Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2011 19:09 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 11
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6802 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 25.01.2016 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Първо стълкновение на булгарите с  монголите на Чингиз-хана


Булгарската войска почнала да се готви за отразяване нашествието от изток - Монголската империя била сериозен противник.

image

Монголите били сериозен противник дори за най-силната държава по това време - Булгария.


Образувана през 1206 г. от Чингиз-хан, тя вече била завоювала значителна част от Азия. Чингиз-хан чрез невероятна жестокост заставил да се сплотят и да изпълняват неговия план за завоюване на света, множество разноезични и разнокултурни области на Централна Азия.

image

Чингиз-хан. Според сведенията на булгарските летописци, той принадлежал към рода Бурджигин. Този род бил сред тези, които служили нa хуните, зaтовa знaели и можели повече. Но пък били мрaзени сред сънaродниците и били обект нa зaвист и мъст. Товa е и причинaтa зa тежкото детство нa Чингиз хaн, когaто семейството му било рaзорено a бaщa му убит от силното монголско племе тaтaри. По-късно той си отмъстил жестоко, кaто изтребил цялото товa племе зa неподчинение. A името им стaнaло нaрицaтелен прякор зa нaемниците-немонголи при тях, които отнaчaло били пощaдени пленници или предстaвители нa покорени нaроди. Името ознaчaвaло - смъртник или жив- мъртъв. Зaщото тези "тaтaри" ги слaгaли в първия боен ред нa aтaкaтa. Те тaм трябвaло дa победят и дa пробият отбрaнaтa или дa умрaт. Зa монголите. По- късно товa име се зaкрепило зa кумaните, узбеките, киргизите, ногaйците, кримските тюрки и кaвкaзците от Зaпaдния Улус - Джучи. Особено когaто той се отделил от Монголскaтa империя в т.нaр. Злaт
нa ордa. Тaкa в светa и в Европa се появили " монголо- тaтaрите". 

През 1204 г. по пътя към своя триумф - образуването на Монголската империя - той със силите на подвластните му монголски племена изтребил и монголското племе "татар", което отказало да се подчини на неговата власт. По-късно за да подчини други страни и земи той приложил не веднъж този метод и унищожил и други вече немонголски племена.
Чингиз хан наредил: всички монголски племена да се наричат - монголи, а монголските наемници от немонголските народи(уйгури, туркмени, китайци, иранци, руснаци и др.) да се наричат - "татари". Защото след гибелта на племето татар, тяхното название почнало да се употребява в монголския език(освен с другото значение) като "смъртник". А наемниците именно и били обречени на смърт в боя на първа линия и за монголите.
Но съседите на монголите - китайците, доста преди Чингиз-хана свикнали да наричат всички монголски племена по названието на племето татар - "татари", тъй като татарите били някога най - силното монголско племе. Тази китайска традиция да се наричат монголите с прозвището "татари" възприели и другите народи по света, в това число булгарите и руснаците. За това нашествието на войските на Монголската империя по света били наречени татарски , а съвременните учени обединили истинското име и прозвището на монголите и ги нарекли - "монголо-татарски" нашествия.
Монголите изповядвали християнството( в несториянски вид),будизма и шаманизма. Затова считали всички християни( а също и иудеите) за свои съюзници, а мюсюлманите за свои най-зли врагове.
Монголската империя се деляла на области - улуси, начело на които стояли ханове - потомци на Чингиз-хана. Тези улуси се подчинявали на императора на Монголия, който носел титлата "велик хан". На потомците на най-голямия син на Чингиз-хана, Джучи - Джучидите - се паднал улуса, разположен на територията на Казахстан. Степите на Казахстан и южните части на Източна Европа, се наричали Дешт-и Кипчак, затова така почнали да наричат и казахстанския улус на Джучидите.
Джучи установил добросъседски отношения с Булгария и тайно съобщавал на Челбира за плановете на монголите, в това число и за плана за разгром на Булгария. По този план Субеде трябвало да пробие кавказката граница и в съюз с християнска Русия да удари центъра на Булгария от запад.

image

Границата на изток между Булгария и монголския улус на Джучи минавала по р.Джаик(днешната р.Урал).


А Джучи от своя улус - да пробие през Джаик(р.Урал) и да атакува от изток. Чингиз-хан  разчитал, че тези две части на монголската войска ще се съединят в центъра на Булгария, ще я разсекат на две части и ще унищожат Булгарската държава, стояща на пътя на неговите завоевателни планове.
Предупреден от Джучи, Челбир внимателно следял движението на армията на Субеде. Багатура минал през Иран,Грузия и Азербайджан и се срещнал в Северен Кавказ със силите на губернатора на Саксинския ил(губерния), Бичмана. В състава на тези сили били всички предкавказки племена и донските половци. Само че в разгара на битката донските кумани от войската на Бичман минават на страната на монголите и заедно тях удрят по осетинския отряд на Саксинското опълчение. Бичман тръгнал на помощ на осетинците със своя последен резерв, но в края на краищата под напора на превъзхождащите сили на врага бил принуден да бяга с част от войската си в Грузия. Пътят му за отстъпление на север бил отрязан.
След това Субеде изпраща посланници в Русия с предложение за "съюз" и съвместно нападение срещу Булгария. Само че украинско-руските князе убили монголските пратеници и заедно със своите съюзници - долноднепровските кумани тръгнали срещу врага.
В битката при Калка обаче били разбити от Субеде и той заедно с донските кумани през лятото на 1223 г. настъпил към Централна Булгария.

image
Булгарска носия от Симбирск, на чието землище се разиграла "Овнешката битка".

Джучи уверил Челбира,че няма да нападне Булгария от изток, и царя приготвил на Богатура засада до булгарския град Кермек(на територията на заволжката част на днешната Симбирска област).
Войската на Субеде без да спира се прехвърлила през Волга, попаднала в приготвения капан и била унищожена от булгарската армия. Самия Субеде с един отряд избягал от битката,но бил настигнат и обкръжен.
Доволният Челбир решил да не убива Субеде, за да не утежнява положението на Джучи(Чингиз-хан можел да убие своя син в случай ,че загине най-добрият му пълководец). Затова разрешил на Субеде и оцелялата част на войската му(около 4 хил.),която обезоръжили,като оставили само меча на Субеде, да се върнат в Монголия през булгарските владения.

Народа нарекъл Кермекската битка - Овнешка , защото Челбир направил издевателска размяна за пленените монголи - за всеки воин по един коч за откуп. След това устроили победен пир с изяждането на тези овни пред очите на гладните пленници.

Мирния живот бързо бил възстановен , и Бичман се върнал в своя Саксин.
Но и Челбир помагал на Джучи. Когато през 1225 г. от улуса на Джучи към границите на Булгария избягало едно оймекско племе - тук суба и помолило за убежище, то царя отказал. Тогава тук-субайците без разрешение минали на десния бряг на Джаик, за да изчакат там бурята. Разгневения Челбир се нахвърлил върху тях и ги разгромил. Остатъците им били притиснати до  брега и чакали своята гибел или предаването им на Джучи, когато внезапно Челбир умрял.

image

Гробницата на Габдулла Челбир. Един от най-великите владетели на Волжка България. Свързан и с нашата история заради помоща, която оказва на братята Асеневци.


За цар след него издигнали най-младият му брат - Мир Гази(1225-1229), който бил почитан и популярен сред народа.


image

Река Джаик(днешната р.Урал).



Следва продължение:



На русском

Первое столкновение булгар с монголами Чингиз-хана

Булгарское войско стало готовиться к отражению нашествия с востока - ведь Монгольская империя была серьезным противником. Образованная в 1206 г. Чингиз-ханом, она завоевала уже значительную часть Азии. Чингиз-хан посредством невероятной жестокости заставил сплотиться и выполнять его план завоевания мира множество разноязыких и разнокультурных областей Центральной Азии. В 1204 г. на пути к своему триумфу - образованию Монгольской империи - он силами подвластных ему монгольских племен истребил также монгольское племя татар, отказавшееся подчиниться его власти. Затем, чтобы подчинить другие страны, он принялся уничтожать другие, уже немонгольские племена.

Чингиз-хан велел всем монгольским племенам называться монголами, а монгольским наемникам из немонгольских народов (уйгуров, туркмен, китайцев, иранцев, русских и др.) - «татарами». Ведь после гибели племени татар их название стало означать в монгольском языке (помимо прочего) и «смертник», а наемники как раз и были обречены на смерть в бою впереди и за монголов. Но соседи монголов - китайцы задолго до Чингиз-хана привыкли именовать все монгольские племена по названию племени татар - «татарами»» гак как татары были когда-то самым сильным монгольским племенем. Эту китайскую традицию называть монголов прозвищем «татары» восприняли другие народы мира, в том числе булгары и русские. Поэтому нашествия войск Монгольской империи на другие страны народы мира называли татарскими, а современные ученые, объединяющие настоящее имя и прозвище монголов - «монголо-татарскими» (или «татаро-монгольскими»).

Монголы исповедовали христианство (несторианского толка), буддизм и шаманизм, почему считали всех христиан (а также иудеев) своими союзниками, а мусульман ~~ злейшими врагами.

Монгольская империя делилась на области - улусы (уделы), во главе которых стояли ханы - потомки Чингиз-хана. Эти улусные ханы подчинялись императору Монголии, носившему титул «великого хана». Потомкам старшего сына Чингиз-хана Джучи - Джучи-дам - достался улус, расположенный на территории Казахстана. Степи Казахстана и юга Восточной Европы назывались Дешт-и Кып-чаком, поэтому так стали называть и казахстанский улус Джучидов. Джучи установил добрососедские отношения с Булгаром и тайно сообщал Чельбиру о планах монголов, в том числе и о плане разгрома Булгара. По этому плану Субэдэ должен был прорвать кавказскую границу Булгарии и в союзе с христианской Русью ударить по центру Булгара с запада, а Джучи со своим улусом - прорваться через Джаик (Урал) и атаковать центр Булгара с востока. Чингиз-хан рассчитывал, что эти обе части монгольского войска соединятся в центре Булгара, рассекут на две части и уничтожат Булгарску державу, стоявшую на пути его завоевательных планов.

Предупрежденный Джучи Чельбир внимательно следил за движением армии Субэдэ. Багатур прошел через Иран, Грузию, Азербайджан и встретился на Северном Кавказе с силами губернатора Саксинского иля Бачмана, в составе которых выступили все предкавказские племена и донские половцы. Однако в разгар битвы донские куманы из войска Бачмана переходят на сторону монголов и вместе с ними ударяют по осетинскому отряду еаксинского ополчения. Бачман пришел на помощь осетинам со своим последним резервом, но в конце концов под напором превосходящих сил врага вынужден был бежать с частью своего войска в Грузию, так как путь отступления на север Булгара был уже отрезан. После этого Субэдэ посылает послов на Русь и предлагает ей в союзе с Монголией выступить против Булгара. Но украинско-русские князья убили монгольских послов и вместе со своими союзниками - нижнеднепровскими куманами пошли на врага.

В битве на Калке Субэдэ уничтожил русское войско и вместе с донскими куманами летом 1223 г. двинулся в Центральную Булга-рию. Однако Джучи заверил Чельбира в том, что не нападет с востока на Булгар, и царь приготовил багатуру засаду возле булгар-скот города Кермек (на территории заволжской части нынешней Симбирской области). Войско Субэдэ с ходу переправилось через Волгу,.угодило в эту засаду и было уничтожено булгарской армией. : Сам Субэдэ с горсткой воинов бежал с поля битвы, но был все равно окружен. Довольный Чельбир не стал убивать Субэдэ, дабы не отягощать положения Джучи (Чингиз-хан мог убить своего сына в случае гибели по его вине своего лучшего полководца), и разрешил ; обезоруженным и жалким остаткам армии Субэдэ (только ему оста- ; вили меч) вернуться через булгарские владения в Монголию. Народ Прозвал Кермекскую битву Бараньей, потому что Габдулла устроил издевательскую выдачу Субэдэ тысячи плененных монголов в обмен на баранов и веселую победную пирушку с поеданием этих баранов на глазах окруженного багатура. Мирная жизнь была быстро восстановлена, и Бачман вернулся в свой Саксин.

Но и Чельбир помогал Джучи. Когда в 1225 г. из улуса Джучи к границам Булгара бежало одно оймекское племя тук-суба и попросило у Габдуллы убежища, то царь отказал ему. Тогда тук-субайцы без разрешения перешли на правый берег Джаика, чтобы переждать здесь грозу. Разгневанный Чельбир обрушился на беглецов и разгромил их. Остатки тук-субайцев были прижаты к берегу Джаика и ожидали гибели или выдачи Джучи, как вдруг Чельбир скончался, и царем провозгласили его младшего брата Мир-Гази (1225 - 1229), популярного в народе.
 

стр.53-54




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649530
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031