Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2011 03:24 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 7
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4331 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.01.2015 12:43



  Феодална реакция на управлението на Анбал и преминаване на властта в ръцете на Отяк.

Първата задача на Анбал като цар била да разпусне страшния за казанчиите курсъбай и да се заеме с развлечения. Неговото обкръжение, на което той предал управлението на държавата, забравило за външната политика и се заело да окраде хазната.
Започнали да заграбват земите на държавните игенчеи(селяни) и да разоряват народа с нови данъци. Върху всички недоволни или потенциални съперници на Анбала се стоварили жестоки преследвания.

image

Още един уникален експонат от българското съкровище от г.Перм, датирано 7-9 век.Руските учени са все по-озадачени и не могат да проумеят, как е могла да съществува такава култура по техните земи...


Един от синовете на Шамгуна - Арбат - постъпил на на служба  при Анбал и станал Мартюбински губернатор(той пренесъл центъра на ила от Дебер в Учел), а другият му син - Улуг Мохамед Отяк Джанги - решил да се бори за трона и избягал отначало при своя тъст - куманския хан Башкорт, а след това в Русия.Като поживял известно време в Киев, Отяк се преместил в столицата на Суздалското княжество - град Владимир.Суздалския княз Андрей Боголюбски му обещал помощ в борбата му против Анбал.
През 1164 г.Отяк с Андрея нахлули в Булгария. Превзели и запалили Ибрахим- Балик("Бряхимов" по руските летописи, бъдещия Нижни Новгород) а след това, когато Арбат им предал без бой Учел, изгорили укрепленията и на този град. Анбала никой не го поддържал а неговата наемна кипчакска конница, която атакувала съюзниците при г.Болгар и убила сина на андрей княза Изяслава, след кратко сражение отстъпила. Отяк влязал в Буляр,където гражданите му предали хванатия от самите тях Анбал, и станал цар. На свой ред Отяк(1164-1178) предал на Андрея( в качеството на пленници) Анбала, неговата дъщеря Байгюлби, Арбата и други близки сподвижници на Хисама.

image

Дали това са "черти и резки" или надписи върху съдовете?


Отяк отменил уж извънредните данъци на Анбал , но после въвел нови, тъй като започнал тежка война с донските кумани и се нуждаел от средства. След като възстановил курсъбая, той веднага  хвърлил булгарските тежковоъражени алпари в Ширската(Донската) война с лековоъражената и подвижна куманска конница. Няколко степни гонки и преследвания с по-бързите кумани, напълно изтощили курсъбая. През 1172 г. царя потушил въстанието в провинция Би.Неин център бил град Нукрат, после преименуван в чест на емира Селим в Колин, а днес -"Киров".Въстанието избухнало заради повишението на данъците. Царя затворил губернатора Мен-Чора с неговите баили в Булярския зандан.След това започнал да заменя опълченията от покрайнините на държавата с булгарски гарнизони.
Тежката, пълна с лишения служба в покрайнините на Булгария - както в пустините на юг, така и в северните непроходими дебри на Бийсу и Сибир, била непоносима даже за суровите и издръжливи алпари.
В условията на всеобщ ропот и негодуване Отяк се отправил в своя последен поход срещу Шир(Дон) рез 1178 г., и на връщане загинал.

Преди него загинал и Анбал. За да смегчи Андрея, бившия цар му позволил да се ожени за дъщеря му Байгюлби(против волята и). С това се сдобил с разположението на княза. Положението му се подобрило още по-вече, когато Андрей и Отяк скъсали отношенията си.
В неуспешен набег срещу Булгария през 1172 г. сина на Андрей - Мстислав бил смъртно ранен а войската му панически се разбягала, при приближаванет на булгарския сардар Чалмати. Андрей искал да използва бившия цар в борбата си срещу владетеля на Булгария. Но когато група недоволни боляри предложили на Анбал да свалят Андрея и да издигнат на престола сина на княза и Байгюлби - Лачина Хисами("Юрия"), то Анбал веднага се включил в заговора, заедно с дъщеря си, която ненавиждала княза заради жестокостта му към нея и антибулгарската му политика.

През 1174 г. заговорниците убили Андрея, но неговия брат Всеволод потушил въстанието и подложил Анбала и дъщеря му на жестоко смъртно наказание. Оцелял само Лачин Хисами - той избягал при новия булгарски цар Габдула Челбир(1178 - 1225), най-големия син на Отяка.
Арбат пък останал в Русия и станал воевода на Москва. Неговият дворец сложил началото на главния район на този град, съхранил и до днес името му - Арбат.

image

Картата на Стара Москва



Следва продължение:



На русском:

Феодальная реакция в правление Анбала и переход власти к Отяку

Первым делом Анбал распустил страшный для казанчиев курсыбай и занялся развлечениями. Его казанчиевское окружение, которому он передал управление страной, позабыло о внешней политике и принялось разворовывать казну, захватывать земли государственных игенчеев и разорять народ введением новых налогов. На всех недовольных или потенциальных соперников Анбала обрушились жестокие преследования. Один из сыновей Шамгуна - Арбат Ос-Ладж - поступил на службу Анбалу и стал Мартюбинским губернатором (он перенес центр ил я из Дэбэра в Учель), а другой сын Шамгуна - Улуг-Мохаммед Отяк Джанги - решил добиваться трона и бежал вначале к своему тестю - куманскому хану Башкор-ту, а затем - на Русь. Пожив некоторое время в Киеве, Отяк перебрался в столицу Суздальского княжества город Владимир, так как суздальский князь Андрей Боголюбский пообещал ему помощь в борьбе против Анбала. В 1164 г. Отяк с Андреем вторглись в Булгар. Союзники взяли и сожгли Ибрагим-Балик («Бряхимов» русских летописей, будущий Нижний Новгород), а затем, когда Арбат сдал им без боя Учель, сожгли укрепления и этого города. Анбала никто не поддержал, а его наемная кыпчакская конница, атаковавшая союзников у Болгара.и убившая сына Андрея князя Изяслава, после недолгого боя отступила. Отяк тут же вошел в Буляр, где горожане выдали ему схваченного ими самими Анбала, и стал царем Булга-рии. В свою очередь Отяк (1164 - 1178) выдал Андрею (в качестве пленников) Анбала, его дочь Байпольби, Арбата и других ближайших сподвижников Хисама.

Отяк отменил было чрезвычайные налоги Анбала, но затем ввел новые, так как затеял тяжелую войну с донскими куманами и нуждался в средствах на ее ведение. Восстановив курсыбай, он туг же бросил булгарских тяжеловооруженных алпаров в Широкую (Донскую) войну с легковооруженной куманской конницей. Несколько лет степных погонь за более быстрыми куманами совершенно измотали курсыбай. Подавив в 1172 г. восстание в провинции Еийсу (центром ее был город Нукрат, переименованный затем в честь эмира Селима в Колын, а ныне называющийся «Киров»), вызванное повышением дани Болгару, царь посадил бийсуйского губернатора Мер-Чуру с его биями в булярский зиндан и принялся заменять ополчения окраинных губерний булгарскими гарнизонами. Тяжелая, полная лишений служба на окраинах Булгара - как в пустынях юга, так и в северных таежных дебрях Бийсу и Сибири была невыносима даже для суровых, закаленных алпаров. В условиях нарастающего всеобщего ропота Отяк отправился в свой последний поход на Шир (Дон) в 1178 г. и при возвращении из него погиб.

Еще раньше погиб Анбал. Чтобы смягчить Андрея, бывший царь позволил ему жениться на своей дочери Байпольби (против ее воли) и добился расположения князя Суздаля. Еще более улучшилось положение Анбала после разрыва Андрея с Отяком и неудачного набега сына Андрея Мстислава на Булгарию в 1172 году (сам Мстислав был в этом набеге смертельно ранен, а его войско в панике бежало при одном приближении отряда булгарского сардара Челмати), так как Андрей захотел использовать экс-царя в борьбе против булгарского правителя. Но когда группа суздальских бояр предложила Анбалу свергнуть князя и возвести на суздальский престол сына Андрея и Байгюльби - Лачына Хисами («Юрия»), то Анбал тут же примкнул к заговору вместе с дочерью, ненавидевшей мужа за его жестокость к ней и антибулгарскую политику. В 1174 г. заговорщики убили Андрея, но его брат Всеволод подавил восстание и подверг Анбала и Байгюльби жестокой казни. Уцелел только Лачын Хисами - он бежал к новому булгарскому царю Габдулле Чельбиру (1178 - 1225) - старшему сыну Отяка. Арбат же прижился на Руси, стал воеводой Москвы и его дворец положил начало главному району Москвы, сохранившему его имя - Арбату.


стр.43-45




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648576
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031