Те все още предстоят в страните, които ги честват по православния календар. А аз търпях, търпях, търпях и накрая не можах да изтърпя...! Също както с преводите за древната ни история. Защото още 50 години ще минат и никой няма да си отвори устата да каже или да напише пет приказки по въпроса.
Та поне да се разбере за какво става въпрос.

Рождеството всъщност е свързано с най-древния празник на българина - Нардуган(Мардукан), на който се разигравал мита за алпа(духа) на светлината и топлината Мардукан-Карга, съхранил древната памет на хората от времето на ледниковата епоха в Европа( ок. 100 - 40 хил.години преди н.е.).


Цитат от "Джагфар тарихи":

"..За да унищожат силно досаждащите им хора, злите духове построили висока стена, която закрила слънцето. Земята била обхваната от студ и мрак.Тя почнала да се покрива с лед и хората били застрашени от гибел. Алп Карга заедно със синовете си Сак и Сок тръгнал да разбива стената. Лъчите на слънцето почнали да ги изгарят, и тогава Мардукан изпратил синовете си в къщи за мед, който можел да ги предпази от изгарянията. Но Сак и Сок се изплашили и се скрили в ноща. Карга ги чакал известно време, а след това сам разбил стената. Така той върнал на хората слънцето а значи и светлината, топлината и живота. Но самия той избухнал в пламъци от огъня на близкото светило. Неговите горящи пера падали на земята и се превръщали в горящи врани коне. Въпреки това по волята на Тангра, Карга всяка пролет се връщал при хората във вид на обикновен черен гарван. А Сака и Сока жената на Карга покровителката на семействата Чакчак - проклела заради измяната към баща им, и по волята на Тангра, те от това време можели да живеят само в тъмнината.
(Значи най-древната българска клетва е: "Бял ден да не видиш").
Минало време. Братята се разкаяли и опитали да измолят прошка от майка си, но не им било съдено да се срещнат с нея. Тя винаги лети след Слънцето, а те не могат да преминат от ноща в деня. .."


Празника се отбелязвал на 25 декември (петия ден след Идинак/Игнажден-Нова година/ по древнобългарския календар) - в чест на конкретно събитие - началото на разбиването на стената на дивите от  алп Карга. Този ден от незапомнени времена получил названието Мардукан или Нардуган. Думата се осмисляла първоначално като "Рождество(дукан-дуган) на Слънцето(Мар-Нар)", тъй като празника възникнал на основата на култа към слънцето. И по-късно названието Мардукан(Нардуган) се превърнало в име на  алпа Карга и почнали да го разбират като " Родения( дукан-дуган) от Слънцето(Мар-Нар)" Народа почнал да възприема Нардугана като тържество в чест на алпа Карга и като символ на неизбежната победа на силите на светлината и доброто над силите на мрака и злото.

Празника протичал така. Отначало юношите и децата с маски и карнавални костюми обикаляли домовете и събирали подаръци. Водел процесията възрастен човек, който играел ролята на духа на зимата Къш Тархана - "Господаря на зимата"(българския "дядо Мраз").
Къш Тархан носел българска шапка(калпак)"кама -бурек", синя шуба и носел в ръцете си жезъл с полумесец. Съпровождали го два "гарвана"(Сак и Сок),"вълци" и др. същества.
Събирачите свирели, пеели обрядни песни, играели, а стопаните им давали по нещо. Трябвало да са щедри, за да е успешна годината.
След това хората украсявали свещенното дърво( това могло да бъде топола,бреза,бор ,елха и т.н.) или негова имитация - стълб. Девойките мечтаейки за деца, привързвали към дървото разноцветни ленти - символите на детеродността.

Освен това към дървото прикрепвали знаците на Тангра( във вид на шестолъчни звезди или "цветя" с четно количество цветчета - 6, 8 и т.н. до 36 най-много), кошнички с яйца, изображения на Мара във вид на петел(символ на слънцето,светлината и топлината) и други алпи и украшения.

Централен момент на празника бил обряда - разрушение "стената на дивите". Тази стена във вид на снежно градче участниците в Нардугана правели на някое възвишено място, хълмче(понякога представлявала обикновена купчина сняг). Една група от участниците поемала ролята на "зли диви" и защитници на "градчето" а друга група, в ролята на добрите сили щурмувала и разрушавала "стената на дивите". Щтурмуващите непременно носели на дълги пръти или на каруца огромни чучела на кон( също символ на Мара и безсмъртието на Карга) и камилата Тайгас (символа на Къш Тархана) - за да изгрее слънцето и за да не бъде зимата прекалено сурова.
"Стената на дивите" се превземала и разрушавала непременно, и тържествуващите победители голи бягали по снега и се обливали с вода( сякаш изведнъж станало топло), палели огньове и окачвали плененото в "града" чучело на дива Тама Тархан на празничното дърво. Най-ловките момчета сваляли от дървото(стълба) прикрепените към него подаръци, а другите участници в Нардугана свирели, пеели и танцували - с една дума здраво се веселели.

След веселбата при дървото се извършвали жертвоприношения на Тангра и добрите духове. Кожите на жертвенните животни опъвали върху дървото и казвали:" Нека този, който се осмели да ги открадне, да го ухапе змия!". В чест на Мара заколвали бял кон , а в чест на Карга - "саръ теке" - "златен овен". Жертвите трябвало да обезпечат добра реколта и приплод, безопасност на посевите и животните.

А вечерта почвали пировете. Подаръците(вещи и продукти), събрани през деня от процесията на Къш Тархана, раздавали на бедните - така българското общество осигурявало провеждането на празника за всички. На пировете непременно се пеел мита за Карга, станал популярен сред народа и като "Сак-Сок баете" - "Песен за Сак и Сок". През ноща гадаели за бъдещето. Особенно популярни били гаданията с пръстени и делви(гърнета).


Цитат от "Джагфар тарихи"

"..Българския празник Мардукан(Нардуган) възприели много народи по света - от евреите до руснаците. В християнството Мардукан - "Рождеството на Слънцето(светлината)" станало "Рождество Христово". Не случайно майката на Гайса(Исуса) носела "слънчевото" име - Марьям(Мария). При евреите се съхранило и името на алпа Карга-Мардукан под формата "Мордехай". И празника "Мардука". Благодарение на християнството, българския по произход празник на Рождеството го отбелязват( с всички негови атрибути - подаръци, Къш Тархана - дядо Мраз, украсените елхи, карнавалите, гаданията и др.) всички християнски народи по света.
Руския народ съхранил( под формата на панаирно увеселение) и нардугановския обичай да се свалят от стълба различни подаръци - награди..."

Освен българските летописци, цял ред чуждестранни източници са ни оставили любопитни сведения за Нардугана.
Най-древния е "Илиадата" на Омир - описва превземането на древния български град Атряч(Троя) в Мала Азия около 1200 г. пр.н.е. във вид на нардугановския щурм на "стената на дивите" - "снежното градче". С огромното "чучело" на коня и разбира се превзели града.
Другия обряд от Нардугана(а и на други български празници) - опъването на кожите на жертвенни
животни на дърво( в това число и кожата на "златния овен - златното руно") - станал главен мотив на древногръцкия мит за аргонавтите.

Да напомним, че сваляйки "златното руно", те приспали дракона(змея).
"Казанската история"(от 16 век) също не оставила Нардугана без внимание. Интересно е че и в нея обрядите на празника били използвани при описването на Белевската битка на 5 дек.1436 г.( декември, - нардугановско време):

"Царят... си направил ледена крепост: от реката домъкнал дебел лед, насипал го със сняг и го полял с вода...(Той) отворил крепостните врати и сядайки на своя кон страшно засвирил(с уста), като страшния Велик Змей..."

( Казанская история.М.-Л,1954 г., с. 50-52).


Независимо от усилията на някои молли, враждебно настроени към този празник и наричайки го " битката на джиновете"( заради "голямата ученост и разбиране" на арабина ибн Фадлан - първия сеид на Волжка България), народа упорито продължавал да го отбелязва и празнува.
Та нали на него се извършвало традиционното моление за бъдещата реколта, и хората казвали:" Нардуганга бармасац житен булмъй"( "Ако не отидеш на Нардуган, няма да има коноп" т.е няма да има реколта).

Нардуган бил толкова характерен за средните векове , че католическия монах Юлиян в началото на 13-ти век го взел за "Рождество Христово", и нарекъл волжките българи, мардукани и .."християни". И той голям учен и разбирач като арабина ибн Фадлан...
Но, който у нас днес има някакво понятие от български народни обичаи и обряди, отдавна е направил вече връзката и си е обяснил много от досега неизвестните неща...!

На края да видим и един друг мой източник, дебелата книга на балканския българин Димитър Съселов - "Пътят на България". Написана по времето на Третото Българско Царство:

"...Сега в коледните песни освен ритъма им твърде малко нещо се е запазило от старинното им съдържание, което много пъти е трябвало да бъде променяно и приспособявано. Останали са само няколко думи и изрази - непреводими или трудно преводими на славянобългарски, които показват, че песните са български, старинни и че се отнасят до честването на Идинак - Коледа.

Така всяка песен без изключение започва със "станинине" и "коладе ле, мой коладе", което се повтаря във всеки стих. Правен е бил очевидно опит да се преведе на славянобългарски "станенине" с "господин" или "стар-старейо", например "станенине, господине" и "отговаря стар-старейо". Станенине бива уеднаквявано и с болярин - " станенине господине...господине болярине".

В действителност "станенине" не е една а две думи: "стан", което може да е и обикновен родов стан с няколко юрти на рода, т.е двор, дори и незаграден, но винаги със своя врата - "чемшир-вратник", през който всеки незложелателен посетител е трябвало да влезе, за да бъде посрещнат и приет като приятел.
Другата дума е "нан" - нанин, и досега в употреба като почетно "нане"; от същия корен е "наня" - жената на майчиния брат. Имат я и китайците( съответния йероглиф - нан, значи - мъж; ин; пета степен; китайски благородник) и не би могло да се каже кой от кого я е заел. В далечното минало, както е и в смисъла на песента, "нан" е означавало първенец, а стан-нанин - родоначалник, господар на стана, затова е уеднаквяването с боил(болярин), какъвто е бил и самия Кхан-ю.
Това се вижда от песента(Маринов,с.316), според която стан-нанинът бива молен от "три краля" да даде сина си "цар да бъде".

"Коладе" и "коладале" са били непреводими. Те означават същото, каквото и Коледа, която дума само крайно тъпоумие може да извежда от "календи". Коледа, коладе, коладеле, както и колак са от един и същи корен. Няма да е чудно, ако се окаже, че името Кола на най-важните български съзвездия са от същия корен.

(Забележително е, че както Средищната звезда/от онова време преди и около Рождество Христово/ е била обкръжена от двете съзвездия - Малката и Голямата Кола, така и средищния миг - зараждането на годината, полунощ на Идинак, е ограден от Малка Коледа, която го предшества, и Голяма Коледа, която го следва).

Някои от тези думи и изрази са запазени и в песните, които сега се пеят на Водици, т.е. на празника, поел друга част от новогодишните обичаи, така например "станенине, господине..."(Маринов, с.347).

Сурвакането с новогодишни пожелания, среднощното поливане на бащата(сега само някъде) и "пеенето на пръстените", което явно е трябвало да замени новогодишното къпане и на момичетата, са на 1 януари. Сега обаче има два такива 1 януари - юлиански и грегориански. За Водици е останало къпането или поливането само на мъжете( и на бабите на другия ден), а вместо ценни предмети кръстът бива хвърлен във водата и ваден от млади плувци, но само мъже.
Но и "пеенето на пръстените" доскоро е ставало на бряг(където липсва река, езеро, на мегдан при нарочно донесено там дряново дърво с пъпки) до добре обкичено дряново дърво, въпреки, че самите пръстени да били пускани и вадени не в река, а в "бял менец, в чиято вода плават живи дрянови пъпки". Песните обаче пак сочат за връзката с Нова година: "Здрава,здрава годинчице, догодина живо здраво!"

( Маринов,с.341)..." 

(Димитър Съселов,"Пътят на България", и.к."Кибеа" 2000 г. с.309-311)


Мисля, че е достатъчно. Коледата напоследък обаче я "дядосаха". Тя стана "дядо" бе! И то демократичен дядо щото дядо Мраз бил комунистически...

Без да коментирам другите "бисери" на научната и прогресивна професионална мисъл, искам поне мойто първо либе да знае, че република България е една от най-лудите републики на земното кълбо! По-луди са само Македонската и Северно Корейската република. Зад нас остана дори Руската република, която продължава да поддържа татаризма.
Да пази Господ и да варди българите от българската република! Амин!

Страхотен постинг! 90% от написаното е ново за мен. Явно всичката тая фактология, която разбива на пух и прах днешната напълно изкривена представа за произхода на тоя празник, се пази дълбоко скрита от широката общественост. Едва ли са много хората, които знаят тия подробности. На децата се внушава, че Дядо Кока Кола е у нас от вечни времена, но какво може да се очаква от поамериканчените ни медии. Поздрави! Щастлива Нова година!

с пожелание за здраве и успехи!

http://syrmaepon.blog.bg/drugi/2010/12/21/karachaevo-balkarski-koleden-tanc.654466

Новата 2012 г.Да ти донесе много здраве и щастие и успех в живота!!!
Много ми хареса постинга и с интерес изгледахи излушах клипчетата.
Бъди здрав!!!

Поздравления за постинга!
ЗА БЪЛГАРЩИНАТА , ЗА ТРАДИЦИИТЕ...

Радвам се , че има полза от това ,което изкарвам тук.Дано повече хора да прочетат,да споделят и разпространяват. Има още доста неща, които имат нужда от публикуване..Благодаря за отзивите и спорна,здрава година на всички!

Не се притеснявай, че не се вярва и не се мисли за истинските празници и история на Българите! Съзнанието се променя най-трудно, а в момента то е обременено с много елементарни задачи - ток, парно, хляб. Има време да се мисли и за духовност!
Хубав и силен постинг!

Всъщност въпроса в заглавието не е много правилно зададен.
Коледата и Рождеството са на всички.
Тук целта на занятието беше да се покаже, че те не са се появили в живота на хората на пусто място и от нищото.

Освен това се оказа, че в българската среда например цялата празнична система е насложена и съчетана със старата.
Затова до неотдавна имало толкова много народни ритуали, песни и танци, които придружавали всеки по-голям християнски празник.

Тъй като персонажа а и празника са от преди новата ера а Санта Клаус - Св.Николай възниква при католиците, макар че пак се наслагва върху по-старото, при нас Коледата не е Санта Клаус, затова не беше правилно когато дойде демокрацията, дядо Мраз да го заменят с дядо Коледа.

Римските жреци тържествено обявявали началото на новия месец, наричан Kalendae. Календи, както и думата календар, произлиза от глагола calare – „възгласявам". Най-тържествено били отбелязвани януарските календи – празник на ново начало и всеобща радост. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско съдържание, и той се разпростира от Коледа до Богоявление. Ние възприемаме думата колѧда като синоним на Рождество Христово.

Коледа, Крачун, Божич

Християнската символика е призвана да замени езическия празник на зимното слънцестоене. Тогава слънцето „прекрачва“ от зима към лято, затова празникът е бил наричан Крачун – название, запазено у румънци и унгарци като име на Коледа. След този ден денят „просиява", затова месецът е носел старото название просинец – у нас януари, а при чехи и хървати декември. Старото име на декември у българи и албанци е било коложег, поради обичая да се палят и търкалят колела като символичен образ на слънцето.

В Западна България и в земите на бивша Югославия Коледата се нарича Божич. Това е името на древен персонаж, когото възпяват в коледните песни като Млада Бога.

Въпреки това при българите Коледа се свързва с колач-кравай, кръг, коло , слагат такива върху тоягите на коледарите задължително - жертвен хляб, а не с календи, както мнозина си мислят. Кръгът - колото са символ на Слънцето, едно от имената на професионалния жрец при българите е било колобър. От това дошло и българското име за монах - калугер. Т.е. свързано е с празника на зимното слънцестоене и новият сезон, новата година.
Разбира се, след покръстването всичко влиза в християнския календар и ритуал. Но дядо Мраз си остава. Има и други такива персонажи, днес по-малко известни, като Караконджо, Таран боба и други талъсъми, самодиви, но определено при нас нямаме такъв дядо Коледа, нашия дядо около Коледа и Нова година е друг.

Или на кратко казано Дядо Мраз е добър дух от старо време, със свита и всичко останало, каквото е Санта Клаус. А при католиците от Св.Николай, го пришили към Рождеството, пак с атрибутите на оня същия стар дух.

Добрият старец носи подаръци не просто така и то само веднъж в годината.

Защото Коледата винаги си е била Рожден ден.

Също като Рождеството.

Това е Коледата, това се чества и празнува - Рожден ден.

От памтивека и досега.

Добре че бях аз че да го кажа и запиша в интернет ...