РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.10.2011 15:08 - Атентатът в Марсилия

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5228 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.05.2014 04:26

Утре 9 окт. 2011г. се навършват 77 г. от едно от събитията на 20 -ти век - Атентатът в Марсилия. По странни обстоятелства и като чиста пародия тия дни в София се случиха странни случки - димки в парламента , разсипана чанта с тротил пред блока на депутатите и заплахи за бомба на Централна гара...
Доста жалко и пародийно предизборно зрелище , от началото на 21 век...
Марсилският атентат обаче е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО.
И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда по-добре владетеля и да го приветствува.
Часът е 16ч. и 20 мин. Автомобилът се е приближил на площада пред Борсата. В този момент изкача добре облечен млад мъж, който се промъква през полицейския кордон викайки : Vive le roi ( Да живее краля).
Шофьорът на автомобила по-късно си спомня:"Бяхме навлезли вече на площада пред Борсата. Изведнъж забелязах един млад мъж, елегантно облечен, който изкочи от тълпата и се завтече към автомобила. Помислих си, че е някой ентусиазиран гражданин, който иска да приветствува краля по-отблизо. Но бързо проечалите изстрели насочени към владетеля опровергаха това мое предположение".

Мъжът, който преминава пред изплашения изправен кон на ескортиращия офицер( полковник Пиоле), скача върху стъпалото на открития автомобил и открива огън с многозаряден пистолет "Маузер". Височайшият гост е застрелян в упор, а придружаващия го домакин Луи Барту е леко ранен. По-късно поради неправилно дадена първа помощ и той почива.

Когато специалистите по съдебна медицина преглеждат тялото на съсечения атентатор в очите им се набива една татуировка на лявата му ръка, която всъщност и разкрива неговата национална принадлежност. Татуировката изобразява: ВМРО "Свобода или смърт" - 1924 г. Под надписа има изобразен череп с пречупени кости. Този девиз беше станал потресаваща действителност за четниците от ВМРО, които смело навлизаха през телените мрежи във Вардарска Македония и даваха горещ отпор на сръбския асимилаторски режим на крал Александър.

Но крал Александър не попадна нито случайно, нито изведнъж в прицела на атентатора. За никого не бяха тайна "взаимните симпатии и сърдечните отношения" на звенарите с Франция. Белград изпълняваше ролята на междинно свързващо звено, обаче за ВМРО на пръв план изпъкваше фигурата на сръбския крал "като външен покровител" на преврата от 19 .май.1934 г. в България. Тогава армията излезе от казармите, за да "възстанови суверенната власт" във всички кътчета на царството. Лигарите се смятаха за предопределени от съдбата да се намесват в политическия живот на държавата. Те с един замах забраниха всички политически партии и организации. Превратът се извърши без кръвопролитие за дълбоко разочерование на западната ни съседка, която очакваше да се разгори братоубийственна война в нейна полза.

Твърде разумно ВМРО не оказа вътрешна съпротива на нейното изкуственно и невалидно "саморазтуряне". Издадената от Иван Михайлов заповед: - "нито един куршум срещу българската войска" се изпълни безпрекословно.Насилственното обезоръжаване показа макар и частично с каква бойна сила е разполагала ВМРО : 47 картечници, 11 000 хил. пушки, 15 автомата, 637 пистолета, 7 800 ръчни бомби и 71 000 хил. патрона. За облекчение на правителството в Белград това оръжие нямаше да стреля повече в Македония. Но звенарите направиха една лоша услуга на Белград, като осъдиха на смърт първия човек на Организацията Иван Михайлов, който по този случай пише в своите спомени: "Всеки в България можеше да ме залови и убие. Когато вестниците съобщаваха за моето залавяне, аз се намирах в едно село в Северозападна България и бях в една бръснарница, а там хората оживено коментираха написаното в пресата, където имаше отпечатана една несполучлива моя снимка".

Крал Александър - тази мрачна фигура бе набелязана да бъде премахната за назидание на онези късопаметни държавници, които се опитваха да прокарат българо-югославското сближение за сметка на заобикалянето на македонския въпрос. Системата на политическите убийства се прилагаше постоянно от крал Александър, за да държи в подчинение "обединените" от него народи. Стигна се дотам, че хърватските народни представители биваха застрелвани в заседанието на Скупщината(Парламента) - нечувано посегателство в историята на европейския парламентаризъм. Установената през 1929 г. свирепа кралска диктатура имаше за главна задача да наложи една "сърбизация" на народите в кралска Югославия. Тази шовинистична стратегия пряко засегна българите във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Тези хора биваха обявени за "прави сърби", неразполагащи с никакви права.

През 1931 г. ВМРО изпраща Кирил Дрангов - известен специалист по атентати, в лагера Янка Пуста(в Унгария) където се обучават хървати за покушение срещу крал Александър. След връщането си от лагера, той докладва на своите ръководители в София, че там няма още подготвени хора за подобна акция.
Както стана известно вече на лявата ръка на атентатора, известен с името Владо Черноземски, френската полиция забелязва татуировка с инициалите ВМРО. В джоба му обаче полицията намира чехословашки паспорт на името на Петер Келемен. По това време между Франция и Чехословакия е съществувал безвизов режим.Според някои учени това име е заимствано от от известния войвода Спиро Келемена, водил чета в Македония против турските поробители. Поради дълбоко законспирираната си дейност личността на атентатора остава забулена в загадъчност.
Самия Черноземски, отдал се изцяло на борбата за освобождението на Македония, умишлено посочва, че е роден на 15.2.1897 г. в с.Патрик,Щипско, след чието опожаряване от сърбите през Междусъюзническата война уж се озовал в бежански керван в с.Каменица, Пазарджишко. Дори показва на другарите си от четата основите на унищожената си родна къща.

Истинското име на атентатора обаче е Величко Димитров Керин, роден на 26.10. 1897 год. в село Каменица - днес квартал на Велинград. Служил през Първата световна война в автомобилните части, той е известен сред другарите си повече като "Владо Шофьора". Става член на ВМРО през 1922 г. при влизането на четата на на войводата Иван Бърльо в Кюстендил. Още от самото си запознаване с Иван Михайлов се нарежда сред доверените му хора. В Организацията той се преименува с името Владимир Георгиев Черноземски. Няколко пъти влиза в Македония с чети и се проявява като много храбър и волеви човек.

Смятан е за един от най-добрите стрелци в Организацията. През 1924 г. по нареждане на ВМРО убива комунистическия депутат Димо Х.Димов, за което е осъден на смърт. В своята книга "Атентатът в Марсилия" авторът Митре Стаменов не изяснява дали присъдата е била задочна. На 2.12.1930 г. Владо Черноземски убива македонския функционер Наум Томалевски, за което е осъден на строг тъмничен затвор. С амнистията от януари 1932 г. Владо Черноземски напуска тайно България и заминава за Италия, за да продължи към своята Голгота в Марсилия.

По материали на А.Иванов.

П.П. Франсоа Брош пише в книгата си , че "куршумите на Черноземски от двата му пистолета калибър 7,62 до един са в тялото на Александър.
Френският министър на външните работи Луи Барту, придружаващ Александър е убит от блиндиран куршум калибър 8 мм, модел 1892 г., на въоражение във френската полиция.
Единадесет души убити или ранени лежаха проснати на булеварда до един засегнати от куршумите на френската полиция. Истината бе толкова абсурдна, че не можахме да я доведем до знанието на общественното мнение. Враждебността на френската общественност спрямо атентаторите бе умишленно поддържана чрез укриване доказателствата от експертизата по смъртта на Барту..."