Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2012 14:29 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА (ОТ МИТА КЪМ ПРАЗНИКА) - 1 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3373 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 28.01.2016 21:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Дойде време да стигна и това... И точно тук му е мястото да кажа две думи за още едно нещо, за което в близко бъдеще едва ли ще чуете от някое официално място. В тази връзка ще стане ясно защо се занимавам с осветляването на истината за предците, в това число и с историята на Волжка България. Сведенията за тази поредица СА ОТ ТОМ 2 НА СБОРНИКА "ДЖАГФАР ТАРИХИ", "КНИГА О НАЦИОНАЛЬНAЬНЬIХ ПРАЗНИКАХ БУЛГАР".

Без Волжка България нямаше да има Второ Българско Царство, а без Русия, която по същество е наследница и продължителка на древнобългарската държавност в Източна Европа(макар да го отрича или премълчава...), нямаше да има Трето Българско Царство.
Причината за падането на България под Византийска и Турска власт не е само в руснаците, византийците и турците а и в българските предателства, омраза, завист и лъжи!!!
След като в някои досегашни постинги смъкнахме в общи линии завесата от действителната стара история на българите, в следващите няколко, ще ви запозная с древнобългарската митология и старите празници.
Главния "виновник" и "подсъдим" за  излизането на тези познания за миналото на бял свят е волжкия българин, акад.Ф.Нурутдинов. Аз, заедно с още няколко познати и непознати другари и приятели само споделям неговата "вина". Преводите пак са лично мои, а разказа минава през призмата на още двама човека - акад.Нурутдинов, наш съвременник, и Кул Гали от 13 век, който е записал тези сведения от по-стари източници или ги е описал от собственните си наблюдения или разказите на негови съвременници.

За празниците специално и за пълното им съвпадение с празничния народен календар от 19 век на дунавските българи е писано вече у нас. Това много ще ме улесни, за последния постинг от този цикъл, първата част, още повече, че автора го познавам и му се доверявам.


От мита към празника

Националните празници са една от най-ярките и важни черти в културата на всички народи, в това число и на българския. На свой ред културата - това е много важна опора на националните чувства.
Знанието за името, културата и историята на своя народ, както е известно, поражда и поддържа националното самосъзнание и патриотизма на всеки човек.
Националното самосъзнание се явява главния етнически ориентир за хората на тази земя. Вземете от човека знанията му за името, историята и културата на неговия народ - и от него ще изчезнат националното му самосъзнание, неговите национални чувства, неговия патриотизъм, неговия национален ориентир. И той ще стане съвършенно сляп и ще се подложи на бърза асимилация от някой друг народ.Типичен пример от нашата история е потурчването на значителна част от българите...,и тук не става въпрос за помаците, които вообще не са потурчени през турското робство а по-скоро ги ислямизират. Една част от тях точно сега ги потурчват наистина, с благословията на "либералната демокрация". Друг пример са т.нар. гъркомани и македонисти.

Затова московските асимилатори, опитвайки се да обрусят българския народ от Волго-Уралието, се стараели да го откъснат преди всичко от знанието за неговото национално име, история и култура( трябва да споменем, че към културата спада и религията,независимо каква е тя..). Това ставало главно чрез разгром на българската култура, забрана и скриване на българската история с последващото разпространение върху този, лишен от всичко народ, средновековно прозвище(прякор) на монголските наемници - "татари". По всякакъв начин се скривало историческото название на Идел-Урала - Булгар иле, Булгария.

За първи път официалното разпространение на термина "татари" върху българското население започнало през 15-16 век, когато московското самодържавие представило България и българите за "татари". Това му позволило тогава да придаде на кървавото завладяване(анексия) на Българската държава през 1552-1584 г. "оправдателен" вид, "справедливо възмездие" заради "татарското иго" над Русия.
Тези българи, които се подчинили или служели на антибългарската политика на Москва, получили названието "татаристи", а активните участници на българското освободително движение - "булгаристи".
Само че на царизма не му се удало да разруши националното самосъзнание на българския народ.(Също както на османския султанизъм тук на Балканите не му се удало да превърне българския народ в турски... Но както ще стане ясно, републиките са много по-страшни от монархиите в това отношение!)
Във фундаменталния труд по историята на Казан се подчертава :
"Самите жители на Казан и на този край до самото начало на Октомврийската революция не са спирали да се наричат - българи."
( История Казани, первая книга,.Казань.1988г.с.40)

Но ето че на арената на историята излязъл болшевизма. Червената Москва не само възприела колониалната политика на царизма, но и значително я ужесточила.
В периода 1918-1930 г. болшевишките власти разгромили българското национално-освободително движение, образували в централната част на Булгар иле, автономната "Татарска република(Татарстан)", усъвършенствали царската "история на татарите" отнасяща се до българите и насилственно преименували българите и всичко българско в "татари" и в "татарско".
От 1920 г. започнали да наричат българския език - "татарски", българската история, българската култура,
(включително празниците), българските поети и писатели също...Така, че при "създаването" на "македонската нация" коминтерна и югославските комунисти са имали от къде и от какво да се поучат. Не е случайно разбира се, че и до днес циганията в Македония свързва всичко българско с "татарите"...

М.З.Закиев и Я.Ф.Кузмин-Юманди - авторите на новия труд по историята на българския етнос отбелязват:
"Още през 1917 г. в Казан се образувала "партия на избавлението на българите", която се нарекла "Совет Волгобулгармус" и която си поставила за цел избавлението от гнета и възраждането на българската нация. Ръководител на тази партия станал общоизвестния деятел С.Г.Ваисов.На проведените в първите години на съветската власт три конгреса, тази партия разработила своя национална и политическа програма. На нейната реализация попречила сталинската политическа реакция, която била против всякаква свобода вообще...През 1930-те години, булгаристите били обявени за "буржуазни националисти", а техните ръководители и активисти били арестувани и разстреляни като "врагове на народа".( На власт били закрепени "татаристите", и те продължават да управляват и досега.Също както македонистите в анексираните от Югославия български земи днес..)От тогава нататък дори споменаването им за половин век било под строга забрана"
(М.З.Закиев, Я.Ф.Кузмин - Юманди.Волжские булгары и их потомки.Казань.1993г..с.6)

Накрая на червените великодържавници и това им се видяло малко и те през 20-30 -те години вообще забранили всички български празници в хода на прословутата антирелигиозна кампания, макар, че националните тържества на българите не били ислямски по произход.
Българските национални празници запазили елементи от обичаите, възникнали стотици и хиляди години преди раждането на Мохамед (и на Христос... ) - в средата на индоарийските , хунските и другите тюркски предци на българите.
Болшевишката забрана засягала не само самите празници, но и изследванията в областта на тяхната история.
Та нали историята на тържествата - това е ключ към разбирането и възприемането на тяхната национална същност, както и инструмент за възсъздаването им.

Сведения за българските празници има в различни източници. Обаче, чуждите сведения са много откъслечни, и само собственните български данни достатъчно подробно описват българските традиции и могат да послужат като основа за създаването на една история на празниците на нашия народ.
Най-голяма ценност сред българските произведения представлява сборника с древнобългарски летописи на Бахши Имана "Джагфар тарихи" от 1680 г.
От всичките летописи в него, най-подробно описва българските празници "Хон Китаби"("Книга за хуните") на българския поет Мохамед-Гали ибн Мирхуджа(повече известен под своя литературен псевдоним Кул Гали). Затова данните именно от този труд са заложени от нас в основата на този кратък очерк за историята на българските национални празници.


Към следващата 2 част - "Тангра и духовете, Исторически сведения за древните българи":
atil.blog.bg/history/2016/01/28/.883333



На русском языке:

Бахши Иман
ДЖАГФАР ТАРИХЫ
(ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА) Том 2 Часть 2
КНИГА О НАЦИОНАЛЬНЫХ ПРАЗДНИКАХ БУЛГАР

Национальные праздники - одна из самых важных и ярких граней культуры всех народов,, в том числе и булгарского. В свою очередь культура - это важная опора национальных чувств. Знание имени, культуры и истории своего народа, как известно, порождает и поддерживает национальное самосознание, патриотизм человека. Национальное самосознание является главным этническим ориентиром людей на земле. Отнимите у человека знания имени, истории и культуры его народа - и у него пропадут национальное самосознание, его национальные чувства, его патриотизм, его национальный ориентир, и он станет совершенно слепым и подвергнется быстрой ассимиляции другим народом.

Поэтому московские ассимиляторы, пытавшиеся обрусить булгарский народ, старались оторвать его прежде всего от знания своего национального имени, истории и культуры. Делали они это главным образом посредством разгрома булгарской культуры, запрещения и сокрытия булгарской истории и последующего распространения на наш лишенный всего этого народ средневекового прозвища монголов - «татары». Всячески скрывалось и историческое название Идель-Урала - Булгар иле, Булгария.

В первый раз официальное распространение русским царизмом па булгар термина «татары» произошло еще в XV - XVI вв., когда московское самодержавие представило Булгарию и булгар «татарским царством» и «татарами». Это позволило тогда самодержавию придать кровавому захвату (аннексии) Булгарского государства в 1552 - 1584 гг. «оправдательный» вид «справедливого возмездия татарам» за «татарское иго» над Русью.

Те из булгар, кто подчинялся или даже служил антибулгарской политике Москвы, получили название «татарнстов», а активные участники булгарского освободительного движения - «булгарис-гов». Однако царизму не удалось разрушить национального самосознания булгарского народа.

В фундаментальном труде по истории Казани подчеркивается: «Сами жители Казани и ее края вплоть до Октябрьской революции не прекращали нггзывать себя булгарами» (История Казани, первая книга. Казань, 1988, с. 40). Но вот на арену истории вышел большевизм...

Красная Москва не только восприняла колониальную политику царизма, но и ужесточила ее. В 1918 - 1930-х гг. большевистские власти разгромили булгарское национально-освободительное движение, образовали в центральной части Булгар иле автономную «Татарскую республику (Татарстан)», усовершенствовали царскую «историю татар» для булгар и насильственно переименовали булгар и все булгарское в «татары» и «татарское». С 1920 г, «татарскими» стали официально называть булгарский язык, булгарскую историю, булгарскую культуру (включая и праздники), булгарских поэтов и т. д. М. 3. Закиев и Я. Ф. КузьмшьЮманади - авторы новейшего труда по истории булгарского этноса отмечают: «Уже летом 1917 года в Казани образовалась «партия избавления» булгар, назвавшая свое движение «Совет Волгобулгармус» и ставившая своей целью избавление от гнета и национальное возрождение булгарской нации. Руководителем партии стал общеизвестный деятель С. Г. Вайсов. На проведенных в первые годы советской власти трех своих съездах эта партия разрабатывала свою национальную и политическую программу... Этому помешала... наступившая тогда сталинская политическая реакция, которая выступала против свободы вообще. В" 1930™х годах... булгаристы были объявлены «буржуазными националистами», а их руководители и активисты были арестованы и расстреляны как «враги народа». С тех пор даже простое упоминание о них почти полвека находилось под строжайшим запретом». (М. 3. Закиев, Я. Ф. Кузьмин-Юманади. Волжские булгары и их потомки. Казань, 1993, с. 6).
Наконец, красным великодержавникам и этого показалось мало, и они в 20 - 30-е гг. вообще запретили все булгарские праздники в ходе пресловутой антирелигиозной кампании, хотя национальные торжества булгар не были исламскими по происхождению, Булгарские национальные праздники сохраняли элементы обычаев, возникших за многие сотни и тысячи лет до рождения пророка Мохамме-да - в среде индоарийских, гуннских и других тюркских предков булгар. Все, что читатель прочтет в этой книге, является подтверждением этого.
Большевистскому запрету подверглись не только сами булгарские праздники, но и исследования в области их истории. Ведь история торжества - это ключ к пониманию и восприятию его национальной сути и инструмент для воссоздания праздника. Сведения о булгарских праздниках содержат различные источники. Однако/иностранные известия очень отрывочны, и лишь собственно булгарские данные достаточно подробно описывают булгарские традиции и могут послужить основой для создания истории праздников нашего народа. 

Наибольшую ценность из булгарских произведений представляет свод древнейших булгарских летописей бахши Имана «Джагфар тарихы» 1680 г. Из всех летописей, вошедших в свод, наиболее подробно описывает булгарские праздники «Хон китабы» («Книга о гуннах») булгарского поэта Мохаммед-Гали ибн Мирхуджи (более известного под своим литературным псевдонимом Кул Гали), поэтому данные именно этого труда положены нами в основу нашего краткого очерка истории булгарских национальных праздников.

стр.57-59

image






Гласувай:
15
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3206968
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031