Държавният и обществен строй на македонците носел черти на патриархалност. Народът бил в голямата си маса селяни - чобани и земеделци, които живеели в открити села. Градове с укрепления току-речи не съществували до късно, но доколкото ги имало, не притежавали самостоятелно управление, като гръцките.
Съответно на това и царската власт имала патриархален характер.

По стария древнобулгарски обичай царят бил върховен военачалник, жрец и съдия, но не бил деспот. По време на борбите за утвърждаване е разширяване на държавата се издигала и властта на царя, но укрепвала и военно-земевладелската аристокрация а народът постепенно губел свободата си и изпадал в зависимост. В същото време не изчезвала напълно и самостоятелността на влезлите в държавата племена. Всяко от тях имало свой племенен княз.

Това е характерен белег на древнобулгарската обществено-държавна система, която имала същите белези и през 9 -10 век в Източна Европа(Кара Булгар - Велика България) и в Дунавска България до покръстването.

В това се съдържала силата и слабостта на тази система. Мощният цар можел да държи в подчинение племенния княз или земевладелеца - аристократ.
Това той постигал не само чрез сила, но и чрез раздаване земи на повече военно-заслужили първенци от придобитите от държавата, които се считали царски домен, т.е. собственост на короната.
Но когато царят бил слаб, нямал възможност да награждава нито да застрашава, болярството и князете почвали да се изплъзват от неговото влияние.

А силата му се изграждала върху подкрепата на това болярство.
В замяна на земята, която получавали или притежавали и за която плащали данък на държавата.
( Царския участък т.нар. "Вътрешна област" не плащала данък на държавата а пряко на царя, т.е. данъка от тази територия бил за издръжка на царя, неговия двор и личната му гвардия. Както и за представителни нужди).
Болярството и князете(тарханите) били длъжни да дават конна войска, за каквато се водело редовно обучение.
От тази войска, водена от някой от синовете на съответния княз или болярин изхождали "другарите" или "джурите" т.е. военните дружинници от привързаните към царя военни, които образували неговия постоянен съвет.

Членовете на съвета по времето на Александър Велики възлизали до 100 души. От тази дружина излизали военните съдии а по-късно и държавната аристокрация натоварена с военноадминистративни фунции и пряко подчинена на царя.
Народна войска(опълчение, казаци) в Македония не съществувала до времето на Филип -2. Затова и възможностите за външна експанзия дотогава били ограничени.

Ядрото на македонската държава се намирало в Долна Македония с център гр.Еге или Едеса(Воден).
Със същото име древните булгари кръстили и Бяло море - Ег дингез т.е. Егейско море. След това столицата била преместена в гр.Пела а Еге останал като свещен град, където погребвали македонските царе. От тук, според Тукидит, македонците изтиквали постепенно илирийските и тракийските племена и им заемали владенията.

Пръв цар, който действувал в това направление, бил Пердика(707 - 660 г.пр.н.е.).
Но както за него, така и за близките му наследници - Аргей(659-645), Филип-1(644-640), Аероп(639-574) няма почти никакви сведения, освен легенди, от които се долавя, че тези царе воювали повече в западно направление.



Аминта - 1 и един от потомците му Аминта -3(по-малката монета).


Едва за сина на цар Алкет(573 -541 г.) - Аминта - 1(540-498 г.) се знае нещо положително.
Той бил влязъл в приятелски връзки с прочутия атински тиран Пизистрат, който след първото му прогонване от Атина бил забегнал в Халкидика, а после в Пангей, където добивал злато, за да откупи наемници и да си върне властта.

В какво се е изразявало това приятелство, не е известно, но и след като се върнал в Атина, Пизистрат го поддържал и засилил търговските връзки с Македония. Аминта успял и да разшири донякъде държавата си - на север и на юг. Но той бил принуден да се признае за васал на персийския цар Дарий, който след завръщането от несполучливия поход на север( за това има подробни сведения в средновековните булгарски летописи), покорил гр.Перинт и влязъл в съседните с Македония земи. Херодот разказва, че по този случай Аминта бил дал угощение на Дариевите пратеници - седем видни персийци.

По македонския обичай, жени не можели да вземат участие в пиршеството. Обаче пратениците пожелали да ги допуснат, защото персийският обичай позволявал. Когато жените дошли, пияните вече персийци почнали да ги закачат. Тогава синът на Аминта, Александър, пратил баща си навън, поканил и жените да излязат уж да се умият, но вместо тях вкарал в пира преоблечени като жени въоръжени младежи, които избили персите. Когато персийският пълководец поискал сметка за това, Александър подкупил пратениците а на сина му дал сестра си Гигея за жена и работата се потушила.

Това сродяване с персите позволило на Аминта да разшири и затвърди владенията си, макар че останал до края на живота си васал на персите.

Синът му Александър-1 (498-454 г-пр.н.е.) го наследил и управлявал в началото на царуването си преди и по време на първия поход на Дарий против гърците. Докато Дарий бил зает с усмиряване на въстанието на йонийските гърци в Мала Азия, което се подклаждало от Атина, Александър за известно време забравил за васалството си и се сближил с атиняните. Той им правел услуги, когато техни пратеници идвали в Македония и затова Атина му дала почетната тяхна титла "благодетел" и го обявила за "проксен", т.е. официален покровител на гърците в Македония.
Заедно с това, Александър не прекратил формално и васалитета си към Персия и останал неин васал, както го заварил Ксеркс.
Тогава Александър дори пратил съюзна войска на персите, но съобщил и на гърците за движението на персите. Посъветвал ги да отстъпят в Тесалия, защото персите ще ги смажат.

Лавирайки така между перси и гърци, Александър успял да се запази през голямата гръко-персийска война. След неблагоприятния изход за персите, той взел открито страната на гърците. Но се противопоставил силно на Атина, когато пратила войски да завземат остров Тасос, да вкарат там 10 хиляди гърци-колонисти и да затвърдят влиянието си и в златоносната област във вреда на македонци и траки.
Тогава Александър подпомогнал траките(племето едони), както и жителите на Тасос, в борбата им с гръцките нашественици. А те имали намерение да нахлуят и в Македония, защото обвинили пълководеца си Кимон, че след като презвел Тасос не нахлул в Македония. Понеже уж бил подкупен от Александра.



Пердика -2
Македонските царе си приличат и си личи, че са роднини, но по-интерессни са символите покрай образите им... Рефлексният булгарски лък и символа на царската власт с тризъбец...!

Пердика II (454-413 г.пр.н.е.).

Александър оставил за наследник на трона сина си Пердика, а на всеки един от другите си синове - Александър, Аминта и Филип - дал малки княжества.
Това предизвикало конфликти между братята. В конфликта се намесила Атина, която взела страната на Пердика, за да го противопостави на одриския цар Терес, който издигнал моща на одриската държава и станал опасен за гърците. Благодарение на това, Терес не можал да попречи на Атина да разбие едоните и да основе бележитата колония Амфипол при изхода на Струма от Керкенезкото езеро, - мястото на "деветте пътища". Чак тогава Пердика се стреснал и заедно с гр.Коринт се опитал да уговори и други градове да се откажат от съюза с Атина.

Тогава Атина почнала да подкрепя и да подтиква към властта брат му Филипа. Пердика веднага пратил пратеници в Спарта и я подканил да отвори война на Атина, а поискал и от Коринт да подбуди колонията си Потидея да излезе от Атинския съюз. Това довело до бунт на няколко халкидикски градове и принудило атиняните да пратят там войски вместо в Македония. Но когато атинските стратези стигнали до Халкидика, те предпочели първо да се разправят с Пердика и отишли в Македония на помощ на Филипа, като обсадили важната македонска крепост Пидна на Солунския залив. Тогава Пердика влязъл с тях в преговори, които завършили със сключване на съюзен договор. След това гърците придружени от отряда на Филип нападнали въстаниците.

В това време обаче избухнала опостушителната за Гърция тридесетгодишна Пелопонеска война(432г). Пердика и одриския цар Ситалк участвали ту на едната ту на другата страна в борбата между Атина и Спарта.А в началото Ситалк настъпил и срещу Македония, а после доброволно се оттеглил, заради неспазване на съюзните задължения от страна на Атина.
Всред тези напрегнати борби и размирни години, Пердика умрял, като успял да запази Македония, особено, от домогванията на Атина, която искала да я откъсне от морето, да спъне стопанският и развой и да я превърне във васално царство; запазил я също и от силното одриско царство.



Прословутата "звезда от Виргина" за която се изпокараха македонски комунисти и гръцки капиталисти.. А тя не е друго а символ на Небесния Бог на българите - Тангра! И заедно с месеца и звездите(очите на Тангра) я има навсякъде където е имало древнобулгарски заселници. От 6 до 36 лъча, но само четни. По-нататък пак ще стане дума за това.


П.П. Реших да добавя един видеоклип за първия постинг за Македония и покрай него намерих още и този. Единия тъпънджия тук, ми замяза на Пердика-1 ...


Следва продължение

Малко "кофти" се получава с тия древнобулгарски имена : Александър ,Пердика ,Аминта ,Филип,Гигея.......! Същото е и с названията : Пангей ,Амфиполи,ХалкидикИ,ТаССос.........и защо по дяволите са заменили "Бяло море" с "Егейско"?!

На имената нищо им няма, само дето са били записвани от гърци на гръцки. Оттам и една незначителна промяна има понякога а понякога и значителна. Така например гърците са променили булгарското "кипчак" в "скиф", като добавили любимото си "с" и махнали тюркското окончание "чак". Така тези племена и до днес вървят с названието - скиф, скит..Нещо непознато и нечувано за тях. Никой никога и никъде не се е самонаричал с такова име.
Колкото до морето то названието "Бяло море", "Черно море" и "Синьо море" за трите български морета през средновековието, те са на славянобългарски и са от 10 век насам. Точно названието - "Егейско" е древнобулгарско на булгар-тюркски език. Също както Спарта,Тайгас, и дори Атина. На древния Египет пак те са му кръстниците от - Ег кепе. За всичко това е писано тук. Има една статия още от времето на комунизма..И тя получи публичност след 1990 год. Изкарал съм я в блога в две части. Пуснал съм я за сваляне и в сайта БГ История.Има го в блогорола ми тук. Това е статията :http://atil.blog.bg/history/2011/06/01/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.757221

Пустите му гърци !Големи умници са били !
Не стига ,че измислили Историята ,ами и са я пренаписали така ,че да побъркат съвременните историци !

Те не са писали само лъжи и не са се занимавали само с пренаписване. Има и други след тях приложили необходимото усърдие. Но и те до ден днешен не са си променили мръсните и подли душици и това при тях е традиция. И по манастирите и по архивите и по международните форуми. Самия факт от втората половина на 19 век в Търново, където гръцкия владика три дена горил патриаршеската библиотека на Второто българско царство в една фурна за хляб - е предостатъчно красноречив! Кой "див българин и варварин" е способен на такъв "подвиг"!?

"Кой "див българин и варварин" е способен на такъв "подвиг"!?"
Няколко попа (българи) в Кавала 1943 г. продали на инж.Рудометов архивата на митрополията ! Добре ,че Рудометов не е бил варварин и я запазил за поколенията !

Да, това е по български..Да бяха направили нещо мръсно на другите, ама не, по-сладко е на своите! Но има и хора между нас. Ето аз ползвам основно два източника - единият е от 1968 год. А другият от 1942г. Но хората се занимавали с наука наистина. Сега само порнография, простотия и пропаганда - и образно и по съдържание.След последния постинг от поредицата ще си цитирам източниците. Който ги намери в някоя библиотека или антикварна книжарница да не му мисли а да ги взема...

Инж. Рудометов е бил белогвардеец който е живял в Кавала и е имал книжарница .

Има много малко известни факти и събития от близкото и далечно минало.И обратното много специално приготвени лъжи и пропаганда пробутвани за наука или история.При това за да заблудят масовия потребител и консуматор обичат да се правят на интелегентни и професионални а по съдържание са гола вода..Цитират всякакви източници за да придадат наукообразност на идеите си, които много често нямат нищо общо с никаква история а са уйдурми и преиначаване. Хора от сой ,дали белогвардейци или от действителната народна интелегенция от времето на Царство България - такива като тях в наше време са голяма рядкост. Затова ей така нарочно от капански инат отворих този блог например - да има някакъв отпор и коректив.Както казах веднъж и на 20 човека да им се отворят очите пак е от полза. За натуралния Българин от началото на 20-ти век има книга и научно изследване от военния психолог Тодор Панов. Сложил съм я в първия си постинг "Началото" като един от основните източници и основания на излаганото тук.Тия дни ще добавя още един,този ,който ползвам основно сега, за историята на древна Македония.

България никога не е била абонирана за названието "Булгари" приятелю,затова
не е нужно да го цитираш постоянно- то е ползвано по-често от чужденците,
отколкото от Българите. Най-древните чисто наши названия са малко по-други: Богари,Бугари,Бохари,Болги,Белги,Бълги,Бурогари,Бургари,Белгари,Бълъджи и т.н.

Нужно е да се цитират нещата такива каквито са и каквито са били.Ако днес термина се произнася - Българ, то в старо време е било точно - Булгар. Не е въпрос до абонаменти, и освен съвремения български език на балканските българи,когато се прави езиков анализ или сравнителни съпоставки е необходимо да се знае и още някой друг език! И да се знае какво означават цитираните думи, защото и днес две еднакви думи ,на различните езици имат две различни значения! БУЛГАР - е най-древния изговор на този етномим- "Булг-Болг"- вълк и "ар"- глава.На арийски река Волга и до днес си носи древното име...