Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2012 16:41 - Капитолийската вълчица
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4325 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 16.05.2012 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Карта на етруските територии в Италия

Най-хубавото може би, което етруските завещали на своите потомци - римляните, е легендата-предание за Еней. Те я донесли от своята малоазийска родина, далечен спомен за някогашната Троя, а и за своето преселничество от малоазийските брегове в Италия.

image
Еней напуска Троя...

Напускайки димящите развалини на Троя, троянецът Еней(Енкей-биче по булгарски), не взел своето злато, нито пък обсебил в тези минути на паника в града чужди съкровища, Еней изнесъл на гърба си  само своя немощен баща Анхиз, стискайки здраво ръчицата на невръстния си син Асканий.(Гърците и римляните записвали имената така както ги произнасяли, нека читателя не се заблуждава че ахейците,троянците или етруските са се наричали по този начин и са произнасяли имената си по гръцки или по римски..По същия начин са записвани и тракийските имена и македонските. Това насажда у пишман траколозите странни мисли за гръцко влияние а македонците - понеже територията им беше заграбена от съвремена Гърция ,заедно със западна Тракия, вече от доста време са обявени за "гърци". Това за малко не се случи и с траките.., но за тях остана само "гръцкото влияние и култура"...).
Римският поет Вергилий претворил талантливо тази легенда в поемата "Енеида". Вълнуващият, дълбоко човечен образ на Еней, много допадал на римляните, защото той бил надарен с добродетелите и на тяхно време - смелост, мъдрост, почит към боговете и родителите. Прочутият римски пълководец Гай Юлий Цезар и императорите след него публично го признали за свой родоначалник. И тъй като според преданието Еней бил син на Афродита, според древния идел-булгарски обичай те придали на своята власт и божествен ореол и основание. Но приемайки "божествениия произход" на своята имперска власт те се обвързвали завинаги с корените си и високата етруска(атрячка-троянско булгарска ) култура, която винаги будела уважение у римляните. Това било така дори по времето на Кан Атила, (както узнаваме от Кул Гали), който не разрушил Рим след срещата с делегацията която била изпратена да го посрещне. Мотивите и причините са други и различни от тези басни и притчи измислени от свещениците(че когато слънцето изгряло ,лъчите му се отразили от златните куполи на църквите и заслепили Атила и войската и те уплашени се отдръпнали от града...). Рим бил разрушен от васалите на Атила - готските племена едва след смъртта му и избухналите междуособици в Западна Европа.
Тук ще стане дума обаче за най-ранната история на Рим и основаването на града. Запознавайки се с тези най-ранни римски предания ще разберем до голяма степен и основните характерни черти на малобройното сурово и храбро племе на римляните ,което възникнало като смес от етруски и латини от самото начало...И с това предопределило и съдбата на бъдещия римски народ.

Ноща, в която ахейците превзели Троя, била ужасна. Те грабели, убивали, рушели. Заревото на пожарите обливало със зловеща светлина загиващия град. Между малцината, които се спасили в тази адска нощ, бил Еней - син на богинята Афродита. Под нейна закрила той напуснал с един кораб троянския бряг.
В булгарските летописи се казва ,че действително Еней станал вожд на троянците, като пръв по ранг и произход. Но те не отплували същата нощ за Апенините а след няколко седмици. Оцелелите троянци в Рум - областта на Троя, се прегрупирали недалеч от града ,но се разделили на две. Едните подкрепяли Еней, който решил да не се подчинят на завоевателите а да търсят ново отечество а другите искали да останат. Еней отплувал с хората си на няколко кораба - бейнек(от тежките и ползвани за превоз и търговия) и го съпровождали военни кораби - кочи. Т.е. образувала се цяла флотилия. Водели със себе си дори коне и домашни животни...
След като плувал дълго, най-после стигнал с дружината си до слънчевите брегове на Италия. Богатата и цветуща долина на р.Тибър се харесала на Еней и другарите му. В подножието на Албанската планина, те основали град, който нарекли Алба Лонга.
Минали много години. В Алба Лонга царували потомците на Еней. Но както често се случва в царските фамилии, един от тях, злият Амулий, отнел насила властта на брат си Нумитор. Амулий пощадил живота му, но за да си осигури заграбения трон, убил сина на Нумитор, а  дъщеря му Рея Силвия, направил весталка. На весталките било забранено да се женят. Не след дълго обаче Реа Силвия родила две момченца-близначета. Казват, че техен баща бил богът на войната Марс.( Поредното непорочно зачатие придаващо по стария обичай божествен произход на владетеля..Първият случай в историята е с първия българин - Боян-(Аудан,Казан и др.), който си бил чист алп от трето поколение т.е. "бог", но пожелал да стане смъртен. По тази причина българите са единствения народ на земното кълбо с божествен произход!).
Разгневен и изплашен да не би някой ден децата на Реа Силвия да му отмъстят за злото, което сторил на дядо им Нумитор, Амулий заповядал да заровят жива Реа Силвия, а бебетата да хвърлят в р.Тибър.
Робът, на когото заповядали да стори това, поставил бебетата в една кошница и ги отнесъл на реката. Тибър бил мътен, придошъл. Дали буйните води изплашили роба, или му дожаляло за децата, но той оставил кошницата край брега, като мислел, че водата сама ще ги отнесе. Кошницата обаче заседнала в крайбрежните тръстики и папури. Когато на другия ден водата спаднала, изгладнелите бебета почнали да реват.
Чула ги една вълчица, която идвала да пие вода на реката. Тя ги накърмила като свои рожби. Вълчицата започнала да ги храни, грижела се за тях и децата оцелели. Намерил ги един от царските овчари. Той ги прибрал в своя дом и ги отгледал. Нарекли ги Ромул и Рем. Момчетата станали силни и юначни младежи. В една схватка с пастирите на Нумитор Рем бил заловен и отведен при стареца. Нумитор харесал хубавия и смел младеж. Той го разпитал за родителите му и Рем разказал всичко. Възрастта на младежите и странните обстоятелства, при които били намерени близнаците, убедили стареца, че Ромул и Рем са негови внуци, синове на дъщеря му Реа Силвия. Младежите решили да накажат Амулий за всички злини, направени на майка им и дядо им. Те събрали дружина, убили жестокия и коварен Амулий и върнали властта на дядо си Нумитор. Те не останали в Алба Лонга, а решили да си основат град на Палатинския хълм, в подножието на който били намерени някога. Излезли в ранно утро Ромул и Рем на хълма, изорали бразда, където трябвало да бъдат изградени стените на града. Тук двамата братя се скарали чие име да носи новият град. Решили да се подчинят на волята на боговете. Застанали на две различни места и зачакали боговете да им пратят поличба. Ето че край Рем прелетели шест сокола. След няколко минути покрай Ромул всред гръм и мълнии прелетели дванадесет сокола. Спорът пламнал отново. Рем твърдял, че пръв видял соколите, а Ромул настоявал, че той трябва да бъде цар, понеже Юпитер му изпратил двойно повече птици.
Ромул започнал да копае рова, където трябвало да се издигне стената на бъдещия град. Подигравайки му се, Рем прескочил рова. Ядосан, Ромул убил брата си с думите: "Това ще сполети всеки, който дръзне да пристъпи стените на моя град".
Така Ромул сам основал града и станал пръв негов цар. И до днес този град носи името "Рома" или както ние го наричаме - Рим. Това според римските историци това станало на 21 април 753 година пр.н.е. На тази дата старите римляни всяка година празнували рождения ден на своя град.
Това предание се поддържало живо и вписано в римските традиции от римските императори, които смятали, че по този начин доказват своя божествен произход.

image

Капитолийската вълчица


Всеки, който посещавал Рим, виждал върху Капитолийския хълм бронзовата статуя на вълчицата - кърмачка на Ромул и Рем. Още в 6-ти век пр.н.е. майсторска ръка е създала статуята на тази вълчица, чийто суров поглед и жищно разтворена уста наистина напомнят за жестокия и алчен Рим.
Новооснованият град Рим бързо растял. В него се стичали бегълци,изгнаници и авантюристи от другите градове и краища на Лаций. Войнствени и храбри, римляните често нападали съседите си и се връщали с богата плячка и роби. Но жени в новия град почти нямало. Римляните искали да имат и съпруги, а недоволните съседи не искали да дадат дъщерите си на такива разбойници. Тогава Ромул устроил празник и поканил всички съседи. Привлечени от големите приготовления и от любезните покани, мъжете от племето сабиняни дошли с жените и децата си.

image

Сабинянка

В разгара на устроените игри( спортни състезания с които бил съпровден всеки подобен празник-събор в миналото), Ромул дал знак и всеки римлянин грабнал по една девойка и я отнесъл у дома си. Сабиняните били възмутени от вероломството на римляните. Те се разотишли по домовете си, но не се отказали от решението си да им отмъстят. След време те нападнали римляните, предвождани от своя цар Тит Таций. В тясната долина между два хълма се повело тежко сражение. Не след дълго обаче на хълма с развени коси и бебета в ръце се появили сабинянките. С плач и викове те се спуснали и застанали между римляните и сабиняните. Те обичали своите бащи и братя, но милеели и за мъжете си, към които вече се били привързали. Жените сложили край на битката. Ромул и Тит сключили мир, който никога вече не нарушили. Жените стопявали омразата, заглаждали недоразуменията. Така се поставило началото на обединението на латини и етруски в единен римски народ.

image

Олтар на Марс, където са изобразени сцени от разказваната тук история


Не след дълго войнственият Рим обявил война на Алба Лонга - най-силният град в Лаций. Застанали войските една срещу друга. Още малко и битката ще пламне. Тогава вождът на албалонгите(етруски) излязал пред войските и предложил по стария древнобулгарски обичай войната да се реши с двубой.
( По подобен начин хунобългарският военачалник Агарджа Дуло в самия край на 2-ри век победил иделския цар Ер-Таш, оженил се за сестра му и основал Първата хунска династия в Европа).
Римляните се съгласили. От тяхна страна излезли трима братя - близнаци от рода на Хорациите. Срещу тях застанали трима братя пак близнаци албалонгци от рода на Куриациите. Младежите се хвърлили едни срещу други, а войските следели с трепет битката. Паднал единият от римляните, не след дълго паднал и вторият. Албалонгците ликували. Римляните мълчали. Като видял това, третият от братята Хорации хукнал да бяга. Братята Куриации се втурнали подире му. Албалонгците се превивали от смях и подигравки. Но преследвайки римлянина, тримата братя забравили всяка предпазливост и се отдалечили един от друг. Съвсем неочаквано Хораций се обърнал, нападнал единия от преследвачите си и го повалил. Същата участ последователно сполетяла и другите двама. Сега римляните тържествували.

image

Картина от Средновековието изобразяваща двубоя на Хорациите и Куриациите

Съгласно обичая, победата била тяхна.
С победни песни се завърнали те в Рим. Напред вървял победителят Хораций с воените трофеи - оръжието и дрехите на убитите Куриации. С шумна радост ги посрещнали римските жени. Само една от тях, и то сестрата на Хорациите, се спуснала с плач и разпуснати в знак на скръб коси към победителя. Тя познала дрехите и оръжието на своя годеник един от братята Куриации. Възмутен и страшно разгневен, Хораций я пробол с меча си.
- Върви при годеника си - извикал той, - щом забрави родината и мъртвите си братя!
Според римския закон за убийството на сестра си Хораций трябвало да бъде наказан със смърт. Събрал се народът, вързали убиеца и палачът извадил секирата. Тогава бащата се обърнал към народа:
- Римляни, отменете смъртната присъда. Ако син ми не беше сторил това, аз сам щях да убия дъщеря си, която забрави отечество и близки!
Хораций останал жив.

Това предание е от времето когато римляните живеели още на родове. То показва , заедно с другите две от този начален период на римската история, колко големи са били правата на бащата(родовия началник) и колко високо е била почитана храбростта и верността към отечеството. Какви са били нравите и духа на тези хора създали една от най-големите и мощни империи в древния свят.



image

Площадът на хълма Капитолий днес




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3994076
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031