РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.04.2012 16:30 - ФИНИКИЯ

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 6642 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.04.2012 17:02

Карта на древна Финикия и нейните колонии

Културата на финикийците. Страбон,ХVI, 2 , 24 ) С. 575 сл.)

Сидонците се представят (в писменото предание) като хора, които владеят много занаяти и притежават много изящни изкуства. За същото нещо свидетелствува и поетът Омир. Освен това те били хора, много вещи в областта на астрономията и аритметиката, като започнали с изкуството за аритметичните пресмятания и нощното мореплаване. И двете неща са впрочем присъщи занаяти на търговците и мореплавателите. Подобно на това се разказва, че геометрията е изобретение на египтяните, водещо началото си от измерването на номите. Последното било необходимо да се извършва, тъй като границите между отделните номи се заличавали по време на приижданията на Нил. И тъй науката за земемерството преминала у елините от египтяните, а астрономията и аритметиката били заимствувани от финикийците.. Даже и сега от тези градове могат да се заимствуват с голяма леснота множество знания от всички останали научни области. Ако трябва да се вярва на Посейдоний, то и учението за атомите в древността е дело на сидонеца Мохос, който живял във времето преди Троянските войни. Да оставим обаче древността. И в наши дни от Сидон са родом следните знаменити философи: Боет, с когото ние задно разработихме философията на Аристотел, както и брат му Диодот. От Тир бил родом Антипатър, а малко преди нашето време оттам е излязъл и Аполоний, който бил съставил списък на философите и на съчиненията им от Зенон насам.

Писмото на финикийците. Херодот, 7, 58

Същите тези финикийци, които се заселили в Елада заедно с Кадъм, между които се намирал и родът на гефиреите, донесли чрез своето заселване в Беотия много науки и изкуства в Гърция, между които например и писмото, което гърците, както ми се струва дотогава не познавали. Най-напред кадмейците употребявали същите букви, както всички останали финикийци. По-късно обаче, заедно с езика им претърпяла промяна и формата на тяхното писмо. От елинските племена, които живеели наблизо до тях, главен техен съсед били йонийците. Те възприели буквите от финикийците, преобразили ги от своя страна също тъй до известна степен, нарекли ги финикийски, което било правилно и справедливо, защото действително те били донесени от финикийците. По същия начин йонийците наричат още от старо време книгите "кожи" , защото тогава поради липса на папирус те употребявали за писане кози и овчи кожи. Дори и до днес много варварски народи пишат на такива кожи.

************************************

Според едно предание финикийците живеели някога по бреговете на Индийския океан, но катастрофално земетресение ги накарало да се преселят тук (Тук нарочно няма да вкарвам цитати от средновековния булгарски сборник,мисля , че досега бяха достатъчно...А и в следващите публикации ще има още.). Дали това е така не знаем, но по времето, когато първите фараони на Египет строели своите пирамиди, по неговите пристанища се чувал вече гърления говор на финикийските търговци, пристигнали тук със своите издръжливи на морски бури кораби.

Финикийски едномачтов кораб

Земята на финикийците не била обширна, но била облагодетелсвувана от природата. Ливанските планини били покрити с гъсти кедрови гори, а малките долини - с буйна трева и сочни пасища.
Финикийците издълбавали стволовете на кедровите дървета и правели от тях леки лодки, с които плували покрай брега и ловели риба и делфини. А с едномачтовите издръжливи кораби те достигали бреговете на Египет, Крит, Елада и разнасяли далеч по бреговете на Средиземно море плодовете на своята земя. Смелчаци се спускали на морското дъно и вадели оттам раковини, които съдържали капка чудна течност - много търсения в древността пурпур, който боядисвал дрехите на мъжете аленочервени, а прозрачните наметала на жените - нежно лилави. По склоновете на планините наливало зърна сладко грозде, зеленеели маслинови гори. Младежи и девойки берели тежките гроздове и славели богинята Астарта, която ги научила да отглеждат този чуден плод и да превръщат сока му в опияняващо питие. Финикийците събирали дребнички зелени маслини, от които изстисквали ароматен зехтин. От чистия бял пясък на планинския хребет Кармел - на южния бряг на страната, финикийците приготвяли прозрачно стъкло, изящни шишенца за благовонни масла - лукс в древността.
Богати били плодовете на финикийската земя, красиви били произведенията, които изработвали нейните чеда. Не само близките народи - египтяни, асирийци, вавилонци, но и по-далечните, които населявали Елада, бреговете на Италия, Африка и Пиринейския полуостров, плащали скъпо за трайното кедрово дърво, за благовонната смола, за пурпура, виното и зехтина, за стъклото и красивите занаятчийски произведения.
Самите природни условия сякаш предопределили на финикийците ролята на търговски посредник. С добре охранявани кервани тук пристигали от Сирия вълнени и памучни платове, които изкусните финикийски бояджии превръщали в искрящи пурпурни материи. Юдея и Израел изпращали своето жито, вкусен мед и зехтин. Пъргави моряци товарели тези стоки на едномачтови кораби с квадратно платно, карани от гребци-роби, и ги разнасяли по всички краища на тогавашния свят.
Финикийците познавали и търговията с роби. Те предугаждали предстоящите политически конфликти и военни стълкновения и отрано започвали да се овъртат около военните станове, стараейки се да спечелят доверието на пълководците със съблазнителни дарове и благословии. Те знаели, че тържествуващите победители ще им продадат пленниците съвсем евтино - понякога дори за пъстър пояс или чаша хубаво вино.
Оживената търговия, развитото занаятчийство, богатствата, които се стичали във Финикия, създали по крайбрежието големи пристанищни градове: Угарит, Тир, Библ, Сидон и други.

Руини от древния град Библ

Всеки град представлявал самостоятелна държавица, която се управлявала от цар или от съвет на градските първенци. Различните интереси, властолюбиви стремежи, желания за по-лесно забогатяване често изправяли тези градове - държави един срещу друг. Понякога се водели дълги кръвопролитни борби, които завършвали с жестока разправа с победения и превръщането на населението му в роби. Но все пак, когато външен враг нахлувал във финикийската земя, градовете съумявали да се сплотят и дружно да защитят свободата и интересите си.

Финикийските градове били богати и цветущи. Ето защо към тях били обърнати алчните погледи на съседите, пък и на по-далечните народи. Финикийците неведнъж попадали под властта на египетските фараони и не веднъж изпитали на гърба си бремето на асирийското иго. През 4 век пр.н.е. Финикия била завоювана от старите македонци, после от римляните. Но дори под чуждо владичество Финикия си оставала средище на висока култура и образованост.