Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2012 17:26 - Александър Цанков и "България в бурно време"
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3360 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 07.06.2012 19:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Следващият по ред на представянето е един от броящите се на пръстите на едната ръка хора, от новата история на България, които заслужават определението - БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК ! Това разбира се е мое мнение и мое определение, но благодарение на това, че Спомените на Ал.Цанков бяха издадени у нас през 1999 -2000 год.,в книгата му озаглавена "България в бурно време", свободният човек и независим българин сам може да получи информация и да прецени. Особено показателен за стойността и значението на преценките е предгова към книгата, написан от  Атанас Свиленов:
" Професор Александър Цанков е може би най-демонизираният политик в българската история. Поколението, към което принадлежа, израснало и формирало съзнанието си след 9 септември 1944 година, в течение на почти половин век не можеше да изрази и най-малко съмнение в безапелационната официална присъда, че този човек не заслужава нищо друго освен възможно най-негативната квалификация "кръволок". Така се преграждаха всякакви опити за нюансираност в оценкита. Заклеймен, че на съвестта му тежат безпрецедентни злодеяния, в изкупителна жертва бяха превърнати и всички, имащи нещо общо с фамилията му - те бяха преследвани до девето коляно."

image
Военният съюз е един от инициаторите за преврата на 9 юни 1923 год.

Тук още пишейки този постинг си давам сметка за две неща: първо,че той непременно ще има продължение и второ,че отново се натъкваме на типичен пример на "генетично прочистване" на българската нация от всичко здраво, кадърно и носещо независим дух...След едно такова прочистване, по нататък никакви последващи етнически прочиствания не са необходи! Селекцията вече е в угодна и приемлива форма...Жалката досегашна история на демократичната българска република и очеваден и размазващ пример. И по нататък:
"...Но в историята, която се пишеше след 9 септември, другата страна бе лишена от право на глас. Победителите, които впрочем бяха дошли на власт с помоща на чужда армия и чужда държава, по този начин осуетяваха възможността да подложим на съмнение тяхната истина..., ...Монополизирането на истината при комунистическия тоталитарен режим засягаше дори собствените му привърженици и те се подчиняваха на централизираните разпоредби как да се осветлява историята. Учените трябваше да съгласуват становищата си с нарочно създаден партиен институт, където се подлагаха на контрол и ръкописите със спомените на стотиците т.нар. участници в "революционните борби и антифашистката съпротива".
Огромно е количеството на оставените в наследство подобни спомени, сред които много рядко проблясваше искрица талант и някаква доза неподправена истина, но цялата тази мемоарна индустрия се поощряваше, защото промиваше мозъците на няколко поколения, митологизираше комунистическите функционери, громеше политическите им опоненти. Другата позиция, другата гледна точка, както вече споменах, не можеше да съществува, ако не се взема предвид емигрантската литература, опитваща се да бъде коректив на монополизма. Но въздействие вътре в страната тази литература нямаше, тя беше прокълната и забранена.
Със същия заклеймяващ щемпел беше дамгосана и онази литература от миналото, която показваше историята в светлина, противоречаща на партийните постановки. По някое време, когато от конюнгтурни съображения и опити да си придаде по-демократично лице режимът все пак сваляше табуто от книги, които съдържат ценни факти и свидетелства, той ги издаваше в малък тираж, за подбран кръг довереници(например дневникът на Богдан Филов), но все пак ги придружаваха с предговори и коментари, да не би заразата да проникне и в правилно мислещите глави."
Интересно е че старата емиграция определи още в началото на 90-те години на 20-ти век състоянието на нещата у нас така: " На власт дойде синия комунизъм". Скоро обаче той стана морав а по-късно - сив, безформен, безличен и всички разбраха, че никой не е отстъпил от ленинския принцип - "Вся власть советам!".Гражданското общество заприлича на сиво стадо а Партията стана Олигархия...В този ред нищо старо не беше забравено и това продължава и досега. Книгите,които ползвам като источници в блога, за които стана дума и особенно сборника с исторически летописи от Волжка България "Джагфар тарихи(Историята на Джагфар)" са от същия разряд като дневникът на Богдан филов. И с тях процедурата е абсолютно същата и с предговорите и с тиража им и с притежаването им(например българското издание аз го нямам ,но Кирил Милчев го има...). Но да видим какво се обяснява в предговора по-нататък:
"...Естествено, че никога и най-малък знак на благоразположение не можеше да бъде проявен към Александър Цанков. Да допуснат обществото да узнае и неговата истина като участник в политическия живот на страната. И то не какъв да е, а министър-председател, председател на Народното събрание, министър на просветата, освен това дългогодишен университетски преподавател по икономика и редовен член на Българската академия на науките.
Но за тях значение имаше единствено фактът, че Александър Цанков бе човекът, който пресече опитите им чрез гражданска война да установят комунистическа власт и да реализират замислите на московските болшевики за така наречената световна революция в условията на подем на левичарските настроения след Първата световна война. Планът на Кремъл беше изпробван в Германия и Унгария, идваше ред и на България. Въпреки тогавашния му крах замисълът не беше изставен и за съжаление съществен след края на Втората световна война, когато Съветският съюз постави в подчинение няколко страни, които превърна в свои сателити, назовани отначало народнодемократични, а после и социалистически. Александър Цанков беше предвидил много по-рано този развой и десетки пъти предупреждаваше да не се хранят никакви илюзии, изхождайки от доброто си познаване на природата на комунизма. Не му се искаше да бъде пророк, но се озова в тази роля. Впрочем на това дължеше спасението си, защото, наблюдавайки развоя на събитията, предусещаше кървавата баня, която щеше да настъпи след 9 септмври, и напусна страната преди "историческата дата". Донякъде беше риск да се предаде на американската армия, тъй като по силата на някои съюзнически договорености можеше да бъде изискан от Съветския съюз, но Щатите отказаха да изпълнят искането на Москва. Демонизирането на личността му, започнало още от 1923 година и ревностно поддържано от комунистическата пропаганда, тъй като Александър Цанков при никакви обстоятелства не преставаше да изобличава комунистическата партия като терористична организация служеща на чужди интереси, нямаше ефект пред американците.

image
Атентата в черквата "Света Неделя"

Те предпочетоха сериозното проучване пред пропагандните клишета: не можеше да не им направи впечатление, че деветоюнският преврат през 1923 година е осъществен, за да се предотвратят опитите на земеделското управление на Стамболийски да наложи еднопартийна диктатура и че по-късно даденият отпор на комунистите е единственият възможен начин да се спаси България от братоубийствената гражданска война и поставянето и в подчинение на Кремъл, чиито планове се осъществяваха със сатанински размах - най-красноречивото доказателство за това е атентатът в софийската катедрала "Света Неделя".(Наред с това и терористичните покушения срещу държавния глава Н.В.Царя при едното от които при Арабаконак му се налага лично да води престрелка с нападателите - комунисти).
Проучванията също така доказват асурдността на обвиненията за фашистка дейност, защото след 1934 година Александър Цанков е в опозиция и не носи отговорност за решенията на властта и на цар Борис III, впрочем също необосновано отъждествявани с фашизма. Логиката на комунистите, че който е против тях, против марксистката им идеология и болшевишкия тоталитаризъм, е фашист, не можеше да се задейства в плуралистичното западно общество и тъкмо там на Александър Цанков бе предоставена възможността да образува и оглави в емиграция задгранично противокомунистическо национално правителство. От Европа, вече в напреднала възраст, той се преселва в Аржентина и там през 1959 година свършват земните му дни. Но преди това е успял да приключи работата си над своите спомени, като е имал надеждата, че ще дойде ден, когато те ще стигнат до далечната му родина."
За тях ще стане дума в продължението, в следващия постинг, но в края на това представяне нека видим и част от заключителните думи в предговора на Атанас Свиленов:
" Не искам да поемам функциите на негов адвокат, но се вълнувам, че българската общественост най-после получава възможността да прецени истината за деветоюнския преврат от 1923 или за така нареченото Септемврийско въстание от същата година, като чуе и другата страна. През камарите от комунистически манипулации и лъжи достига гласът на онзи, който ни доверява кой какво е правил тогава и защо сам е взел тъкмо тези решения.
А Цанков знае много. Знае и онова, което от секретните архиви започва да става известно напоследък. Знаел е, че не групичка комунисти, както пише в плочата, поставена на църквата "Света Неделя" след 1989 г., е взривила Христовия храм, а че това сатанинско дело е сложна и дълго подготвяна конспирация, чиито конци се дърпат от Москва. Имал е сведения и ни ги съобщава, че българската столица е гъмжала от агенти на съветските тайни служби и на Коминтерна и тогава, и по-късно, когато Георги Димитров и Васил Коларов вдигат септемврийския бунт. Знае и действителната роля , която е играл цар Борис III, а не както я представяха в комунистическите учебници по история. Защото лично се среща с него, лично след дълго чакане му поднася документа за узаконяването на преврата срещу Стамболийски...
Устойчивите клишета, като се запознае човек и с другата страна, най-малкото се подлагат на съмнения. Ако не и направо рухват! Така например не удържа клишето за монархофашиста Александър Цанков, защото той е в твърде сложни отношения с Царя, особено пък след 1934 година, когато неприкрито не одобрява личното му управление и отстраняването на партиите от изпълнителната власт. Цанков запазва респекта си към монарха, към човешките и държавническите му качества, но не приема погазването на парламентарната демокрация, на принципите на Търновската конституция.(За него няма значение кой го прави дали Стамболийски или Царя...).

image
Цар Борис III и проф.Александър Цанков

Въпросът е спорен в този случай, може би това е бил единственият начин цар Борис III да съхрани стабилитета на страната, но важен е фактът, че и Цанков е силна и независима политическа фигура и че отстоява собствени позиции."


Следва продължение







Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3459078
Постинги: 508
Коментари: 2329
Гласове: 2933
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031