Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2011 20:47 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 12
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3074 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 25.01.2015 13:03



Борба на Булгария с монголо-татарските нашествия и натиска на източно-руските феодали

image
Втората столица на В.България - г.Биляр

Мир Гази се опитвал да осъществи в живота плановете на своя приятел Кул Гали, които трябвало да подобрят положението на мюсюлманите игенчеи, дребните и средните занаятчии, рицарите на държавна служба - алпарите. Затова царя веднага възтановил закона на Талиб за прехвърлянето на игенчеите приели исляма в категорията на субашите. Но да реализира всички реформи на Кул Гали не му се удало.

Веднага след смъртта на Челбира, Юрий с другите източноруски князе нападнал западните области на Булгария. А тубджакския губернатор Мерген изменнически минал със своя ил(област) на страната на монголите и атакувал Булгария от изток.
Отначалото Мерген нападал със своите сили, тъй като Джучи се стараел да съхрани мира с Булгария. Но през 1227 г. Чингиз - хан, разбирайки за тайните връзки на своя син с Булгария, го убил и монголите почнали да помагат на Мерген.
При тези условия на Мир Гази му се наложило да се занимава изключително с отразяване на вражеските нападения.

През януари 1229 г. Мир Гази умира, и на трона бил издигнат най-младия син на Отяк и рязанската княгиня Вишелюба Глебовна - Джелалетдин Алтънбек(1229,1230 - 1236).
Новият цар веднага тръгнал към Джаик(р.Урал), откъдето бил нахлул с нова монголска армия все същия Субеде, който успял да разгроми Саксин. Противниците се срещнали през март до булгарската крепост Каргала, на мястото на съвременния Оренбург. В разгорялата се битка отначало връх почнали да вземат монголите, но след това на помощ на обкръжения Алтънбек успяло да дойде опълчението на Башкортския ил( така почнал да се нарича от 1193 г. ила Тамта) и помогнали на царя да излезе от обкръжението.
Алтънбек се оттеглил малко на север и се прегрупирал, но армията на Субеде напълно обезкървена не влязла отново в бой а се оттеглила обратно в Монголия.

image

През това време в Буляр противниците на Алтънбек разпространили слух за неговото поражение и гибел.
И казанчиите издигнали на трона сина на Азана - емира Гази Бараджа(1229 - 1230,1236 - 1242).
Казанчиите се надявали,че Гази Барадж, който известно време живял в Русия,ще може да сключи мир с ния, но Юрий продължавал своите нападения те се отвърнали от царя. Възползвайки се от това Алтънбек през 1230 г. свалил Гази Бараджа и завладял трона. Булярците помогнали на Джелалетдина, тъй като разделяли неговото желание да разгърне джихад срещу монголските завоеватели. Но най-важните губернии от централната част на страната - Болгарската и Суварската - не подкрепили Алтънбека и се подчинили на Болгарския улугбек - сина на Челбира ,Ильяс Ялдау.

Булгария се разделила на две части, и Алтънбека го признали за цар само Байтюбинския, Кашанския и Марданския ил.
На унгарския папски посланник, който дошъл в Буляр през 1235 г.(Юлиан), Алтънбек се похвалил, че разполага с 50 хил. рицарска войска. Но толкова рицари имало в цяла Булгария. В действителност Алтънбек имал два пъти по-малко - 20 хил. алпари( без да се броят 20 хил.черемишски опълченци).
Въпреки това и с тези сили царя през 1232 г. под Бугулма разбил ордата на сина на Джучи - хан Бату, който нахлул в Булярските владения.
Неговия противник и съперник за трона - Гази Барадж - през 1232 г. заминал за Монголия. Там уговорил великия монголски хан Угедей да му помогне да отвоюва трона от Алтънбек в замяна на южнобулгарските земи. Башкортския губернатор Ищяк минал на страната на Гази Бараджа.

image
Монголо-татарски воин.
След епохата но Първия емират, Булгария станала васална страна на Златната орда. Този период се счита за периода на Втория булгарски емират. През периода на Третия емират Булгария отново станала независима държава, но вече не могла да достигне моща и значението, което имала през периода на Първия емират.


През август 1236 г. емира Гази Барадж повел монголите срещу Буляр. След 45 дневна обсада, на 5 ноември 1236 г. Буляр бил взет от монголите. Част от защитниците на столицата начело с Бичмана и дъщерята на Алтънбек - Алтънчач, успели да си пробият път до центъра на Марданския ил - стохилядния град Банджа. Но царя Алтънбек загинал заедно с цялото 200 хилядно население на столицата. Монголите, които загубили при щурма сина на Чингиз-хана, Кулкана, разрушили Буляр до основи.

image
Превземането на г.Биляр


Повечето булгарски бекове признали Гази Бараджа за цар и му се подчинили.
Епохата на Първия булгарски емират приключила.



Следва продължение:
През септември ще продължи публикуването на историята на Волжка България до 16 век. Когато тази държава е присъединена към Русия.



Следващ постинг от историята на Волжка България - Периода на Втория емират:

  Продължение - atil.blog.bg/history/2011/08/30/istoriia-na-voljka-bylgariia-13-16-v-1.811133


На русском:

Борьба Булгарни с монголо-татарскими нашествиями и натиском восточнорусских феодалов

Мир-Гази пытался провести в жизнь планы своего друга Кул Гали, которые должны были улучшить положение мусульманских игенчеев, мелких и средних ремесленников, служилых рыцарей - алпаров. Так, царь немедленно восстановил закон Талиба о переводе игенчеев, принявших ислам, в разряд субашей Но реализовать все реформы Кул Гали не удалось. Сразу после смерти Чельбира Юрий с другими восточно русским и князьями напал на западные области Булгара, а тубджакский губернатор Мерген изменнически перешел со своим илем на сторону монголов и атаковал булгар с востока. Вначале Мерген нападал своими силами, так как Джучи всячески старался сохранить мир с Булгаром. Но в 1227 г. Чингиз-хан, прознав о тайной связи своего сына с Булгарией, убил его, и монголы стали помогать Мергену. В этих условиях Мир-Гази пришлось заниматься почти исключительно отражением вражеских набегов.

В январе 1229 г. Мир-Гази умер, и на трон был поднят младший сын Отяка и рязанской княжны Вышелюбы Глебовны Джелалетдин Алтынбек (1229, 1230 - 1236). Новый царь немедленно выступил к Джаику, куда прорвался с новой монгольской армией все тот же Субэдэ, успевший разгромить Саксин. Противники встретились в марте возле булгарской крепости Каргалы, на месте современного Оренбурга. В разгоревшейся битве вначале верх стали брать монголы, но затем на выручку окруженного ими Алтынбека подоспело ополчение из Башкортского иля (так с 1193 г. стал называться иль Тамта) и помогло царю вырваться из вражеского кольца.

Алтынбек отошел немного к северу, но армия Субэдэ, совершенно обескровленная, не стала преследовать его и отступила в Монголию.

В это время в Буляре противники Алтынбека распространили слух о его поражении и гибели, и казанчии подняли на трон сына Азана эмира Гази-Бараджа (1229 - 1230, 1236 - 1242). Казанчии надеялись, что Гази-Барадж, некоторое время бывший в эмиграции на Руси, сможет заключить мир с Русью, но Юрий продолжил свои набеги, и казанчии отвернулись от царя. Воспользовавшись этим Алтынбек в 1230 г. сверг Гази-Бараджа и завладел троном.
Булярцы помогли Джелалетдину, так как разделяли его желание развернуть джихад против монгольских завоевателей. Но важнейшие губернии Внутренней (Центральной) Булгарии - Болгарский и Суварский или - не поддержали Алтынбека и стали подчиняться Болгарскому улугбеку - сыну Чельбира Ильясу Ялдау. Булгар раскололся на две части, и Алтынбека признали царем лишь Байтюбин-ский, Кашанский и Марданский или. Венгеро-папскому послу Юлиану, прибывшему в Буляр в 1235 г., Алтынбек похвастался, что располагает 50-тысячным рыцарским войском. Но столько рыцарей было во всей Булгарии. В действительности у Алтынбека было вдвое меньше сил - 20 тыс. рыцарей-алпаров (не считая 20 тыс. чирмышских ополченцев). Тем не менее и с таким войском царь в 1232 г. под Бугульмой наголову разбил орду сына Джучи хана Бату, вторгнувшуюся в булярские владения.

Его противник - Гази-Барадж - в 1232 г. отправился в Монголию и уговорил великого монгольского хана Угедея помочь ему отвоевать трон у Алтынбека в обмен на южиобулгарские земли. Башкортский губернатор Иштяк перешел на сторону Гази-Бараджа, и в августе 1236 г. эмир Гази-Барадж повел монголов на Буляр. После 45-дневной осады, 5 ноября 1236 г., Буляр был взят монголами. Часть защитников столицы во главе с Бачманом и дочерью Алтынбека Алтынчач смогла пробиться в центр Марданского иля - стотысячный город Банджу. Но царь Алтынбек погиб вместе со всем 200-тысячным населением столицы. Монголы, потерявшие при штурме сына Чингиз-хана Кулькана, разрушили Буляр до основания.

Большинство булгарских беков подчинилось Гази-Бараджу и признало его царем.


стр.54-55




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3346328
Постинги: 505
Коментари: 2296
Гласове: 2898
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30