Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2011 19:00 - За сложната и трагична история на древнобългарските летописи
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 18253 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 18.02.2016 23:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Линк към първата публикация от сборника тук:

Валентин Иванов - АТИЛ :: НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


 За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Все пак половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението!

И така, уводните думи на акад. Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук:


imageimage

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА


"Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история.
Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда на българското освободително движение - сеида Джагфар - от секретаря на неговата канцелария Иман в източната част на Булгария - Башкортостан. По всичко изглежда,че сеида е разчитал този труд да повдигне патриотичния дух, за каузата на освободителната борба.
Бахши Иман( съдейки по името - башкортски българин) блестящо се справил със своята задача, като включил в сборника най-ценните български летописи : "Гази Барадж тарихи" (1229-1246г.) на емира Гази -Барадж , "Праведния път, или Благочестивите деяния на българските шейхове" ( 1483 г) на Мохамед-Амин , " Казан тарихи" ( 1551 г.) на Мохамедьяра Бу - Юргана , " Шейх-Гали китаби" (1605 г.) на Иш Мохамеда и няколко други.
Очевидно сборника е изиграл своята роля - през 1681 г. на сеид Джагфар му се удало да вдигне в Булгария освободително въстание с цел възтановяването на българската държава. Но след поражението под Мензелинск в 1683 г. той отстъпил навътре в Башкортостан, където бил хванат от изменилите му феодали и предаден на руските власти. По нататъшната съдба на този изявен български деец на освободителната борба е неизвестна...
 Неизвестна е за нас и съдбата на бахши Имана и оригинала на неговия великолепен сборник ( подобно на историята на отец Паисия...б.а.).
Но затова пък знаем, как изчезват даже много популярни книги и от по-ново време. Така например, от 16 век до нас е достигнал единственния препис на съчинението на Мохамед-Гали "Късса и Юсуф", но и той загадъчно изчезнал в началото на 20-те години на 20 - ти век.
Що се отнася до "Джагфар Тарихи", то единственно известният ни препис  на този сборник, написан през 19 век на "булгар-тюрки", се оказва в началото на 20 - ти век в казахстанския град Петропавловск( Кизил Яр по булгарски). По какъв начин?
Кизил Яр от старо време е бил един от центровете на българската култура. През 19 - ти век тук от Булгария се преселили доста българи, които от незапомнени времена поддържали тесни връзки с Казахстан. Освен това през Кизил Яр минавал печално известният Сибирски път, по който заминали на каторга и много българи. А през гражданската война през Кизил Яр се евакуирали всички опозиционни на болшевиките сили, и сред тях - видните дейци  на българското национално движение( Гаяз Исхаки и др.). Не е изключено, че именно някой от тях да е оставил на съхранение в Кизил Яр безценния препис на сборника "Джагфар Тарихи". Не ни е известно, при кого е бил на съхранение този препис( Известно е, но Нурутдинов в ония години нарочно е написал така.После лично си призна - човека и семейството не са били случайни! Тук пак се намесва Провидението - както не е случайно, че точно на мене ми се намери време и мощен американски компютър да изкарам по приличен начин на бял свят част от този сборник на славянобългарски...б.а.), но през 1939 г. моят вуйчо Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин ( 1916 - 1941 г) записал на няколко тетрадки на руски език неговият текст. Причината за това ми обясни майка ми - Рашида Каримовна Нурутдинова - сестрата на И.М.-К.Нигматулин. По нейните думи, в края на 30-те години имало кампания за тоталното унищожение на булгарските книги и ръкописи , написани на националния булгаро-арабски шрифт. Заради спасението на сборника "Джагфар Тарихи", поемата на Микаила "Шан кизи дастани" ( 865-882г) и епоса "Барадж дастани"(16 век) И.М.-К.Нигматулин изложил текстовете на тези преписи на руски език. И съвсем навреме. Някой донесъл на властите за него и той бил задържан от НКВД. Тогава за съхранение на " староалфавитни" фолианти давали, като минимум, десет години каторга в сталинските лагери. Но вуйчо ми го пуснали. Това показва, че преписа е бил намерен от чекистите,иззет и унищожен.
А текстовете на руски език не подлежали на унищожение и никой не им обърнал внимание. Тъй като сътрудниците на НКВД работели "строго по инструкции", както се казва - благодарим и за това...
През 1941 г., в надвечерието на Великата Отечественна война, И.М.-К. Нигматулин служел в Прибалтика в пограничния град Лида, и загинал скоро след началото на войната.
Моята незабравима баба Латифа, така и не повярвала в известието за гибелта на сина си, и грижливо пазела всички негови книги и тетрадки. През 1966 г. когато се готвех да се записвам в университета, тя за пръв път отвори един малък чувал и ми предаде всичко каквото е останало от вуйчо ми. В 14 или 15 тетрадки с дребен почерк на руски език бяха изложени текстовете на споменатите български произведения.
Оттогава при всяко идване при нея преписвах от тетрадките на вуйчо големи откъси... През 1976 г. Латифа-аби умря . Съгласно завещанието и аз взех архива на вуйчо при себе си в Казан.
В началото на 80-те години написах писмо до Академиятя на науките на СССР, в което предложих да ми окажат материална помощ за издаването на текстовете от "Джагфар Тарихи", но получих издевателски отговор. Тогава реших да напиша и издам поне конспект на тези текстове, на трите писменни паметника. Затова пренесох тетрадките и част от своите записки на вилата на баща ми където работех. Но скоро всички тетрадки и някои мои преписки бяха похитени а вилата разбита. Оцеляха преписките ,които съхранявах при себе си. Те съдържат примерно половина от текстовете изложени в руския текст на сборника, а в по-голямата си част са текстовете на "Шан кизи дастани" и " Барадж дастани".
Оцеляла след толкова изпитания част от сборника "Джагфар Тарихи" спасена от преписа на руски език на И.М.-К Нигматулин, и се предлага на вниманието на читателя. В това изложение датите бяха приведени по новия стил. Читателя ще намери в него маса от сведения за миналото на българите, техните предци и съседи и , надявам се, ще спомене с добро нашите летописци и И.М.-К. Нигматулин, спасил техните съчинения за потомците.
И накрая искам да кажа, че този труд нямаше да види бял свят без огромната помощ на моите родители Г.-Т.Н. Нурутдинов и Р.К. Нурутдинова, редактора на вестника "Болгар-иле" Р.Ш. Шарипов и секретаря на клуба "Булгар ал Джадид" Р.Х. Ахметзярова, Ф.Х.Ахметзярова и Р.Х. Кадиров, на които съм безкрайно благодарен.

Ф.Нурутдинов


На русском языке

Введение

Есть большие разногласия и сопротивление публикации летописи “Джагфар тарихы“. Ведущие утверждения - то, что в незнаемое время компиляция была составлена офисом российского НКВД/КГБ/ФСБ с целью расколоть Тюркские этнические группы в противоположные лагеря, что это было написано неизвестным человеком утверждающим что он только спасал летописи, что это фальшивая компиляция без исторического значения, что Ибрагим Мохаммед-Каримович Нигматуллин - неизвестная вымышленная личность.

Эти утверждения поддерживаются  отсутствием систематического изучения аутентичности компиляции, отсутствием систематического разбора и изучения материалов. Для российского государственного научного аппарата, для средств массовой информации и для населения, летопись вообще не существует. Крохотные тиражи (для томов 2 и 3, 350 и 230 копий, для тома 1 тираж не обозначен, по слухам 500 копий ), обеспечивают, что нет массового ознакомления и распространения знаний о содержании  свода.

Утверждения также поддерживаются той реальностью, что не было никакого расследования глобального уничтожения книг аборигенных народов в течение первых десятилетий советского режима. Никакое должностное лицо не было обвинено в замысле, организации, выполнении или сокрытии тотального культурного геноцида аборигенных народов. Даже участники с точными адресами, как у оперативных работников офиса НКВД в Кызыл Яре, являются неназванными персонажами, как если бы они никогда не были в платежной ведомости агентства и никогда не оставляли никаких следов. Темные страницы культурного геноцида никогда не поднимались, не были признаны, никогда не отрицались, они принадлежат небытию.

Эти утверждения также поддерживаются фактом, что не было никакого расследования о судьбе  захваченных книг. Нет никакого открытого архива с протоколами уничтожения, засвидетельствованных персоналом Секретной службы. Нет никакого открытого архива с отчетами о судьбе захваченных материалов. Зная принцип работы российской системы НКВД, ожидаетсяся, что глобальный захват и последующее сокрытие и уничтожение захваченных материалов были хорошо документированы в различных протоколах и докладных реляциях. Без публичного раскрытия событий, касающихся государственного культурного геноцида, любые голословные утверждения не могут быть опровергнуты.

Более того, даже кардинальные первичные документы правящего режима, которые привели к глобальному геноциду культурного наследия аборигенных народов и к массовой отмене их алфавитов и литературы, остаются запечатанными и неизвестными.

С начала 2000-х, слово об анналах начало распространяться, А. Львова, старший научный сотрудник Государственного Эрмитажа в Санкт-Петербурге опубликовала несколько статей, в 2002 - 2006 гг., где она проанализировала некоторые конкретные события описаные в летописях, сравнивая их  с крупицами в греческих, немецких, еврейских, русских, и других источниках, и обнаружила, что летопись не только соответствует источникам, но и в некоторых случаях вносит смысл в иное, казалось бы бессмысленное, содержание
(http://zlatalvova.narod.ru/index.htm, с библиографией). Анналы заполучили несколько последователей, но остаются стойко игнорируемыми русскими научными учреждениами, с поддержкой энергичного удаления некоторых научных величин с их официальных должностей, и доступа к печати. В России, однако, оно работает наоборот, чем сильнее ты давиш, тем более оно выпучивается на другой стороне.


Несколько слов о своде


“Джагфар тарихы” (“История Джагфара”) - единственный известный свод древнебулгарских летописей, дошедший до нас. Как и у многих других булгарских источников, у “Джагфар тарихы” - непростая и трагическая история.

Свод был написан в 1680 году по приказу вождя булгарского освободительного движения - сеида Джагфара - секретарем его канцелярии Иманом в восточной части Булгарии - Башкортостане. Видимо, сеид рассчитывал использовать этот труд для патриотической пропаганды.

Бахши Иман (судя по имени, он- башкортский булгар) блестяще справился со своей задачей, включив в свод наиболее ценные булгарские летописи: “Гази-Барадж тарихы” (1229- 1246 гг.) Гази-Бараджа “Праведный путь, или Благочестивые деяния булгарских Шейхов” (1483 г.) Мохаммед-Амина, “Казан тарихы” (1551 г.) Мохаммёдьяра Bу-Юргана “Шейх-Гали китабы” (1605 г.) Иш-Мохаммеда и некоторые другие.

Очевидно, свод сыграл свою роль - в 1681 году сеиду Джагфару удалось поднять в Булгарии освободительное восстание с целью восстановленйя независимого Булгарского государства. Но после поражний от царских войск под Мензелинском в 1683 году он отступил в глубь Башкортостана, где был схвачен изменившими ему феодалами и выдан русским властям. Дальнейшая судьба этого выдающегося булгарскрго деятеля нам неизвестна...

Неизвестна нам и судьба бахши Имана и подлинника его великолепного свода. Но зато мы знаем, как исчезают даже очень популярные книги. Так, от 16-го века до нас дошел единственный список сочинения Мохаммед Гали “Кысса-и Юсуф”, но и он загадочно погиб в 20-х годах нашего 20-го века.

Что касается “Джагфар тарихы”, то единственный известный нам список этого свода, написанный в 19 в. на “булгарском тюрки”, оказался в начале XX века в казахстанском городе Петропавловске (Кызыл Яре no-булгарски). Каким образом?

Кызыл Яр издавна был одним из центров булгарской культуры. В 19 в. сюда из Булгарии переселилось большое число булгар, поддерживавших тесные связи с Казахстаном с незапамятных времен. Кроме этого через Кызыл Яр пролегал печально знаменитый Сибирский тракт, по которому прошло на поселения и каторгу немало булгарских ссыльных. А в гражданскую войну через Кызыл Яр эвакуировались все оппозиционные большевикам силы, и среди них - видные деятели булгарского национального движения (Гаяз Исхаки и другие). Не исключено, что именно кто-нибудь из них мог оставить на хранение в Кызыл Яре бесценный список свода “Джагфар тарихы”. Нам неизвестно, у кого этот список был на хранении, но в 1939 году мой дядя Ибрагим Мохаммед-Каримович Нигматуллин (1916 - 1941 гг.) изложил в нескольких тетрадях на русском языке его текст. Причину этого объяснила мне моя мама - Рашида Каримовна Нурутдинова - сестра И. М.-К. Нигматуллина.

Согласно ее рассказу, в конце 30-х годов шло тотальное уничтожение булгарских книг и рукописей на национальном булгаро-арабском шрифте. Ради спасения свода “Джагфар тарихы”, поэмы Микаиля “Шан кызы дастаны” (865 - 882 гг.) и эпоса “Барадж дастаны” (XVI в.) И. М.-К. Нигматуллин изложил тексты их списков на русском языке. И вовремя. Кто-то донес на него, и он был вызван в отделение НКВД. Тогда за хранение “староалфавитных” фолиантов давалось, как минимум, десять лет сталинских лагерей. Но дядю отпустили. Это говорит о том, что список “Джагфар тарихы” был чекистами найден и уничтожен. А вот тексты на русском алфавите уничтожению не подлежали, и сотрудники НКВД, работавшие “строго по инструкции”, тетрадей дяди с изложением текста того же свода на русском языке не изъяли. Спасибо и на этом, как говорится...

В 1941 году, накануне Великой Отечественной войны, И. М.-К. Нигматуллин служил в Прибалтике, в пограничном городе Лида, и погиб вскоре после начала войны.

Моя незабвенная бабушка Латыфа, так и не поверившая вести о гибели сына, бережно сохраняла все его книги и тетради. В 1966 году, когда я готовился к поступлению в университет, она впервые открыла маленький чуланчик и передала мне все, что осталось от дяди. В 14 или 15 тетрадях, исписанных мелким почерком, излагались на русском языке тексты упомянутых булгарских произведений.

С той поры, в каждый приезд к бабушке, я выписывал из тетрадей дяди большие отрывки... В 1976 году Латыфа-аби умерла. Согласно ее завещанию, я забрал архив дяди к себе в Казань.

В начале 80-х годов я написал письмо в АН СССР, в котором предложил ей оказать мне материальную помощь для издания изложения “Джагфар тарихы”, но получил издевательский ответ. Тогда я решил написать и издать хотя бы конспект изложения текстов всех трех памятников, для чего перевез тетради и часть своих выписок на дачу отца. Конспект я написал. Но вскоре все тетради дяди и некоторые мои выписки были с дачи похищены. Уцелели лишь некоторые мои выписки, хранившиеся дома. Они содержат примерно половину изложения текста свода, большую часть изложения текстов “Шан кызы дастаны” и “Барадж дастаны”.

Уцелевшая после стольких испытаний часть текста свода “Джагфар тарихы” в изложении, сделанном на русском языке И. М.-К. Нигматуллиным, и предлагается вниманию читателя. В этом изложении даты были приведены по новому стилю. Читатель найдет в нем массу сведений о прошлом булгар, их предках и соседях и, я надеюсь, помянет добром наших летописцев и И. М.-К. Нигматуллина, спасшего их сочинения для потомков.

И, наконец, хочу сказать, что выход этой работы в свет был бы невозможен без огромной помощи моих родителей Г.-Х. Н. Нурутдинова и Р. К. Нурутдиновой, редактора вестника “Болгар иле” Р. Ш. Шарипова и секретарей клуба “Булгар аль-Джадид” Р. X. Ахметзяновой, Ф. X. Ахметзяновой и Р. М. Кадырова, которым я бесконечно благодарен.

Д.Т., т.1, изд. г.Оренбург, 1993 г. стр. 5-7




Ф. Нурутдинов



image


Линк към статията от том III - За степента на достоверност в съобщенията от историческия сборник "Джагфар тарихи" :

atil.blog.bg/history/2014/04/19/.1039122


Видеото: 
Лекция академика Ф.Г.-Х.Нурутдинов Булгарская история








Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dalida - Чудесно е това, че споделяш всичко това с нас!
10.10.2011 19:48
Макар,че учените от България не приемат изследването на старата ни история, благодарна съм на такива като теб, които споделят тези съкровения с нас - блогерите тук.
цитирай
2. atil - Не знам защо избрах този сайт. . . ...
10.10.2011 20:35
Не знам защо избрах този сайт...Може би случайно,но преди това влизах тук,както си спомняш, и не съжалявам!
В този случай по-важното е че интересуващите се и по-будни хора научиха действителната история на своя народ! Това е особенно важно за българите в Русия, в старото Отечество. Но и ние тук получихме от тези записки безценни сведения за нашата история тук - на Дунавска България. Повечето са в том -3 на сборника.
А колкото да признаване,непризнаване,хули и словоблудства то е най-малкото, което може да ни дойде до главата. Преди са разстрелвали и пращали на лагер... И тук по едно време не е било по-различно.
цитирай
3. vmir - Трудно се коментира целенасоченото и безжалостно унищожение на летописи,
12.10.2011 06:17
защото е нещо като да премахваш мозъка, за да предотвратиш мисленето, изводите и решенията. Все пак, заради коректността, бе трябвало да не се забравя, че говорим за ЧАСТ от историята, онази, която се е случвала извън Балканите, и да се търси връзката между двете истории, за да се изясни значението на всяка от тях. Чел съм в изследвания, че волжските българи пазели предания за балканския си произход. Пише ли нещо по този въпрос в тези летописи?
цитирай
4. atil - Едно е сигурно, че в народа е оста...
12.10.2011 10:51
Едно е сигурно,че в народа е останало чувството за една общност, дори през годините на лагерите и по-късно. Има примери много, самия аз съм го изпитал на практика... Иначе истинските убеждения няма откъде да дойдат. В коментарите по постингите споменавам два пъти,но сам съм се убедил,че самосъзнанието им дори по времето на Брежнев и Горбачов беше живо. Пътувах в електричката от Курск за Белгород и в един момент(след един разговор с пътник,който слезе на една гара), усещам някакво движение и че вагона е притихнал.. Когато се огледах видях че всички погледи са вперени в мене. Ставаше въпрос за една група ученици които пътуваха с две учителки и отначало не им обърнах внимание. Едната учителка съучастнически ми се усмихваше и кимаше с глава. После минавайки край мене подметна - "Ние също сме българи!" Отначало не разбрах, после се сетих за какво става дума когато ми казаха откъде са - Татарстан... Друг случай беше когато нарочно донесох и показах на майка се едни снимки на шевици от списанието "Советская женщина", без да знае какви са и откъде са. Обаче тя ми назова всичките шевици и как се казват?! Понякога живия живот носи повече знания и убеждения отколкото кухите разсъждения и умотворения!
В летописите пише за племената населявали Балканите и Близкия изток преди гърците, защото те са се заселили тук от Източна Европа и Северен Казахстан(който в миналото е бил плътно заселен с арийски племена, също както и Таримската котловина).Пише и за роднинските династични връзки на нашите владетели с тези на Кара Булгар(Велика България) и АК Булгар(Волжка България).
Пише за ауденцията на българския принц Боян(най-вероятно най-големия от братята Асеневци) при Кан Челбир. За помоща която оказал, като пратил куманите(защото живеели близо до Дунавска България), начело със сина на техния бек на помощ при освободителната война срещу Византия. Пише и за общото историческо и културно минало преди Аспарух да се отдели и основе своя държава.
цитирай
5. shtaparov - Теза
14.10.2011 16:49
[quote]... Неизвестна е за нас и съдбата на бахши Имана и оригинала на неговия великолепен сборник ( подобно на историята на отец Паисия...б.а.).
Но затова пък знаем, как изчезват даже много популярни книги и от по-ново време. Така например, от 16 век до нас е достигнал единственния препис на съчинението на Мохамед-Гали "Късса и Юсуф", но и той загадъчно изчезнал в началото на 20-те години на 20 - ти век... [quote]
Според мен книгата съвсем не е изчеззнала,ами е прибрана от съветските служби и сега гние нейде в някои мазета на КГБ или на Ермитажа,или в някои секретни сейфове.
Кога ще се открие знаят само руснаците,които изобщо не си правят труд да я търсят,за да не предизвикат нови бунтове на населението във Волжките републики. Не вярвам да е унищожена- те я пазят,за да я използват ако това стане необходимо.
цитирай
6. atil - Ами нали и "Именника" ...
14.10.2011 18:44
Ами нали и "Именника" оттам излезе...Макар и като препис на славянобългарски. Сигурно има много интересни неща в техните архиви.И много други книги,дори оригинали и дори оттука а не само от техните територии. Спомням си как ми разправяха навремето кого пускали в архивите от тогавашните писатели..Този който пишеше художественна литература беше един адаш - Валентин Пикул! Всички знаем за великолепните му и изключително живи и достоверни романи...!
цитирай
7. letopisec - гласувам "за"
14.10.2011 19:13
повече от три години съм отделил за изучаването на Барадж тарих, възхитен съм от това, че чичито на Нурутдинов е превел текста на руски през 1938 г., когато Сталин издава заповед да се съберат старите книги. Удивен съм, че в Барадж тарих е останал спомен, че най-древното минало на българите е свързано с кимерийците, който в текста е казано, че името им е камирци, а не кимерийци. всъщност, правилното име, както показаха асирийските клинописи, е гамир...
цитирай
8. atil - За произхода на българите: &q...
20.04.2014 16:34
За произхода на българите:
"...Бат-Боян был и первым булгаром, совершившим хадж. "...
Халиф Омар, считавшийся наиболее мудрым и справедливым из всех халифов, принял Бат-Бояна и спросил у него:

"Кто были предками булгар и где живут булгары?"
На это Бат-Умар ответил:
"Предками булгар... являются сакланы (восточные арийцы) и тюрки (у булгар слово "тюрк" в то время означало финно-угров, угров и отюреченных угров). А населяют булгары землю, которую раньше называли "Балынджер", "Джеремель" или "Сэбэр". А все эти названия означают одно и то же "луг" или "поле с небольшими зарослями (лесостепь)". Теперь же мы называем нашу землю по имени нашего народа - Булгарией".
На это халиф ответил:
"Вся земля - Божья, ведь это Он создал ее, и все, что на ней есть, поэтому называть ее именем народов неправильно".
Бат-Умар согласился с этим, и они решили, что халиф в своих посланиях будет называть Великую Булгарию "Балынджером"...
На обратном пути халиф вновь принял Бат-Умара и передал ему... Коран, полезные книги и зеленое знамя с тем, чтобы он вручил эти бесценные дары Курбату...
Бат-Боян вернулся в ставку Сандугач (на реке Кубань), откуда уже приехал в Башту, где вручил отцу дары и послание халифа... После этого Бат-Боян отправился в свой город Барыс или Ширкан ("Шарукан") на реке Сэбэр (Северный Донец)..."
http://atil.blog.bg/history/2011/12/07/ukrainskata-troia-ili-edno-pogrebano-minalo.863011

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648083
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031