оба/област на черните хора т. е.  чернокожи хора/. От това произлязло гараб-араб. Само че египетските афразийци възприели от българите много неща: Обичая да строят пирамиди, названието копти - /от булгарското оба „племе, народ, област”/, думата фараон - /от булгарското баран, ба-рин „Царска слава”/.
Имената на духовете - Ра, Амон/от Кубан „жълт”/, названието на Синайския полуостров/от Син-вълк/, високите български шапки-те станали корони на фара
оните/. Възприели и българския мит за спасението на принца Магиса/котела при тях се превърнал в кошница а Магис в „Моисей”/. . .

Малко по-късно в Мала Азия от Северен Кавказ нахлули кимерийците или хетите/до нас е дошло насмешливото им булгарско прозвище-камирлар, буквално-„хора от тесто”/. По сведения на Кул Гали, те били предци на редица немски племена на Германия и Скандинавия , съхранили техните названия:готи, кимери и т. н. Като се възползвали от объркването на българскита династия след потопа и натиска на афразийците върху Шумер от юг, кимерийците овладели почти цяла Мала Азия, с изключение на областта на град Атряч/Троя/.

image

Знаменития град-държава Атряч-Троя.


Тази област се наричала Рум - от булгарското рум-рям „хълм покрит с ниска растителност”. Силата на този град била в това, че той бил център на всички българи в Яна Идел/Мала Азия/.

Хетите скоро се помирили  с българите и ги изравнили по права със себе си. Българските отряди станали ударната сила на хетските Царе. Даже областите на Хетската държава в Яна Идел, съхранили булгарските си названия: Бриг „Областно опълчение” в Централна Анатолия/оттук по-късното гръцко „Фригия”/, Кепе Даг „пирамидални, пещерни планини” в Централна Анатолия/оттук по-късното гръцко Кападокия/, Басан „Голяма долина” в Източна Анатолия и т. н.

В хетската част на Яна Идел се съхранили почти всички български градове: Каръш „Отпор”/наречен така в памет на отпора, който гражданите са оказали при опита на кимерийците да превземат града/. От Каръш дошло и по-късното му название-Карс. Мен-Чокър „Голям проход или впадина”/по-късното му название - Маницикерт/ и др.

Въпреки това, загубата на независимостта изострила националното чувство на янаиделските българи. Затова сред тях възникнал обичая да се наричат-тюрки. В памет на славното им владение на обширната Самарска държава, благодарение на духа Самар-Тюрк. За пръв път второто булгарско название на Яна Идел-Турция/във формата на Турруку/, се среща в хетските източници от 2-рото хилядолетие пр. Хр.

Към това трябва да се добави, че болшинството българи в Яна Идел - Турция, от самото начало били огузоезични. Затова и огузкият език станал главен език на тюркската етническа група българи от Мала Азия. Тези булгар-тюрки и станали основата на тюркската/турската/ народност, образуването на която, незапознатите хора, отнасят към много по-късни времена.
Затова и езиците на турското население на Яна Идел/Анатолия, Турция/ и на булгарите от Волго-Урала/Булгара/ не са просто близки а представляват фактически един огузо-булгарски език. На Волго-Урала го наричат „булгарски тюрки” а в Турция-„анатолийски тюрки”.

След 1917 год.  болшевишкото ръководство на Русия затворило българските училища, и българите се лишили от възможността да изучават своя литературен език „тюрки”. Но това углавно вмешателство на болшевиките в етническото развитие на българите, това насилственно отнемане на родния им език, не могло да скрие факта на изначалната огузоезичност и кръвна връзка на българите от Волго-Урала и турците/потомците на янаиделските българи от Древношумерската епоха/.

Хетското завоюване на почти цяла Мала Азия още повече отслабило Шумерстан и разкъсало връзките на балканските, критските и атрячските/троянски/ българи с Шумерстан. Възползвайки се от това, дорийските/древногръцките/ племена в съюз с причерноморските кимерийци през 2 хил. год. пр. Хр. завоювали Балканите и Крит.

А след Троянската война и разрушаването на Троя и нейната територия. Но част от троянците на българските кораби - бейнек отплавали на Апенинския полуостров. . .

Но самите дорийци/тирляр по булгарски - „хора облечени в кожи”/ се оказали покорени от българската култура.
Така, че гърците възприели от българите традицията да живеят родово, общинно и в градове-държави/т. е.  с развито самоуправление и автономия/.
Възприели множеството митове и елементи от религиозната българска духовност/например мита за Икар е гръцка преработка на мита за Мардукан-Карга/, названията на градовете си, някои обичаи/българската борба-спартанската , българските поменни състезания за отпадане, спускане на траурния флаг „алама”-гръцките олимпийски игри и т. н. /Възприели редица думи и географски названия: гръцкото „акро” - от българското югара „висок”, името на Егейско море - от българското Ек дингез „море със силни течения”, името на гръцките планини Тайгос - от българското „Тайга”/планина покрита с високогорие/ и др.
Интересно е че и превземането на Троя, древногръцкия поет Омир изобразил във вида на българския празник Нардуган.

Участниците в Нардугана правели снежно градче и се разделяли на две групи. Едната защитавала градчето а другата атакувала с огромно чучело на кон. Точно така с помоща на огромно чучело на кон,  в поемата на Омир „Илиада” гърците завладели гр. Атряч/Троя/. Възможно е Омир да е бил по произход троянски кимериец/за това говори и името му, напомнящо булгарското название на кимерийците - камир/ и затова построил поемата си по сценария на любимия български празник

Дори гръцкото название на Гърция „Елада”, произлиза от старабулгарското - „елам”/страна/.

Същите троянци, които отплавали на Апенините, заселили редица райони там и нарекли земите си с предишното българско название Идел/Итал/. От това название/по думите на Гали/ жителите на Апенините разказвали за своето идване тук на Царя Атила, от бреговете на Идел, за да не воюва с тях. От него възникнало и името на днешна Италия.
Самите атрячци, съседите им ги наричали етруски. А те пък наричали съседите си алтънбашци - „златоглавите” - от него и древното „латини”. По думите на Гали, българите основали в Идел - Италия известните градове Сере и Цере/от булгарското сере - буквално „тронен килим” а в преносен - столица/. Болоня/от булгарското-балин „заливаща се поляна”/. Венеция/от булгарското Бинянче „дух или господар на водата”, Рим/от булгарското рем-рям или от названието на областта Рум, център на която бил град Троя/. Генуа/от булгарското име на рода Еней/ и Равена/от булгарското авен-овин/ и още един голям град, като не броим множеството по-малки, дали названията на италиянските области: Лигурия/лигур - от „локър”, форма на етнонима булгар/ и Тоскана/от старобулгарското тюш-туз „блато със силни изпарения/. На моретата - Лигурско и Тиренско/от българското тирен - „дълбоко”/ и т. н.

image
Етруските се наричали така по името на старото си отечество Атряч(Троя).
Те запазили и развили своята древнобулгарска култура в новата си родина.


Атрячско - етруските Царе седели на сгъваеми тронни столове-курбаш, етруските занаятчии основали в Италия металургическото производство, скулпторите им оставили великолепни балбали - върху тях скулести и с плитки италиянски българи-огузи. Етруските жреци носели българските шапки-тудуло. Етруските почитали българското щастливо число - 7/седем са хълмовете на Рим/, българските духове Туран, Адонис/от-Утен/ и Тегиз/форма на Таргиз/ и предавали от поколение на поколение българския мит за спасението на момченцето от вълка/във формата на легендата за основаването на Рим/ и спасението на Рим от гъските!

От българския език в италиянския влезли думите „тиран” и „трон”/от булгарското „трун” - Царска власт/, Капитолий/от булгарското Кепе дуло - „храм на хълма”/. . .
Върху основата на българската цивилизация възникнали римската и италиянската цивилизации. . .

image
Интересното е че паметта за миналото и произхода на Рим е била жива и през средните векове. В кореспонденцията си с цар Калоян папа Инокентий пише,че след като проверил, разбрал, че Калоян произхождал от "стар римски род"...

След загубата на Северен Египет, българите загубили и Палестина/но върху част от нейната територия се закрепил българския символ - знака на Тангра - „шестолъчната звезда”/.
В самия Сувар, за който останало името Самар-Шумер, местното афразийско население бързо възприело българската култура,
получило българско гражданство/права/ и вече след Потопа, станало доминиращо по численност в страната. През 2316 год. пр. Хр.  афразийския слуга на един от българските владетели -Саргон, с помоща на афразийците взел властта  над Сувар.
С това започва и историята на Късния Шумер/афразийския/.
Но афразийско - шумерските Царе продължили да гледат на българите и афразийците като на един народ, грижливо пазели/до персийското завоевание през 6-ти век хр. Хр. /, писменните източници, свидетелстващи за основаването на Шумерската държава от „черноглавия народ” т. е. българите. А също така булгаро-шумерския език и булгаро-шумерската култура.

image

Афразийците в Близкия изток унаследили и развили булгарската култура.

Например афразийците продължили да издигат българските триетажни и седеметажни пирамиди/зикурати/. В афразийския вариант българския мит за победата на Гюлджимеш над Шурале, Гюлджимеш само се превърнал в „Гилгамеш”, Енкей/Боян/ в „Енкиду”, Шурале/Кувъш/- в чудовищното дърво „Хувава”.
Мардукан влязъл в афразийския вариант под името „Мардука”/от него вече и еврейското Мордохей/, Тама-Тархан - под името „Тиамат” и т. н.
Българският епитет на Бога - Йогби/величествен, съвършен/, станал при тях название на Бога под формата -„Яхве”.
В края на декември всяка година афразийците продължавали да празнуват българският празник в чест на сина на Мар-Мардукан. Главният момент от който било щурма на снежното градче, карнавала около украсеното дърво/по клоните му окачвали жертвоприношенията и разноцветни ленти/, и пира със задължителното ядене на гъска.




Гласувай:
10



1. анонимен - Поздрави.
01.06.2011 15:47
Коментара е излишен.
цитирай
2. atil - Ще се запозная непременно. А мат...
02.06.2011 22:35
Ще се запозная непременно.А материалите откровенно казано "не са лесни",но ако не бях се убедил в тяхната достоверност нямаше да напиша никъде и една дума.С Нурутдинов си кореспондирахме още когато беше професор(сега е академик,но пенсионер...).Отначало доста спорех с него,но после съвсем самостоятелно стигнах и до прозрения и до необходимите изводи.От друга страна тези три тома на "Джагфар Тарихи" са трудни за четене...Особенно на руски и особенно за обикновенния любител на историята.Знам че имало издание на български,но какво точно и как са го превели не знам?Явно тиража е малък не можах да го намеря никъде.Затова направих един цикъл от материали и го озаглавих "Малко известната история на българите",като включих и някои сведения за нас и за Дунавска България.Мисля че за обикновенния човек(в смисъл непрофесионалиста по история) е доста по-леко да чете и да възприема сега по този начин тези сведения на средновековните булгарски летописци.Всъщност това е нашата жива история от първо лице а не сведенията и интерпретациите на чужди и често пъти враждебни хора...!
цитирай
3. atil - Тук към двете части на статията и...
03.06.2011 04:08
Тук към двете части на статията имаше по един коментар,анонимен,.Отговорих им ,но вече са изчезнали.Двата ми коментара са отговор на този анонимен читател.За втори път се случва вече...Явно някой ги трие,само защото са анонимни ли не разбирам?!
цитирай
4. анонимен - ВАНГЕЛИС ПАПАТАНАСИУ
03.06.2011 14:48
Атил , добре де батка, аз съм грък по произход,,,,НИЕ ГЪРЦИТЕ НЕ ОБИЧАМЕ ИСЛАМА...ВИЕ ТУРКИТЕ АКО СТЕ НАШИ КРЪВНА БРАТЯ,ЗАСТО ОБИЧАТЕ ИСЛАМА...И ЗАСТО ГАИМАЛ ГАИТУРК ИЗБИ 3 МИЛИОНА ЕЛЛИНО ГЛАСНИ ОТ ПОНТА,СМИРНА-ИОНИА,СТИН ПОЛИСА-ИСТАНБУЛ,КАПАДОКИА
И ЗАСТО ВСИЧКИ ТЕРМИНИ И ДУМИ ЗА КУЛТУРА И ЦИВИЛИС СА ЕЛИНСКИ И ЛАТИНСКИ- НАД 30 000 ЛОГИАС-ЛЕКСИ-ДУМИ??? - А НИЕ ТУРКИ ЛИ СМЕ- ИТАЛИАМИТЕ И ЕЛЛИНИТЕ??????
НЕ МИСЛИС ЛИ ЧЕ ИМАТЕ КОМПЛЕКС ТУРКИТЕ И ВУЛКГАРИТЕ ЗАЕДНО,АААААА-ЧЕ СТЕ ОТХВЪРЛРНИ ОТ СВЕТА,ЗАСТОТО ИСТИНАТА НЕЕ ВАВ ВАС!!!!! И ИСТИНАТА НЕ Е ВАС ИСЛАМА,МНОГО СКОРО ЩЕ ВИД35ИТЕ ОТКРОВЕНИЕТО - ''АПОКАЛИПСИС'' НА ГРЪЦКИ ЕЗИК!!!
цитирай
5. atil - Само да не ти изтрият и на тебе ком...
03.06.2011 18:01
Само да не ти изтрият и на тебе коментара като предните два ,макар ,че човека беше българин патриот...Нямал съм много вземане-даване с гърци макар,че служих на гръцката граница,но виждам ,че се интересуваш наистина.Не е вярно,че ние българите обичаме исляма,и аз не го обичам също.Обаче често това се използва против нашите интереси- религията и националната омраза.Това не може да продължава вечно и без край и все ние да сме губещите а вие и сърбите печелещите.Затова ако трябва един ден ще се съюзим с турците и албанците и тогава ще видите какво е това Апокалипсис...Истината е точно в нас а това ,че има много кръстени нечестивци не означава,че Апокалипсиса на Христос ще ги опрости.В историята жестокости и фанатични изстъпления има много и сред ислама и сред християнството,сред гърците,турците,комунистите ,фашистите и демократите...И всеки изкарва себе си прав и другите виновни.ние също така мислим - ние сме прави а другите са виновни.Обаче турки не сме.Турки са се нарекли южните булгарски племена,нашите деди никога не са наричали така и не са приели това име.Също и вярата им ,дори след като те са завладели Балканите.А сме могли да станем като тях и да си гледаме живота а вие да ни слугувате и работите...Вашата народност е дошла от днешна Галиция и дотогава сте нямали нищо общо с никакви елини.Елинската култура е ваша ,но на основата на старата булгаро -ахейска,критско-микенска култура.Вашите деди от тях са се научили на култура и цивилизация.Думите са такива каквито са народите,ние пък говорим славяно-български.Вие си имате език и той е тирски(по булгарски) или гръцки както го наричаме днес.Света не ни е отхвърлил,но скоро може да отхвърли хрантутниците и паразитите като вас.Бихме се и за вашата и за свободата на сърбите а вие само знаете да ни забивате нож в гърба(или по скоро вашите политици и масони).Ако бяхме изхарчили поне половината от парите които ви даде ЕС сега щяхме да сме най-развитата страна в Европа.Това пак говори за качества и достойнства...
цитирай
6. minevv - поздравления
17.01.2014 08:49
Трябва да се пише
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640264
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031