Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2012 21:35 - За делото и имената на цар Ивайло
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 13071 Коментари: 9 Гласове:
13

Последна промяна: 10.07.2016 18:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Името Ивайло се открива на едно-единствено място в историческата документация - в т.нар. Свърлижки евангелски листи, пазени в Сръбската академия на науките. Там дословно е написано:
Аз раб Божи Констандин четец, а зовом Войсил граматик, писах книги сие презвитерю Георгия, а зовом попу Радославу в града Свърлиззя в дни царя Иваила и при епископа нишевцям Никодимя...

Приписката с името на царя от 1277 г. става известна на българската история през миналото столетие( става дума за 19 век). Учените, между които и Константин Иречек, виждат в това име изходната форма на Ивайло. Сам Иречек, виждайки странността на такова необичайно за българския език име, завършващо на - ло, - ило, търси опорни форми в българската езикова територия и в западните области намира име като Бранило. Имената на - ло и днес са съвсем редки в българския език. Поначало те носят в себе си колорита на дубровнишките и украинските говори. Единственото име, което наподобява името на Ивайло, е открито от съветския академик Веселовски, срв. Ивайло - мужик от 1546 г.
Предвид на това, че старата българска езикова практика не познава имена на - ило, - ло, с основание приемаме, че родителната форма на името в приписката на Войсил граматик, именно Иваила, е произведена от от основната форма Иваил, подобно на Златил, Радил и на християнските имена Михаил, Данаил и пр., популярни и в миналото и днес. В такъв случай името Иваил, притежаващо български езикови особености, подсказва словообразуване от българското нарицателно ива "вид върба", което откриваме и в днешните имена Иво, Ива, плюс наставката - ил, продуктивна както в старобългарския език, така и днес.
Името Бърдоква сега е толкова известно прозвище на българския цар Ивайло, че опитите да се посочи като абсурдно и несъществувало ще предизвикат недоумение. Освен това има обаче и историческа истина, която, когато е прозряна и доказана, е безкомпромисна. Да проверим фактите. В известната хроника на Пахимер четем следния тект:

Имало там един селянин Кордокува, който пасял свине срещу заплащане. Гръцкият език сближава това име със зеленчук, затова той се наричал и Лахана. Той се грижел за свинете, но никак за себе си, понеже не обръщал внимание нито на храната си, нито на облеклото си. Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живеел бедно и скромно.

Двама други хронисти, които пишат за Ивайло - Мануил Фил и Григора, вече отрезнели от патрицианската си омраза, реабилитират професията на Ивайло до пастир, занимаващ се с разбойничество, и споменават само гръцкия превод на неговото прозвище - Лахана. Както се вижда, в историческите документи никъде не се среща името Бърдоква като прозвище на цар Иваил.
Следователно в случая то е име на призрак, т.е. никога не е съществувало. Този облик на името води началото си в българската история от руския учен Стрезневски(имащ цяла плеяда последователи по света и у нас от същия стил - "творчески мислители"), който върху ограничения за времето му диалектен материал свързва името Кордокува, написано от Пахимер, с името Бърдоква, смятайки, че се касае за неправилна замяна на буквата Б с К. С други думи, тълкуването и поправката на Стрезневски налагат в историята едно прозвище на Иваил, което противоречи дори на написаното от Пахимер.
Кордокува е прозвищно име в старобългарския език, произведено от нарицателно име със същото звучене, което означава или може да означава "зеле".

С други думи, известното в българската история име Лахана като прозвище на Иваил има историческо оправдание само дотолкова, доколкото се превежда на гръцки значението или едно от значенията на българското прозвище Кордокува.
От друга страна, като чуждо име думата лахана, независимо  че е позната на някои български диалекти и е отразена дори във фамилното име Лаханов, разпрстранено в Родопите, като прозвище е неподходяща и неточна. Тази неуместност и неточност ще се разбере, след като разгледаме прозвището Кордокува, с което е бил познат българският въстанически водач сред народа.

(Тук Тодор Балкански греши, тъй като не е запознат с етимологията на думата "лахана"...!)

image

Местността Лаханалък край родното ми село. В минало място за отглеждане на зеле. Думата не е гръцка а "прабългарска"...

Сама по себе си думата Кордокува, взета от хрониката на Пахимер и преведена с гръцкото Лахана, т.е. "зелка", стои сякаш изолирана в българския език. В словообразувателно отношение тя е твърде близка до думите бърдоква, ърдоква, смоква, дивеква - имена на растения, в които може да се отдели наставка - оква или - ва, известна както в старобългарския, така и на съвремения език. Следователно може да се предположи, че прозвището Кордокува, изведено от нарицателното кодокува, означава име на някакво растение. Подпомогнати от Пахимер, разбираме, че това растение е зелето. Мисълта се потвърждава и от факта, че зеле, зелие в старобългарския език означава изобщо "зеленина", а не "зеле". С други думи, пред нас е изчезналото от общонародния език старинно име на зелето кордокува, образувано по обичаен образец. То обаче продължава да живее в някои български диалекти.

Така например в Родопите на зелето казват караде, карде, кардьо. В Пазарджишко има местности Корделица, Корденица, в които е садено зеле с името корден и кордел. Следователно името на зелето кордоква не е изчезнало от българската езикова територия. В този си вид неговото значение се извежда от най-очебийния признак - начина на прибиране на реколтата: за нея се казва не "бера зеле, карде", а "сека, режа зеле, караде". А рязането е извършвано със споменатия от старобългарският писател Йоан Екзарх нож (корд) коръда. Този нож и днес е познат под името кордо в Чепинско като "нож за нарязване на тикви".
( Всъщнос това оръжие извито навътре е познато на траките -тураки и е първообраз на познатия от по-късно време ятаган. И днес намира широко приложение в специалните части, което говори за неговата непреходна ефективност).

Или другояче казано, старобългарското име кордокува, означава буквално "зеленчук, който се реже с ножа корд" т.е. "зеле". Това именно значение е превел Пахимер, но хронистът е дал и други сведения: че Ивайло се хранел с диви зеленчуци, че препасал меч, възседнал кон и се впуснал в дела, далеч по-големи от самия него... Това налага да си спомним догадките на проф.Златарски, който, напомняйки, че някой си Мануил е наречен от император Андроник I "нехранимайко", "продажен лахана", пита "не се ли е означавало с тази дума у византийците презрение, унижение на личността и не трябва ли да се разбира под този прякор "нехранимайко, хайдутин". В помощ на догадката на проф.Златарски е и днешния израз "главата му падна като зелка", писано от Вазов "Филип трепи ли трепи "зелките" из Балкана".

Както пролича от направения преглед на имената на Иваил и на легендите за тях, 700-годишния юбилей на въстаническия водач изисква гордото име Кордоква със значение "човек, въоръжен с меча корд", т.е. "хайдутин", да заеме своето законно място в 1300-годишната история на България.
.........................


П.П. Т.Е. БЪРДОКВА МОЖЕ И ДА НЕ Е БИЛ, А ИМЕННО КОРДОКВА, НО ПРЯКОР ЛАХАНА СИ Е ИМАЛ ЧОВЕКА... ТОВА Е СТАРА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ ДА СЛАГАМЕ ПРЯКОРИ. НАЙ-ВЕЧЕ НА ПО-ИЗЯВЕНИ И ПО-ПЪРВИ ХОРА! При това Лахана(Зелчара или секача на зелки(после на глави т.е. разбойник) е синоним на Кордоква и не излиза от гръцкия език от от булгарския("прабългарския"), на който и до сега се говори в Карвунската хора(Каварненско) сред християните, а и по цяла Североизточна България, и в Източните Родопи сред потурчените потомци на средновековните българи, които са знаели стария език на битово ниво. Проблема на нашата наука е че се прави на сляпа и глуха по отношение на средновековния българин и неговия булгарски - тюркски език и същото го вменява на образователната система. Освен това наставката "ил" - Иваил, Радил, Златил, Михаил, Самуил, - също е "прабългарска"... Наставка за принадлежност към нещо - родно място, област, а в случая се отнася за името.
Дори е някакъв показател за благородно потекло в българския език. По-късно останала като надставка в личните имена. Имената на нашите благородници също са били доста дълги, подобно на испанските, френските или немските. 


image

Каменната стража на Ивайло – паметник по случай победата на царя над император Михаил



ДЕЛОТО НА ЦАР  ИВАИЛ("ИВАЙЛО")

Уникален случай в световната история. Най-малкото заради крайния резултат от неговата борба!

image

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това предизвиква "Селскатата война" в България, чийто център става Североизточна България. А Ивайло оглавява народното недоволство и става водач, бойните действия започват започва през пролетта на 1277 г.
През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда, където няма никакви монголи а основно кумани - бивши съюзници на Волжка и на Дунавска България. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар.
В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло(АЗ ЛИЧНО ДОПУСКАМ И ЛИЧЕН ДВУБОЙ ПО СТАРАТА ТРАДИЦИЯ И ПОСЛЕДВАЩА ЖЕНИТБА НА ИВАИЛ ЗА ЖЕНАТА НА ПОБЕДЕНИЯ ЦАР, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНАТ КРЪВОПРОЛИТИЯТА ПРИ ЕДИН ЩУРМ НА ТЪРНОВСКИТЕ СТЕНИ).

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), а той се обявява за цар под името Иван Асен III . Освен това става зет на византийския император - оженен е за дъщеря му Ирина Палеологина.
Царица Мария, вдовицата на Константин Тих, за да запази трона за сина си, залага окончателно на Иваил, взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново без бой а през пролетта на 1278 г. е коронясан и става законен български цар.

Този пък факт навява на други мисли - може ли човек от селското съсловие да прескочи всички съсловия над себе си и да се озове на върха на съсловната пирамида? И защо редица боляри с дружините си се заклеват във вярност на един селски свинар?! Църквата нарушава каноните си и Съвета на великите боляри също?! Тук явно става дума за разорен аристократ с роднински връзки с царските родове, може би, и със силни мотиви срещу татарите. А не за селянин, който разбира от държавно упраление и традиции, организация на войските, тактика, стратегия, народопсихология и международни отношения...

Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).

Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло.Остават му верни малко войници от подкрепилите го болярски дружини... В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския хан Ногай, който се е намирал в крепостта Исакча на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.
По-късно с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци. Причината е във легендарната харизма на Ивайло,"който говорел със светиите"... Т.е. сред народа се появава водач, като тия от Първото българско царство, с оренда...

За времето този велик български цар има написан много добър исторически роман от Цончо Родев : "Наричаха ме Желязната ръка"
chitanka.info/text/25394-narichaha-me-zheljaznata-ryka


image

Изследването за имената е от:
Тодор Балкански,"Българските народни говори"
, ДИ"Народна просвета" ,София,1986 год.стр.152-155





П.П.П. Уточненията в скобите в текста на Тодор Балкански и послеписите са мои, а гордото име още не е намерило мястото си в българската история до днес - 2012 год...




Гласувай:
13
0



1. syrmaepon - много интересни
10.07.2012 09:57
са тези сведения
цитирай
2. atil - Пак за мъглата и уйдурмите около ...
10.07.2012 10:26
Пак за мъглата и уйдурмите около историята на българите и извращенията с техните големи хора и водачи..Той е в историята и никога няма да излезе от там, с каквито и имена да го наричат!
Но другите еднодневки от времето Третата (и единственна) национална катастрофа от втората половина на 20 и началото на 21 век ще бъдат упоменати само като имена от черния списък на управляващите българската република от това време...!
цитирай
3. magnoliya - Поздрави за поста! Нито едно име ...
10.07.2012 14:18
Поздрави за поста!
Нито едно име от славната история на България не трябва да бъде забравено!
цитирай
4. joysii - Бърдоква означава маруля. Ивайло ...
10.07.2012 14:20
Бърдоква означава маруля.
Ивайло Марулята, така е бил известен този свинар по онова време.
И всеки историк,ще ти каже това. Но тук....в блог.бг, дали има някой с диплома от исторически факултет??
цитирай
5. atil - Името е славно и както се разбира от ...
10.07.2012 14:31
Името е славно и както се разбира от грамотните и разбиращите е ИВАИЛ, или иначе казано - ВЪРБАН, българско име, което дори не е гръцко или еврейско дошло с християнизацията. А прякора е бил Кордоква!
Колкото до забележката на Джойси тя е просто глупава.Може би защото не прочела добре текста горе,че думата "Бърдоква" не се споменава никъде и от никого в историческите извори. А историците у нас ,знам ,че обичат да повтарят измислиците и хрумванията на чужди пишман-учени ...Заем какво е Бърдоква, но това прозвище (прякор) няма нищо общо с този цар. И горе в текста е казано защо. Колкото до дипломите те са в наличност с вагони в България! Някои тъпанари(ки) имат и по две. Но от това не са станали по-умни, нито страната и науката ни по-напреднали!
цитирай
6. atil - Уж този пост щеше да е последен за ...
10.07.2012 14:48
Уж този пост щеше да е последен за лятото, но от слънчевите изригвания ли или от какво, днес взех да се ровя из старите си лични архиви и попаднах на нещо интересно. Затова днес или утре ще изкарам още - Подминати истини...
Между другото във Фейсбук се заформя - Комитет за защита правата на българите!
Първата работна среща е насрочена за 1 септември тази година.
http://www.facebook.com/events/406823979355239/permalink/406830399354597/?comment_id=406969002674070&notif_t=like
цитирай
7. atil - Всеки нормален човек има право на ...
11.07.2012 20:39
Всеки нормален човек има право на мнение в блога на АТИЛ! И аз мисля като вас, че е бил разорен феодал - "пастир занимаващ се с разбойничество". И в Америка собствениците на ранчо, след като се разорят им се е случвало да работят като пастири. От друга страна според православния канон и традицията не може да бъде помазан за Цар човек от неизвестен произход. Самата царица му е предложила брак и той се съгласил, за да влезе в Търново без пристъп и кръвопролитие..?! А свинар не е бил..Неотдавна имах сблъсък с един прикрит подъл, мръсен грък във Фейсбук! И като го изкарах от релси, защото такива рядко срещат нормално и адекватно поведение в наше време от българи..Той се изпусна, едно ,че живее в Гърция(учил е в американския университет в Благоевград) и второ , че Ивайло не е бил свинар...! Не само руснаците, и гърците знаят много неща , които ние не знаем!
цитирай
8. анонимен - За ивайло - Иван Симеонов
12.07.2012 15:24
Да, аз коментирах, че Ивайло е вероятно Феодал. Поздравих Ви за поста ,като подчертах, че ако имам някакви различия, тоза не означава, че не оценям качествата му. Не може случаен човек да победи действащия цар ,византийците и най- вече татарите, без да има военна подготовка и да прилага военна тактика. Жена му е византийска княгиня.
Бях допълнил, че има българско популрно име на -ло - Въло
С поздрави, вече не анонимно- Иван Симеонов
цитирай
9. atil - Да, сега забелязах, че първият ви ...
12.07.2012 17:55
Да, сега забелязах, че първият ви коментар го няма..., Симеонов! Неведнъж се е случвало и преди. И други блогари се оплакваха, че понякога коментарите се губят..Може да е от сървара, може понякога анонимните да ги трият..Не знам, не съм много запознат с тези подробности.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3535307
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2953
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930