Победите на Хуниади при Германщат и Железни врати окуражиха цяла Средна Европа. Маджари, поляци, чехи, българи, сърби - всички се събираха под хоругвите на новия поход, който крал Владислав Трети беше обещал. Турците трябваше да бъдат изгонени от Балканите! В Буда пристигна папския нунций, кардинал Юлиано Чезарини, който донесе папската була, благославяща свещената война.

В средата на юли 1443 г. Владислав поведе войските. Напред вървяха два големи отряда: Хуниади с дванадесетхилядна армия и сръбският деспот Джура Бранкович с осемхиляди люде. Зад тях главните сили от маджари, поляци,чехи - двадесет хиляди стрелци и тежки рицари - водеше сам крал Владислав.
Армиите слязоха по Дунав и Тиса, задминаха Белград, излязоха на друма за Ниш и София. Край Ниш стана първото голямо сражение. Срещу Хуниади излязоха таборите на Иса бег. Равнината почервеня от фесове, застена под копитата на конете. Двете армии се хвърлиха с невиждана стръв една към друга...
Когато прахът по полето се слегна и боят утихна, отрядите на Хуниади се изкачиха на височините край Ниш и подхванаха благодарствен псалм. Турците бяха претърпели невиждано поражение.
Пътят към Средец беше свободен. Потъпканият от нашественика български народ срещаше християнската войска с хляб и сол. Мъжете изравяха ръждясалите мечове, грабваха секирите иззад вратите и тръгваха...
Войската мина Средец, слезе до подбалканските друмища. Беше вече късна есен. По черните клони на букаците сутрин напъпваха тънки иглици скреж. Студът захапа челичените ризници и шлемове, провря се в шатрите. Идеше грозна зима.Людете искаха да се връщат по домовете си.
Крал Владислав обърна коня си. Стига за тази година!

Буда, недоверчивата Буда, сега го срещна като истински венценосец. Пратеници от френското кралство, далечния Албион, иберийските земи, Венеция, Рим и Константинопол лъстиво го величаеха и предричаха края на османското могъщество. Венеция обещаваше галери за пренасяне на войска по море.
Тогава в Сегед се явиха турските пратеници. Те молеха мир, отстъпваха земи, предлагаха богати откупи и думата на султан Мурад да не притеснява християнското население в покорените вилаети.
Такива изгодни условия никой европейски владетел не беше получавал от турците. Владислав и съветниците му размисляха. Венеция се пазареше - за всеки стрелец, пренесен с галерите, търговците искаха по една жълтица. А армиите само по сухо не бяха достатъчни.
Владислав се реши - подписа договора и се врече в мир. Турските пратеници си отидоха. А само подир седмица пристигна вестоносец от Рим. Папата беше склонил венецианските дожове и те даваха флотата...
Но договорът и дадената дума? Какъв договор? Сеймът се залюля от викове, когато папския легат Юлиано Чезарини развя широките ръкави на мантията си и стори кръстен знак през залата.
- В името на Бога - отец и Сина и Светия дух - освобождавам ви от клетвата! Мирът, сключен във вреда на нашата майка църквата, не е мир, а война вечна!
От първата редица се надигна Хуниади и бароните утихнаха.
- Не давай клетва на врага - каза той бавно, - но дадеш ли я - не изменяй! - и седна.
Сеймът, опиянен от видението на лесния успех, не го послуша. Разпратиха вестоносци и рицарите се събраха край Нагиварад. Чезарини блогослови воините и тръгна с тях.( Като главен съветник и покровител на младия и зеления крал...) А Хуниади сега водеше много по-малък отряд.

Пътят на похода се изви край Бдин и Никопол, а край Провадия заедно с първите отряди на Мурад ги посрещнаха лошите вести. Стохилядна армия чака само сгоден миг за да се нахвърли срещу Владислав.
Владислав потъна в размисъл. Защо никой от съгледвачите не говореше за венецианската флота, която трябваше да чака в морето? Нима вместо подкрепления венецианските търговци са пренесли анадолците?
Военният съвет можеше да приеме битката или да даде сигнал за връщане. Две нощи не стихнаха разговорите в кралската шатра. Битка с два пъти по-многоброен противник или срамът на отстъплението?
Приеха съдбовната битка. Когато на 10 ноември 1444 г. Хуниади видя от хълма разположението на войските, тревога сви зениците му. Но време за тревога нямаше - боят започна. Двете крила на турската конница се понесоха - едното към дясното крило на християнската армия, другото към него - вляво.
Хуниади излезе пред строените рицари. Изправи се на стремената и всички го видяха - и свои, и врагове. Бял,могъщ, с развени от вятъра сребърни коси и вдигнат меч.
Във въртопа на битката някъде се мярна на Хуниади лицето на познатия Меджид - или така му се стори? Той повече следеше какво става в равнината. Турците бяха пробили  дясното крило, но тук в ляво, те обърнаха гръб и побягнаха. Грозните им викове се изтъниха в пискливи: "Вай...аллах!" Онези в дясно се поколебаха, спряха нерешително и в това време християнския строй се затвори. Върху везните на боя силите бяха изравнени.
Тогава влезе в ролята си мръсния червей Чезарини-главния съветник на християнския крал..
(Твърде много съвпадения се нареждат все в същия ред - нарушението на договора, измяната на венецианската флота и сега намесата на Чезарини в решителния момент...)
- Ваше Величество, отново славата отива при Хуниади! Сега е вашия звезден миг- изправете се като владетел срещу владетел - срещу султана и го победете! Благославям Ви ! Бог е с Вас !
Тогава младия крал извърши фаталната грешка. Хуниади със смут видя как Владислав вдигна кралския стяг и поведе малобройния рицарски резерв срещу центъра на турците, там където отбраната войска от еничари пазеше султан Мурад.
На един рицар се падаха десет еничари. Кръстовете по наметалата аленееха като кръв и бавно потъваха в тъмните редици. Потъваха и се губеха.
Заедно с тях се изгуби и надеждата за възкръсването на българското Царство...




Следва продължение

Беше споменал, че през април ще пишеш, но този ти постинг би трябвало да радва всеки!
Написал си го и вдъхновено, да не кажа поетично на моменти, хубаво е, че следва и продължение!
Гласувах за и то неведнъж ;)

Редактирах текста оттатък ,но този постинг ще се наложи да е в три части.Такъв е формата на блог БГ а и прекалено обширните публикации са трудни за асимилиране и разбиране от съвременния читател..!А и всяко четиво си има хора..Каквото е читивото такива са му и хората! Разбира се и в случая не пиша наизуст а имам източник.Издаден е през далечната 1968 г.(купих го от антикварна книжарница в Русе,заедно с още няколко от времето на Царство България.).Казва се "Бронзовите конници" под редакцията на Александър Фол.Това са книги които съм чел като ученик и когато ги видях в тази книжарница не издържах...Имам и от дядо си и т.н. Но моето населено място е тясно свързано с Янош Хуниади,както и крепостта ,която по това време все още е съществувала,макар и напусната...Той е влязал с малък отряд в България, но ето че лявото крило ,което командвал обърнало хода на битката..Това се дължи на българите доброволци,които се присъединили към неговия отряд.Имало е договорка ,той да стане цар на България а населението искренно вярвало ,че това ще се случи. Другите български князе явно,че били приели това нещо щом участвали със своите дружини в похода!Един от тях загинал при Варна...Има 2-3 форума в български сайтове където се водят смисленни и интересни дискусии.Във форума на БГ Наука има интересна дискусия точно по този въпрос...И макар да не споделям някои от изводите и заключенията им,то все пак е радващо ,че има хора ,които проявяват здрав интерес към българската история.