Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2012 16:12 - Шумер - люлка на човешката култура
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8531 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 19.04.2017 05:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

В много дълбока древност, може би в началото на четвъртото хилядолетие пр.н.е., в Междуречието се заселили две различни по произход народностни групи: в южната част на Месопотамия и край бреговете на Персийския залив - шумери, а северно от тях, там ,където двете реки се доближават най-много - акади. Тук е интересно да отворим скоба и да видим какво казват древнобулгарските летописи по въпроса:

("...
Но част от булгарите почитаща легендарния дух на Самара, в облика на огромния бик-Тюрк, от Средна Азия продължила на Запад. Заели и подчинили огромни територии-Близкия изток, Балканите, Мала Азия, Северен Египет, Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Закавказието, Западен Иран. В памет на духа Самар образували държавата Самар/Шумер, Шумерстан/. Значителна част от българите била съсредоточена в Ирак, когото те наричали Сувар-„Междуречие”. /оттук и гръцкото му название „Месопотамия”-Междуречие/. Първата столица на Самара бил южносуварския град Ат-Атлан, по негово име цяла близкоизточна държава някои източници наричали Атлантида. Българите дали свои названия и на всички останали области на Самара:Финикие/от булгарското „бейнек”-кораб от снопове тръстика/, на Балканския полуостров/от булгарското „балкан”/, на остров Крит/от булгарското „креш”-борчески/, на Мала Азия/тази област нарекли Яна Идел-„Нов Идел”-от което се получило и Анатолия/...")

Валентин Иванов - АТИЛ (Бурджански) :: Българите и световната цивилизация(1 част)

Шумерите дошли от североизток откъм югозападните области на днешния Иран, наричан тогава Елам(това е древнобулгарска дума и означава - страна или цветуща страна. По същия начин и Елада от Елам.. И в наше време производна дума от това название на гръцки означава - крава - отзвук от върховното почитане в древността на бика - Самар - "син божий" и брат близнак на Кубар), а акадите - откъм Сирийската пустиня.
(Това предопределило по-късно и резултатите от катастрофалното наводнение в Междуречието станало известно в Библията като "Всемирен потоп". По-голямата част от булгарите - самарци(шумери) загинали а афразийците оцелели. След преврата на Саргон техните династии овладели властта, но продължили да развиват булгаро-шумерската култура. Пример за това е възтановяването на храма на Мардук(Мардукан) от Ашурбанипал.

image

Ашурбанипал изобразен като тенгриански жрец. Възтановил храма на Мардук(алп Мардукан)

Но това вече бил Късния Шумер съсредоточен в днешен Ирак и имащ афразийски облик..В Близкия изток като цяло булгарите-самарци останали като малцинственни групи и постепенно били асимилирани от съседните народи - сирийци, ливанци, араби и евреи.)
Тези два народа били различни и по външност, и по характер, и по заложби. Шумерите били средни на ръст, набити хора, с кръгли обръснати глави и прави носове. Такива ги виждаме на статуите, намерени в шумерските градове. Те били пъргави,съобразителни, делови и с остър ум. Акадите били стройни, високи хора, с продълговато лице, дълги коси и черни къдрави бради,сурови,буйни и военнолюбиви.Те били родственици на финикийците, вавилонците и асирийците, а също така на арабите и евреите. Шумерите се занимавали със земеделие и скотовъдство, занаяти и строителство, а акадите били предимно чергари и живеели, както живеят днес арабите-бедуини.

В периода на проливните дъждове водите на реките Тигър и Ефрат буйно прииждали, излизали от коритата си и заливали околните низини. Когато отново кротко потичали в леглата си, оставяли наторена почва, но и твърде много блата и мочурища, особено в долното течение - в земята на шумерите. За да направи тази земя годна за обработване и да извлече от нея плодовете, които тя можела обилно да даде, населението на тези места трябвало да обедини силите си. Така в тази част на Месопотамия организирания живот бил наложен от самата околна среда. Най-напред в Шумер а после и в Акад възникнали първите общини, които по-късно се превърнали в градове - държавици.
(Така че това не е гръцко изобретение а древнобулгарско. В другите географски ширини при други условия системата била същата - под формата на автономни тарханства - но под върховната власт на Кан, Каган ,Балтавар).
Всеки град имал свой управител с голяма власт. Под негово ръководство населението прокопавало канали, строело бентове, отводнявало блатата. Полето било кръстосано от гъста напоителна мрежа. Покрай каналите минавали тесни пътечки, по които роби носели на ръце вода и поливали нивите. Но за този труд и грижи земята щедро се отблагодарявала.
" Тази страна - пише Херодот - произвежда ечемик в такова голямо количество, колкото не се ражда в никоя друга страна. Всяко зърно ечемик тук ражда 300 зърна."
Херодот може би преувеличава. Но едно е безспорно - добре поддържаната напоителна система правела Месопотамия една от най-плодородните земи в древността.
За строежа на на каналите и бентовете били необходими камък и дърво, каквито в Месопотамия нямало. Шумерите потърсили необходимите материали в съседните страни. Плодородната Месопотамия имала какво да даде в замяна - жито, плодове, изкусно изработени съдове. Постепенно тя станала кръстовище на търговските пътища на древния свят.

Развитието на общественния живот и на търговията довело до едно от най-големите постижения в културната история на човечеството - шумерите първи създали писменост, тъй нареченото клинописно писмо.
(Тази писменннност древните булгари наричали - самра и нейни по-късни варианти останали дълго време в употреба сред техните общности по света. Преди нея е съществувало сакралното писмо - ползвано от жреците и висшата аристокрация. Шумерското писмо е наистина първата писменост така да се каже за гражданска и обществена употреба.)
Пригодено към особеностите на езика на акадите, то се употребявало в древността не само от населението на Месопотамия, но в Иран, в Мала Азия. За известно време дори клинописът  бил дипломатическо писмо в международните отношения от долината на Нил до Персийския залив.

image

Клинописното писмо производно нa стaрото писмо самра на шумерите - самарци.

Как са живели шумерите, създателите на клинописното писмо, на легендите за потопа, на поемата за героя Гилгамиш, основоположниците на математиката и на най-старата култура в междуречието?
(Всъщност всичко това те развили на базата на древнобулгарската култура на своите предци а легендите и преданията им са преразкази от древнобулгарската тенгрианска митология)

На този въпрос могат да ни отговорят отчасти останките от шумерския град Урук. В края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Урук бил вече значителен град. Той бил опасан със стена, изградена от кирпич върху каменни основи. Издигането на тази стена легендите приписват на повелителя на Урук - митичния герой Гилгамеш. Жилищата представлявали кръгли хижи, построени от дърво, тръстика и слама. Те имали обикновено две помещения. Едното вероятно служело за склад на храни, занаятчийски произведения или работилница в зависимост от занятието на стопанина.

image

Урук - руините на Белия храм

Шумерските грънчари били много изкусни майстори в обработването на глината. Те правели хубави глинени съдове, украсени със стелизирани цветя или реалистично представени животни. Някои от тези съдове били много интересни със своите носообразни чучурки, слепени за съда със зифт. Тази слепваща материя, получавана от от петролните извори, имала широко приложение в Месопотамия. Зифтът се употребявал вместо вар и при строежите. Съдовете били украсени с розетки от листа, с вдълбани в тях бели раковини, които напомнят очи и придават някакъв човешки израз на съда. Други съдове, изработени от пясъчник, били украсявани с релефни изображения на бикове и лъвове.
Всред града се издигал величествен храм, изграден от от кирпич и алабастър, блестящ с ослепителната си белота. Отвътре стените на този "Бял храм" били облицовани с дърво, украсени с богата и красива резба. Всред храма имало открит двор. Тук върху подиум се издигал жертвеник. Този жертвеник е изобразен и на един печат. Край него двама жреци се молят на "богинята" Ищар(алп-бика Туран-Уран). Към тях се движи процесия от мъже, които носят съдове с носообразни чучури, пълни със жертвени дарове. След тях върви жертвеното животно - едър овен. Тази картина разказва за религиозните обичаи на народа на Урук. Дали по този начин той не благодари на богинята-майка-хранителница, за богатата жетва, която му е дала?
( Алп-бика Туран е наистина майка на всички духове и покровителка на Земята ...А който е видял постинга за Тенгрианската обредност и митология, четейки горните редове много добре знае вече за какво става въпрос...)

"...Когато в Карамата влезли хората водени от Келбира,  към западната стена повели жертвенните животни/бял кон,  бяло теле и бяла овца/ и ги привързали към трите стълба.  След това животните били преместени при трите стълба до Тангра Капа/източната част/,  на мястото наречено ”аба или уба”,  заклани и разчленени на части.  Кожите им били окачени на трите стълба.  Вместо истинските животни към стълбовете при западната стена привързали техните чучела.  Това било направено за да се излъжат злите духове,  та те като се привлекат от животните да останат при западната врата и да не влязат вътре в Карамата.  През Кук Капа внесли вода за приготвяне на жертвенното ядене/курбан/ и запалили три огъня,  върху които почнали да варят жертвенните животни.  Хората наблюдавали всичко това,  докато Келбира от дървото Бай Терек не провъзгласил: ”Мен тайре! Гледайки съм Слънцето говорете!”..."

Валентин Иванов - АТИЛ (Бурджански) :: ТЕНГРИАНСКА РЕЛИГИОЗНА ОБРЕДНОСТ И МИТОЛОГИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Намерените в Урук печати, притежание вероятно на заможни граждани или длъжностни лица, представляват много непосредствено и други картини от живота на шумерите. На един печат виждаме как стадо добитък, което кротко пасе, пазено от кучета, е нападнато от лъвове. На друг печат е изобразено шествие на носачи-строители. Един носи съд с вода, друг-секира, трети-лопата, а четвърти - тежка греда. Пак върху печат е изобразено избиване на пленици с вързани на гърба ръце. Сигурно в началото на третото хилядолетие пленниците са били избивани, както е бил обичаят и в Египет. В роби те били превръщани по-късно, когато се увеличила нуждата от работна ръка.
Съдовете и печатите на Урук ни говорят не само за живота,бита и религията на шумерите, но и за техния художествен талант и духовна култура.
Истинско възхищение будят предметите, направени от шумерските занаятчии - златари, грънчари, гравьори и оръжейни майстори. Тези самобитни народни художници изработвали от злато и сребро скулптури, чаши, кани,шлемове и щитове, инкрустирали арфи и кутии със седеф и полублагородни камъни, дълбаели върху печати миниатюрни митологични сцени.
Шумерите първи създали мита за "бога", който умира през есента и възкръсва отнова през пролетта.
(
Всъщност това е древнобългарския мит за алп Самар, Сабан и жена му Ашна
. Преразказaн и вписан в религозната обредност на самарците-шумери)
Тази религиозна представа преминала у всички народи на езическия свят, а след това и в християнството. Шумерите празнували смъртта и възкресението на бога с тържествени процесии и церемонии. Жреците принасяли в жертва растения и животни, пеейки псалми под акомпанимента на барабани, рогове, тръби и арфи. Те създали и седемтонната гама.
Шумерските жреци, наблюдавайки звездите,занимавайки се и с астрология изработили точен календар в който бил изчислен кръговрата на Луната около Земята с точност до 4 секунди. А в математиката направили такива изчисления, които дори за европейците от 19 век все още били недостижими.
Какви ли богати "жетви" от археологически открития ще ни донесат  бъдещите разкопки в Урук и в другите градове на Шумер, тази люлка на човешката култура?(Всъщност по време на войната в Ирак и след нея нещата в тази насока спряха... Да се надяваме ,че бъдещето ще отвори  нови възможности за проучване и разкопки там).



image

Реконструкция на пристанището на г.Урук


П.П. Извинявам се за качеството на някои от снимките, но са моя любителска работа по необходимост..,и в следващите 2-3 постинга също ще има няколко такива. Но затова пък видеото показва артефактите по блестящ начин!


Следва продължение







Гласувай:
13
0



1. rizar - пълни глупости
09.04.2012 07:29
българите никога не са имали бог тангра
цитирай
2. atil - Глупост е твърдението ти и язък ти за ...
09.04.2012 11:54
Глупост е твърдението ти и язък ти за името в блога "рицарю"! Нарочно пуснах този "бисер" за да е ясно , че лудите за връзване скоро няма да свършат... Още повече, че вече никой не ги води на отчет в психодиспансера!
Заради българите и шумерите са имали Бел Мардук(Мардукан) а египтяните - Амон - Ра. Апис - бика и др. Все тенгриански работи под знака на бога Тангра и неговото всевиждащо око - Слънцето!
Следващия постинг ще е за поемата за Гилгамеш и Енкиду, която е преразказ от Тенгрианската митология. Ще сложа и няколко тенгриански символа- същите като от България са. Например. А тенрианството е живо вписано в православиета а в българското още повече.Да не говорим за етнографията,фолклора,народния календар и култура.Но толкова сте българи вие или толкова понятие имате от българите вообще. Траките ви са още по-големи тенгрианци и от шумерите, щото не са били останали разпръснати на групички и са имали съседи от същия род и вяра.
цитирай
3. oris - В книга, която ми попадна наскоро - ...
04.09.2013 11:37
В книга, която ми попадна наскоро и я има в Читанката - "Експедиция Тигрис" от Тур Хейердал, 1982 г. (изследване на миналото и възможностите на шумерската цивилизация) - са дадени още в началото интересни факти:

- в летописните плочки на Шумер (Месопотамия, "Страната между реките", територия, позната още и като Шумер, Вавилония, Асирия) е обяснено, че шумерите са пристигнали до бреговете на Тигър и Ефрат с кораби от прародината си, която наричат Дилмун и която се намирала някъде на изток; в най-ранните си художествени творби са изобразили плавателния съд, който ги е докарал; техните търговци-мореплаватели са се връщали в Дилмун многократно след това
- древните шумери са били корабостроители и мореплаватели; тяхната цивилизация е разчитала на внос на мед, дървен материал и други суровини от чужди земи; превръщането на Шумер в господстваща сила в района се дължало на търговски градове и възлови пристанища като Ур и Урук
- първоначално шумерската писменост е била съставена от йероглифни символи, но скоро се е наложило да преминат към клинообразно писмо защото знаците му по-лесно се изрязват върху глината за плочките, които главно са използвани в Месопотамия (там няма папирус например)
- най-старият йероглифен знак за "кораб" в Шумер е еднакъв със символа за "море, морски" в древноегипетското йероглифно писмо (представлява сърповидна тръстикова лодка с кръстовидни обвръзки по цялата дължина на копуса); тръстиковите шумерски лодки от Двуречието са строени също както египетските папирусни съдове по Нил
- шумерците издигат в средата на градовете си Зикурати - сграда дворец-храм-пирамида, напомняща стъпаловидна пирамида с квадратна основа, която използват и като обсерватория за наблюдение на небесните тела-богове
- много от запазилите древните традиции местни жители (мадани, в Хуваир например) са червенокоси; по нататък в книгата има примери и за други стари племена и народи по света с такава коса (сред мумиите на ранни фараони в Египет също има червенокоси)
цитирай
4. oris - В шумерски плочки е описано, че с...
04.09.2013 12:55
В шумерски плочки е описано, че страната Дилмун е мястото, където след потопа е попаднал кораб с хора и добитък. Оттам след това е имало разселения към Месопотамия. "За разлика от по-късния асирийски и от още по-късния юдейски летопис, в шумерския вариант не се казва, че оцелелите след наводнението са заседнали на издаден планински връх, а че подир оттеглянето на потопа човешкият род най-напред се е заселил в Дилмун — някъде отвъд морето, по посока на изгрева. По-късно боговете са превели шумерите до техните сегашни земи при устието на реките."

За Дилмун, която може да се явява и метафора на мястото, където се извършва преходът на бога Слънце (Изгряването на Новото Слънце), е писано по-подробно тук: Свещената земя Дилмун http://www.meridian27.com/Mer27/Vol1/f29.htm
"В една от табличките, публикувана през 1914 г. се излага шумерското предание за потопа. Тя е доста повредена, но след внимателната й реконструкция се оказва, че текстът твърде много наподобява известната вече асиро-вавилонска версия за потопа, която представлява единадесета глава от прочутия епос за Гилгамеш. Краят на шумерската легенда обаче се различава от асиро-вавилонската и гласи: “...Ан и Енлил обикнаха Зиусудра (единственият човек, който оцелява след потопа) и го дариха с живот, на боговете подобен от свише вечно съществуване му дали. И заповядаха на царя Зиусудра пазителя на всичко никнещо и на семето човешка, да живее в страната на преминаването, в страната Дилмун, място, където изгрява слънцето”.
Упоменаването на Дилмун в най-древната легенда за потопа кара учените да се замислят. Докато в асирийските текстове за Дилмун се говори твърде прозаично като за една реална страна, в шумерската легенда Дилмун се оказва вечното жилище на безсмъртния прародител на човечеството и вероятно в тази страна отива Гилгамеш в търсене на безсмъртието."
цитирай
5. atil - Част от древнобългарската мито...
04.09.2013 18:31
Част от древнобългарската митология е оцеляла и можем да правим сравнителен анализ. Ранния Шумер е бил обширна империя управлявана от техните династии. След Саргон който направил преврат а отслабналите след катастрофалното наводнение булгарски династии не успели да се противопоставят, властта преминала в афразийските династии(основно предците на арабите и евреите). Но те продължили да развива древнобулгарската култура и не променили съществено характера на държавата и устройсвото на общесвото си.
Въпреки че древните булгари никой не ги гонел, те били горди и не можели да търпят това положение, затова голяма част от тях се преселила в Западна Мала Азия а други се върнали и образували Суварския бейлик в долното Поволжие.
Тези които останали, постепенно се приобщили към народите от Близкия изток.
Египетската култура също възникнала благодарение за заселниците от древен Идел, Кемет е било първото име на тази култура - черната земя - земята на черноглавите(булгари - "булг ар" означава черна(вълча) глава. Едва по-късно тази култура станала робовладелска и развила свои специфични култове на базата на древната небесна вяра. Един по-късно дори се опитал да върне единобожието...
Дилмун в нашата митология е известна като долината Басан. Мита е свърза с алп Самар-Сабан, жена му, живата вода и т.н.
Поемата за Гилгамеш и Енкиду преразказва също един булгарски мит, но прародителя на българите е Енкей(Боян Имен, който пожелал да стане смъртен в края на краищата от любов към смъртния си син, роден от Бойгала- също от духовните йерархии.) Понеже не искал да го надживее.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3206924
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031