Около историите за кръщенията на българите и въпроса за покръстването на България, витаят същите митове, легенди и нескончаеми пледоарии  -  подобно на въпроса за историята на българите и историята на техните държави!

И в двата случая не става въпрос за един исторически процес и за един факт а за два.  Както не е едно и също - историята на един народ  и историята на някоя от държавите, които е създал.  Така не е едно и също нещо -  кръщенията и покръстванията сред българите и покръстването на държавата България .
Някои казват, че имало покръстване на българи през I-ви век , тук на Балканите, за Оногурската архиескопия в Херсонес( Корсун - Крешен) от 635 г. от гърците се знае от и от булгарските летописи..., за покръстени славяни и власи, които помогнали на Кубрат да си върне властта в Българското тарханство също е споменато.



Тайното покръстване на Борис - I

Но факта за покръстването на България т.е. въвеждането на християнството за държавна религия в страната се свързва с кръщението на владетеля Борис-I и последвалото налагане на християнството за държавна религия.



Надпис на плочата от Балши( днешна Албания) за покръстването на
България.

Надписът е съставен на гръцки език:

оригинал

„

[+Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετο- τομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ(εο)υ δε- δομενω αυ- τω εθνει ε- τους ςτοδ.

“

превод

„	[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]ария Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)

За да излезе от задушаващата прегръдка на Византия след покръстването, българският владетел Борис Първи потърсил решение на проблема в две посоки. Първо във възобновяване на съюза с Немското кралство. И заедно с това обръщане към Рим за приобщаване към папството, т.е. по-далеч от Патриаршията и по-близо до самостоятелността.
 В изпълнение на този план през лятото на 866 год. на път поели две пратеничества: едното за Регенсбург, при крал Людовик Немски, другото-към Рим, при папа Николай Първи.

 На 29 август 866 год. в Латеранския дворец в Рим пристигнали пратениците от България, водени от Борисовия роднина Петър и боилите Йоан и Мартин.Те носели дълъг списък от въпроси до Римския папа. Заедно с това оповестили намерението на България да премине в диоценза на папата и да се сдобие с автокефална църква със собствен архиерей. Папата не дал категоричен отговор на второто искане, но на въпросите отговорил. Както обикновенно става въпросите на Борис не са се запазили до наши дни, но затова пък отговорите на папата са в пълна наличност.
 Те били връчени на болярина Петър на 13 ноември 866 год. -106 отговора и той потеглил към Плиска. Придружавала го голяма мисия от духовници начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Пристигнали благополучно в България и мисията започнала обичайната си работа - да покръства непосветените още в Христовата вяра.
 Германските духовници които пристигнали след тях се оказали излишни и след като били наградени с богати дарове, без да бъдат обидени с най-добри чувства били изпратени обратно. Византийското духовенство обаче се заинатило и не пожелало да си ходи... А техния патриарх Фотий анатемосал папата, че му отнемал диоценза. Папата не закъснял и също го анатемосал...! Така разпрата между Константинопол и Рим се задълбочила заради българския църковен въпрос.

 В надвечерието на Коледа през 867 год. следващия папа Адриан Втори тържественно приел братята Кирил и Методий. Той осветил славянската писменност, благословил делото им, ръкоположил техните ученици за свещенници и дякони, разрешил отслужване на литургии и служби на славянски език(старобългарски от славянското наречие).
 През цялото това време в България всеки кръщавал и кръстил както си иска, ползвали се четири алфавита и поне три езика едновременно(това е и причината Константин-Кирил да създаде кирилицата за Дунавска България) а папата се стараел да налага волята си като отхвърлял кандидатурите за епископ на Борис и налагал свои...

 На 5 октомври 869 год. почнал работа Осмия Вселенски църковен събор.

 На 4 март 870 год. на извънредно заседание се разгорели остри спорове относно статуквото на българската държава в църковно отношение. Източните патриарси които аритметически имали мнозинство над Римските представители, решили, че България трябва да е към Константинополския патриарх.

(Как решили? Имало предварителна договорка с българската делегация, борбата на практика била за геополитическо и икономическо и др. влияние, каквато се води и досега. Та, гръцките представители попитали българската делегация следното: "Когато завоювахте Отечеството си, какви свещеници заварихте там, гръцки или латински? - На което българите отговорили - Гръцки.
И с това въпросът бил решен. Макар че покръстването на България на практика започнало като процес от Рим...)

В отговор на това  римските духовници отказали да подпишат готовите вече документи и така се стигнало до т.нар."мала схизма".
Тя довела до окончателното разцепление на западната и източните църкви, което продължава и до днес.
Латинските духовници били изгонени от страната. Борис възприел доктрината на "царопапизма", при която се възприема, че светската власт стои над църковната/така е било и преди покръстването, като често двете функции се съчетавали в лицето на Кана/.
 Но едва след събора в Преслав през 893 год. били изгонени и гръцките духовници. При Симеон вече била постигната "национализация" на българската Църква...

А заедно с това бил възобновен статута на държавата преди покръстването - Каганат, при новите условия - Царство!



След покръстването, въвеждането на кирилицата и славянския,(старобългарския език от арийското наречие), Българският каганат бил 
обявен за Царство.


А това, което скоро няма да се чуе, види или прочете другаде са следните подробности:

Той приел властта там. в Македония на р.Брегалница. В "Джагфар тарихи" пише и от кого. От охридския болярин Г. Карамат, който му станал регент. Той бил регент и на предишния, непълнолетен цар и затова Борис отишъл там да приеме властта от него. Същия Карамат по-късно участвал в бунта на болярите срещу покръстването и Борис го използвал като повод да се отърве от опеката му. Според мен този Карамат е бил т.нар. кавхан Исбул. Той бил регент на трима царе и през цялото време управлявал страната седейки си в Охид и качвал и свалял царете в Плиска както му е угодно. Той наложил Борис защото бил малък и се нуждаел също от регент а и бил син на "безродна славянка" вероятно наложница. Като си мислел, че този ще му е покорен и благодарен до края на живота си... Само че онзи се сдушил със славяните и гърците и за да укрепи властта си, своята и на наследниците си, наложил християнството. В един критичен за властта му момент, тъй като губел война след война...(ясно защо, защото не бил подкрепян от една значителна част от по-добре обучените и организирани българи по това време).  А политическите си противници ги разтурил и голяма част избил, под предтекста, че не искали да се кръстят или заговорничели срещу властта. Г. Карамат бил обезглавен също.




В резултат от политиката на Борис I – България след 865 се смалява 2 пъти. А :
"Българският народ изоставил бащините си обичаи и целокупно се отдал на Христа.”

Из “Летопис” на Продължителя на Теофан, Х в.


Всъщност само една част от този средновековен български народ. 
При шестата война поред, която губи, той сключва съюз с гърците и с отдавна покръстените български славяни. Гърците поставят условието, договорът от 716 г. да отпадне - всъщност това е първото условие. А Борис приема. Той решава и да наложи християнството и тайно се покръства със семейството си. Резултата от този предателски(защото не е предизвикан от български вътрешно-политически и социални причини - акта на Константин в Римската империя и на Борис в българската не са едно и също) акт не закъснява и е описан:

"Българите въстанали против своят владетел, понеже били отвърнати от бащината вяра и се опитали да го убият" /Зонара/

Какво прави Борис? Привиква гърците на помощ, след като собственият му народ смята, че той не е достоен водач:

„…в това време в Константинопол се готвеха на война срещу българите, сиреч метежниците, а не срещу царя и християните, на които искаха да подадат помощ…”/Симеон Логотет/

Малко по-късно Борис търси историческо оневиняване и праща въпрос до папа Николай I дали убийството на толкова много хора е престъпление… Ето отговора:

"...И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте направили така, че да се покръсти целият Ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против Вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон и искали да убият и Вас и да си поставят друг княз, и как Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си, пък и как от тях всички първенци и велможи с всичките им синове били избити с меч, а средните или низшите не претърпели никакво зло, Вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом синовете, които не са участвали в замисъла на своите родители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити невинни заедно с виновните.

Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях, като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската Църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийствата, ако те могат да държат поданиците му покорни или да ги подчинят на християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят във вечния живот. .."

И още от една добавка към Българският препис на манасиевата хроника:

"След като той се покръсти, българите възстанаха против него, като искаха да го убият, понеже оставил тяхната вяра. Но този, като излезе на бран, победи ги и оттогава едни покръсти доброволно, а други насила“.

И…

"Аз съм от новопокръстения български народ…Той (Борис) с Христовата сила и кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе…“(„Чудото на св.Георги с българина“ – 10 век

Но настанал проблем - предателя не успял да прекара гръцката армия отвъд Дунава, и там християнството не прониква чак до 12 век и покръстването на куманите и българите от Унгарците. Другите българи от Седмоградско пък стават власи и молдовани...

Въпреки това Патриарх Фотий поучава Борис I в едно от писмата си:

"Нито пък показвай, че са били напразни трудът и старанията, които с радост предприехме за вашето спасение."

За илюстрация как било наложено и как и колко се прихванало християнството четете какво е писал и презвитер Козма а и самият Иван Рилски. Нашите професионални историци не се занимават с история а с пропаганда и уйдурми.. На практика България нямала никаква нужда да се кръсти в този момент. И ако този акт е бил извършен по нормален начин и след като му дойде времето - сигурно е че историческата съдба на България и на Европа щяха да са коренно различни. 
Заради амбициите си да се укрепи във властта Борис се съгласил да отпадне договора между България и Византия от 716 г. Това е едното национално предателство, друго престъпление е че загубил огромни територии на север, чието население по-късно се вляло в състава на други народности. Третото е че обединявайки народа религиозно, правно и езиково външно, формално, той го противопоставил вътрешно. Това което наложил не било прието доброволно. Създали се скрити противоречия, които често ставали и открити... Това се предавало от поколение на поколение, групировките съществували и си съперничели явно и подмолно. Използвайки в борбите си и външни сили понякога.Този белег върху вътрешните отношения останал чак до 14-ти век. Една част подкрепила турците дори а богомилите директно и първи приели исляма.




П.П. Видеоклиповете са ги деактивирали от You Tube , затова ги свалих от страницата тук.

видеото,което си качил е супер,много просвещаващо и вярно,здрава борба трябва с тези западняци за които сме все още диваци,а благодарение на тях е спряло нашето развитие(източно европейците),но всичко се връща на този свят,ще дойде време когато те ще се молят за помощ от източна европа.

Ако страната ни беше в български ръце дори 1/3 от бедите досега, едва ли биха ни сполетели.Затова първата задача е да си върнем живота обратно...!От 1944 г. нашия народ е тласкан и влачен - далеч и встрани от себе си , от собственния си исторически и духовен път.Днес демагозите и белите цигани отново лъжат и вменяват вина на руския народ за нашите беди и нещастия, а той изстрада много повече от нас от комунизма...Но без да мрънка и се помайва ,пак си върви по своя си исторически път!
А тия пак се присъединяват и подлагат на когото дойде.., и за целта си измислят поредните удобни исторически теории дори!
А в това,което казвате накрая и аз вярвам, макар ,че черните прокоби вещаят обратното(защото така им се иска).

"Първата" България не е била каганат,а Княжество. Тогава не е имало други княжества на света и Българското княжество е било едновременно с това и империя подобно на американската и китайската,които по статут са републики,
а по статус са империи. "Презвитерът" е сгрешил: имало е девет каганства,
подчинени на Българския Къняз,а не деветима князе,подчинени на кагана!

Аз знам че преди покръстването България е била каганат. А на Кана са били подчинени тарханите,които обаче имали доста голяма автономия.Точно тарханството е долу-горе със статут на княжество.Аспарух се обявява за Кан през 681 г. след войната с Византия. Дотогава е бил принц и претендент за трона на баща си, но там не е успял да се пребори за него...Кана,кагана(Царя -император) в българската държавна система вообще не е бил абсолютен монарх и самодържец,като си мислят някои.Той е имал неограничени права по време на война или да взема важни решения в мирно време ,но за това е отговарял с главата си!Вземал е данъци за себе си само от личния си удел(т.нар. Вътрешна област, тук това е било областта Дебержай-Добруджа- кръстена на алпа Кубар-Деберзи.Тогава в тази област влизала цяла Североизточна България). От тарханствата данъка отивал за тарханите и за държавата. Точно заради голямата автономия на тарханствата повечето владетели били склонни да наложат исляма или християнството - заради централизацията на властта.Понякога непостоянството и сепаратизма на тарханите заплашвал даже съществуването на държавите.
През периода 865- 893 г. тук е царяло хаос и неразбория и много хора ,българи и чужденци ловили риба в мътна вода. Нещо като "българската" циганско-комунистическа демокрация от края на 20-ти век...На гърците и римляните много им се искало да ни понижат държавния глава на крал или княз,обаче не им
се осъществило желанието!
Щото тогава тук не е било като сега. И българите са били свикнали да правят каквото си искат, а не каквото на другите им се иска!