Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2011 23:48 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 5
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5516 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 25.01.2016 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Борбата на царя Адам и неговият син Шамгун с натиска на номадите върху Булгария


По време на управлението на Адам започнали мощни нахлувания на оймеки и кумани в Булгария.

image

И днес огромни части от тази земя, нaричaнa някогa Поле половецкое, изглеждат по същия начин, като и преди много столетия...


Евразийските степи от Дунава до Алтай били известни на света като - "Дешт-и Кипчак" или Кипчакска(Половецка) степ. Централната част на тази степ - от Азак до Джаик(р.Урал) била под властта на Булгария, а булгарските царе(започвайки от Балук) добавяли към своята титла израза "кан на Кипчак". Затова в "Слово о полку Игореве" наричат Булгария - "Серединной земли Половецкой".
Но подобно положение било доста уязвимо, тъй като номадите на Степта нападали Булгария от две страни : от запад (куманите-половци) и от изток (оймеките). В началото на 1090-те години през Саксин(булгарска губерния на територията на бившата Хазарска орда) в Причерноморието с бой проникнали куманските орди на Кидана и Ътлара,които по-рано служили на Булгария и защитавали източните и граници. Заедно с това през Саксин в Западен Казахстан също така с бой проникнала една огузка орда, която избягала от Селджукидите. Възползвайки се от пробива на източната граница, Оймекската орда нападнала Булгария и обсадила г.Буляр.

image

Град Буляр, който станал втората столица на държавата. Емигрантите и гостите от Дунавска България предпочитали този град. Там имало българска църква и християнско гробище основани от Иван Асен по време на престоя му там.


В ожесточена битка под  стените на града в 1095 г. булгарската войска начело със сина на Адама - Шамгун Саин, напълно разгромила врага. А руските князе възползвайки се от трудното положение на страната отказали да плащат джирския данък. Тогава Шамгун по заповед на Адама извършил укрепване на западната граница.През 1103 г. той основал в устието на р.Арсу близо до Биш Балта, мощната  крепост "Учель"- "Три крепости(или градове)".Тази крепост състояща се от три укрепления, скоро се превърнала в град от средна величина, тъй като се намирала на важния път от Русия към Артан(Прибалтика). Опирайки се на Учель("Ошель" или "Очела" по руски), Шамгун в Тригодишната война 1104 - 1107 г. разбил муромско-рязанските и суздалските князе на Русия и ги заставил да възобновят плащането на джирския данък(към джирската и муромската част вече влязла и рязанската).
Изплашени от булгарския натиск руските князе вдигнали срещу Булгария, Новгород и своя кумански съюзник - мощната донска орда  на хан Аюбай. В 1111г. булгарите разгромили Новгородския княз Мстислав, който се опитвал да завладее Учель. Но ордата на Аюбая започнала да си пробива път навътре в страната през южната граница. Нейните защитни линии и съоражения от времето на Талиба вече били напълно негодни. На правителството се наложило спешно да започне ремонт и укрепване на южната граница.
В надвечерието на 12 век на булгарска служба от Русия преминал сина на Ахада - бек Колин-Селим, тъй като  суздалските князе завладели Батишския бейлик, в който били владенията на Колина.Той обаче изиграл решаваща роля в борбата на Булгария срещу Степта. По съвета на Колин ордата на Аюбая в 1117г. коварно я примамили в един капан близо до Буляр и я унищожили заедно с хана. След това една част от оцелелите избягали чак в Грузия а останалите се подчинили на Булгария.
Вътрешната политика на Адама и управлявалия след него Шамгун(1118 - 1135) се характеризирала с усилване на феодалната експлоатиция. С нейна помощ правителството се опитвало да покрие растящите разходи за борбата срещу номадите и руските князе.
Новите данъци, възложени върху игенчеите - мюсюлмани, предизвикали тяхното възмущение. Но и казанчиите били недоволни от управлението на Адама и Шамгуна, тъй като те отново ограничили ръста на вотчинното земевладение. Като капак на всичко цар Шамгун се скарал и с военните феодали.
През 1118 г. вече като цар, изпратил курсъбая да потуши въстанието на игенчеите-мюсюлмани в губернията Мартюба(центъра на този ил отначало бил в крепостта Дебер, а след това преместен в Учел). Но командващия  на тази армия от алпари отказал да участва в братоубийственната война. Разгневения тогава Цар заповядал да се разформирова курсъбая и наел на служба вместо него,ордата на куманския хан Сарачин.

image
Куманите или половците,потомци на казахстанските индоарийци. Били преселени от булгарските царе в Северното Причерноморие(предците им станали известни сато "скити"- от кипчак), играли важна роля в историята на редица страни, включително и на империята на Чингис хан и на Дунавска България.


Следва продължение



На русском:

Борьба царя Адама и его сына Шамгуна с натиском кочевников на Булгарию

При Адаме начались мощные вторжения оймеков и куманов в Булгарию. Евразийские степи от Дуная до Алтая в мире называли "Дешт-и Кыпчак" - Кыпчакской (Половецкой) степью. Центральная часть этой Степи - от Азака до Джаика (Урала) была под властью Булгара, а булгарские цари (начиная с Балука) добавляли к своему титулу выражение "кан Кыпчака". Поэтому "Слово о полку Игоре- во- называет Булгарию "Серединой земли Половецкой". Но подобное Положение было весьма уязвимым, так как кочевники Степи нападали на булгар с двух сторон: с запада (куманы - половцы) и с ! востока (бймеки).

В начале 1090-х гг. через Саксин в Причерноморье с боем; прорвались куманские орды Кыдана и Ытлара, ранее также служившйе Булгару и защищавшие восточные границы страны. СЩйЙБременно через Саксин в Западный Казахстан также с боем прорвалась одна огузская орда, оторвавшаяся от Сельджукидов. Воспользовавшись прорывом восточной границы, Оймекская орда напала на Булгарию и осадила Буляр. В ожесточенном бою под городом в 1095 г. булгарское войско во главе с сыном Адама Шам- Гуном Щам (Сам)-Саином наголову разгромило врага. Вслед за этим русские князья отказались было платить джирскую дань, и Шамгун, по приказу Адама, провел укрепление западной границы. В 1103 г. Шамгун Основал в устье Арсу, рядом с Биш-Балтой, мощную крепость "Учель" - "Три Крепости (или Города)". Эта крепость, состоявшая из трех укреплений, скоро превратилась в город средней величины, так как находилась на важном пути на Русь и в Ар- , тан (Прибалтику). Опираясь на Учель ("Ошель" или "Очела" по-русски). Шамгун в Трехлетней войне 1104 - 1107 гг. разбил муромо-рязанских и суздальских князей Руси и заставил их возобновить выплату джирской дани (в нее, кроме джирской и муромской частей, вошла и рязанская часть).

Испуганные булгарским натиском русские князья подняли против Булгара Новгород и своего куманского союзника - мощную донскую орду хана Айюбая. В 1111 г. булгары наголову разгромили новгородского князя Мстислава, пытавшегося захватить Учель. Но орда Айюбая тогда же стала прорываться вглубь Булгарии через южную границу, защитные линии которой с времен Талиба пришли в полную негодность. Булгарскому правительству пришлось спешно укреплять южные рубежи.

В начале 12 в. на булгарскую службу из Руси перешел сын Аха-да бек Колын-Селим, так как суздальские князья захватили Батыш-ский бейлик, в котором находились его владения. Колын сыграл выдающуюся роль в борьбе Булгарии со Степью. По совету Колына орду Айюбая в 1117 г. коварно заманили в ловушку под Буляром и уничтожили вместе с ханом. После этого одна часть уцелевших донских куманов бежала в Грузию, а другая подчинилась Булгару.

Внутренняя политика Адама и правившего после него Шамгуна (1118- 1135) характеризовалась усилением феодальной эксплуатации, с помощью которой правительство пыталось покрыть все растущие расходы на борьбу с кочевниками и русскими князьями. Новые налоги, возложенные на игенчеев-мусульман, вызвали их сильнейшее возмущение. Но и казанчии были недовольны правлением Адама и Шамгуна, так как они вновь ограничили рост вотчинного землевладения. В довершение ко всему царь Шамгун поссорился со служилыми феодалами. В 1118 г. он, будучи уже царем, послал кур-сыбай на подавление восстания мусульманских игенчеев в губернии Мартюба (центр этого иля находился вначале в крепости Дэбэр, а затем был перенесен в Учель). Но сардар этой армии алпаров отказался участвовать в братоубийственной войне: ведь алпары курсы-бая были также мусульманскими игенчеями по происхождению. Разгневанный царь тогда велел расформировать курсыбай и нанял вместо него на службу орду куманского хана Сарычина.
 

стр.41-42




Гласувай:
6
1



1. zaw12929 - Интересни знания имате...
02.07.2011 00:18
А досещате ли се за един Шогун..
Много ме занимават имената на хората винаги искам да разбера какво означават
цитирай
2. atil - Шамгун отговаря на християнското - ...
02.07.2011 01:18
Шамгун отговаря на християнското - Симеон.Цар Симеон- 1 са го наричали - Шамгун...Дори в официалната си кореспонденция.А за булгарски принос при формирането на японската култура,то сигурно има,но е станало по-скоро чрез корейците.Макар че много по-късно Марко Поло разказва как един отряд воини на Великия хан на моголите(не монголите...),корабите им се разбили в японския бряг и след 7 месеца обсада в един град ги приели в японското общество с особен статут.Някои предполагат ,че те са поставили началото на самурайското съсловие...
цитирай
3. shtaparov - Дебер= Дебър
02.07.2011 06:17
Крепостта Дебер носи името на едноименните Български селища на Балканите-гр.Дебър в Македония и с.Дебър в с.и.България. А примерната възстановка на град Буляр /Биляр/ от Халиков ми харесва много,понеже в нея добре личи колко грижливо е спазен основния принцип на тристепенната укрепителна система,
прилаган от древните Българи векове наред на Балканите и извън тях.
цитирай
4. atil - Тук сте на вярна следа в разсъжде...
02.07.2011 11:16
Тук сте на вярна следа в разсъжденията си...Деберите или таврите са едно голямо древно булгарско племе участвало и в заселванито на Балканите и на части от Близкия Изток.По този начин техните потомци влизат в състава на няколко народности по-късно.Освен това те са се кръстили така по името на любимия им Дух(алп,див) Кубар - Дебержай.Който заедно с брата си близнак Сабан(Тюрк,Енкей )са били любимите духове и на Тангра.Така че въпросната крепост,а и селищата у нас може да са и в чест на този дух от Тенгрианския пантеон.Така както е била кръстена столичната област у нас - Дебержа(Добруджа) или реката Вардар на Кубар(Кубар - дара).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3206968
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031