Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2012 19:04 - Образуване и формиране на средновековната българската народност
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16499 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 16.09.2023 16:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Българското землище оградено с Бели градове...


Какво е това етнос?


Според формулировките на историческата наука, етнос е съществуващата при определени исторически условия общност от хора, които си служат с един и същи език, притежават единна материална и духовна култура, и имат самосъзнание за своята народна обособеност, т.е. за това, че са различни от другите подобни общности от хора.
Историята на човешкото общество познава три вида етноси: племе, народност и нация.

Племената възникват при условията на т.нар. дивачество и варварство и окончателно се консолидират до племенни съюзи(орди) в периода на военната демокрация. Народностите се оформят и развиват след създаването на държавна организация. Нацията е продукт на новото време, когато връзките между хората стават много по-тесни и по-плодотворни.
През средните векове в Европа се появяват редица романски, германски и славянски народности.
Една от първите сред тях е и българската народност.
Акад. Д.Ангелов формулира пет основни черти(белези) на народността:

- Първата отличителна черта на всяка народност е общият език, който се говори и разбира от всички членове на общността. Езикът се явява спойката, която най-ярко подчертава единството на хората в тази общност. Колко важна е ролята на езика като белег на народността личи най-добре от това, че ако отделни лица или групи по една или друга причина забравят родният си език, то обикновено следва и тяхното етническо обезличаване, т.е. следва загубата на тяхната народност.

- Втори важен белег на народността е наличието на една сравнително устойчива култура, която си има свои специфични черти и се предава по традиция от поколение на поколение. Културата бива два вида: материална (жилищна, покъщнина, оръдия на труда, украшения, оръжия и т.н.) и духовна (религиозни, политически, естетически и др. идеи).
Духовната култура също сполучливо може да се използва като етнически портрет на съответната народност, особено чрез литературните творби, песните, танците и т.н.

- Всеки народ с течение на времето придобива една ясно открояваща се историческа памет, която говори на хората за тяхното многовековно съществуване, изгражда ясно изразено чувство на солидарност, сплотява народните маси, особено в дни на големи изпитания. Историческата памет се освежава било по пътя на устното предание, било чрез книжовността или чрез веществените паметници. Тя може да избледнее в дни на чуждо владичество и робство, както се случва с нашия народ по време на турското иго, та се налага отец Паисий Хилендарски да я възстановява чрез своята известна "История славяноболгарска".

- Белег на народността понякога може да бъде общата религия. Тя получава особено ярка изява при положение, че даден народ живее в обкръжение или съжителство с друг народ от който се различава в религиозно отношение.
Така е в началото по отношение на ромеите. Разграничението е българин-християнин, който е християнин не е българин, християни са ромеите, гърците. По-късно по време на турското робство става обратното - ако си мюсюлманин ти си потурчен и не си българин. Принадлежността към "християнската вяра" се явява важен показател за характеризиране на българската народност и противопоставянето и на турците-мюсюлмани.

- Последната важна черта на народността(но не и по значение) е народностното съзнание(самосъзнание).
Да имаш народностно съзнание, значи да знаеш, че принадлежиш към даден народ, че говориш неговия език, да чувствуваш, че си свързан с неговото минало, с родната земя, да познаваш и споделяш проявите на неговата култура( материалното и духовното му творчество).
Самосъзнанието се създава и утвърждава под влиянието на различни фактори. Най-важните от тях са семейството, училището, обществената среда и т.н. Народностното съзнание се предава от поколение на поколение и е извънредно устойчиво. Българин се чувствувал обитателя на нашите земи през 8 век и през 10 век и през 15 век и днес. Нещо повече, българи се чувствуват хора, напуснали родината преди десетки години.
Съзнанието за народностна принадлежност се изявява и утвърждава чрез едно общо народностно име: българи, руси, германци, сърби, французи и т.н.
Всяка формирала се народност притежава свое самосъзнание.

Създаването на народностите е продължителен и нелек процес. При това върху този народообразуващ процес въздействат различни фактори.
Един от главните фактори, спомагащ за превръщането на племената в народност, е наличието на обща територия, в която се изгражда, живее и твори даден народ.
Общата територия е решаващ фактор при образуването на българската народност през 9-10 век. На тази територия, обхващаща главно областите Мизия, Тракия и Македония, се срещат и заживяват съвместен живот отделните компоненти на нашата народност(старото балканско население, славяни и българи), за да се слеят след няколко века в една хомогенна общност.

Сама по себе си общата територия не би могла да изиграе своята обединяваща роля, ако наред с нея не е налице и държавна организация.
Благодарение на властта, която има добре устроен административен апарат, става възможно да бъдат разчупени тесните рамки на родовата организация и по този начин да се преодолее племенната разпокъсаност и обособеност.


Предисторията на основаването на нашата държава

Три години след смъртта на кан Кубрат(663 год.) във Велика България(Кара Булгар) обхващаща тогава огромни територии от източна Европа и Северна Азия, (макар все още вместо това да рисуват по картите, територията на хунобългарското тарханство в Северното Причерноморие, представяйки го за "Велика България"), започва междуособна война.

След като претендентите за трона Аспарух и чичо му Шамбат пет години обсаждали Бояна и Котрага на полуостров Крим, Боян сключил съюз с Хазарската орда. С това получил превес и изтласкали претендентите до р.Бури чай(Днепър), където се състояла решителната битка. Хазарите претърпели огромни загуби и оттеглили помоща си за Боян. Така той си върнал трона, но от Днепър на запад териториите останали под властта на Аспарух и Шамбат.
Долното Поволжие и Северен Кавказ били отстъпени от Боян на хазарите заради тяхната помощ в гражданската война. След смъртта на чичо си, Аспарух напуснал Киев, предугаждайки настроенията на тамошните боляри, и действително след това те предали града на Боян.
Аспарух с осиновените си братя Кубер и Лачин заел областите Онгъл(между долното течение на Днепър и делтата на Дунав) и Кашан(Молдова и Закарпатието).
Оттам атакували Балканите и за по-малко от две години завладели северната и западната част на полуострова.

През 681 год. Аспарух обявил откъснатите територии от Велика България и балканските си нови земи за отделна държава със столица на Балканите в Плиска.

Частите от тогавашната българската народност които се отделили с Аспарух били от бурджаните(северокавказци), ермийците( преселници от Тюркския каганат след като групировката на узите взела властта там) и няколко рода алани воювали на страната на Аспарух...
Старото балканско население, родственно с булгарите(българите), от самото начало се приобщило към тях а славянските племена получили статут на подвластни поданици на България.

Ще направим една ретроспекция в действията на българската власт в насоката довела до формирането на една-единствена народност:

"...българите, като наели срещу заплата авари и околните славянски племена..."

"...на императора било известно по слух, че Крум се е отправил на поход, като събрал голяма войска от аварите и околните Славинии."

"..А императорът като изпратил тайно хора в България, заловил княза на северите Славун, който бил направил много злини в Тракия..."

"...Там били пратениците на други народи, именно абодритите... и тимочаните, които наскоро се били откъснали от съюза си с българите..."

Това е през първото столетие на новата държава и по-нататък:

"...кавхана...направих моят брат и стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Берое и...Дултрони първенец е ичургу боилът Тук - за дясната страна на моя саракт(южната страна на царството, на стария език, юга българите обозначавали с думата "сара") - Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули - главатар е боилът кавхан Иратаис, а Кордила и Григора са му подчинени стратези."

"...българите, като изпратили войска, ...разорили с меч славяните, ..изгонили техните князе и им назначили български управници."

"И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му..."

След покръстването имаме обратния процес, тъй като отдавна кръстените славяни станали опора на властта на новата прохристиянска групировка начело с Борис:
лед това... Борис... отделил Кутмичевица от Котокой, поставил и за управител Домета, като освободил Курт от областта..."


Формиране на българската народност

Не е случайно това, че действителния процес на формирането на българската народност на Балканите започва от самото основаване на държавата през седми век и в общи черти приключва през десети век, след установяването на обща религия и общ език.

Важен фактор за създаването на народността е развитието на стопанския живот, появата и укрепването на градовете като центрове на търговия и занаяти. При един по-развит икономически живот се създават по-благоприятни възможности за преодоляване на племенната раздробеност, за създаването на по-тесни връзки между населението в дадена област, за сближаване и взаимно проникване на отделните етнически групи.
Един специфичен фактор, който може при определени условия да повлияе върху формирането на народността, е религията. Въвеждането на нова, обща за всички поданици, религия допринася за преодоляването на битовата и културна раздробеност, създава условия за уеднаквен начин на живот, на мислене, на поведение.

Важно в това отношение е и изнамирането на собствена писменост и книжнина, както и на слой от образовани хора. Благодарение на писмеността става възможно да се наложи по-лесно един общ език и да се премахне съществуващата пъстрота на племени езици и диалекти. А чрез дейността на интелегенцията(със слово и книга) се допринася за укрепването на чувството за принадлежност към род и родина, за утвърждаване на едно по-силно изявено народностно съзнание.
Веднъж изградена и здраво консолидирана, народността може да мине и без наличието на някои(дори без всички) народообразуващи фактори.
Нашият народ е бил лишен от своя държавност за дълги периоди от време, но въпреки това се е опазил, продължил е да съществува, да се развива със свой език, бит, култура, самосъзнание.

Сложен е въпросът за начина на образуването на народностите. Обикновено се приема, че това става при наличието на два паралелно протичащи, но коренно различни процеси.
Първият процес се свежда до постепенното преодоляване на племенната раздробеност, до обединяването на племената в едно цяло, най-често в рамките на държавността.
От друга страна се развива процес на постепенно сливане на различните етнически групи, на тяхното уеднаквяване до сплотяването им в нова етническа общност с единно народностно съзнание и самоназвание.

В продължение на около 70 години ( приблизително от 580 до 650 г.) една обширна част от Балканския полуостров е плътно заселена със славянско население, делящо се на различни племена. Всяко племе си има свое име, познато на съвремениците и употребявано от тях ( севери, тимочани, абодрити,смоляни и т.н.). Това променя употребата на понятието "Славинии" у византийските автори. Докато по-рано с това име се обозначават само земите на север от Дунав, то сега вече Славинии се появяват и на юг от реката.
С това име се обозначават земите, заети от едно или друго славянско племе. Доколкото Славиниите представляват самостоятелни области, използва се и названието на съответното племе за обозначаване на същите тези области: "Берзития", "Драговичия", "Велезития" и др.

Интересни сведения получаваме от сборника с исторически летописи от Волжка България за произхода и възникването на антите, славянска групировка играла важна роля по-късно в образуването на българската и древноруската народност( урусите - преди да се разделят на руснаци,украинци и белоруси).

"...Сина на Боян-Челбира, Тубджак(563-593 г. , дядото на Кубрат), воювал на страната на аварите с Рум(Византия) и с подчинените от румците(ромеите) улчийци(славяни). В същото време , когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги щадял и изкарал от Рум( от днешните български земи) в своите владения до двеста хиляди от тях. Тези булгарски(български) улчийци почнали да ги наричат анчийци(анчилар), т.е. "погранични", "окраиными"(думата има значение и като "побратим" - анчи). Тъй като били заселени на северните рубежи на бегството(бейлика) Кара-Булгар - в Учула и Бури Чай(Днепър). Хакана на аварите отначало се отнасял към това с раздразнение, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколкостотин лодки и успешно се сразили на тях с румците, смегчил отношението си и ги оставил на мира..."

Българите и славяните са се познавали отлично и са имали обща историческа памет, предците на славяните проживели около 1600 години в древнобългарската държава Идел...

Създаването на българската държава на Балканите е събитие, което изиграло решаваща роля за оформянето и утвърждаването на днешната българска народност.

От една страна, чрез държавата се преодолява племенната раздробеност на славяните и се подпомага сливането им в едно цяло, а от друга - извършва се смесването на славяни и българи, като се намаляват съществуващите помежду им различия от езиково, битово и религиозно естество. Тези два процеса имат за краен резултат образуването на българската народност като устойчива етническа, политическа и културна общност.

Териториалното разширение на България, особено през 9-ти век, довежда до включването на редица славянски племена от "българската група" в нейните предели. Постепенно се очертават трите главни области, образуващи сърцевината на българската държава (Мизия, Тракия и Македония. След покръстването териториите в Отвъдунавска България постепенно отпадат от българската власт и се приобщават към други държави и народности).
Именно в тези териториални рамки се извършва и утвърждава процесът на изграждане на българската народност на Балканите.

Покръстването на българите (866г.) и извоюването на самостоятелна българска църква (870 г.) съдейства за ликвидирането на племенната раздробеност на славяните, както и за обединителния процес на двата основни етноса.
На мястото на изхвърлените Тангра, Кубар, Перун, Лада, Морена и т.н. почва да се почита един друг общ бог с неговите ангели и светии. Подвластните славяни стават равноправни поданици а аристокрацията им се изравнява по права с българската. В замяна на старите обреди задължителна сила придобиват редица религиозно-култови действия като кръщение, причастие, пост, молитва, изповед, молебен, погребални обичаи и др. Народния годишен обреден календар се християнизира и става еднакъв за всички. Всичко това създава един нов светоглед и начин на живот. След покръстването смесените бракове, които преди 866 г. все пак не са били масово явление, сега стават нещо съвсем естествено и нормално. Всички поданици са християни, които могат да се сродят без никакви пречки, съобразно въведените в страната светски и църковни закони.

Славянският език, който е говорим и разпрстранен във всички части на страната, сега се превръща в богослужебен и книжовен език. Узаконяването му като официален държавен език става на Преславския събор през 893 г.

Същевременно това е почти смъртен удар върху българския тюркски език и за негова сметка в процеса на формиране на новата народност се утвърждава старобългарския език от славянското наречие.
 Булгарския език постепенно потъва в забрава, макар дълго време да същесвувало двуезичие, подобно на това в Източна Европа, което сред казаците продължило до 18-ти век, но само кук-огузите в България, които не изоставили живота си в полето съхранили стария тюркменски език.


През 10-ти век българската народност в общи линии е изградена.
Основни нейни белези са :
- общият език (славянски),
- единната религия (християнската),
- историческата памет ( българска),
- единното народностно съзнание( славянобългарско)
- приблизително единната материална и духовна култура( българска).

В създадената през 9-10 век материална и духовна култура преобладава българският облик - на жилища, инвентар, керамика, облекло, накити, песни, танци и т.н.
Християнизирания годишен празнично - обреден каледар и до днес се е запазил върху основата на стария тенгриански празнично-обреден календар.

image

Това особено ясно личи от сравнителната таблица на празниците в Дунавска и Волжка България. Възрожденската архитектура наследява и продължава белезите и характеристиките на средновековната българска архитектура. Нещо повече, типичния хунобългарски стил на каменна зидария се оказва жив и практикуван до 50-60-те години на 20-ти век.

image

Градеж от дялан камък на кръгла кула в Плиска


image

Градеж от дялан камък в крепостта Дръстър-Силистра


image

Градеж от дялан камък на капанска къща от 40-те години на 20-ти век(двоен зид). За специалистите начина на зидане е разбираем, трябва да се поясни обаче за широката публика, че оригинания старобългарски метод се състоял в употребата на три основни вида по размер и форма камъни. Това предполага по бързото обработване на ломения камък и по-бързата и спорна работа при изграждането. Основната схема е - два по-малки с най-дългия по размер между тях а отдолу - два със среден размер. И това се редува без да се допускат застъпващи се вертикални фуги. Това е древнобългарския стил. Той се отличава от византийския, римския, иранския и др.


Къщата на дядо ми е построена по същия начин, както сградите и стените в Плиска или Дръстър-Силистра през 7-10 век.
Създаването на българската народност като резултат от продължително и сложно развитие е придружено и от възникването и утвърждаването на едно общо название за всички, които принадлежат към нея.

Това название е името българи.

Главна причина за налагането му като народнстно наименование е дъжавата България - в рамките на която се формира балканската българска народност. Основната и главна роля в тази държава играят именно - българите. Още преди настъплението на Аспарух, векове преди това, на много места на Балканите се заселват българи. Така например Крум, Омуртаг и Пресиян говорят за "многото българи", над които владеят. Постепенно имената на отделните славянски племена се загубват и забравят. Самите византийски автори, които пишат за България спират да разграничат славяни от българи, като често поясняват, че славяните са българи и обратното, че българите са славяни...

Отново ще направим едно ретроспективно пътуване в миналото, за да видим кога и как се стига до утвърждаване на името "българи" за всички поданици на държавата:

"Случи се, че по времето на епископството на преподобния Йоан се вдигна народът на славяните (616 г.) - безчислено множество, съставен от драговитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, берзитите и други племена..."

"През тази година (658 г.) император (Констанс 2) се отправил на поход срещу Славиниите..."

"Прочее преди славяните нямаха книги...Това са славянските букви...24 подобни на гръцките, а 14 според славянския език"(Черноризец Храбър)

"Книги от Стария Завет..., които са преведени от гръцки на славянски език при българския цар Симеон, син на Борис, от презвитер Григорий, черковник на всички български черкви..."(10-ти век)

"Тези благочестиви книги, наречени Анастасии, преведе по повеля на нашия български княз Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин(Преславски)... Този Борис покръсти българите в годината етх бехти.(907 г.)

"Аз съм от новопокръстения български народ...Той (Борис) с Христовата сила и кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе..."("Чудото на св.Георги с българина" - 10 век)

" Ще възстане Михаил, каган на българите. Даденото му царство на българите прие не чрез насилие...И тук пак ще дойдат две части измаилтяни. И ще изпълнят цялата българска земя..."("Тълкувание Данаилово")

Много скоро старобългарският език почва да обслужва и други страни и народи. Голямо е неговото значение за създаването на староруската и старосръбската литератури. Може би поради това понякога този език го наричат "старославянски" или "черковнславянски". Това обаче е неточно, защото той не възниква на основата на някакъв митичен, общ за всички славяни език, нито пък се създава специално за църковни нужди! Всъщност това е книжовният изказ на говоримия език на българските славяни, с други думи старобългарският език от славянското наречие.
България е първата държава в Европа, която създава необходимите условия и увековечава една писменост и книжнина на народен, на говорим език.
Културните събития в страната от края на 9-ти и началото на 10-ти век имат значението на пример и опит за останалите европейски народи и особено за славяните. Запазвайки и развивайки на нова степен делото на безсмъртните Кирил и Методий, българите обективно дават своя голям принос в развитието на средновековната европейска цивилизация.












Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balkan1 - Тук сме си от време оно
16.07.2012 15:01
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532
ЛИН - братът на Орфей е пригодил финикийското писмо донесено от Кадъм, а не както се твърди че "кирилицата" е нагодена от "гръцката" азбука -
http://balkan1.blog.bg/politika/2011/05/30/za-quot-bratiata-quot-kiril-i-metodii.756693
цитирай
2. atil - Прегледах линковете, в единия от ...
16.07.2012 17:39
Прегледах линковете, в единия от началото се опитвате да правите бомбастични сензации, но работата отива на - мистификация... В повечето твърдения няма противоречия с това което изкарвам тук, артефактите са истински, но често ги тълкувате произволно, тъй като информацията ви е непълна или искате да ги докарате в подкрепа на тезата си. Самата тя в основата си е вярна, но вие всички с мераците се я правите да изглежда несериозна.
Кирил е написал българската азбука като е ползвал гръцката а 14 знака добавил от себе си. Възможно е гръцката азбука да е настроена от финикйското писмо . Те са били по-вещи и запознати от гърците с тая работа. Преди кирилицата също се е писало тук на гръцки. Дори в периода от покръстването до 893 год. се ползвали 4 азбуки на 4 езика...
Тия тракобулгари(древни тюрки, повечето от тях) ,които запазили културата си, масово преминават към новата преселническа вълна и съдействат на Аспарух и братята му още от първия момент. Това доста ги улеснило в овладяването на северната и западната част на Балканите за по-малко от две години. Затова всички са ги броили за булгари и никой никога не ги отделя, езиково или етнически от хората на Аспарух . За Кирил и Методий също има конкретни сведения:
http://atil.blog.bg/history/2011/09/22/konspekt-na-niakoi-vajni-svedeniia-ot-quot-djagfar-tarihi-qu.824028
цитирай
3. shtaparov - Истината е, че Българската наро...
15.09.2012 00:34
Истината е,че Българската народност се е формирала не по-късно от периода 6000-5500 г. пр.Хр. и не само на Балканите,а по цялото Причерноморие и по всички брегове на Бяло море! Сиреч,при появата си на света като такива Българите са обитавали три големи полуострова (Балканите,Мала Азия и Крим) и бреговете на осем морета: Азовско,Каспийско,Черно,Мраморно,Бяло,Средиземно,
Йонийско и Адриатическо! За късна поява на Българите по нашите земи не може и дума да става,понеже всички факти потвърждават автохтонността им в този регион на Евразия.
цитирай
4. atil - Формира се тази древнобългарска ...
15.09.2012 08:36
Формира се тази древнобългарска народност в Източна Европа а по тези полуострови се появяват като заселници...Спомнете си за сарматите. Местно източноевропейско население, "прекарващи живота си на конете и по колите", както пишат съвремениците им, гърци и римляни. Понеже са влезли тесен контакт с римляните за тях са останали доста сведения. Но после пак мистика...Изчезват...?! И се появяват хуните или сарматите "стават" хуни?!На същото място и територии и дори завладяват Западна Европа...Говорим обаче за едно и също, за същия този древнобългарски суперетнос, части от който тук на Балканите влиза в основата на нашата народност. Сармат е един от синовете на първия цар на древен Идел и основател на Сарматската династия. Също като Хишдек Хон , друг син ,който на изток основал Хонската династия Дуло.
Тази династия основала от 2 до 9 век - пет държави в Европа, между които нашата. Но англичаните изровили сведения ,че тяхната държава пък е основана от сарматитите. И направиха много добър филм за това- "Крал Артур"(2004г.)Беше по кината у нас, даваха го и по телевизиите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649253
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031