Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2011 18:52 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 4
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7692 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.06.2023 09:44



Начало на борбата между Масгутовичите и Ашрафидите

image
Булгарски рицар-алпар.

След Ибрахима в 1025 г. на трона бил издигнат сина на Тимара - Ашраф Балук(1025 ,1028 - 1061).Но в същата година сина на Масгута - Азгар овладял столицата и заставил Балука да се премести от г.Болгар в г.Буляр. Но в 1028 г. Балук изместил Азгара(1025 - 1028,1061) и отново станал цар. Потомците на Балука ги наричали - Ашрафидите.
Балук провеждал твърда и безкомпромистна външна и вътрешна политика. В 1032 г. неговия флот под г.Бурат ( днес - Зеленодолск) унищожил новгородско-шведската ескадра на принц Ингвар. Нанесъл и поражение на Мстислав,и в 1036 г. този руски княз бил убит в едно стълкновение с булгарски отряд.Южния Азак отново станал булгарски.

image
Древноруските урус-булгари,чиято държава от самото начало се вплела в борба за надмощие с Булгария...И след няколко века надделяли.

Но едновременно с това Ашраф започнал тежка война с Киев( заради подчинението на Киевска Рус на Булгария) и източните киргизи-оймеки( заради защитата на няколко племена западни киргизи-кумани, поданници на Булгария). А когато уморените от непрекъснатите сражения воини-алпари, почнали да роптаят и негодуват, царя разформировал курсъбая и ограничил правата на военните феодали.
Вместо булгарските феодали в царската войска били наети баджанаци(печенеги) и киргизи - кумани(руснаците ги наричали половци, а персите със старобулгарското название на казахстанските индоарийци - "кипчаци").
Наемниците били несигурни и непостоянни. Така в 1036 г. под стените на Киев, избягали от своя булгарски началник Гилас-кан,и той попаднал в плен(по-късно обаче се прославил , след като минал на руска служба). Освен това за издръжката на огромната наемническа войска от всички категории игенчеи почнали да събират допълнителни данъци.

Всичко това предизвикало огромно недоволство сред населението. В началото на 1050-те години саксинските огузи("торките"), отказали да предоставят част от своите земи за заселване на наемните кумани. В отговор Балук заповядал жестоко да се потуши този бунт. Метежните торки избягали в Русия , но наказателните отряди от кумани под ръководството на самия Балук, стигнали границата и накарали руските князе да им предадат главатарите на бунта. Вождовете на въстанието били наказани, но основната маса от торки избягали от Русия в Причерноморието.

image

Северното Причерноморие.


В 1060 г. руските князе заедно с булгарската войска се опитали да изловят беглеците, но безуспешно. Скоро обаче се разкрило, че част от торките се намират вече на руска служба. Балус отново атакувал и разбил виновния за това руски княз на лявобрежния руски град Переяславль - Всеволод. Но торките пак избягали и се скрили в лявобрежна Русия , и Ашраф дал заповед за събиране на нови данъци, заради дълговете по тежката и скъпо струваща война с Киев. (Интересен факт е че една част от тези непокорни "торки", бивши поданници на Хазарската орда, дошли в България. 

Нашите царе от Второто бълг.царство сформирали от тях особен отряд, който служел като лична гвардия и охрана на царския двор... Сведението е от Гази Баба, който ползвал архивите на посолското ведомство).

image



image

В предния постинг ми пратиха коментар за един експонат от съкровището от  г.Перм, че било Саманидска чиния...Това са чинии от Волжка България от този период. Да види народа за какво става въпрос...


Разпадането на традиционните и важни търговски връзки с Украйна и събирането на допълнителни данъци препълнило чашата на търпението на народа. През 1061 г. против Балуса въстанала столицата г.Болгар, а след нея и околните градове. Въстанниците били подкрепени от Азгар и той веднага бил обявен за цар. Никой не подкрепил Ашраф-кана ("Шарукан" от поемата "Слово о полку Игореве"). Балук извикал на помощ своите наемнически войски, но повечето кумани предпочели да останат настрана от една такава гражданска война и избягали в Причерноморието. Останал сам, Балук се затворил в г.Буляр, но войската на Азгар взела града и го убили. Скоро след това загинал по време на лов и Азгар, и на трона бил издигат сина на Азгара - Ахад Мосха(1061 - 1076).

Сина на Балука, Адам-Юсуф с дъщерята на караханида Кадир-хан избягали в Саксин, чийто губернатор отказал да се подчини на новия цар. Но в 1068 г. Ахад потушил този метеж и губернатора Шарик-хан с последните саксински кумани избягал в Причерноморието, където обединил под своята власт и останалите кумани. След това тази орда я овладял Хан Аюбай("Аена").
А Адам с отряд от саксински огузи заминал във владенията на Селджукидите.

image

Битката при Мен Чокър("Маницикерт").


През 1071 г. в битката при древния булгарски град Мен-Чокър("Маницикерт") атаката на булгарския отряд на Адама обърнала в бягство византийската армия и донесла победата за войската на селджукския султан Алп-Арслана.

image

Селджукския султан Алп Арслан.


След тази битка по-голямата част на Мала Азия най-накрая минала под властта на булгарската по произход династия на Селджукидите.
Местното малоазийско булгарско население, отдавна наричащо се - тюрки, се обединило с дошлите булгарски и тюркменски огузи в единна турска народност. Владенията на Селджукидите обхващали огромна територия от Мала Азия до Хорезм и в Централен Казахстан граничели с Булгария.(Асеневци през цялото време били в приятелски и съюзнически отношения със Селджукидите. Включително и Иван-2 Асен.
След отравянето на  непълнолетния Коломан, в България властта преминала в ръцете на
на продажни провизантийски, себични, късогледи а също и на българо-кумански групировки, които бавно, но сигурно я довели до феодална разпокъсаност, нравствен упадък и пълна погибел...).

От своя страна Селджукидите помогнали на Адам, който се оженил за дъщерята на Алп-Арслана - Айсула. През 1076г. Адам с помоща на силен селджукски отряд минал Дербент и влязал в Булгария.Там успял да свали Ахада и станал цар. Ахад провеждал политика в угода на казанчиите и им раздал земи от лявата страна на Волга, в басейна на р.Арсу(бъдещата р.Казанка).Само че казанчиите не му помогнали. Ахад се опитвал да заслужи милостта на Адама с добра служба и в 1078 г. разбил и убил в битката на р.Мосха(Сухона) новгородския княз Глеб. Той бил нападнал булгарската провинция Бийсу(където влизали земите на комяците,ненците, горните течения на р.Кама и Вятка, р.Печора). Но всичко било напразно.

Тогава Ахад избягал в булгарския град Кан Мардан(Муром) и го предал на своите съюзници батишците, но в 1038 г.войската на Адам взела Муром.
Ахад отново избягал и през същата година основал за себе си в батишските владения крепостта Мосха.

image
 
Московския Кремъл заема мястото и формата на крепостта Мосха(буквално - бича глава,каквато е и формата... От тук и "муска").


Тя бързо станала град, който руснаците почнали да наричат "Москов" и "Москва". През 1091 г. батишците отново си върнали Кан Мардан(Муром), но по-късно този град го завладели руснаците и Булгария се лишила от тази важна крепост. Въпреки че руските князе се съгласили да плащат данък за владението на Муром - той влязал в Джирския данък.

image
Герба на г.Муром(Кан Мардан).

Следва продължение.


На русском:


Начало борьбы Масгуговичей с Ашрафндами


После Ибрагима на трон в 1025 г. был поднят сын Тимара Ашраф (Шараф) Балук (1025, 1028 - 1061), но в том же году сын Мае-гута Азгар овладел столицей и заставил Балука удалиться из Волга-ра в Буляр. Но в 1028 г. Балук сместил Азгара (1025 - 1028, 1061) и вновь стал царем. Потомков Балука называли Ашрафидами (Шарафидами).

Балук проводил жесткую внутреннюю и внешнюю политику. В 1032 г, его флот под Буратом (ныне - город Зеленодольск) уничтожил новгородско-шведскую эскадру принца Ингвара. Балук нанес поражение Мстиславу, и в 1036 г. этот русский князь был убит в стычке с булгарским отрядом. Азак вновь стал булгарским. Но одновременно Ашраф затеял тяжелую войну с Киевом (ради подчинения Киевской Руси Булгару) и с восточными кыргызами-оймеками (ради защиты от них нескольких племен западных кыргы-зов-куманов, признавших свою зависимость от Булгара).

А когда уставшие от непрерывных военных действий алпары стали роптать, царь расформировал курсыбай и урезал права служилых феодалов. Вместо булгарских феодалов в царское войско были наняты баджа-паки и кыргыз-куманы (русские называли всех кыргызов половцами, а персы - старобулгарским названием казахстанских индоарийцев - "кыпчаки").

Наемники были нестойкими. Так в 1036 г. они под Киевом бежали от своего булгарского сардара Гиласа Кана, и гот попал в плен (позднее он прославился на русской службе под именем Ильи Муромца). К тому же для содержания огромной наемной армии со всех игенчеев стали собирать дополнительные налоги. ! Все это вызвало сильнейшее недовольство населения. В начале 1050-х гг. часть саксинских огузов ("торков") отказалась предоставить часть своих земель для поселения "наемных куманов. В ответ Бадук велел жестоко подавить этот бунт. Мятежные торки бежали на Русь, но карательное булгарское войско из куманов под командованием бека Балуса достигло Руси и заставило русских князей выдать главарей бунта. Вожди восстания были казнены, но основной массе торков удалось убежать из Руси в Причерноморье.

В 1060 г. русские князья вместе с булгарским войском Балуса пытались изловить беглецов, но безуспешно. Вскоре обнаружилось, что часть тор-ков оказалась на русской службе и в 1061 г. Балус вновь атаковал и разбил виновного в этом князя левобережного русского города Переяславля Всеволода. Но торки опять укрылись в правобережной Руси, и Ашраф отдал приказ о сборе новых налогов для оплаты продолжения дорогостоящей войны с Киевом.

Разрыв традиционных и важных торговых связей с Украиной и сбор новых чрезвычайных налогов переполнил чашу терпения народа. В 1061 г. против Балука восстал Болгар, а за ним - соседние города. Повстанцев поддержал Азгар,"и тут же был провозглашен ими царем. Никто не поддержал Ашраф-кана ("Шарукана" поэмы "Слова о полку Игореве").
Балук вызвал на помощь свои наемные войска, но большинство куманов предпочло не ввязываться в гражданскую войну и бежало в Причерноморье. Оставшись в одиночестве. Балук заперся в Буляре, но войско Азгара овладело Буляром и убило Ашрафа. Вскоре после этого погиб на охоте и Азгар, и на трон был поднят сын Азгара Ахад Мосха (1061 - 1076).


Сын Балука и дочери караханида Кадыр-хана Юсуфа Туран-бики Адам-Юсуф бежал в Саксин, губернатор которого Шарык-хан отказался подчиниться Ахаду. Но в 1068 г. Ахад подавил этот мятеж." Шарык-хан с последними саксинскими куманами бежал в Причерноморье, где объединил под своей властью других куманов. Потом этой ордой овладел хан Айюбай ("Аепа").

А Адам с отрядом саксииских огузов ушел во владения Сельджукидов. В 1071 г. в битве при старинном булгарском городе Мэн Чокыр ("Манцикерт") атака булгарского отряда Адама обратила в бегство византийскую армийю и принесла победу войску сельджукского султана Алп-Арслана.

После этой битвы большая часть Малой Азии наконец перешла под власть булгарской по происхождению династии Сельджукидов. Местное малоазиатское булгарское население, называвшее себя тюрками, объединилось с пришедшими с Сельджукидами булгарскими и тюркменскими огузами в одну турецкую народность. Владений Сельджукидов охватывали огромную территорию от Малой Азии до Хорезма и в Центральном Казахстане граничили с территорией Булгара.


В свою очередь Сельджуки помогли Адаму, женившемуся на дочери Алп-Арслана Айсылу, В 1076 г. Адам при помощи сильного сельджукского отряда прошел через Дербент в Булгарию, сверг Ахада и стал царем. Ахад проводил политику поддержки казанчиев и позволил им усилиться за счет ряда земель уже на левобережье Волги, в бассейне Арсу (будущая река Казанка). Однако казанчии не помогли ему.

Ахад пытался заслужить милость Адама хорошей службой и в 1078 г. разбил и убил в битве на реке Мосха (Сухона) новгородского князя Глеба, напавшего на булгарскую провинцию Бийсу (в нее входили земли коми, ненцев, верховьев Камы и Вятки, Печоры). Но все было тщетно.
Тогда Ахад бежал в булгарский город Кан-Мардан и передал его своим союзникам - батышцам, но в 1088 г. войско Адама взяло Муром.

Ахад вновь бежал и в том же году основал для себя в батышских владениях крепость Мосха.
Она быстро стала городом, который русские стали называть "Москов" и "Москва".

В 1091 г. батышцы опять заняли Муром, но позднее у них Кан-Мардан отбили русские и Булгария лишилась этой важной крепости. Правда, русские князья согласились платить Булгару дань за владение Муромом - она вошла в джирскую дань.

 

стр.39-41



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5662514
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930