Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2012 17:37 - Усилване процеса на елинизация в Древна Македония. Междуособици, външни конфликти и възцаряване на Филип II
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4682 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 06.03.2014 17:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Изображението не е от Македония, а от Фригия, но символите са същите и пак за същото. Наследени от същата тенгрианска култура, която никак не е извънземна. Има ги и на много други места, включително по миниатюрите от Манасиевата хроника. Както и редом с владетелите и символите на властта и Бога. От времената на средновековна България.


image

Кан Тервел с царските символи на властта и звездата(цвете) символ на Бога(Тангра)



image

Графики на български войници от миниатюрите в Манасиевата хроника


image

И накрая до древномакедонските символи - по средата точно знакът на Бога(Тангра).


Пердика бил наследен от Архелай(423-399 г.), син на една робиня от брата на Пердика, Алкет. Своето царуване Архелай започнал с изтребление на близките си. Във външната политика обаче, поддържал мирни отношения. Сближил се много с отслабената Атина след военната и катастрофа в Сицилия, отпуснал и корабостроителен материал за възтановяване на загиналата и флота. За заслугите му атинското събрание го провъзгласило за проксен.
Тукидит е много ласкав към него и много го хвали, че направил за вътрешната уредба на държавата повече отколкото осемте царе преди него. Затвърдил централната власт и развил търговията. За по-голямо удобство сменил финикийската монетна система с мидийско-персийската.

image

На него се приписва преносът на столицата от Еге(Воден) в Пела( около Постол при Енидже-Вардар). Тя била разположена върху височина, окръжена от блата, и чрез р.Лудиа(Кара-Азмак) имала излаз на Солунския залив.


Почти напълно прекъснатият процес на елинизация от Пердика -II сега получил силен тласък от Архелая. Той искал да играе ролята на меценат и се стремял да превърне двореца си в средище на поезия и изкуство, за да възвеличи своята династия, говорел,че тя произхождала от Херакъл(на практика древнобългарския герой Аудан-Боян Дуло), образът на когото се среща на много от неговите монети.
Дали е имал съзнанието за това,че македонците като по-старо население в Елада от гърците, трябва да замат водеща роля и затова визирал  този древен древнобулгарски герой за свой родоначалник, или просто е искал да влезе правноправно и се приобщи към Гърция не може да знаем сега със сигурност. Според мен по-вероятното е второто, подтикнато и от полуробският му произход...Макар със сигурност да имал амбиции и за първото, което личи от поръчковата драма "Архелай" в негова чест...

При него пребивавали трагикът Агатон, епикът Хойрил, китаристът Тимотей и историкът Тукидит. Архелай поканил и Сократа, но Сократ поръчал да му съобщят, че в Атина 4 мери брашно струват 1 обол и има вода в изобилие( т.е., че като има хляб и вода да си купи, не търси царски милости и трапези). Палатите му били украсени от прочутия живописец Зевксис.
В дрореца на Архелая живял известно време и Еврипид, който написал за негова прослава драмата "Архелай". В нея, съгласно македонските политически амбиции, синът на Темена, Архелай, е представен като идеален монарх, от когото гърците, изморени от граждански междуособици и разочеровани от демократичното си и олигархично управление, търсят помощ. Така се подготвяли духовете в Гърция за подчинението и от македонските монарси, които като Архелая все по-близо се запознавали с тяхната  култура, но не могли дълбоко да се проникнат от нея, но си оставали на своето в крайна сметка.

image

Пример за казаното горе е самобитното тракийско изкуство. Тук се вижда същият прототип на "македонския" или "гръцкия" символ на "звездата от Вергина". За разлика от нас древните много добре са знаели какво им означават символите и защо ги вписват и вграждат в предметите на своето изкуство или на други определени места.



Специално Архелай със своята жестокост, сладострастие и суеверие бил доста настрани и от македонското и от гръцкото. За него Сократ казва, че за украса на палата си похарчил 400 мини, а за образованието си - нищо.
С времето някои васални князе почнали да надигат глава срещу него а опитът му да завземе Тесалия предизвикал война срещу мощната тогава Спарта. Но преди да избухне войната, той бил убит по време на лов от своя любимец Кратей.

След смъртта на Архелая до възшествието на Филип II историята на Македония е пълна с бури и бъркотии, както вътрешни , така и външни. Царската власт станала играчка в ръцете на разни претенденти и не един цар бил премахнат насилствено. Негодували и болярите, едни от тях поддържали за трона линкестидския княжески род а други били за реформи.
Положението се затвърдило когато трона заел Аминта III(389-369 г.). В началото на неговото царуване Македония била нападната от илирите, подвластните князе се възползвали от това, за да добият независимост, появил се и нов претендент за трона, Агей. При това положение Аминта сключил петдесет годишен съюз с гр.Олинт. Но Олинт скоро му изменил, нахлул в Македония и заел столицата Пела.
Тогава Аминта влязъл в съюз със Спарта, враг на Олинт и на водения от този град Халкидикски съюз. Когато затвърдил властта си и горномакедонските князе му се признали за васали. След него царувал сина му Александър II(370/69-68 г.).Той бил убит от претендент за трона, който се оженил за майка му и станал настойник на малолетните му деца Пердика и Филип. По-късно Филип и още 50 боляри били дадени като заложници в Тива. Този претендент бил убит след 3 години от брата на Александра, Пердика III, който се провъзгласил за цар през 365 г.пр.н.е.Пердика излязъл от Тиванския съюз и влязъл в съюз с Атина, която воювала тогава с гр.Амфипол. На страната на Амфипол бил тракийският цар Котис-1, който успял да разбие атинската войска и пленил пълководеца и Алкимах. Това не трогнало Пердика-3, и той не отишъл на помощ на съюзницата си Атина. Напротив, използвал случая и влязъл в Амфипол, където поставил македонски гарнизон. В това време Македония била нападната пак от илири, в бой с които Пердика-3 загинал в 359 г.. Настъпил критичен момент за Македония. Илирите заели западна Македония, а пеоните навлезли от север.

Пеоните се считат от някои историци за траки, но Гавр.Кацаров, в съгласие с Томашек и други, намира, че са близки и до илирите. За тях се говори и в Илиадата, че подобно на траките били съюзници на Троя. А Троя била подпомагана от по-старото население в района, от което била и нейната владетелска династия. Когато Дарий се връщал от несполучливия си поход на север през земите на кипчаците-скити, той оставил пълководеца си Мегабаз да покори южна Тракия с плодородното Серско поле, със Сребърните рудници в Круша планина и със златните на Пангей. Персите се отправили тогава и срещу пеонците поради следната случка, според Херодота, която е характерна за бита  на цялото това старо население. Двама пеонци, Пигрет и Мантиес, които искали да вземат властта над съплеменниците си, отишли в Сарди заедно с красивата си и снажна сестра. Веднъж те я накитили и пратили с един съд за вода, като я накарали да води кон, завързан за ръката и, и да преде лен. Когато Дарий я съгледал, пратил да я проследят. Съгледвачите му донесли, че тя, като напълнила стомната си, турнала я на главата си, а коня водела и предяла. Когато я довели при него с братята и, те му разказали, че всички пеонци, които живеят по р.Стримон и са потомци на тевктрите от Троя (от същата древнобулгарска заселническа вълна от север на юг), са все тъй работни. Дарий заповядал на Мегабаза да ги пресели в Мала Азия.
Всъщност преселението станало след като били заградени и разбити а пленниците изселени... След разбиването на персите те се върнали обратно.
А от тежкото и опасно положение след смъртта на Пердика-3 , Македония била избавена от великия си цар Филип II.(359-336 г.).

Филип бил едва 23 годишен, когато заел престола. Обаче, той бил напълно готов за тежката си, но голяма мисия. В Тива той бил престоял три години като заложник. През това време успял да вникне в живота на гърците и да схване добрите му и слабите му страни. Там успял да се запознае и с някои тънкости от военния им строй. Когато се върнал, Пердика - 3 му дал да управлява отделно княжество, с право да въоръжи и обучи своя, макар и малка войска.

image

Филип II


Опрян на тази войска и благодарение на своя такт и талант, Филип, като настойник първо на малолетния син на Пердика, Аминта, успял да се справи за кратко време с трудностите. Войската воодушевена от пламенните му речи и добро ръководство а народа зарадван от връщането на старите нрави и освобождаване от зависимост, даване на собствена земя на селяните, политическо равноправие - го подкрепяли изцяло.
Тримата  претенденти, които му оспорвали правата за трона, с подкрепата на народа и войската били безшумно отстранени. Котис-1, който подкрепял единият от тях, бил подкупен с подаръци, Филип му обещал и Амфипол. После подкупил и пеонците и те се оттеглили от Македония. Филип спечелил доверието на народа и бил провъзгласен за цар. Малкият Аминта останал да живее в двореца, където после бил оженен за дъщерята на Филипа от илирийката Авдата.

Филип имал много жени, както бил древнобулгарския обичай - такъв бил тогава обичаят у траки, пеони, македонци. За разлика от тях гърците имали една жена, но много любовници а ползвали също и проститутки.




Следва продължение






Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3993976
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031