Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2012 19:10 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА(Алтай, Крит, Йерихон и българите. Мита за Боян и Бойгала) - 5 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 18933 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 17.03.2017 15:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Към предишната 4 част - "Първите митове и символи" :
atil.blog.bg/history/2012/01/20/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pyrvit.886479

image

Планините Алтай - Седморечието

Кул Гали отбелязва още, че тази част от българите, която заминала на изток, провеждали Мен Тайре в една местност на Западен Хин, която също наричали Идел. Но там после това приело значението на - "Седморечие" - мястото където седем реки обмиват шест планини - т.е. Алтай( от "алтъ" - "шест"). Алтай бил избран за моление към Тангра, защото неговите шест планини напомняли за шестолъчния знак за покорност към Бога.

А колкото до местността Хин, то казват, че там възникнала държавата на източните българи или хоните(хуните), образувана от потомъка на Джам-Иджика - кагана Хон-Иджик, син на Боян-Имен.

image

Част от областта наричана от нашите предци - Хин. Там където била основана държавата на източните българи - хони(хуни)
.



image

Остров Креш - Крит


В Европа място за моление към Тангра бил остров Крит, а също и Алпите. Затова тези планини и техния най-висок връх получили български имена: "Алпи" по булгарски означава "Високи"(от "алп" едно от неговите значения било"висок") а "Мон блан" - "Богат(мен) на ливади(болан)".
Кул Гали добавя, че когато Атила бил в Италия(Алтънбаш), то
"видял там планините Алпи и в местността богата на ливади, направил моление на Тангра".
Древните гърци запазили паметта за българските моления към Тангра. Техните разказвачи превърнали названието "Мен Тайре" в духа Минотавър, на когото на остров Крит му принасяли в жертва седем юноши и седем девойки.

image

Най-високата планина на Европа носи българското име - Алпи

В доста географски имена по света се съдържат синонимите и името на духа на изобилието Самар. Достатъчно е да споменем, че градове и реки с названието Самар-Самария-Самарканд има в Поволжието, Украйна, Палестина, Средна Азия, Ирак и т.н., и че в чест на Самара древните българи нарекли своята държава в Близкия изток Самар(Шумер).
След разпада на Древния(български) Шумер на части, малоазиатските булгари-скотовъдци, нарекли себе си и своя бейлик(княжество) с другото име на духа на плодородието, което било по-любимо за тях - Тюрк( оттук после Турция и тюрки).
Според митовете Самар се родил на остров Креш-Крит(който отначало висял в Небето/въздуха и след това се спуснал на земята). Древните гърци възприели едно от имената на Самара - Субаш - под формата "Зевс" и го направили свое главно божество. След това, когато гърците превзели Крит, булгарите почнали да ги наричат "крешен" - критяни( от "крешен" произлиза руската дума "грек").

Българските митове за Аудан повлияли върху фолклора на много народи. Ето например какво се разказва в мита за Аудан и Бойгал.(по думите на Кул Гали):

Веднъж по време на лов, Аудан излязъл на реката и видял в нея Бойгал. Алпа безпаметно се влюбил в алп-биката, но тя равнодушно го погледнала и се гмурнала дълбоко под водата. За да завоюва сърцето на Бойгал, Аудан извършил няколко подвига, но алп-биката и това не я впечатлило.Тогава Аудан отишъл при духа на песните Джир Каган, за да се научи от него на чаровно пеене...

Джир Кагана заради прекрасното му пеене го наричали и Сандугач(Славей), но той можел и с необичайно силният си глас да разрушава всичко наоколо.
По едно време жителите на едно градче се усъмнили в силата на гласа му.Тогава той със сърдития си рев разрушил стените на градската цитадела. оттогава този град го наричали по името  на алпа - Джиркаган. По-късно това име го изкривили, и то дошло до нас във формата "Йерихон".
Кул Гали посетил този град по време на хаджилъка си по тия места.
В руските былини Джир Каган влязал под името Соловей-Разбойник, който със своето пеене(свирене) може да съкруши всичко наоколо.

Алпа на песните предал някои тайни на своито майсторство на Аудана, но и пеенето на Бояна не докоснало сърцето на Бойгал. В пълно отчаяние Аудан се хвърлил в реката, но Бойгал го спасила и го попитала защо постъпил така. Тогава Аудан и разказал за любовта си към нея.Тя му отвърнала,че не знае какво е любов и не разбира това чувство. Разстроения алп на рицарството отишъл при Туран да разбере каква е работата. Но тя отказала да се срещне с него на планината Уралтау, тъй като разрешавала да я виждат само старшите алпи, духовете-диви от първо и второ поколение( Аудан бил младши алп от трето поколение). Тогава Аудан за да се хареса на своята вечно млада баба, направил за нея прекрасна земна пирамида( балкан или курган) с пещера(кепе) вътре и започнал да чака алп-биката направо в пещерата с
факла в ръка. И я дочакал: Тя се обадила от тъмното и попитала за какво я търси. Аудан и разказал и поискал да разбере защо Бойгал не може да го обикне.Туран му отговорила, че женските духове от трето поколение обичат този алп, когото покаже жребият хвърлян от самата нея. А ако накой алп овладее алп-биката по свой каприз, то те няма да имат деца. Въпреки това Аудан не се отказал и започнал да умолява Аби Армай да предизвика в Бойгал любов към него и способност да ражда деца. На Туран и харесал подаръка на Аудана - пирамидата, и затова тя се показала от тъмното във вид на змия и му дала парченце от своята змийска кожа, докосването до която предизвиквало любовно чувство. Обаче го предупредила, че децата им ще бъдат смъртни хора. Зарадвания Аудан излязъл от пещерата, за стоенето си там той бил наречен Гур огла - "Син на могилата"( нали булгарите погребвали в кепето умрелите), и се упътил право при Бойгал. Когато я докоснал с вълшебната кожа - Бойгал се влюбила в него. Те се оженили и им се родил син Джам Иджик -Хишдек.
Но Су Анасъ неочаквано също се влюбила в Аудана и накарала Лаиша- един от братята на алпа - да ослепи собственната и дъщеря-съперница. Лаиш,който никога не бил виждал Бойгалa, изстрелял една стрела с лъка си и ослепил жената на брат си...

Кул Гали записал и друг също толкова интересен мит за Аудан и Туран. Ето какво се казва в него:

Аудан толкова силно обичал сина си, че не поискал да го надживее и отново отишъл при Туран. Този път с молба да го превърне в смъртен. От своя страна Туран също обичала внука си и решила да го разубеди. Уж за да почувства той тежкия живот на хората, предложила му първо да поживее в положението на човек-роб. Аудан обаче издържал изпитанието. Той служил много добре на господаря си, събрал за него отлична реколта, за което бил освободен предсрочно от него а после станал и вожд на племето.

Върху основата на този сюжет възникнала близкоизточната легенда за прекрасния Юсуф продаден в робство и станал после цар на Египет. Името "Юсуф" явно се свързва с едно от имената на Аудан - Узи-Красивия.

След това Туран с предишната цел наредила на Аудан да направи за нея две делви, едната от глина а другата - медна. Но той изпълнил и това и не се отказал от решението си да стане човек. Тогава Туран хвърлила на земята двете делви, донесени от него. Глинената се натрошила на парчета а медната останала невредима. Показвайки ги Аби Армай казала: "Безсмъртието на алпите е подобно на медната делва, а човешкият живот, който избираш е като глинената делва - той е крехък . Струва ли си да се пожертва безсмъртието заради него?! "Аудан и тогава не се отказал и тя го направила смъртен. На прощаване му подарила обеца за ухо под формата на кръг през който минава змия и по средата със скъпоценен камък, пазител-талисман от човешката подлост.
Това бил тринадесетия последен подвиг на Аудан,
- казва се в мита. - Но хората не го включили в списъка на подвизите, понеже не могли да оценят неговото величие.

Другите народи възприемайки този мит, превърнали едно от имената на Аудана - Гур огла - в "Кер огла"(азербайджанците), Героглъ(туркмените), Гуригли(таджиките), Геракл- Геркулес(гърците) и т.н.


image

Но защо всъщност отделяме толкова голямо внимание на древнобългарските митове?! Ето защо:

Минавайки през зората на човечеството, човека постепенно укрепвал, повишавало се нивото на неговите естетически представи и духовни потребности. От общата маса на общинниците се отделят първите господа - жреците и вождовете с воини. След това вождовете стават царе, а воините - багаини или боили(родово-племенните князе). За да оправдаят своето господство над останалите хора(народи) и за усилване въздействието на своята идеология върху народа, господата се обявяват за потомци на човешките деца на духовете(богатури) и създават героически(багатурски) песни / в които човешките потомци на алпите - багатурите, побеждават злите духове заради спасението на хората. И с това завоюват за себе си и своето потомство правото да са господари на своите племена/ и още по-големи и силно въздействащи тържества в чест на Тангра(дал живот на духовете), алпите и техните потомци - богатурите.
Тези тържества станали племенни празници.
Празниците се създавали на основата на талантливото обединение на няколко обряда в един мощен химн на Тангра, алпите и богатурите - основателите на династиите на господарите,царете. Изпълняваните на празниците героически песни с течение на времето се обединяват в племенни епоси - дастани(сказания).
Борбата между управляващите за господство и влияние предизвикала необходимостта да се засили експлоатацията на народа и централизацията на управлението. На централизацията на властта пречели боилите, опирайки се на старите традиции. Затова царете наемат на служба нова аристокрация - държавните феодали, приемат заедно с тях "правата вяра"(световната религия) и обявяват старите вярвания за суеверия, с което лишават боилите от право на князуване. Самите царе обаче утвърждават своето право и продължаване на господството си чрез благословията , която получават от висшите служители на световните религии.
Българските царе приели исляма( и християнството) а митологията, обрядите и празниците ги обявили за суеверия. Изтривайки различията между племената, световната религия способства за формирането на големи националности - народности. Така исляма във Волжка България изиграл решаваща роля в процеса на формирането на булгарската народност. Същата роля, почти по същото време, изиграло и християнството при формирането на славянобългарската народност в България на Балканите.


П.П.  Филма е за съвременния природен парк там. Река Об, която извира от Алтай носи името на алп-бика Аби Армай, река Енисай също носи българско име, река Амур пък е адашка на нашия Кан Омуртаг(Амуртаг в булгарските летописи)... За езерото Байкал и алп-бика Бойгал вече разбрахме...


Към следващата част- "Преглед на основните празници и традиции на Дунавска и Волжка България":
atil.blog.bg/history/2012/01/29/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pregle.892038



На русском:



Кул Гали отмечает также, что часть булгар, ушедшая из Иделя на восток, проводила Мэн Тэйрэ уже в местности Западного Хина, которую называла также «Идель». Но там название «Идель», писал он, приобрело значение «Семиречье» - место, где семь рек омывают шесть гор - то есть Алтай (от «алты» - «шесть»), Алтай был избран для молений Тангре потому, что его шесть гор напоминали о шестиконечном знаке покорности Богу. А /что касается местности Хин, то, говорят, там и возникла держава восточных булгар или хонов (гуннов), образованная потомком Джам-Иджика - каганом
Хон-Иджиком, сыном Боян-Имэна. ;,

В Европе местом молений булгар Тангре был Крит, а также Альпы, почему эти горы и их главная вершина Монблан получили булгарские названия: «Альпы» побулгарски значит .«Высокие» (от «алп», одно из значений которого было «высокий»), а «Монблан» - «Богатый (мэн) лугами (болын)». Кул Гали ; добавляет, что когда Атилле (Атилла) был в Италии (Алтынбаш), то «увидел там го()ы Алпов, и в местности Богатой Лугами (альпийскими, •конечно - Ф. Н.) произвел моление Тангре». Древние греки сохранили память о булгарских молениях Тангре. Их сказители превратили название «Мэн Тэйрэ» в духа Минотавра, которому .приносились на Крите в жертву семь юношей и семь девушек.

Во многих географических названиях мира звучат имена булгар-ского духа изобилия Самара. Достаточно сказать, что города и реки с названием Самара - Самария - Самарканд есть в Поволжье, на Украине, в Палестине, Средней Азии, Ираке и т. д., и что в честь Самара ближневосточные булгары назвали свою державу Самар (Шумер). После распада Древнего (булгарского) Шумера на части, малоазиатские булгары-скотоводы назвали себя и свой бейлик (княжество) другим, более любимым ими «бычьим» именем духа изобилия - Тюрк (отсюда - Турция, тюрки).
Согласно булгарским мифам, Самар родился на острове Крэш - Крит (который вначале висел в Небе, а потом опустился на Землю). Древние греки восприняли одно из имен Самара - Субаш - в форме «Зевс» и сделали его своим главным божеством. После того, как древние греки взяли Крит, булгары стали звать их «крэшен» - «критяне» (от «крэшен» происходит и русское слово «грек»).
Повлияли на фольклор многих народов мира булгарские мифы об Аудане. Вот, к примеру, что говорилось в мифе об Аудане и Бойгал (по словам Кул Гали).

Однажды, во время охоты, Аудан вышел к реке и увидел в ней Бойгал. Алп без памяти влюбился в алп~бику, но она равнодушно взглянула на него и ушла глубоко под воду. Для того, чтобы завоевать сердце Бойгал, Аудан совершил несколько подвигов, но алиби ку и это не взволновало. Тогда Аудан отправился к духу песни Джир Кагану, чтобы обучиться у него чарующему пению,
Джир Кагана за прекрасное пение звали Сандугачем (Соловьем), по он же мог своим необычайно сильным голосом разрушать все вокруг. Как-то жители одного городка усомнились в силе голоса этого алпа, и тогда он своим сердитым ревом повалил стены цитадели. С той поры тот город называли именем алпа - Джиркаган. Позднее это название исказили, и оно дошло до нас в форме «Иерихон». Кул Гали посетил этот палестинский город во время хаджа. В русские былины Джир Каган вошел под именем Соловья-Разбойника, пение («свист») которого также сокрушало все вокруг...
Алп песни передал некоторые секреты своего мастерства Аудану, но и пение Бояна не тронуло сердца Бойгал. В полном отчаянии Аудан бросился в реку, но Бойгал спасла его и спросила, почему он так поступил. Тогда Аудан рассказал ей о своей любви к ней и узнал от нее, что она не ведает, что такое любовь.
Расстроенный алп рыцарства отправился к Туран узнать, в чем дело, но она отказалась встретиться с ним на горе Уралтау, так как разрешала видеть себя только старшим дивам - духам 1 и 2 поколений (Аудан был младшим дивом 3-го поколения). Тогда Аудан. дабы задобрить свою вечно молодую бабушку, насыпал для нее прекрасную земляную пирамиду (балкан или курган) с пещерой (кэпэ) внутри и стал ждать алп-бику прямо в пещере с факелом в руке. И дождался: Туран подала голос из тьмы и спросила, чего ему нужно. Аудан спросил, почему Бойгал не может полюбить его. Туран ответила, что женские духи третьего поколения любят того алпа, на которого укажет жребий, бросаемый ею. А если алп овладеет алп-бикой по своему капризу, то у них не будет детей. На все это Аудан не соглашался и стал умолять Аби Армай вызвать у Бойгал чувство любви к нему и способность рожать от него. Туран понравился подарок Аудана - пирамида, и поэтому она появилась из темноты в виде змеи и дала ему часть своей змеиной кожи, касание которой вызывает любовь. При этом Туран предупредила, что дети Аудана и Бойгал будут смертными людьми. Обрадованный Аудан вышел из пещеры, за пребывание в которой был прозван Гуроглы - «Сын Могилы» (ведь булгары погребали в кэпэ усопших), и отправился прямо к Бойгал. Он приложил к ней лоскут волшебной кожи - и Бойгал влюбилась в Аудана. Они поженились, и у них родился сын Джам-Иджик - Хишдек. Правда, и Су Анасы неожиданно влюбилась в Аудана и уговорила Лаиша - одного из братьев алпа - ослепить собственную дочь - соперницу. Лаиш, никогда не видевший Бойгал, выстрелил из лука и ослепил жену брата...

Не менее замечателен миф об Аудане и Туран, который также донес до нас Кул Гали. Вот его содержание. Аудан так сильно любил своего сына, что не захотел пережить его и вновь обратился к Туран с просьбой превратить его в смертного. В свою очередь Аби Армай любила внука и решила заставить его изменить свое решение. И вот она, дабы Аудан прочувствовал нелегкость жизни людей, предложила ему вначале временно побыть в положении человека-раба и после его согласия на это превратила алпа в невольника. Аудан, однако, выдержал это испытание. Он отлично послужил своему хозяину в его доме, собрал для него хороший урожай и за это был досрочно освобожден им из рабства и Vстал вождем племени. На основе этого сюжета возникла ближневосточная легенда о прекрасном Юсуфе, проданном в рабство и ставшем царем Египта. Имя К)суф» явно восходит к одному из имен Аудаиа - Узи (Красивый).
Затем Туран с прежней целью велела Аудану сделать для нее медный и глиняный кувшины. Но Аудан опять выполнил все зада-нии алп-бики и не передумал становиться человеком. Тогда Туран бросила оба принесенных алпом кувшина на пол. Глиняный сосуд разбился, а медный остался невредимым. Указывая на них, Аби Ар-май сказала: «Бессмертие алпов подобно медному сосуду, а человеческая жизнь, которую ты выбираешь, подобна глиняному кувшину - она хрупка. Так стоит ли жертвовать бессмертием ради получения короткой человеческой жизни?»
Аудан и тут не изменил своего решения, и только тогда алиби ка, наконец сделала его смертным. На прощание она подарила ему ушную серьгу в форме свернувшейся кольцом змеи с камнем посередине - оберег от людской подлости. «Это был последний тринадцатый подвиг Аудана, - замечается в мифе. - Но люди не включили его в список подвигов алпа, не оценив его величия». Другие народы, восприняв этот миф, превратили одно из имен Аудана - Гуроглы - в *Кер~Оглы» (азербайджанцы), Гёроглы (туркмены). Гуругли (таджики), Геракл - Геркулес (греки) и т. д.

Почему мы столько внимания уделили булгарским мифам? А вот почему.
Постепенно человек становится сильнее, возрастает уровень его эстетических представлений и духовных потребностей. Из массы рядовых общинников выделяются первые господа - жрецы и вожди с воинами. Затем вожди становятся царями, а воины - биями или : беями (родо-илеменными князьями). Дабы оправдать свое господство над остальными людьми (народами) и для усиления воздействия своей идеологии на народ, господа объявляют себя потомками человеческих детей духов (богатырей) и создают героические (богатырские) песни (в которых человеческие потомки алпов - богатыри одерживают для спасения людей победы над злыми духами и завоевывают тем самым для себя и своих потомков право быть господами своих племен) и еще более крупные и сильнодействующие торжества в честь Тангры (давшего жизнь духам), алпов и их потомков - богатырей.
Эти торжества стали племенными праздниками.

Праздники создались на основе талантливого объединения нескольких обрядов в один мощный гимн Тангре, алпам и богаты-
рям - основателям династии господ, царей. Исполнявшиеся на праздниках героические песни объединяются со временем в племенные эпосы - дастаны (сказания).
Борьба между правителями за господство вызвала необходимость усилить эксплуатацию народа и централизацию управления. Но централизации управления мешали бии, опиравшиеся на старые традиции. Поэтому цари нанимают на службу новую знать - служилых феодалов, принимают вместе с ними истинную веру (мировую религию) и объявляют старые верования суевериями, чем лишают биев права на княжение. Сами же цари утверждают свое право на продолжение господства благословением, полученным от высших служителей истинной веры, Булгарские цари приняли ислам, а мифологию, обряды и праздники объявили суевериями. Стирая различия между племенами, мировая религия способствует складыванию крупных национальностей - народностей. Так ислам в Булгарии сыграл решающую роль в процессе складывания булгар-ской народности.

Но народ отказывается расстаться с частью своих суеверий - сказаниями и праздниками, так как они своим вольным духом помогают ему сохранить хотя бы частицу своего человеческого достоинства и дают ему целебный глоток радости в окружающем его ядовитом океане социальной несправедливости. Царям и их окружению приходится смириться (не без борьбы) с этой волей народа и приспосабливать некоторые сказания и праздники к условиям господства истинной веры. Так, дастаны «очищаются» от песен в честь некоторых дивов, враждебных мировой религии и царям, а герои сказаний - богатыри - принимают истинную веру. В то же время элементами праздников становятся правоверные молитвы и здравицы в честь правителей, а наиболее противоречащие мировой религии обряды (к примеру, совместное участие в ряде булгарских торжеств мужчин и женщин, нарушающее нормы ислама) исключаются из большинства праздников многовековым давлением сильных мира сего.
Только такие приспособленные к новым условиям господства истинной веры дастаны становятся уже национальными дастанами (эпосами), а праздники - национальными праздниками народностей и одним из важнейших элементов национальной культуры, так как истинная вера становилась главным элементом национальной идеологии и оставляла в национальной культуре лишь не враждебные ей детали.
Но изменение праздников под влиянием ислама не идет ни в какое сравнение с той катастрофой, которая произошла после захвата власти в России большевиками. За семь десятилетий запретов и реиреесий красные комиссары обескровили и обеспамятили значительную часть булгарского народа. Но эпоха слепоты и бесправия миновала. Нам надо возродить свой народ, а начать возрождение нужно с себя, с познания нами своей истории, с произношения вслух запретных ранее слов: булгар, булгарский народ, Булгар иле...

Напомню в связи с этим слова мудрого Петрарки: «Когда народ обратится к своей истории, его величие оживет».
В этом благородном деле возрождения нашего древнего тюркского народа булгар, считавшего себя в духовном отношении частью турецкого суперэтноса, большое значение будет иметь восстановление всех элементов разгромленной большевиками булгарской культуры, и прежде всего музыкального искусства и праздников. Ведь без музыкального искусства и праздников нет сильного национального самосознания, а значит и нации.
Новому поколению булгарских тюрков, которое уважительным отношением к национальным ценностям и неустанным трудом на благо турецкой общности восстановит высокий авторитет нашего народа в мире, посвящается эта книга.

стр. 69 - 75







Гласувай:
9



1. анонимен - Невероятни истории. Сигурно ли е ...
26.01.2012 19:52
Невероятни истории. Сигурно ли е всичко това?
цитирай
2. atil - И аз така се чудех през 1997 година, ...
26.01.2012 20:09
И аз така се чудех през 1997 година, но тогава лично Нурутдинов ми обясняваше, но пак спорех..Сега знам , че не само е сигурно ,но и доказано!Митологията си е наша оригинална,има много народни приказки,поговорки на нейна основа, запазени обряди,народния календар съвпада с напълно с календара на тенгрианските празници.А историческите събития,които са описани и фактите не само изясняват, даже подробностите от това далечно минало,но запълват много бели петна от световната история дори И затова си направих блог, защото тия дето харчат държавни пари ,нито ги издават тия летописи,нито ги популяризират, нито махат глупостите от учебниците по история.
А после се чудим на активността и агресията на македонците,гърците и руснаците и др. в областта на историческото творчество...
цитирай
3. анонимен - Какво казва генетиката
29.01.2012 00:10
Защо не попрочетете и какво казва генетиката относно "близостта" на населението на Алтай и съвременните българи.
Ами те са си чисти монголоиди, както може да се види на пръв поглед, и са си с монголоидни хаплогрупи както по женска, така и по мъжка линия. Затова теории как европеиди постепенно са се монголизирали по женска линия не вървят.
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Cat=123&Board=genetics&Number=1952070660&page=0&view=collapsed&sb=5&part=&vc=1
цитирай
4. atil - Не знам кой е говорил или писал за ...
29.01.2012 09:34
Не знам кой е говорил или писал за близостта на съвременните българи с населението ,което живее днес в района на Алтайските планини?! Ако го вменявате на мен или на средновековните български летописци значи сте клеветник или не знаете какво коментирате. Остатки от европеидните хони на изток днес са уйгурите на север от Таримската котловина в Северен Китай. Другите разпръснати групички родове с течение на времето са влезли в състава на манджурската и китайската народност. В това няма нищо необичайно и е ставало навсякъде по света и в Африка и в Европа и в Америка, тези процеси се наричат - етногенезис.. Тези източни българи които през 2 век са се върнали в
Източна Европа се включват в булгарския этнос там и дори тяхната царска династия Дуло взема властта и управлява до 16 век.Заедно с това точно тази хунска династия основава 5 държави в Европа.Някога територията на днешен Казахстан също е била населена с европеидна раса,но днес не е.Просто защото южните саки се изтеглят на юг към Афганистан и Иран а северните саки,българските царе ги заселват в Северното Причерноморие,където стават известни като - скити.
Тук става въпрос за историята на българите и конкретно в последните пет постинга за древнобългарската митология.Дори днешна Монголия носи българско име от главния български тотем и дух - покровител Вълка - Булг-Синди - или Магол- един от синонимите на този алп. Тенгрианството е отишло в Азия и на Алтай заедно хунобългарите ,както и "източния" календар.Днес по-популярен по света като - Китайския календар.Техният обаче е лунен а нашият е абсолютен и съвпада с днешния астрономически календар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647957
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031