Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2012 18:04 - ПОДМИНАТИ ИСТИНИ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4173 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 10.02.2016 00:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
(Из книгата "Голямото надлъгване" от Константин Площаков)        
             
                                                                                             

Понякога и в книгите се срещат интересни факти. "В голямата политика" на бившия президент на Република България, господин Желю Желев, е отбелязано, че през 1992 г., в Народното събрание е получено писмо от Волжко-българските организации на няколко града в Русия, с молба да се окаже съдействие - руските власти да разрешат на сънародниците ни да пишат в паспорта си, че са българи. Нищо повече.
Посланикът на Русия у нас, сякаш се изправя на нокти и забранява, не моли, а ЗАБРАНЯВА текста на писмото да бъде огласен в средствата за масова информация, въпреки, че то е адресирано и до народа на България. Руските власти гневно заявяват, че за Русия този въпрос е приключен. Едва не възниква сериозен скандал между двете държави.

През 1998 год. президентът на Македония, завършил със старателен успех Кюстендилската гимназия и неизвестно как не научил български, огласи по Скопската телевизия, че дебългаризацията на Македония е приключила. Наглед между изказванията в Русия и Македония няма никаква връзка. На практика и двете са плод на отдавна замислен и последователно изпълняван план за заличаване на българската народност, изпълняван не само от историци и политици в чужбина, но и от родни дебългаризатори.

Първата голяма лъжа от този план е, че праотците ни са създали Българската държава на Балканите чрез конен десант през Дунава, и че изходната точка на този десант е подножието на Памир.
През 1987 г., на сватба в Пазарджик, към масата ми се приближи усмихнат, приветлив мъж и попита дали наистина съм писател. Отговорих му, че писател е Достоевски, а аз съм автор на няколко книги. Отговорът изглежда му хареса, защото седна и се представи: тракторист, Герой на социалистическия труд. Впечатляващо! Без да губи време, героят отправи нов въпрос: Каква е основната грешка на Аспарух? Сватбарското вино или силно ускорява отговорите, като ги отдалечава от истината, или ги забавя неимоверно във времето в търсене на път към нея. С мен се случи второто. Героят си наля вино и със снизходителна усмивка ме просветли, че грешката на Аспарух е в избора на форсиране на водна преграда. Вместо Дунава, трябвало да прегази Ламанша. Защо не го е сторил? Този път виното ми подсказа бърз отговор - не е внимавал в час по география. Сватбарски отговор, както щях да се убедя по-късно.

В кръстословиците срещаме: Древна българска династия. Отговорът е: Дуло. Когато се заитересувах що за олигархия е това, се оказа , че става дума за II-ра Хунска династия, управлявала България от IV в. до 1584 г. - достатъчно дълго, за да намери място в кръстословиците. Един от нейните първи представители, Атила, яко пошетал из Европа. Надникнал и към Ламанша, но нещо не му е достигнало в засилването за прескачане. В живота е както в спорта - не всеки опит е сполучлив. В Атилово време седалище на българската държава е Волго-Уралието. Все така било от тридесет и пет хиляди години, считано от днешна дата. Към Памир ( и другаде) са достигали завоевателни отряди. В началото на VII век, по-малкият брат на Кан Кубрат(Атилов потомък), бек Шамбат Кий, създава държава Дулоба - Страна на Дуло, в източната част на днешна Централна Европа. Спокойно братя европейци, тогава в този район други обособени държави не е имало и всеки, който събере няколко хиляди въоръжени конника е могъл да си основава царство където му хареса.
В същия VII век, но по-към края, малкият син на Кубрат, отцепва придунавската част от бащинията си, и създава своя държава.

Забележете, създаването на Днешна България става чрез отхапване на крайче от голямата държава, разпложена на територията на днешна Русия (и Русия още я няма), а не чрез надбягване с коне през някаква си пустош от Памир до Дунава.

По-късно става предвижване на юг, през земите на Византия. Кръвосмешението със Славяните най-вероятно е станало по утвърдената по онова време практика: славянина под нож, славянката под българин. Това е една от големите, прикривани досега истини за създаването на Българската държава на Балканите. Такива са били нравите на времето: големите синове чакат и наследяват, малките братя и синове, с амбиции за власт, си създават нови държави, наоколо свободна земя колкото ти душа сака и никакви приказки за снопове и пръчки не могат да укротят амбицията за царуване. От Кий останало името на град Киев, от Аспарух - ние.

image

Аспарух на Дунава(худ. Ал.Алексиев - Хофарт)


Навярно тъкмо неимоверното разрастване и роене е довело до разпадането на старата Българска държава( приключило през 922 г. с обособяването на Русия и Волжка България), както става с империите. Нищо прекалено голямо не е достатъчно хубаво. В историческия кръговрат има една вечна истина - голямото се руши, малкото оцелява. Тъкмо това обяснява в "Параграф 22" старият летец на младия американски летец.

Истината никога не остава открита само от един човек и поради това не може вечно да се крие.
Обединяването на няколко племенни групи върху една територия старите българи наричали Съюз(Идел). Дали пък оттук не е взаимствано Съветски Съюз? Същата територия, същото название и ...същата участ. Хранилищата на Петроград и Москва пазят много тайни. От старата Идел остава не само днешна България и различни български групи с разни вероизповедания и езици. И други народности водят началото си оттам, ама нека не бързаме. И сега между Волга, Урал и Енисей живеят неколкократно повече българи отколкото в нашата родина. Основната им религия е исляма.
Тъкмо на тях забраняват да споменават националността си, за да се заличи корена ни.(Другия способ са измислиците че предците им били пришълци, и  дошли отнякъде си...).

Ще успеят ли руснаците да постигнат тази си цел преди да се разпаднат окончателно. Процесът не е приключил. В историята разпадането на никоя империя не е спряло наполовина и никоя империя не се е възстановила. Преди години, когато Русия не успя да се справи с Полша, както се справи с Чехия, бях офицер в Министерството на отбраната. Споделих пред колеги, че всеки завоевателен неуспех на една империя бележи началото на залеза и. Предупредиха ме да не говоря глупости. Последва Афганистан и т.н. Аз пак си говоря глупости. Аз продължавам да си говоря глупости: Процесът не е приключил и времето не работи за Русия. Жал  ми е за руския народ, към който питая най-топли чувства.
За да разберем по-пълно процеса на геноцид срещу българите, ще се върнем към подготовката и провеждането на

ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА

Във всяка война има два съществени момента - цел и резултат. Останалото е взаимно избиване на воюващите. С развитието на техническия прогрес расте броят на погребаните и осакатените. С още по-голямото му развитие, жертвите в тила стават повече от тези на фронта - термоядрената война. Как са протичали отделните битки е важно за слушателите във военните академии. Доколкото историята на човечеството е хронология на водените войни, за обикновения човек е важно да знае най-същественото от тях. Подробностите замазват картината, както се изразяват лекарите за пациент, започнал самолечение, а после дошъл да прави изследвания. Късно е либе за китка. При залутването в подробности често се изтърва същественото. Любим трик на историците: обрисуват ти впечатляващи битки , задръстват паметта ти с имена на герои и ти вече не знаеш, а и не се питаш защо е водена тази война и какъв е резултата от нея? В живота смъртта на всеки човек е трагедия, във войната избиването на милиони е статистика. Историята не жали поотделно.

За да разберем смисъла на войните, които Русия води по нашите земи, трябва да знаем какво е завещал Петър I - Велики на своите последователи? Този цар наистина е велик и то не само заради това, че изведе Русия на Балтийско море и и създаде флот, а най-вече заради непоколебимостта, с която режеше дворянски бради, понякога заедно с дебелите глави, на които растат, и налагаше придворните си с тояга, за да им се отворят очите към Европа. Той посочи на изостанала Русия пътя към цивилизованото развитие. Уважавам този руски цар, на горния рафт на библиотеката си държа макет на паметника му в Петроград - Медный всадник. По поръчка на Екатерина Велика, на левия бряг на Нева, след дворцовия мост, върху къс от скала, е монтирана излята от бронз фигура на Петър, яхнал изправен на задните си крака жребец. Всяка година, в първия неделен ден на август, най-новите кораби на Балтийската армада влизат в реката пребоядисани, с лъснати до блясък медни части, и застават на котва пред паметника - да отдадат почит на създателя на руския флот. През ноща матроски десант лъска с пуцин топките на жребеца и с изгрева на щедрото лятно слънце те блясват на фона на вековната патина, както блестят медните тръби на фона на тъмните дула на корабите. Традиция и почит!

image

Следва продължение





Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647379
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031