Изображение на български кам-боян


До налагането на християнството за държавна религия в България шаманистиката не само е била част от нещата в живота, но е стояла в тяхната основа.
За разлика от оцелелите примитивни форми до средата на 20-ти век по света в старите български държави тя е била прецизно и точно вписана в държавните и общественни институции. Включително и на най-високо ниво, често пъти самия държавен глава е изпълнявал длъжността - на главен Кам-боян. За разлика от изборните ръководители на двете главни годишни моления(и събори), наричани - келбири, кам-бояните са били професионални свещенослужители на Тангра. Почти е било изключено да попадне случаен човек сред тях,
тъй като при разобличаване и уличаване в заблуда наказанието било - смърт. От друга страна самите кам-бояни не били заинтересовани да се уронва престижа на институцията им.
Освен гадатели, съдии, психоаналитици, социолози те имали и функциите на лечители, и станали известни на широката публика през 19-20 - ти век именно чрез тях... В миналото тези умения не се ограничавали в познатото баене, думкане на барабан или лопка и танцуване около болния, но имало колобри(славянобългарско прозвище на кам-бояните) на служба във войската(нещо като по-късните военни свещенници или политкомисарите..).Те притежавали способноста да лекуват не само болести,но и рани и то по познатия днес начин.Чрез превръзки, дезинфекция,противовъзпалителни средства ,включително и херургични умения. Оказвали помощ дори по време на боя наметнати с бяла вълча кожа и имало неписано правило на тях да не се посяга...Така, че и тук "откритията" и цивилизационните придобивки, които си приписват някои пак не са им паднали от небето явно.




Шамански амулет от съветско време...


От друга страна специалните умения на кам-бояните са допринесли за успехите, късмета и непобедимостта на древните българи не по-малко от техните бойни и други умения!
Показателни са дори думите на един мъдър якут от по-ново време: „По-лесно е да сечеш дърва в гората, отколкото да шаманстваш.“ Призваният от духовете човек не е в правото си да „кривне“ от предначертания път. Отказът от шаманския дар (наричат го още страшен дар) заплашва с лудост или смърт. Във всеки ден и час, не е важно дали иска или не, избраният трябва да започне „обработката“ при първия зов на хората и духовете. Длъжен е да служи и на едните, и на другите едновременно, нали той е свързващото звено между тях.

Радостта на шамана е в това, че тежкият му труд не е просто занимание, а мисия.

Енциклопедиите определят шаманизма, зародил се преди 20-30 хил. години, като „ранна форма на религия“. Не трябва обаче да отричаме съществената разлика. Английският изследовател Кенет Медоуз пише:
„Понятието истина за религиозния човек е основано на вярата в думите или авторитета на другите хора. Понятието истина при шаманите е основано на личния опит. Например религиозният човек вярва в съществуването на царства извън пределите на физическото битие. Шаманът знае за съществуването им, доколкото той сам ги възприема, когато е в изменено състояние на съзнанието и общува с населяващите тези царства духове. В шаманизма нито вярата, нито интелигентното съвършенство се явяват необходими условия. Знанието идва чрез действие. Не е необходимо да приемаме система на убеждение, преди да се придвижим по-нататък; не е необходимо да свързваме себе си с догмите и символите на вярата; да изучаваме и почитаме свещените писания; да се подчиняваме на строга йерархия или да даваме клетви и обети.“

Шаманизмът, подобно на наука, се базира на емпиричния опит и както за химика няма замърсена вода, за филолога – мръсни думи, така и за шамана – безпристрастен учен. Няма знание, което би могло да го смути. Той не прилича на добрия и злия магьосник от приказките. Спорът за „бялото“ и „черното“ е неуместен, предпочита се полутонът – сивият цвят. Ще се налага да се „общува“ с добри и не толкова добри духове, да се пътешества в горния небесен и в долния, подземен свят.
Шаманът изкарва от тялото на болния не лошия, а „заблудилия се“ дух.
Православният или католически свещеник, който гони дявола, далеч не е толкова търпим. На християнина, ако той, разбира се, не е д-р Фауст, изобщо няма да му хрумне да се учи от дявола. Шаманът, напротив, смята така: духовете, предизвикващи неразположения, са мъдри същества, предаващи съкровените знания на хората; нали всяка болест е урок.

Митовете на различните народи за това как се става шаман са дотолкова сходни, че не трябва да говорим за обикновено съвпадение. Този, когото е осенило откровението, заболява от особена болест: става тъжен и затворен, има нощни кошмари и халюцинации, страда от болки по цялото тяло, изпада в умопомрачение и въобще е много близо до лудостта. Мъките понякога продължават години. Според легендата духовете отнасят душата на избрания в своя свят, разкъсват я на парченца, варят я и лакомо я изяждат, а в замяна вселяват ново знание. При това всеки дух, изял парченце от душата, впоследствие се подчинява на нейния притежател.

Съществува и по-кръвожадна версия на мита: духовете похищават не само душата, но и тялото на кандидата за шаман, отделят месото от костите и ги преброяват. Ако открият излишна, човек става шаман, ако няма – несъстоялия се посредник между духовете и хората го убиват.

В шаманската молитва за задгробен живот се говори за това, че битието на мъртвите малко се отличава от земното. Те обитават обширни равнини, женят се, занимават се със земеделие и скотовъдство.

Под ръководството на наставника новакът изучава не само тънкостите на обредите; периодът на ученичество често се проточва десетилетия. Даже битът на народите шаманисти е ритуализиран и „глупост“ като помитане на юртата или разливане на чая включва множество нюанси, които не трябва да се объркват.

Облеклото на шамана постоянно се преправя, допълва, украсява и никой детайл не е случаен. Разноцветните ленти на ръкавите, наречени „змейове“, са призвани да плашат злите сили: когато шаманът обикаля около огъня, „змейовете“ заплашително се развяват във въздуха. За аналогична цел служат звънчетата и наконечниците на стрелите. Металните висулки с формата на животни, птици или човечета символизират пазителите и колкото по-многобройни са, толкова повече духовете помагат на шамана.

П.П. Почти седмица след публикацията на постинга реших да добавя и видеоклипове. Тук често става дума за хуни, скити, българи, тюрки и т.н. Във връзка с шаманизма, който е бил общ за всички племена реших, че тези видеоклипове ще дадат някаква нагледна и слухова представа за потомците на хуните останали на изток например.
Защото точно представителите на Втората хунска династия основават няколко държави в Европа, сред които е и България. В онези времена те са имали толкова европеиден вид колкото днешните унгарци, българи или северокавказци. Но видоклиповете са за уйгурите - последните хунски потомци останали на територията на могъщата някога Хунорска империя. Днес те са граждани на Китай, но са запазили своя език и култура и макар да не изглеждат днес точно толкова европеиди, като своите предци, те в огромното си мнозинство са европейци а не китайци. Могилите и пирамидите по онези краища а и откритите мумии на техни предци( чисти европеиди с дрехи подобни на българските носии.., но днес влиянието на Китай все пак си личи от много места вече...) са свидетели на тяхното славно историческо минало в Азия. Най-източните потомци на хуните - уйгурите и най-западните - унгарците вече поддържат тесни дружески връзки. Колкото до българите не ги знам какво поддържат и за какви се мислят, защото за разлика от предците си в миналото, днес не нося никаква отговорност за тях.Това е грижа на други хора... Първият клип е на истински кам, а последния е на уйгур в оригинална национална носия.Прави впечатление, че преобладават цветовете - бяло,зелено и
червено! И така е при всички потомци на древните български племена. Защото както се разбра това са били основните цветове на лентичките, които се връзвали на свещенното дърво след края на двете главни годишни моления към Тангра.



П.П.П. Клипа с Кама(действащия шаман) го деактивираха...



Следва продължение.