РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Стопанският живот на Третото Българско Царство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2011 17:24 - Стопанският живот на Третото Българско Царство

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5542 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2014 22:07

И тази тема е почти табу за съвременния български "европейски" гражданин... Ако понякога се споменава по нещо за "времето на Стамболов" или че имало икономически бум в България в периода преди Балканската война, то за стопанския живот на Царството през 25 годишното управление на Цар Борис-III например никой нищо не знае.
На фона на "великите" достижения на социализма и до днес се внушава, че преди него в България едва ли не, нищо не е имало и българите са станали хора едва след "победата на 9 септември 1944год."...

Твърде трудни са първите дни, месеци, години от царуването на младия цар Борис-III. Той поема в своите още неукрепнали ръце съдбините на една претърпяла поражение в устрема си за национално обединение страна, съкрушена морално и материално, безпощадно окастрена, непоносимо обременена финансово. Хиляди бежанци, побягнали от откъснатите от живата плът на България земи, търсят в отеснелите и предели подслон и препитание. Стопанството е сериозно разстроено, разгарят се вътрешно-политически разногласия, отвсякъде е издигната стена от недоверие и недоброжелателство...

Икономическото положение е обременено най-вече от изгубените Беломорска Тракия и особенно от Южна Добруджа - една от житниците на България, давала дотогава значителна част от износа на зърнени храни.
Териториалните промени предоставят обаче на страната друг тип земи, пригодни за производството на доброкачественни тютюни. Това позволява не след дълго България да заеме едно от челните места сред страните износителки на ориенталски тютюни на европейските пазари. Новопридобитите земи на юг включват и обширни горски масиви от които развиващата се индустрия и строителството получават голямо количество дървен материал.
Трайно отражение върху икономиката на страната дават и нарастналият поради значителния приток на бежанци брой на населението, въпреки загубата на стотиците хиляди загинали или пострадали във военните действия.
Това увеличаване на населението обаче означава съответното увеличаване и на потреблението и умножава продоволственните и общественните трудности в изключително тежките следвоенни години.
Освен всичко друго държавите-победителки налагат непосилни репарации по силата на Ньойския договор, които обременяват чувствително българският бюджет и платежния баланс.
Това са репарации в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни лева, платими за 37 години с 5% годишна лихва; - общо 1/4 от националния доход, ресурси и пари.
(Докато репарациите след Втората световна война са 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. долара за Югославия и реституции за 125 млн. долара, които после са намалени).

Банкнота на Царство България - 1916 г.

Банкнота на Царство България - 1943 г.

Като трайна последица от войните през 1912 - 1918 г., следва да се отбележи и катастрофалното обезценяване на националната парична единица - лева, чиято покупателна способност спада рязко. И макар, че БНБ е принудена да се откаже от характерната за довоенния период свободна обменимост на банкнотите срещу благороден метал, то българският лев свободно се разменя срещу чужди парични знаци чак до 9 септември 1944 г.

Времето лекува и най-тежките рани, отминават скърби и неволи, назад остава следвоенното разстройство, като около 1921 г. се изживява най-ниската точка на стопанската криза. Още през следващата година вече е налице тенденция към оживяване в икономиката и към 1923 - 1924 г. вече са достигнати и задминати довоенните икономически показатели на страната и се забелязва стопански подем.
(Днешната република кога ли ще достигне додемократичните социалистически икономически показатели от 1989 г...?!
Коя ли трета световна война и национална катастрофа, чии ли репарации толкоз я сринаха България, че и населението и намалиха с 2 млн..?!)

Измежду факторите, определено допринесли за възземването, най-вече е отбелязаното оживление в развитите промишленни страни, което разширява възможността България да ползва международен стоков и банков кредит за внос и развитие на своята индустрия.
От вътрешните детерминатори на първо място следва да се отбележи нарастването на селскостопанската продукция в резултат на подобрената обработка и по-благоприятните климатични условия.
Растат и доходите на земеделските стопани, повишени са и заплатите на работниците и държавните служители.
Овладяна е следвоенната бърза инфлация и е преустановено по-нататъшното нарастване на паричното обръщение в условията на уравновесяване на държавния бюджет, което създава благоприятни условия за нормализирането на стопанския живот в страната през втората половина на 20-те години.
(Това е въпреки комунистическата подривна дейност и метежи... И без валутен борд, без МВФ и Световна банка, без приемането ни в еврозоната или Шенген... Кога днешните велики и световни финансисти и специалисти ще махнат валутния борд, за да заприлича републиката им на нещо като държава аз не се наемам да позная...)

Тридесетте години се характеризират със започналата през 1929 г. световна стопанска криза и последвалия я преход от политика на стопанския леберализъм към активна намеса на държавата в стопанския живот.
На фона на стопанското оживление през втората половина на 30-те години важна отличителна черта на икономическото развитие на България е относително бързото разширяване на държавния/вкл. общинския/ сектор в редица народно-стопански отрасли.
В промишленното производство този сектор е представен от общо 169 предприятия през 1939 г., които дават около 9% от промишленната продукция на страната.
Държавния сектор в кредита е застъпен не само от БНБ, но и от още 4 банки и 2 спестовни каси.
Най-голямо е относителното тегло на държавния сектор в транспорта, представен от БДЖ, "Българско речно плаване", и трамвайния превоз в София.
През 30-те години се оформя и държавен сектор във външната търговия - Дирекцията "Храноизнос" и Българската земеделска и кооперативна банка.
(В простото и изостанало Царство България банковия сектор е бил български - днес в република България няма нито една българска банка...)

КОИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ СЪСТАВЯТ ИКОНОМИЧЕСКАТА СТРУКТУРА НА
ТОГАВАШНОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО?

Най-многобройни - 63% от общата численност на стопански активното население на страната в началото на 20-те, са неексплоатиращите чужд труд ДРЕБНИ СОБСТВЕННИЦИ, работещи в областта на селското стопанство и в занаятите, притежаващи скромни по мащаб средства за производство или транспорт.
През следващото десетилетие техният брой чувствително нараства.

През 1921 г. по-малко от 5% от трудоспособното население са вписани в графата "СЛУЖЕЩИ", като тук са включени и учителите, упражняващите свободни професии и др. неопределени. Само 3,4% са чиновниците в статистиката от 1934 г., докато по официални данни през 1988г. лицата в сферата на управлението, финансистите, научните, културни и просветни дейци и др. са 11,5%.

В началото на 20-те години около 30 000 хил. са представителите на СРЕДНАТА и ПО-ЕДРА(по нашите мерки) ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕННА и КРЕДИТНА БУРЖОАЗИЯ, а 180 - 200 измежду тях изпъкват с притежавания от тях едър финансов капитал. Краят на последното десетилетие преди Втората световна война отбелязва голямо намаление на преуспяващите в този бранш, за сметка на нарастналия брой на средните и по-едри промишленници-собственници на предприятия с повече от 10 заети работници.
През 1934 г. едрата градска буржоазия брои вече 6020 души.

В периода 1926 - 1934 г.,( когато се провеждани такива статистически проучвания), само 13 - 15 % от стопански активното население продава своя труд, НЕ ПРИТЕЖАВАЙКИ СВОИ СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО.
А как иначе, освен като наемни работници , можем да определим лишените след 9 септември 1944г. от собственна земя, машини, транспортни средства, магазини и др. милиони трудови хора у нас, невлизащи в кръговете на централната и местна номенклатура?

Напразно обаче ще търсите данни за броя и имуществото на замогналата се през последните десетилетия наша "червена" буржоазия!!!
И още малко цифри и данни за любителите на статистиката:
- През 1919 г. е въведен осемчасов работен ден и право на годишен отпуск на работниците.
- В периода 1926 - 1934 г. процентът на жените, работещи в производството, спада от 31% на 23% от общата численност на работниците.
- През 1988г. те са 49,4%, включително заетите в управлението на стопанските организации.
( много са напреднали социално - върнали са се на нивото от преди 1926 г...)

След издаването през 1936 г. Наредба-закон за колективните трудови договори, не е отбелязано повече обявяването на стачки.