Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2012 16:01 - Египет - дар на река Нил
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 14073 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 20.01.2016 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Примерна карта на древен Египет


Египет е името, с което старите гърци наричали ивицата земя в долното течение и делтата на  р.Нил. Древните египтяни наричали своята земя Кемет, което ще рече "Черна земя". Или земя на черните"вълчи хора" подобно на Кара Булгар или Кара дингез(Черна България или Черно море), където както се разбра нито живеят черни хора, нито названиято е асоциация за робско положение или черен цвят... Още повече, че робството в Ранен Египет не е било познато. Подобно градацията на цветовете в древен Шумер съседните пустинни области те наричали "Червена земя"...
Полето за тълкувания и творчески разсъждения и в този случай е безкрайно. Затова е абсолютно наложително и преди този разказ да обърнем очи към сведенията на средновековните булгарски летописци:


"...От тогава към названието на всяка река се добавяло общото название на тази речна система. Кама  -Чулман Идел, Ока -Ака Идел и т. н. А названието булгар завинаги се закрепило за потомците на „седмородците”, при това този етноним се обяснявал и по-просто:”черни, вълчи хора”. Частично по тази причина българите ги наричали още и „черни българи”/до края на 10-ти век/ и „вълчи хора”/бургари/. Даже в 12-ти век,  главния корпус на булгарската войска се наричал-курсъбай-„вълчи”. Черниговският княз и поет пък Владимир Святославович в своята поема
„Слово о полку Игореве”/12-ти век/, сравнява българските воини с вълци:

Сами скачут в поле,
как серые волки,
завоевывая для себя честь
а для Князья-славу.

Но култът към Вълка-Синдиу, колкото и да бил външно забележим, се явявал само малка част от богатата българска култура. Важно място в тази култура заемали митовете, чиито герои били духовете/диви/. Добрите духове българите наричали алпи,  а злите- йореги/по-късно джинове/. Най-любими алпи на българите били духа на слънцето Ут/наричали го още Ур, Май, Бир, Мар,  Нар, Утен и той се възприемал във вид на кон и петел/.
Женският дух на Първозданния океан на вселената-Ра. Духа на любовта Туран/тя била дъщеря на Ра,  наричали я още Ана”Прамайка” или Ана Корсак”Червото на прамайката”, тя се възприемала във вид на змия и жерав/.
Духът на речната вода Су-Анасъ/тя се възприемалавъв вид на лебед, патица/. Духът на мълниите, бурите и дъжда, сина на Ута-Кубар/наричали го още Бабай и Бианче/.
Духът на светлината Мардукан/Нардуган/”Роден от Слънцето”. Той бил син на Ута и Туран, възприемал се във вид на дракон със змийска опашка-Атряч или Барадж, фантастичната птица Сенмурв-Симбир и гарвана Карга. Затова го наричали още Бирули, Атряч, Барадж, Симбир и Карга.
Духът на женската красота, семейното щастие и огнище Чак-Чак. Заедно със своя мъж Мардукан, тя понякога се занимавала и с пастирство, затова я наричали Сабан”Пастир”. Нейният знак била свастиката-сарман, затова я наричали още и Сарман.
Духът на плодородието, урожая, приплода и благодатта Самар/Чумар/ или Гюлджимеш, ”цвете”-гюл и „плод”-джимеш. Той бил брат- близнак на Мардукан. Самар се възприемал като юноша с
плитки-символи на класовете и мъжката сила, като дракона Елбеген, като бик и други копитни домашни животни. Затова го наричали още Тюрк или Улкер”Великия бик”, Алабуга”Петнистия бик”. Духът на растенията, жената на Самар-Ашна или Гюлджихан/Цветен венец/. Духът на богатирството, син на Ашна и Самар, първия вожд и законодател на елбирите-Боян. Наричан още Аудан, Огуз, Таргиз, Енкей/биче/. Това е и персонажа изобразен като "Мадарски конник",почитан на Балканите от траките като Дерзел-Херос,от гърците като Херакъл,на който бил кръстен Енкиду от шумерската легенда, Еней - основателя на Рим, останал в народния календар като Еньовден,когато се берат билки и т.н., при волжките българи - Аксу-тогава били масовите къпания в реките и езерата...
Духът-риба Аби или Байгул, тя била дъщеря на алпа Бури и Су-Анасъ и по каприза на майка си се родила неспособна за любов. Но помолила Туран и тя и дала част от своето чувственно змийско тяло. Така тя могла да обикне Бояна и да роди син-багатура и първия български Цар-Иджик или Хишдек...."

                          ......................................................

Това винаги трябва да се помни като едно на ум, преди да се вярва на съвременните свободни съчинения и творчески разсъждения върху сведенията на летописците от древността... По нататък в друг постинг ще видим как точно Херодот доказва негръцкия произход на древните македонци, макар написаното от него да го използват в обратния смисъл. Затова прилагам и тези малко по-обширни пасажи от древнобулгарския исторически сборник тук. И още:
                                                      

"... От първите преселници било племето аркеше/”аргипеи” от гръцките източници/,  което почитало духа на дъжда,  гръмотевиците и мълниите.  Затова се наричало също и с името на този дух: Самар,  Себер,  Дебер/от тук–Тавр и Таври/,  Атряч/от тук и Троя/.  Около 10 хиляди години преди Христа една част от деберите се заселила в Украйна,  където дълго време съществували под името „таври”,  а друга част в Близкия Изток,  където образували държавата Самар/Шумер/.  Ранният Шумер включвал обширни територии,  включително части от Балканския полуостров.

image

Ранношумерският(булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар(Междуречието - Месопотамия). Почти точно копие на древния Аркаим... А град с такова име и днес съществува в Средна Азия.


Деберите обичали да се наричат”аркеше”-чисти хора/в смисъл-чисти булгари/,  от което произлязло гръцкото название на древните булгари-„аргипеи”.

На границата между 4-3 хилядолетие преди Христа,  Ранния Шумер/Самар/се разпаднал на:

1.  Египетско царство/Мамил/;

2.  Креш-Критското булгарско царство,  под власта на което били Балканите,  Кипър/Кубар/,  Мала Азия/Атряч-Троя/ и Балистан/Палестина,  Ливан,  Сирия и Йордания/;

3. Сувар - булг. царство в Междуречието, съхранило названието Самар-Шумер;

4. Мидан/ Западен Иран;

5.  Кафкаш/Кавказ/

Катастрофалното наводнение/библейският „всемирен потоп”/ погубило булгарската царска династия в Сувар/късния Шумер/ заедно със значителна част от булгарското население.  Това позволило на подвластните им древно арабски племена саркани/по булгарски „саркан” означавало „бархан”-жител на пустинята/ да подчинят през 24 век преди Христа Акад, Тангра-Капа/Вавилон/ и други булгарски градове в Междуречието...."

                                    ........................................................................          

 "...През 3000 год. пр. Хр.  българите загубили Северен Египет, завладян от етиопските афразийци. Българите наричали Африка-Етиопия а афразийците - кара оба/област на черните хора т. е.  чернокожи хора/. От това произлязло гараб-араб. 

Само че египетските афразийци възприели от българите много неща: Обичая да строят пирамиди, названието копти-/от булгарското оба „племе, народ, област”/, думата фараон-/от булгарското баран, ба-рин „Царска слава”/. Имената на духовете-Ра, Амон/от Кубан „жълт”/, названието на Синайския полуостров/от Син-вълк/, високите български шапки - те станали корони на фараоните/. Възприели и българския мит за спасението на принца Магиса/котела при тях се превърнал в кошница а Магис в „Моисей”/. . . "
             
                  ...............................................


"...Областите на Закавказието:/Иберия-от булгарското абар-ибер”метал”/, Армения-от булгарското арман”земя по склоновете на планината”, Албания-„високопланинска земя” от алип-висок, Елбрус-„Багатурски/елбир/ връх/ас/, Месхетия-от булгарското мосха”крава”, Ереван-от булгарското ер евен „воинска застава”, Мурганска степ – от булгарското Могун, Кавказ-от булгарското Куб Каш „Бяла планина”. В Близкия изток: Палестина - от булгарското Бал-и-Стан „област на българите”,
Египет - от булгарското Ег Кепе „Голяма каменна пирамида” и по-късното булгарско название на Египет-Мамил(а от Мил-Аку и днешното име на реката Нил).


image


В Самар българите както и навсякъде другаде издигнали много пирамиди:/Египет, Турция, Ирак, Балканите и др. /, основали металургическото производство. ..."

                                           ...........................................................

Оттук нататък вече спокойно можем да продължим своя разказ, след като свалихме булото на Майя(илюзиите) с което нечестивите хора традиционно покриват всичко до което се докоснат... Било то от миналото, настоящето или от бъдещето.

image

Река Нил днес

Египет всъщност е един голям оазис, широк до 20 км., който само в устието на Нил достига 250 км. ширина. Плодородният пласт, дебел от 6 до 15 метра, наслояван ежегодно от периодичните разливания на р.Нил, и буйната растителност привлекли човека от най-дълбока древност. В класическата епоха - 1 в. пр.н.е., населението на Египет възлизало на 7-8 милиона души, което показва, че Нилската долина е била една от най-гъсто населените земи на Стария свят.
Любознателния и неуморен пътешественик в древността Херодот от Халикарнас посетил през 5-ти век пр.н.е. Египет. Много неща поразили Херодот и той ги описал във втората книга на обширния си исторически труд "История на Гръко-персийските войни". В нея той ни разказва интересни подробности за египетския народ, за вярванията и обичаите му, за дворците, храмовете и пирамидите. Старият пътешественик нарекъл Египет "дар на река Нил". Обясняват ли ни те защо именно долината на р.Нил е станала люлка на една от най-старите култури на света?

Нил е една от най-големите реки в света. Тя води началото си почти от самото сърце на Африка. Образува се от Бели Нил, който пие водите си от големите екваториални езера, и Сини Нил, който идва от Абисинските планини. Притиснат от пясъците в пустинята, Нил преминава около 6700 км., преди да влее водите си в Средиземно море. Широк до 1 км. и дълбок 5-10 м. той тече бавно и величествено.
В средното си течение Нил не приема нито един приток. Старите египтяни го наричали "Хапи". Което за тях означавало обозначението за река. Друга река те нямали а повечето не били и виждали. За египтяните дъждът бил нещо много рядко, а "белият студен пух", с който "боговете покриват далечните северни страни", бил само невероятна приказка останала от далечните им предци. Въпреки сухият и горещ климат Нилската долина е една от най-плодородните в света. Къде се крие тайната на това плодородие, щом в Нилската долина не падат никакви валежи, а климатът е горещ и сух?
Месеците май и юни, когато у нас цъфтят розите и житото класи, са най-тежките месеци за жителите на Нилската долина. Слънчевите лъчи струят от небето като от нажежена пещ. Откъм пустинята се носи с бясна бързина горещ вятър. Той духа почти петдесет дена и застила с прах и пясък всичко - и растения и животни, и хора. Всичко жадува за влага и обръща лице на север, към морето. Ето, че от там най-после подухва хладен ветрец. А при изворите на Нил започват да валят тропически дъждове. Сега очите са обърнати към прозрачносините води на реката. Всички гледат с трепет как водата потъмнява(както в една българска народна приказка за реката дето си меняла цвета и кое момиче какво съндъче хванало в нея), става лепкава, после зелена,започват да се гонят и пенят вълни. Нил приижда!

Жителите на Нилската долина очаквали с трепет този миг. В храмовете лумвали радостни огньове. Вестта се предавала от човек на човек, от град на град. Към бреговете на реката се стичали шумни, весели тълпи. Започвали празненства и тържествени процесии начело със статуята на духа на реката Хапи,(тя сигурно наистина е хапела, пълна тогава и с нилски крокодили... А нилския крокодил е голямо животно,жищно животно и много хапи. И до ден днешен няма по-голям крокодил на земното кълбо от нилския крокодил.Тук му е мястото да си спомним и за законодателството на Хамурапи - когато при липса на доказателства хвърляли обвиняемия във водата на тамошните реки. Имало и друг момент освен умението да изплуваш а именно дали нещо няма да те ухапе или направо да те хапне преди това...) почитан като бог. Народът пеел тържественни химни.
След няколко дена"зеленият Нил", който носи тиня и изгнили растения от езерата, отминава. Водите на реката обаче непрекъснато се увеличават. Цветът им пак става прозрачен, но скоро пак се променя - става тъмен,червен. Водата залива всичко. Сега прииждат водите на Сини Нил, който влачи размити минерални частици от Абисинските планини. Равнището на реката расте с всеки изминат час. В деня на най-голямото пълноводие - 19 юли, когато старите египтяни празнували своята Нова година, водоизмерителните уреди в горното течение понякога показват увеличение до 14 м., а в долното - до 8 м. Колкото по-високо се издигат водите на реката, толкова по-щастлив и радостен ставал народът. Ниви, полета, горички, всичко е залято. Само жилищата на хората стърчат като островчета над водите.

През ноември водите на реката започват да намаляват, земята отново изплува, обилно напоена и богато наторена. Нил е дал своите дарове на хората - влага и наторена почва, и кротко се прибира в коритото си. Зърното, хвърлено в дебелия слой плодородна тиня, дава богата и бърза реколта.
След това настъпват горещите и сухи месеци. Тогава всичко исъхва, земята се напуква. За да запазят нилската вода за тези тежки дни, трудолюбивите египетски селяни изграждали бентове, от които със специални съоръжения пускали водата в каналите. Нилската долина била кръстосана от гъста напоителна мрежа.
В тежък труд преминавал животът на египетския селянин. Копаенето на каналите само с мотика било трудно, а поддържането им изисквало много грижи. Водата често разрушавала бентовете. Нилската земя давала богата жетва, но искала и редовно поливане през жарките дни.
За да се полее 1 хектар земя, били необходими 3000 кофи вода на ден. Египет дължал своето плодородие действително на периодичните разливания на р.Нил. Но към думите на Херодот "Египет е дар на р.Нил" трябва да прибавим... и на човешкия труд.
Борбата с водната стихия и необходимостта да се запази влагата за сухите и горещи месеци, като се изградят съоръжения за изкуствено напояване, обединявали населението на Нилската долина. Така се появили първите териториални обединения, наричани номи. В Горен Египет - долината на р.Нил северно от Елефантина(дн.Асуан), се образували 22 нома, а в Долен Египет - делтата на Нил - 20. Някои номи имали обширни територии и представлявали същински отделни държавици. Всеки ном искал да има повече земя и повече вода. Стигало се до борба, при която по-силните номи поглъщали по-слабите, докато в Египет се образували две ясно разграничени централизирани държави, носещи имената - Горен и Долен Египет.

Около 3200 г.пр.н.е. владетелят на Горен Египет Менес(когато се махнат гръцките съскащи змийски окончания от имената древните исторически личности, излизат чисто български имена, съществителни и глаголи разбираеми и за  съвременния българин и от двете наречия. В днешния език има много древни думи,които ги няма в нито един съвременен език. Но не им се обръща внимание. Затова например, не е разчетено и писмото на ахейците а езикът им - различен от гръцкия остава "загадка"...) покорил със силата на оръжието Долен Египет и започнал да се именува "цар на Горен и Долен Египет" - титла, която египетските владетели носели не без особена гордост.
Цар Менес водил продължителни войни със съседните народи и племена. Отначало египтяните убивали своите пленници или отрязвали дясната им ръка. Колкото повече били кошовете с отрязаните ръце, толкова по-горди били те празнувайки победите си. Много скоро разбрали обаче, че живите ръце са по-ползни , защото могат да копаят земята, да поливат нивите, да сеят, да жънат. Вместо да убиват пленниците, египтяните започнали да ги превръщат в роби. Наричали ги "жив-мъртъв".
В робство изпадали и бедните селяни, когато не можели да върнат дълга си, взет от богатите земевладелци. Децата, родени от родители роби, също се смятали за роби. Така Египет се оформил като централизирана робовладелска държава.
Възникнала през четвъртото хилядолетие пр.н.е., египетската държава достигнала голям разцвет през следващите хелядолетия.
Но плодородието на Нилската долина и богатствата на Египет привличали погледите на близки и далечни народи. Сто години в Египет властвали "хиксосите" интересни са сведенията на булгарските летописци за тези събития:


"...В началото на 2-то хилядолетие пр. Христа от Идел тръгнала трета голяма изселническа вълна,  възглавявана от булгарското племе ексага или агатар/”речните” или ”водните” по булгарски/.  Заради умението си да правят кораби и да плават на тях,  агатарите били наречени „кимери”/”лодкари”,  „корабници”,  ”превозвачи” по булгарски/.  Една част пък останала в Украйна, където съседите им ги нарекли ”древляни” и „кимерийци”,  друга част през днешна Молдавия се спуснала на Балканите и подчинила себерите/северите/ и билсага,  трета част около 1700г. пр. Христа проникнала през Сувар в Мамил/Египет/ и 100 години управлявали там/египтяните наричали ексага - „хиксоси”/. ..."

Ето и друго сведение от по-късен период:

"... През 7-ми век пр. Хр.  знаменития български Цар на Волго-Уралския Идел - Буртас Сармат/афразийските шумери-асирийци го наричали Партатуа/, женен за дъщерята на асирийския Цар на Шумер-Асархадон/680-669год. / се намесил в разпрата между двете най-силни сакски групировки на територията на днешен Казахстан.
Кипчаците(кипчако-масагетите, от българското им название произлязло европейското им погърчено име - скити) и масгутите/масагетите/. Намесил се на страната на кипчаците с намерение да завладее Южен Казахстан. Само че скитите-кипчаци претърпели пълно поражение и помолили Буртаса да ги засели по-далече от масгутите. Буртас поискал от причерноморските кимерийци да отстъпят половината причерноморска степ за заселване на скитите. Кимерийците нахално отказали, тогава скитите и един български отряд начело със сина на Буртас-Мажди, нахлули в Кара-Саклан(днешна Украйна).


image

От това време скитите-кипчаци се преселили в Северното Причерноморие и станали поданници на българската държава.


Кимерийците били разбити и през Кавказ заминали при своите роднини-хетите. И така вместо Южен Казахстан , Украйна влязла в състава на древнобългарската държава.

 Асархадон отдавна молел своя уралски зет Буртаса/шумерите наричали Идел „Араллу”, /т. е. Урал/ да му помогне да отвоюва българските земи от другите близкоизточни афразийци. . . 

За Буртаса той бил „свой шумер”, затова му изпратил помощ. Сина си Мажди, начело със скитите, които с желание искали да служат, заради подареното им Причерноморие. Закавказката държава Мидия се опитала да попречи на този поход, но Мажди, когото вече го нарекли Камир-Батир/победител на кимерийците/, ги разгромил в 653 год. пр. Хр.  и се съединил с шумерските българи. Земите на  анатолийските българи по това време били подчинени на държавата Урарту. А обидите на съседите на Асархадон, за него станали вече нетърпими. Затова българо-скитските войски громели по пътя си всички подред. И своите неприятели и тези на Асархадона.

Библията достатъчно ярко предава ужаса, който обхванал афразийския свят след нахлуването на българските войски:

... ”Тъй казва Господ: ето, иде народ от

северна земя и голям народ се подига от

земните краища;

в ръце държат лък и копие:те са

жестоки и немилостиви, гласът им бучи

като море и летят на коне, наредени като

един човек, за да се ударят с тебе дъще

Сионова.

Чухме вест за тях, и ръцете ни

отпаднаха, скръб ни обзе, мъки-

като жена при раждане.

Не излизайте ни на нива и по друм не

ходете, защото неприятелски меч и

ужас отвред. ”. . .

/Книга на пророк Йеремия-гл. 6 и 7, ст. 22-25/


Скитско-българската конница на Мажди разгромила Урарту, Палестина и си пробила път до Египет. Египетския фараон едва успял да умилостиви Мажди с подаръци и обещания за голям данък. За около 28 години българското господство в Близкия изток било възтановено. Но заради това, че скитските вождове се разхайтили и принизили своята бдителност(основната част от тях била пребита по време на един пир при мидийския цар...), през 685 год. пр. Хр. Мидия разгромила основните скитски сили. Мажди извел своите войски обратно във Волго-Уралския Идел. Заедно със северните булгари, част от булгарите на Шумер-Сувара също се изселили..."
                              
..........................................

Египетската държава загубила окончателно своята самостоятелност към средата на първото хилядолетие пр.н.е., когато в 525 г. Египет бил завладян от персите. Две столетия по-късно Александър Македонски покорявайки персийската държава, сложил ръка и над Египет. През първото столетие от н.е. той бил завладян от римляните. А през 639-640 г. от н.е. в Египет нахлули арабите, като наложили не само своето господство, но и езика си. И днес египтяните говорят на арабски език. Само в езика на една малка народностна група, наречена копти, са се запазили останки от староегипетския език.
Малко държави в света са имали такава многовековна история, малко народи са успели да създадат такава богата и разнообразна култура като египетската. Тя будела любопитството и интереса още на народите от древността. Обширния египетски средиземноморски бряг, дълъг почти 600 км., представлявал удобна врата за търговците. Също и за посланниците на съседните държави, за любопитните пътешественици, които искали да видят необикновената река Нил, египетския народ с неговите обичаи и особени нрави, величествените строителни паметници и особено пирамидите, които се смятали за едно от седемте чудеса на древния свят.

Египет не е загубил и днес своята притегателна сила за туристите от цял свят. Народът, създател на древната египетска култура отдавна е изчезнал, но творенията, създадени от неговите ръце, са надживели времето.

image



Следва продължение





Гласувай:
13
0



1. анонимен - Интересно. поздравления.
17.04.2012 08:56
Интересно. поздравления.
цитирай
2. atil - Поне още една публикация за Египет ...
17.04.2012 09:02
Поне още една публикация за Египет ще има,най-вероятно за "тайната" на Хеопсовата пирамида...
цитирай
3. penchoan - В по-далечното минало река Нил се ...
17.04.2012 15:09
В по-далечното минало река Нил се вливала в Атлантически океан. Египтяните преместили коритото на Нил към Средиземно море. В резултат предизвикали екологична катастрофа - Сахара от житница на древния свят се превърнала в пустиня. Част от Сахара се намира под морското равнище съществува проект за наводняване на Сахара, което да върне живота в нея.
цитирай
4. atil - Честно казано за преместването на ...
17.04.2012 15:40
Честно казано за преместването на реката за пръв път чувам.Но веднага се сетих за фреските от Тасили,в Сахара...Действително в Сахара в дълбока древност е имало живот и то съвсем не примитивен живот. По подобен начин се променя климата и във вътрешноконтиненталната пустиня Такла Макан,което е и една от основните причини за преселението на западните хунобългари а не толкова натиска на китайците...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3206924
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031