Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2012 11:47 - Александър Цанков и "България в бурно време"- втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6786 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 24.09.2012 10:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Видният български държавник Александър Цанков е роден на 29 юни 1879 г. в дунавския град Оряхово като втори син в семейство с 9 деца.
След университетско образование в София и Германия на 31 години той става редовен професор по политическа икономия в Софийския университет. Избран е за член на БАН.
Първоначално убеден социалдемократ, той еволюира в разбиранията си до антимарксист и след идването на власт на Александър Стамболийски през 1922 г. създава Народния сговор, който обединява почти всички опозиционни политически сили с изключение на комунистите.
На 9 юни 1923 г. Военната лига от действащи и запасни офицери прави преврат срещу Стамболийски и предлага на проф. Александър Цанков поста министър-председател. Цанков управлява България от 1923 до 1926 г. през един от най-бурните периоди на новата ни история, през който комунистите се опитват чрез гражданска война да вземат властта.
След като изпълнява тази неблагодарна, но нужна задача, той подава оставка на 2 януари 1926 г. - съгласно Търновската конституция - и става председател на Народното събрание. А по-късно министър на просветата.
През 1934 г. Александър Цанков създава Народно социално движение, чието предстоящо вземане на властта чрез редовни избори е предотвратено от Военната лига, която вече е под влиянието на кръга "Звено", с преврат на 19 май 1934 г..По-късно Александър Цанков става водач на опозицията.
Малко преди 9 септември 1944 г. Александър Цанков напуска България и създава във Виена задгранично антикомунистическо национално правителство. След войната се предава на американската армия, която го интернира, но не го предава на Съветския съюз.
Професор Александър Цанков, най-ранният борец срещу българския комунизъм, емигрира в Аржентина, където живее скромно, поддържан от децата си, до своята смърт на 17 юли 1959 г.



"България в бурно време" - Откъси

"...На цар Фердинанд не му е минавало през ум, че орисията го е предопределила да бъде един ден царстващ. Избран, цар Фердинанд се държеше здраво о Стамболова и му се доверяваше напълно. Човек с големи амбиции, у него бързо се пробужда страстно желание да царува и да създаде своя династия. Неговото изкуство да царува се изразява в умението му да съчетае политическите интереси на България и нейните идеали с интересите на династията. Цар Фердинанд царува повече от 30 години - 1887 - 1918 г. Ала първите 20 години - 1887 - 1912 год. бяха зенитът на неговото царуване - това беше времето на мир, сигурност и творчество. В същото време това бе и периодът на подготовка за решение на задачата, която неминуемо щеше да се наложи - освобождението на Македония и обединението и с България.
Избирането на цар Фердинанд се посрещна крайно враждебно от Русия. Този избор се смяташе за дръзка провокация от страна на България. Проруските политически среди у нас също така бяха недоволни и както обикновено става в политическия живот, пуснаха се в ход интриги, козни, клевети, подозрения и оскърбления срещу новоизбрания владетел. Руските управляващи среди се отнасяха с голямо недоверие спрямо цар Фердинанд  до края на неговото царуване. Официално Русия считаше, че цар Фердинанд е немско-австрийски агент, изпратен с нарочна мисия. Довереник на двора, защото цар Фердинанд и брат му принц Филип бяха лични приятели на престолонаследника ерхерцог Рудолф, който, както се знае, завърши живота си при една и досега неразгадана мистерия.
Цар Фердинанд беше немско-френска расова смесица. По майка в жилите му течеше френска кръв(от двете кралски династии - и от Бурбонска, и от Орлеанска) и лично той бе наследил повече от качествата на Бурбоните. По баща Кобургкски княз, по отхрана и възпитание австрийски офицер. Той, цар Фердинанд, не бе обичан и не бе желан от Русия и живееше под постоянния страх да не го сполети един ден участта на неговия предшественик. Тоя страх от Русия у него достигаше понякога до мания за преследване. Такава опасност обаче нямаше. През цялото време на своето царуване той съумя да вземе и да държи армията здраво в ръцете си. Офицерството, ако и да не беше проникнато от дълбока любов към личността му, беше предано, вярваше му и виждаше в него призвания военачалник - роден монарх..."
стр.52-53

"...Цар Фердинанд беше активна натура. Много активен. Дотолкова, че понякога отиваше до крайности и достигаше до ексцентричност. Някои чужди дипломати, които са го наблюдавали и са били в служебни отношения с него, го характеризират като несигурен. Сергей Димитриевич Сазонов в своите спомени се отнася с него много обидно. И ако аз ще цитирам думите му, то е само затова, че мнението на този руски дипломат, а по-късно и министър на външните работи, изразява до голяма степен вообще едно мнение на Русия и на руското обществено мнение към българския цар. Той го нарича "Фердинанад Кобургски", "служител на Балканите на делото на Германия" и "се е носил с грандоманската амбиция да възкреси в свое лице цариградските василевси".
Дали цар фердинанд е имал тая амбиция, която го прави само смешен, това никой незнае, но знае се едно, че на Балканите като царска особа той заемаше първо място между всички владетели.(Знае се и друго, че до днес тези руски клишета се повтарят и преповтарят безкрай от учени и недоучени от всякакъв пол и занятие..Знае се и мръсната и подривна роля на Сазонов като външен министър по време на Балканската и Междусъюзническата война,когато Русия игра задкулисно в комбина със Сърбия,Гърция и Румъния против България. От което се възползва веднага и Турция.А Русия пак не получи Проливите ако и Фердинад да не стана "император" та да им ги отнеме...). От голям царски род, той имаше наистина високо самочувствие и мнение за себе си. В неговото царуване до 1912 г. България беше първата военна държава на Балканския полуостров. Тя имаше първостепенно политическо положение. Всичките му усилия през времетраенето на неговото царуване бяха насочени да се създаде първокласна българска армия и такава всъщност беше българската войска. В културно отношение България беше втора след Румъния. Икономически тя бе във възход. Във всички инициативи от обществен характер той вземаше дейно участие. През неговото царуване се построиха главните съобщителни артерии, модернизираха се двете черноморски пристанища Варна и Бургас. Той беше с научен интерес към естествознанието. Негово лично дело е царския естественоисторически музей в София с голяма сбирка от българска и европейска фауна. Той сам бе орнитолог, и виден ентомолог и ботаник едновременно. Това бе той в гражданския живот..."
стр.53-54

"...Нашият народ не обичаше цар Фердинанд, защото той със своето високомерие се отнасяше безтактно с него, като го считаше за довчерашна турска рая - освободени плебеи.
Цар Фердинанд поради своя рязък характер имаше много малко приятели, но имаше едно качество, с което се налагаше - достойнството на цар. През епохата след Освобождението и до последния ден на царуването му той беше фигура, за която българската история, а и историята на Първата световна война ще му отдели много страници. Политик, дипломат, културен, роден за владетел, но може би е прав руския учен и държавник Павел Николаевич Милюков, който пред група български професори, между които бях и аз, току що излязъл от двореца(1913), гдето беше приет на ауденция, разказваше:" Той е голяма риба, попаднала в плитка вода"... - да, България беше малка за неговата амбиция..."
стр.55

"...Дължа да отбележа, че между лицата, които са се проявявали в дебатите по приемането на конституцията и следователно са играли известна политическа роля, в групата на либералите са се числили личности, които са учили в Русия, под руско влияние. А хората от групата на консерваторите почти без изключение са западняци..."
стр58

"...Свален от власт, в опозиция, Стамболов имаше предчувствието, па и беше предупреден, че ще бъде убит. За да избегне трагичната си участ, той поиска от провителството на д-р Стоилов разрешение да замине за чужбина. Правителството не му разреши. Поиска застъпничеството на княз Фердинанд, но и той не се отзова на молбата му...."
стр.59

"...В спомените си, в един разговор с германския дипломатически представител в Петербург граф Пурталес, по повод назначаването на генерал Лимен фон Зандерс за инструктор на турската армия, Сазонов казва: " Ако има точка на земното кълбо, в която да е съсредоточено руското ревниво внимание, гдето Русия да не може да допусне никакви изменения, които биха засегнали непосредствено жизнените и интереси, то тая точка е Цариград. Историческото развитие на руската държава - продължава той - не може да завърши, преди да се установи руското господство над проливите. Всяко преустановяване на стокообмена през проливите разстройва кръвообращнието в живота на Русия."(В историческите летописи от Волжка България се разказва, че началото на тази доктрина е още от 10 век.
  Тогава било решено от Русия и Волжка България, Византия да бъде унищожена. За Светослав оставала европейската част, където на Дунава в Преславец мислел да премести столицата си. След падането на Цариград ,булгарските войски трябвало да настъпят от изток в Мала Азия и да я завладеят за себе си.Войната срещу Византия прерастнала и във война срещу България и се затегнала...Той завладял България за две години,но неуспеха му пред Цариград осуетил тези замисли. Нещо повече, пътят назад на булгарския флот в Черно море ,който му помагал бил отрязан и им се наложило да си пробият път през Босфора и обикаляйки Европа да се завърнат у дома от север...)
стр.108

"...Защото Стамболийски , преди да бъде осъден и да лежи 4-5 години в затвора, е коренно различен от помилвания и амнистиран Стамболийски. От затвора той излезе озлобен, отмъстителен, краен, несдържан, с големи претенции; той имаше чувството , че е мъченик и мартирологията му щеше да го увенчае със слава и почести. Той носеше вече съзнанието, че е призваният управник, реформаторът и спасител на България, ще я прочисти от всички недъзи и плевели.
Неговата политическа концепция беше проста и ясна, леснодостъпна за примитивния, но политизиран селянин. Втълпяваше в съзнанието на селската маса, която водеше, че на тях времето възлага управлението на държавата. България, казваше Стамболийски, досега се управляваше от градските партии - той не употребяваше думата буржоазия, - градските партии са виновни за злополуките на България. Те са компрометирани и народът ги отрича. България е селска страна. Тя трябва да се управлява от селяните - от техния представител Народния земеделски съюз. Това бе доктрината и идеологията на Стамболийски и неговите последователи. Това правеше впечатление, увличаше селяните и те се чувствуваха вече политически възможни да поемат управлението на България. Но тая доктрина беше и опасна, защото, ако социалистическите партии бяха класови и ако социалистите учеха, че политическите партии са представители на обществените класи, Народният земеделски съюз беше съсловна партия, представител на селските маси. Той отделяше селяните от гражданите, раздвояваше народа, копаеше пропаст между града и селото, между гражданина и селянина и един ден страната можеше да се изправи пред един двубой между граждани и селяни. Това бе Стамболийски след затвора и с тези идеи той се явява наново в обществения живот. Любознателният, политическият аскет няма нищо общо с освободения от затвора арестант..."
стр.121

"...ВМРО можеше да не одобрява политиката на едно правителство, но само за това не наказваше никого - тя не посегна на живота на никого само затова, че е имал различна от организацията политика. Тя осъди на смърт министъра на вътрешните работи Александър Димитров, защото той провеждаше хайките на преследване и арести. Тя не осъди Александър Стамболийски за неговото, да кажем, "сърбофилство", а защото Стамболийски поиска да я унищожи.
ВМРО съдеше и осъждаше и считаше за нещо обикновено издадената присъда да бъде връчена понякакъв начин на осъдения. Осъдеше ли някого, той не можеше да избегне съдбата си. Дните му биваха прочетени. Когато и да е, където и да е, той ще бъде намерен и екзекутиран. За тях важеше правилото: "Може да се забави, но няма да се забрави." Не може да се избегне и в чужбина, защото, защото и там ще бъде намерен. Д-р Райко Даскалов бе убит в Прага, гдето беше пълномощен министър. Един провинил се пред организацията войвода беше убит в Милано, гдето беше избягал. Друг провинен беше избягал във Виена и бе убит в държавната опера по време на представление. Отношенията между правителството и ВМРО бяха така обтегнати, че общо беше убеждението, че ударът ще бъде нанесен имено от ВМРО. Не стига това, но и в чужбина - преди и след преврата - се мислеше, че наистина ВМРО свали Стамболийски. Мнозина мислеха, че зад мен, зад правителството, което възглавявах, е македонския революционен комитет, че 9 юни е дело на македонците революционери. Истината, която аз най-добре зная като активен деятел в тия събития, е съвсем друга. ВМРО няма никакъв дял в тая работа, тя се държеше съвсем настрана и не искаше да свързва името си с един подобен акт, който не можеше да я ползва, а на България щеше да донесе неизмерими пакости. Ако наистина ВМРО беше свалила правителството, нашите съседи, особено Сърбия, нямаше да посрещнат такова важно събитие на границите си със спокойствие и хладнокръвие.

image

Заповедта за действие беше дадена на 8 срещу 9 юни. На 6 юни съобщих на всички, които влизаха в листата на новото правителство, да се съберат на уреченото място към 9 часа вечерта. И действително всички бяха точни, и всички чувствуваха и разбираха, че тая нощ е съдбоносна за нас лично, но най-вече за България. Защото, ако превратът не беше успял и Стамболийски станеше отново господар на положението, не само ние лично щяхме да увиснем на бесилката, но сигурно и цар Борис щеше да загуби трона. Армията ще бъде окончателно разстроена и раздвоена; политическите партии доунищожени, цветът на интелегенцията най-малкото ще напълни затворите, а македонската организация в борбата за самосъхранение ще приложи присъщите ней методи на борба - единични убийства , атентати и пр.
Поради конфликта с ВМРО и пред страха от нея Стамболийски не живееше в София. Той прекарваше в родното си село Славовица, в своето собствено  лозе, гдето си беше построил вила за живеене. Дали наистина щеше да избегне трагичната участ, която му бе отредена, всеки, който познава организацията, има основания да се съмнява..."
стр.169-170

image

"... 16 април е последната брънка от веригата атентати, които трябваше да разгромят и погребат България. Планът се провеждаше точно по нарежданията на главното терористично командване. Първо трябваше да бъде убит цар Борис. Устрои му се засада, когато се връщаше от лов, на завоя на един балкански проход - Арабаконак. Убит царят, погребалната церемния трябваше да се извърши в храм-паметник "Александър Невски". И тук , при хвърлянето на църквата във въздуха, да се довърши останалото - да се погребе цялото правителство, цялата държавна власт. Защото на погребалната служба в църквата трябваше да присъстват по задължение министрите, бюрото на парламента, народните представители, висшите воинни чинове, т.е. генералитетът, офицерският корпус от Софийския гарнизон, дипломатическото тяло, висшите магистрати и чиновници, Генералния щаб на армията, висшето духовенство и отбрано гражданство, елитът на интелектуална България. Всичко това да бъде заровено под развалините на храма. Ако атентатът над цар Борис не успееше, следваше друг. Печалният жребий се беше паднал на бившия началник-щаб на армията генерал Коста Георгиев. При неговото погребение трябваше да се довърши онова, което не успя.
Цар Борис биде спасен; той живееше втори живот. Спасението си дължи на д-р Дончо Илчев, директор на отделенията на царския научен институт, и на своя секретар д-р Стаматов, бивш действащ офицер с чин капитан. И двамата се пожертваха. Илчев падна убит в престрелката с бандата на нападателите, Стаматов продължи отбраната и цар Борис успя да се измъкне от засадата..."



image

Цар Борис III - последният действащ държавен глава на Царство България, преди падането на страната под републиканско робство - когато отново чужди хора са стопаните на тази страна и те вземат решенията за нейната съдба. Третото поред в многовековната и сложна история на България и чийто край засега не се вижда...





Гласувай:
4
0



1. atil - Следващата публикация ще е в над...
11.06.2012 00:09
Следващата публикация ще е в надвечерието на Илинден, посветена на Маркар Макидан(Черноризец Храбър). По-нататък ще има нова тематична поредица и блог вълна в блога на Атил - за хайдутството. Щом сме под робство, добре е да си спомним за хайдутството.
цитирай
2. atil - Промяна в плана! По повод на нагл...
12.06.2012 11:38
Промяна в плана! По повод на наглите,мръсни и лъжливи изтъпления на някои хрантутници , отново намерили място сред силните на деня, притежаващи исторически сайтове,издателства,партии,банки и в придатък и по една голяма мръсна и лъжлива уста и по случай големия празник Еньовден от днес откривам новата поредица тук за хайдутството. А за Черноризец Храбър съм писал в руския си блог - http://blogs.mail.ru/mail/kapanec_senovo/24CE44608B699D96.html

Нека на тия на които им плащат за това да превеждат и популяризират действителната
българска история! А не да продължават да лъжат
и да баломосват съвременниците си.
Промяната я предизвикаха неспиращите мацаници и дрисни по повод на тази статия в БГ История..Този път щафетата пое модератора Комар,бошлаф работа ,но нека хората да си го знаят. Че те пак са тука...:
http://www.bg-history.info/5471/Ot-kude-idvat-korenite-na-bulgarskata-republika-i-na-dneshnata-politicheska-kultura-i-tradiciia%3F!.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3593537
Постинги: 511
Коментари: 2363
Гласове: 2971
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930