Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2012 21:24 - Последният римски цар
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4421 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 18.05.2012 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За разлика от предците си - етруските и латините, римляните установили в града си изборната пожизнена монархия, като своя форма на държавно управление. На латински техния държавен глава се наричал - Rex, или по нашему Цар. Сред древните булгари тази форма била позната, тя съществувала в някои области на Евразия, дори през средновековието.  Именно такъв пожизнен изборен държавен глава или племенен вожд се наричал - Хан.

image

Неотдавна беше разкрита част от двореца на римските царе, където последен е царувал Тарквиний.


По времето когато в Рим царувал Сервий Тулий вече се били оформили двете основни съсловия характерни за тази държава: на патрициите - потомците на първите жители на Рим, от които били родоначалниците на аристократичните родове начело с Ромул, от тях се избирали царете, те участвували в народното събрание и заемали всички държавни длъжности, и на плебеите - пришълците и потомците на победените племена, които нямали граждански права. На Сервий Тулий се приписва онази реформа, която дала права на плебеите да участвуват в народното събрание.
Но това не се харесало на патрициите и те направили заговор срещу царя. Начело на заговора застанал зетят на царя - Луций Тарквиний. Един ден заговорниците заели форума, а Тарквиний, облечен в царски дрехи - червени обувки и пурпурно наметало, влязъл в сената и седнал на царския трон.
- Какво значи това? - попитал изненадан царят, стария Сервий Тулий.
Тогава Тарквиний блъснал стареца и той паднал на камените стъпала. Окървавен, Тулий се опитал да стане, но заговорниците се пахвърлили и го доубили, а трупът му изхвърлили на улицата.
Тулия - дъщерята на царя и жена на Тарквиний, също участвувала в заговора. Тя се качила на колесницата и побързала първа да поздрави новия цар. Коларят спрял смутен и изплашен пред трупа на Сервий Тулий. Тулия със злобен смях прекарала колесницата през трупа на баща си.

image
Тулия бърза да поздрави последния римски цар...

С жестокост и престъпление завзел завзел властта Тарквиний, жестоко и насилническо било управлението му. Той не свиквал народното събрание и затова народът го нарекъл Тарквиний Горди. Страхувал се от заговор и безпричинно избивал хората, които не му били угодни. Така убил и видния патриций Марк Юлий, избил и семейството му. Оцелял само най-малкият син на Марк - Луций, който си играел по това време с децата на Тарквиний.
Когато Луций порастнал и научил за съдбата на баща си, той започнал да се преструва на малоумен, за да не го сполети съдбата на баща му. Нарекли го "Брут" - което значи "глупак".
Но престъпленията и убийствата тревожели съня на Тарквиний Горди. Той изпратил двамата си сина при Делфийския оракул да иска съвет. С тях бил и Луций Брут. Синовете на Тарквиний попитали оракула:" Кой от нас ще управлява Рим? "- отговорът бил: "Този, който пръв целуне майка си."
Чул предсказанието и Луций Брут. Когато излезли от храма, той уж неволно се препънал и незабелязан от никого целунал земята - общата майка на всички хора.
Римляните все по-трудно понасяли тираничното управление на Тарквиний Горди. Един ден, когато царят бил вън от града, патрициите в сената и плебеите в народното събрание решили да му отнемат властта и го осъдили на изгнание. Щом научил за това, Тарквиний побързал да се върне , но намерил вратите на града заключени. Войската признала законното решение на сената и народното събрание и се присъединила към народа на Рим. Тогава Тарквиний се опитал с помоща на етруски войски да се върне в Рим, тъй като самия той бил от етруски произход, но римляните смело отбили всички нападения и запазили новата власт.
Оттогава римляните решили да не избират повече пожизнени царе. Те започнали всяка година да си избират дори не един, а двама най-висши ръководители на държавата, които били наричани консули.

image
Първият римски консул

Първият избран консул на Рим бил Луций Брут. Консулите били много почитани, първоначално на тях принадлежала цялата власт(подобно на царете), но тя траела само една година.След което следвала процедура на нов избор от сената... По този начин римляните се осигурявали срещу всяка тиранична власт. Действителната и пожизнена власт станала притежание на сената, в който влизали само членовете на старите патрициански родове. Рим се превърнал в аристократическа робовладелска република.
Това станало в 509 г. пр.н.е.
След изгонването на жестокия и надменен  Тарквиний Горди, римляните така намразили думата "цар", че били готови да убият всеки, който се опита да възстанови царската власт.
Но Тарквиний Горди не се примирил. Той горял от омраза и желание да си отмъсти и потърсил помощ при етруските. Порсена, царят на етруския град Клузий, приел Тарквиний с тайната мисъл да го използува , за да разруши опасно засилващия се Рим.
Под предлог връщане  трона на Тарквиний, Порсена потеглил с голяма войска срещу Рим. Той се надявал, че изгоненият цар има свои привърженици и доверени хора в Рим, които ще им отворят крепостните врати.
Само реката Тибър отделяла Порсена от града. Войските му се втурнали към единствения мост. Римският отряд, който пазел моста, се изплашил от многочислената войска и се разбягал. Само един войник на име Хораций Коклес застанал пред моста, решен да го брани до последен дъх. Постъпката на Коклес стреснала някои от римските войници и те му се притекли на помощ.

image

Докато Хораций Коклес и другарите му се сражавали геройски с враговете, другите успели да разрушат моста. Когато чули как мостът рухнал зад гърба им, Хораций Коклес и другарите му се хвърлили в реката и под дъжд от стрели и камъни стигнали на другия бряг, посрещнати възторжено от римляните.
Порсена не могъл да превземе града с внезапно нападение. Тогава решил да го вземе с бавна и мъчителна обсада. В града се появили болести. Глад мъчел обсадените, но предател не се намерил. Римляните геройски бранели града и стоически понасяли страданията на обсадата.
Тогава един млад римлянин на име Муций решил да жертвува своя живот, но да спаси съгражданите си. Загънат в етруски плащ, под който здраво стискал остър нож, той се промъкнал в лагера на враговете и незабелязан от никого стигнал до царската палатка. Той не познавал Порсена и когато видял в палатката един внушителен мъж, който раздавал пари и към когото всички се обръщали с въпроси, Муций помислил, че това е Порсена, хвърлил се към него и го убил.
Но това не бил Порсена, а царския писар, който раздавал заплатите на войниците. Хванали Муций, вързали го и го отвели при Порсена. Младежът застанал пред него с гордо изправена глава и спокойно заявил:
- Казвам се Муций. Римски гражданин съм. Исках да те убия. Не можах. Но това ще сторят моите другари, които се заклеха да те убият, ако аз не успея.
Порсена поискал Муций да ги назове."Иначе - казал той - жив ще те изгоря."

image

Муций Сцевола в лагера на цар Порсена

Муций погледнал спокойно Порсена, приближил се до мангала, който се намирал там, и сложил дясната си ръка върху горящите въглени. Всички гледали с ужас как ръката гори, пушекът и миризмата от изгорялото месо изпълнили полатката, а по лицето на Муций не трепнал ни един мускул.
Разбрал Порсена, че такъв човек никога не ще предаде другарите си, и възхитен от необикновения му героизъм, заповядал да го отвържат и пуснат свободно да си отиде.
Римляните го нарекли "Сцевола", което на латински ще рече "Левак". Потомците на Муций Сцевола с гордост носили това име и римляните се отнасяли с особено уважение към него.
Порсена разбрал, че с такива героични защитници града няма да се предаде а клетвата на другарите на Муций не е празна дума, и вдигнал обсадата. Така пропаднал опитът на последният римски цар Тарквиний Горди да си върне трона. Римляните отново достойно защитили града си.

image

Римски войник се прощава с жена си.За разлика от късните картини и миниатюри тук имаме оригинална творба на съвремениците им...

Наред с интересните събития от ранната история на Рим и тук виждаме прекрасните качества на римските бойци, техния героизъм, себеотрицание и любов към родината. Благодарение на тях малкото бедно селце на Палатинския хълм успяло да се разрастне в голям и мощен град, а по-късно и във всемирна държава.


Следва продължение





Гласувай:
7
0



1. анонимен - ??
10.06.2012 17:42
Това какво общо има с българите не разбрах.....направо вземи го изтрий това за РИМ...Що си го писал,като в него за българи не се говори
??
цитирай
2. atil - Абе как ще го изтрия, толкоз съм си ...
10.06.2012 20:31
Абе как ще го изтрия, толкоз съм си играл да го пиша...? Що са ти пък на тебе българи толкоз много ,тука има писано в блога за траки ,за извънземни,за кимерийци, за каквото искаш..Таматичната поредица в която влиза този материал се казва - "Огнища на древни култури". А пък етруските и троянците например се числят към древнобулгарската иделска общност и са имали памет и съзнание за това. Дори потомците им които посрещнали Кан Атила пред портите на Рим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3994041
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031