Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2012 01:50 - Чавдар войвода и Лалуш байрактар
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7236 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 13.02.2016 10:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ТРЕТА ЧАСТ


"По време на Търновското въстание през 1595 година едновременно 2000 хайдути с отряд сърби нападнали на главния румелийски град София и го разграбили".


                                                                          (Иречек. История на България, стр. 605)


image

Един от най-прославените български хайдути е Чавдар, който се подвизавал някога около Витоша заедно със своя сестрин син Лалуш байрактар и "тристамина дружина". Двамата се сговаряли и хубава работа вършели. Заядял ли се някой спахия с раите, Чавдар му пращал "много здраве" и ако това не хващало място, след време намирали спахията обесен на някой кръстопът.
Не било лесно на кадиите и на спахиите. Много дотежало и на чорбаджиите, които събирали на безценица добитъка и вълната от сиромасите селяни. Неведнъж се оплаквали те на беглер бека в София и неведнъж се опитвал той да смаже проклетия хайдутин, който развалял пашовския рахатлък, но все не успявал. Славно време! Еничарин не смее да попроси едно яйце, когато мине през българско село.
Какво не опитвал беглер бекът, но с потерите хайдутинът си играел като котка с мишките. Не помогнала и определената награда: 500 лири за главата на Чавдар и 300 за главата на байрактаря му. Не хванали място отровата и хитрините. Най-сетне пашата вдигнал два бюлюка войска с три знамена и трийсет тъпана, заградил цяла Витоша, но докато храст по храст я разравяли с маждраците, Чавдар побил байрак на Кладновския събор и повел хорото. След това помамил бюлюкбашиите в Кайнадинската лъка и тъй ги ударил, че един с един се не видели. Два дена след това обезкураженият паша изпратил на Чавдар хабер: "Ела да те направя бюлюкбашия!"
Пашата обещал също така да приеме на служба цялата му дружина, като заплаща на всеки юнак

                                
на дено - жълта жълтица
                                         а пък на вечер - полвинка,


всекиму - злат кафтан, а на Чавдара "дору два", както се говори в песента. Единственото задължение на хайдутите щяло да бъде да преследват разбойниците във вилаета.

Съблазнително предложение! То подействувало на Чавдар, комуто хайдутлукът бил доста поомръзнал. Не било лека работа двайсет години да бродиш из горите като подгонен вълк, да омиташ студената роса по ливадите, да се криеш зиме по кошарите и плевните и все да се ослушваш: няма ли да лавне куче, няма ли да пропукат пушките на еничарска засада. Не му се щяло вече на Чавдара да се взира в очите на всеки: не е ли той предател, да рони хляба на кокошките, преди да хапне, за да види не е ли отровен от душмани, да спи само с едно око, а другото да играе на четири. А и копнежът за топъл домашен кът ще да е заговорил у него с всичката си сила и Чавдар приел да се "поклони" на пашата. Приела и дружината.
Само Лалуш байрактар се опитал да го разубеди:
- Кому ще оставим сиромасите, ония, дето се опират на хайдушката закрила? - попитал той. - Кой ще усмирява спахиите и вразумява кадиите?
- Та нали пашата за това ме вика: да закриляме сиромасите - рекъл Чавдар, но сестриникът му не вярвал.
- Аз на пашата не вярвам! - увещавал го той.
- Какво ще направят? - думал Чавдар. - С моята вярна дружина ще накарам, ако потрябва, да потрепери и пашата.

Три дена траяла хайдушката крамола. Ни вода пили, ни хляб яли. Лалчо привлякъл още седмина на своя страна, но седмина срещу три пъти по седемдесет нищо не могли да сторят и верни на на своята клетва, трябвало и те да отидат с дружината и вкупом да се поклонят на пашата, "Софиянската".

Хайдутите слизат на ден Илинден. Всичките са облечени в най-новите си дрехи, а оръжието свети на слънцето - излъсното с пепел и оцет. Изпраните бели навуща, опетлани с черни върви, придават на препърлените от жега и вятър хайдути бабаитски изглед. Никой не обръща внимание на Лалча, който върви най-отзад и поглежда съжалително към гористия гребен на Витоша с прохладните сенки и сигурните им убежища.
Като минават през чифлика на Драгодан Али бей край София, хайдутите хващат хергелето му и се качват на коне. Така пристигат в София, където пашовите хора ги посрещат с музика, теманета и поклони и ги въвеждат незабавно в конака. Само седмина - седмината, които са на един ум с байрактаря, не влизат в конака. Те остават навън, да вардят уж конете на Драгодан Али бея, а всъщност по зъръка на Лалча - да пазят незаключени вратите.

В двора на конака пашата заповядва да сложат на хайдутите разкошна трапеза.
                       
                                       
...Слуги на паша послушни
                                                     сложиха бели трапези,
                                                     даваха гозби секакви,
                                                     носиха вино червено
                                                     и върла бистра ракия...


На дългите ниски софри, застлани с шарени месали, разсичат два печени вола и десетина яловици. На всеки трима дават ведро с вино и тас ракия. Изморените от пътя хайдути не чакат много-много да ги канят и час по час "цалуват" ведрата. Самия войвода седи коляно до коляно с началника на стражата и се тупат по раменете най-приятелски. Това дава кураж на хайдутите да се веселят както трябва. Но ето че още не привършили трапезата - в двора се втурва един от телохранителите на пашата и обявява на хайдутите, че високия сановник иска да ги види, само че без "пусат"(оръжие), защото пред паша с "пусат" се не излиза.
Позамаян от виното, Чавдар много-много не премисля, смъква оръжието и го дава. След него всички почват да си оставят ятаганите и пушките, за да приемат прошката на беглер бека.
Най-подир трябва да сдаде оръжието си и Лалуш, но той отказва: "Нека ме види пашата с оръжие!" - противопоставя се той. Пашовите хора не искат. Един от тях - черноглав сейменин, посяга сам да му го вземе, но Лалчо го удря в гърдите и черноглавият се задънва на едно от празните ведра. Друг се опитва да му хвърли примка изотзад, но пъргавият сестриник на Чавдар измъква сабята и разсича примката. Настъпва суматоха: неколцината сеймени вадят пищовите, но Лалуш налита върху им със сабята, съсича где когото свари и се втурва към вратата. За Лалчова беда вратата е вече затворена и макар отвън седемте негови другари напъват дружно, за да я изкъртят, Лалчо трябва да търси друго спасение. Опрян на дългата си пушка, той прескача конашкия зид, скача върху един кон и заедно с малцината свои другари сполучва да избяга от София, сподирен от яловата пукотевица на сейменските пищови.

Препуска Лалчо и не спира, докато не стига витошкия гребен над Бояна. Оттам праща, та вземат на гръб куция боянски протопоп Мартин и го заставят да напише на пашата "ситно писмо": да пусне вуйчо му, ако не иска да види София на пепел. Пашата така се разсмива на тоя ултиматум, че гавазите влизат изплашени да не се е задавил. "Я викнете Ормана!" - заповядал той, а когато влиза дебеловратия Орман, нарежда му да настигне байрактаря с неговата "измет" дружина и да набучи главите им на кол.
Орман е отскоро при пашата - млад еничарин в една лисича опашка на високата си шапка. Той мечтае за позлатена ножница и...малката пашова дъщеря. Ето случай да се приближи до ножницата и кадифените пръсти на кадънчето, затова с голяма охота тръгва начело на трийсетина конници по петите на хайдутите.
В Кладница Орман научава, че Лалуш е свърнал към Дупнишко. В съседното село един овчар му сочи голите Кереметлийски рътлини:
- Нататък се изгуби! Снощи.
"Нататък" двоица преоблечени като въглищари ятаци препращат потерята към Чуйпетлово. Докато излъганият от съгледвачите на Лалча, Кара Орман гони вятъра из Чуйпетльовските редища, бързоконци донасят на пашата вест, че гори чифликът му в Кременли. Не изпратил още хора да гасят пожара в Кременли, пристига до смърт изплашен арнаутинът кехая и донася грозната вест, че хаирсъзите изклали хилядо овце на Витоша и му заръчали да каже на пашата: или да им пусне войводата, или София - на пепел!

image

Срамно е за един паша да отстъпи пред волята на седмина хаирсъзи и вместо да освободи Чавдар, изпраща нова потеря. Той не знаел, че седмината са вече седемдесет и седем.

Този път Джин Иса - бюлюкбашия, се наема със сто души избрани конници да пръсне Лалчовите хора като пилета. Сто души конници - майстори на ятагана, изкусни в стрелбата, се впускат този път по сигурни следи. Де кого стигнат, задържат го, за да не може Лалуш от никого да приеме вест. По селата трошат зъби, кокали, живи хора на огън изпичат, но успяват да намерят издайници, които да посочат къде е Лалчо с дружината. До вечерта Джин Иса я загражда в месността "Каваците". За късмет на хайдутите в тая същата местност има пуснати на паша коне и магарета. Лалуш заповядва на хайдутите да приберат трийсетина магарета, а неколцина изпраща да наловят конски мухи. Вечерта той пуща подлудените от конски мухи магарета през храсталака - право към засадите, и докато Джин Иса струпва хората си на застрашеното място, байрактарят тихомълком извежда своите хайдути и удря бюлюкбашията в гърба. Ударът е неочакван и страшен. Седемдесет и седем души връхлитат с ятагани и започва една резня, от която само Джин Иса излиза жив. Нему Лалуш заповядва да отрежат палците на ръцете и тъй белязан, го изпраща при пашата все със същия хабер: "Или вуйчо ми, или София - на пепел!"

Цяло денонощие пашата не може да си намери място в конака, хвърля бреницата в лицето на Дервиш Осман, който го съветва да махне змията от пазвата т.е. да пусне проклетия Чавдар, даповядва да затворят победения Джин Иса в конашките подземия, пени се, проклина, но все пак се вижда принуден да освободи Чавдар. И не само него! Но и тристамината лековерни хайдути. Чавдар е изведен от тъмницата и заведен при пашата, който го приема "медено" и благо - Заповядва да им донесат кафе и се мъчи да заглади работата:
- Да не беше тоя твой урсуз байрактар, сега да си бюлюкбашия! Върви да смириш ония, твоите, върни се и тогава, тако ми аллаха, аз наистина ще те направя бюлюкбашия! - кълне се той и поглажда прошарената си брада.
На Чавдар се иска да оскубе тая брада, но си дава покорен вид и свежда поглед, за да не види пашата злия огън в очите му. До вечерта той е при Лалча. Зефирът отново гали поизбелялото му лице, брезите от двете страни на пътеката за Витоша, където става срещата, чинно му се кланят, като да казват "добре дошъл, добре дошъл". С "добре дошъл" го  срещат и хадутите. Пищовите гърмят и калпаците хвърчат във въздуха, докато Лалчо и Чавдар се прегръщат, занемели от радост. След това се оттеглят настрана и Чавдар казва на Лалча:
- Досега аз бях войвода, отсега - тизе ще бъдеш! И от мене заръка: или на пашата главата на маждрак, или конака му - на пепел!

Лесно е да се каже"глава на маждрак", но пашова глава е това, зарад нея в София димят два еничарски казана, зарад нея бодърствува денонощната сейменска стража зад дебелите конашки зидове на беглербегството. С конски копита, нокти и куршуми не се събарят тия зидове, а да се проникне вътре - няма как. Това си мисли Лалчо, докато се припича на хайдушкия огън и гледа как Кара Михал от Кладница разсмива юнаците с една нахлупена до ушите еничарска шапка. "Същински еничарин!...И майка му не би го познала" - мисли Лалчо и едно неочаквано досещане го кара да запре дъх: "Ако имах сто шапки...сто такива шапки..." В следващия миг той е на крака и вика с пълен глас:
- Утре сме на път!
На заранта хайдутите си предават от ухо на ухо, че Лалуш е намерил"ключ" за софийските конаци. Но само ключ не е достатъчен, трябват и въоръжени хора. И тръгват Лалчо и Чавдар от село на село. Притропват конници по кълдъръма, разлаят селските кучета и на мегдана заплющява червения хайдушки байрак. Гласовитият Калифер от Сапарево се изправя на стремената и гласът му проехтява над селото:
- Слушайте Лалча войвода, слушайте Лалча! Който иска юначко да прави, нека дойде под хайдушкия байрак! Слушайте Лалча войвода, слушайте Лалчаааа-а!

Викал хайдушкия глашатай. От село на село и от село на село - дружината растяла и се умножавала. Докато тя се умножавала и въоръжавала, бързоходци били изпратени до черногорските и сръбски войводи с "хаир-хабера" на Лалча:
- Елате, че тука се е възбунило. Сега му е време да ударим бега!
Сбрала се една двухилядна хайдушка армия, която оглавил Лалуш. Сговорили се на връх Петковден, когато в Боянската църква забие първа камбана - да ударят София. Чавдар се наел да разбие конашките врати и с това да измие хайдушкото петно.
На ден Петковден, призори, засилената сейменска стража по главната порта на конака забелязала по шосето откъм Нови хан, че към София се движи военна колона. Разтревоженият караулен началник тъкмо се кани да удари тъпаните за тревога, когато един конник се откъсва от колоната и полетява право към конака. В подножието на стената той разиграва коня и размахва накичената си с пера татарска шапка:
- Дауд ага на път за Бели град иска да се поклони с войската си пред беглер бега.
Караулният началник отива при пашата и скоро се връща със заповед: "Да влезе!"
Заскърцват конашките порти и бавно се разстварят пред военната колона, водена от своя Даут ага, който язди начело врания си кон. Напетия ага, кръвнишкия вид на дружината му и светналите на слънцето маждраци редизвикват между посрещачите викове на възхищение. Възхищават се и едновременно се радват; стотина юначни еничари в застрашения от хайдутите град са добре дошли, след като сеймените са опитали вече хайдушката попара. И пашата излиза да види тая изпратена му сякаш от провидението войска, когато става нещо невероятно: Дауд ага измъква кривата си черкезка сабя и връхлита срещу своите посрещачи. Едновременно с това еничарите се впускат като побеснели да секат и мушкат втрещените пашови сеймени. Чаткането на конски копита се слива с предсмъртните писъци и сабления звек. По-лек от перушина, стокилограмовия софийски паша изтичва към тайния изход, но когато отваря вратичката, вижда нещо, от което щтръкват космите на главата му: към неговата крепост се носи вълна от от въоръжени хайдути и въздухът трепери от страшния им рев. Пътищата за отстъпление са прерязани. Само еничарският Емин ага може да го спаси. Но барабаните на Емин ага тепърва почват да бият "сбор". Хайдутската атака ги е сварила неподготвени. Припреният тропот по стълбите показва на пашата, че предрешените на еничари хайдути го дирят. Замирисва му на пепел и кръв. Тогава си спомня Лалчовата "измет дружина" и отчаяно маха с ръка:
- Битти!(Свърши!)



    Тогаз си Лалчо отиде в пашовите конаци,
разби си Лалчо харема, та си пашата изкара,
та къс по къс го режеше, режеше и питаше:
- Пашо ле, мръсен , коварен, ще ли да лъжеш юнаци,
с имама да ги затриваш? - Па му главата отряза
и я на маждрак затъкна, че си юнаци поведе
и си със свирка свиреше, като през София вървеше.
- Яллате месо пашово, всекиму не е дадено
да ходи да го продава, сал е на Лалча дадено
да ходи да го продава, на Лалча на байрактара,
що води измет юнаци, та вършат такава работа,
дето и отбор не могат.

                                            






Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - и все още ни чъчат турчалята
15.06.2012 21:38
и все още ни чъчат турчалята
цитирай
2. atil - На мене лично нищо не ми правят и ако е ...
15.06.2012 22:40
На мене лично нищо не ми правят и ако е за душманлък, повече ми е идвало от тия дето се правят на "големи българи"...Друг въпрос е че днешните турци ги забъркват в политическите лайна и че антиконституционното ДПС точно БКП го регистрира и вкара в политиката.А повечето от тях са рожби на същата земя и са от същото коляно като нас. Дори в описваните събития , истинските турци не играят голяма роля. Драгодан Али бей е потурчил се болярин, беглер бекът е пак от миналите на страната на турците(като Крали Марко, който си е бил направо султански роднина), еничарите също не са турци... По времето на Царство България това население винаги е имало свои депутати, но са нямали етническа партия, която да играе двойни и тройни игри. Гласували са основно за БЗНС, където три поколения преди мене са били активисти,съветници, кметове и т.н.Разбирали са се, както и аз сега се разбирам с много от тях а с други не се разбирам, същото е и с българите или циганите. От предците ми е имало хайдути, но и най-добрите приятели - ловджии на прадядо ми са били турци. Когато стане дума обаче за колективни права или привилегии - това вече е политика а тя е свързана и с пари и с религии и с расови и национални предразсъдъци. И гадовете от всички вери ,раси и партии се ползват от чувствата, или слабостите на хората.
Щом давате ще ви чъчат, ако не са турците, други ще се намерят.
Аз пиша за историята - такава каквато е била, за да има смисъл и поука от нея!
Няма добри или лоши народи, има лоши управници - човекът е такъв в каквито условия го поставиш. Условията ги правят държавите, не чобаните и трактористите или артистите от драматичния театър...

Благодаря ,че ми дадохте повод да си кажа приказката по "националния въпрос"! А сега мисля да изгледам един уестърн, поради липса на филми за нашето хайдушко движение...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3593537
Постинги: 511
Коментари: 2363
Гласове: 2971
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930