Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2012 23:01 - Летящият син на Пела
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2982 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2015 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Александър Македонски(336-323 г.пр.н.е.), създал и управлявал на практика булгаро-елинска империя, какво значи булгар и какво елин вече обяснихме в предишните постинги. Също и как и откъде дошла и се развила прословутата елинска култура. А пък и майка му е била гъркиня от Епир, също както майката на Кирил и Методий... Затова и булгарският аристократ Атала(Атила) на сватбеното тържество на племеницата си Клеопатра, намекнал за "истински" цар на Македония т.е. чистокръвен. Което предизвикало скандал а Александър избягал с майка си у майкини си в Епир...

Затова при първите стъпки на своето управление Александър решил да се освободи от всички претенденти за престола.. Затова най-напред убил сина на Клеопатра а после избил съучастниците в бащиното си убийство, след което се отправил в Гърция, където бързо потушил надигащите се размирни движения, и през 335 година тръгнал за Тракия. Там след смъртта на Филипа също се разбунтували няколко тракийски племена. От Амфипол по река Места и през Родопите първо отишъл в прочутия храм на Диониса, за да поиска от оракула да му предскаже бъдещето на неговото царуване и за предстоящия поход. За тази цел принесъл жертва по варварски т.е. по трако-булгарски, и когато излял върху жертвения огън стомна с вино, пламъкът избухнал до покрива на храма и дори до небето. Жреците изтълкували, че това било божествено предзнаменувание за бъдещото величие и победи на царя.

В южните поли на източния Балкан траките решили да дадат отпор. Те събрали жени, деца и имот, заградили планинските проходи и укрепили височините с многобройни бойни колесници, които щели да спускат в случай на нужда върху македонската войска. Обаче Александър сломил съпротивата им, след като паднали убити около 1500 тракийци, жените и децата на които пратил в Амфипол и други градове да ги продадат за роби. След тази победа южно тракийските племена били усмирени, и тогава Александър минал Балкана, за да накаже трибалите. Разбил трибалския цар Сирмус(Сирмус не записано по българската граматика, както и останалите думи, които свързваме с траките и македонците. Сирма и ли Сирмат-Сармат е по българското произношение), който избягал на остров Рейсе в Дунавската делта, където бил отвел трибалските жени и деца.
След това Александър се обърнал против гетите, които обаче избягали отвъд Дунава при съплемениците си. Там той продължил да ги преследва през "пустите полета". Тогава Сирмус му се покорил, и Александър, тържествуващ, загдето подсигурил северните си граници, се завърнал в Македония. В Тракия оставил за свой наместник Зопириона.

По това време, както говори големият историк на Гърция и на Македония, Белох, персийският цар дал на Демостена 300 таланта да повдигне въстание в Гърция. На Демостеновите искания обаче се отзовала само Тива. Там бил разпространен слух, че когато Александър минавал на връщане от Тракия през Илирия, бил убит. Това дало кураж на тиванците да въстанат и да отмъстят за срамното положение, в което ги бил поставил Филип. Александър бързо се справил с бунта и решил да накаже Тива, като даде пример на другите с това. Той оставил града на техните съседи-гърци съперници - да го разрушат. И те действително го сринали до основи, земята си разделили, а жителите продали за роби... Съдбата на Тива направила такова силно впечатление, че един съвременик оприличил станалото с угасяване на месеца горе на небесната твърд. Останалите гръцки държавици, пред вида на страшната съдба на Тива, се надпреварвали да изкажат подчинението и почитта си към Александра. Дори гордата Атина, която подбудила Тива, пратила посолство да поздрави Александра. Той вече се чувствувал напълно обезпечен във всичките си бащини владения и побързал да изпълни своя грандиозен план - похода против Персия. Намерението му било не само да я победи и обезвреди, но и да я подчини, и така да създаде в Предна Азия и в източния басейн на Средиземно море една еднинна Евразийска монархия.

Самият живот вече подсказвал, че тези идеи не били неизпълними. Мнозина гръцки а и македонски войници и офицери отивали непрекъснато в Персия за наемни войници и познавали добре нейната сила и слабост. Из дворовете на персийските царе и сатрапи се намирали на служба мнозина гръцки лекари, иженери, учени и астролози. Гръцки търговци вече прониквали в източните пазари и у тях се появила жажда да ги овладеят. А от север булгарските бекове обещали помощ.
Затова, когато Александър поискал съветът на съюзното събрание в Коринт да изпълни решението за поход в Персия, отзвукът бил крайно благоприятен. Александър имал широката възможност да си подбере елитна войска, която наброявала 35,000 конници и пехотинци и 160 кораби. Половината от войската и нейните военачалници били македонци. Другата половина били съюзници и наемници - предимно гърци и траки. Водач на тракийските копиеносци бил княз Ситалк -3, навярно син на Керсеблепта, който като момче бил приживял много години като заложник в македонския двор; вижда се, че Александър го познавал добре и имал доверие в него. Военачалници през похода били старите и опитни съратници на Филипа, между които Парменион бил пръв съветник на Александра.

През пролетта на 334 г. пр.н.е. Александър прекарал войските си през Дарданелите на мало-азийския бряг. Още на мястото той бил пресрещнат от персийски войски в които имало и много гръцки наемници. Първото сражение станало при река Граник, където гръцките наемници се предали, а персите били разбити и бързо отстъпили. Движението на Александра след това било много бързо. Той обиколил мало-азиатското крайбрежие, където гръцките градове отхвърляли персийското иго и признавали неговата върховна власт. При Иса сам Дарий III се опитал да срещне опасния враг, но бил разбит и принуден да бяга. Александър не тръгнал да го преследва. Той решил да откъсне Персия от морето и да свърши с финикийската търговска мощ. След седеммесечна обсада превзел най-важния финикийски град Тир. Флотата му Александър присъединил към своята флота, а цъфтящия град разорил и жителите му продал в робство. След това решил да превземе житницата на средиземноморския свят, Египет, което му се отдало лесно, понеже египтяните го посрещнали като освободител от персийското робство, а жреците на Амон му се поклонили като син на слънцето. След всичко това Александър решил да навлезе във вътрешността на Персия, където отивал вече с доста променена душа.
Ласките и боготворението, с които го срещнали и изпратили в Египет, го упоили, и той вече почнал да се чувствува и да се носи като източен деспот.

image

Когато навлязъл в Месопотамия нанесъл голямо поражение на Дария при с. Гевгамела, след което минал през Вавилон и през столиците Суза, Екбатана и Персепол, където награбил несметни богатства от злато и други скъпоценности, струпани в разкошните царски дворци, тогава Александър напълно се упоил вече от дъха на източните обичаи и забравил съвършено македоно-булгарските нрави и понятия. На тази почва възникнал раздор между него и най-талантливите му сътрудници - македонските военачалници. Александър взел да се отегчава от забележките на някои от тях и дори да ги подозира, че готвят заговор против него, поради което почнал да ги избива.

Първа жертва на неговата мнителност станал Филотас, синът на Пармениона, когото историци, като Белоха, считат, че бил действителният виновник за Александровото величие. Затова не слагат към името му титлата "велик". Скоро неговата подозрителност се простряла и върху самия Парменион, който бил оставен в Екбатана с тракийските съюзнически войски, а Александър заминал главно с македонци да преследва Дария. Когато Парменион стоял спокоен в царските дворци, пратени от Александра убийци му взели живота.
След като покорил Персия(Дарий бил убит от собствените си сатрапи по време на преследването), Александър престоял около две години в Бактриана. Около кампанията му в Персия има сведения в булгарските летописи, че нашите бекове му помогнали да завладее Персия, но след това го разбили, заради нарушение на договора от негова страна.
Така той не стъпил в Източна Европа, но в Средна Азия се задържал. По това време вече се превърнал в чист азиатски деспот и не търпял никакви възражения: със собственната си ръка убил стария си приятел Клеитос. Но това не задушило недоволството. Разбунтувала се накрая и верната му дотогава аристократическа конница, но той потъпкал бунта със страшни убийства. Когато историкът на похода, Калистен, се изказал против коленопреклонението пред монарха, Александър убил и него. Той се увлякъл толкова много от жаждата да го боготворят, че предприел похода до Индия, казва Белох, за да докаже, че бил равен на Херакла и на Диониса. Той вече не се задоволявал само със званието македонски цар, а бил обхванат от мисълта, че бил световен владетел т.е. на световна държава - империя. Искал да го почитат като такъв и да го боготворят еднакво и македонци и гърци и перси и всички покорени народи.

Всички били еднакви поданици за него, и във всички храмове на империята, трябвало да бъде въведено почитанието към неговия култ. Имал идея да премахне националните различия, за което прибегнал  към масови женитби на негови офицери за персийки: за един ден само оженил в столицата Суза 80 свои висши офицери. Самия той се оженил за една персийска аристократка, Роксана, а след това и за дъщерята на Дария,също и на Охса, и накрая си обзавел, като персийските деспоти, цял харем. Той вмъкнал във войската перси, дори в собственната си гвардия. Това възмутило цялата му армия, и затова, когато решил да изпрати старите войници в Македония, армията едногласно му заявила, че иска да го напусне и да го остави на неговите перси. При все това, той  изпратил около 10 000 ветерани, но, за да ги задоволи, дал на всеки по един талант и пълна заплата за целия поход, който бил привършен през 325 г.пр.н.е.

Чувствувайки се господар на световна монархия, Александър не се върнал в Македония а останал в Азия, и то предимно във Вавилон. От там се погрижил да бъдат възстановени напоителните канали край големите реки, въвел еднообразна сребърна тетрадрахма за цялата държава, създал няколко нови градове, заселени предимно с елински колонисти.
Александър не можал да живее достатъчно за да продължи уредбата на империята си. Наскоро след установяването си във Вавилон умрял през 323 г.пр.н.е.
Наследник трябвало да бъде детето, което трябвало да се роди от персийката Роксана, но не му било писано... Веднага избухнали разпри. На едната страна застанала македонската фаланга, която искала да запази старата национална династия, и прогласила за цар слабоумния син на Филипа, Аридей, под името Филип Аридей. На другата страна застанала конницата и военачалниците-аристократи, които искали да установят своя власт. Накрая се съгласили временно Аридей да остане цар докато се роди детето на Роксана. Фактически обаче властта минала в ръцете на хилиарха Пердика, който бил прогласен за регент. Той споделил властта с неколцина от генералите, всеки от които получил известен дял от обширната държава. Всеки от тях постепенно почнал да се стреми към независимост и при първия повод войната между тях избухнала. С Пердика останал само Евмен а всички останали се обединили и ги нападнали. Пердика атакувал най-опасния от тях и нахлул в Египет, но бил убит там от собствените си войници. Те се присъединили към Антипатра,който бил обявен за регент и запазил за себе си Македония и Гърция: там в Македония бил пренесен отново центъра на държавата, където били отведени и царете - новородения син на Роксана, Александър, и Филип Аридей.

image

Междуособиците продължили и след това и скоро световната монархия на Александър останала само като исторически спомен. През 311 г. избухнала "световна" война между диадохите(генералите управляващи империята), по време на която всеки от тях се обявил за самостоятелен владетел.
А по време на царуването на македонския цар Птоломей Кераун, през 280 г.пр.н.. на Балканите нахлули нови хора - келтите или галатите. Но за тях ще стане дума по-нататък в друг постинг и по друг повод.


КРАЙ


Основните два източника, които съм ползвал и които не са упоменати в първия постинг на блога - "Началото"
Валентин Иванов - АТИЛ :: Началото

са:

1)"Искри от древността" от проф. Христо М. Данов и Милка Манова-Янакиева,изд.Народна просвета,София 1973 г.
2)Българска история(Предисторическо време. Древност. Средновековие) от Иван Пастухов. Книгоиздателство"Хемус", София 1942 г.





Гласувай:
4
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3993863
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031