Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2012 12:36 - Сказание за дъщерята на Шана (882 г.) - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2486 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.08.2012 17:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Фрагменти

image


Глава I

Деяния на алпите и джиновете

IV ПЕСЕН

За това как Албастий продаде душата си на Шейтан

76)  И ето Тангра за това
на съд Албастий призова.
Убиецът на Карга-алп
във дън земя потъна чак.

77)  Не се разкая злият дух,
пред съвестта си сляп и глух.
За помощ се обърна там
към дваж по-злия дух Шейтан.

78)  Убиеца Шейтанът скри
дълбоко в земни дълбини.
Там повелител на Тама,
Албастий стана - сатана!

79)  Нарече се Тама Тархан -
на Пъкъла подземен хан.
Преобразен в йорег и джин,
продаде се - Шейтанов син.

80)  В подземията за беда
Тулпар попадна без юзда
Догонваше го Шурале -
от бяс преплиташе нозе.

81)  Албастий в свойте пещери
Тулпар, кон дивен, вещо скри:
"Чуй, Шурале, за кон прочут,
хиляда деви искам тук!"

82) Краде девици Шурале -
в поквара джинът ги разтле.
Четиридесет хиляди на брой
йореги пръкнаха се рой.

83)  А най-развратните от тях
на бял свят пускаше със смях,
та блудниците му - свини -
да покварят добри жени.

84)  И ето тръгва Шурале
хилядна дева да краде
от племето Имен...Боян
му погоди жесток капан.

85)  Затисна тежката греда
на злия алп тила, врата.
От страх и болка, призова:
"Албастий, помощ ще умра!

86)  Слуга ти ставам роб дори -
ела и бързо ме спаси!"
Албастий проход прокопа,
спаси го, скри го вдън - земя.

87)  Там рече му: "Сечи наред,
но започни от Бат Терек!
Той с корени се мъчи там
да хване мене, Там Тархан".

88)  И Шурале със луда страст
се спусна в таз подземна паст:
ломи и сече, с бяс гриза
той корените на леса.

89)  Опита се да стигне чак
самия славен Терек Бат,
Така Албастий би спасил,
опасността предотвратил.

90)  Не смее вече да краде
жени от племето Имен.
Ще помни вечно тоз капан,
поставен му от Бат Боян.

91) Не може без девици сам
Албастий, злият Там Тархан.
И вместо Шурале нае
алп зъл - Аждаха - да краде...


..........................................................................

Глава II

Пътят към дома на дъщерята на Шан-Албан

III песен

Ат среща Арбуга и с него учасва в похода на Аламир(Александър Македонски)

563)  С железни маски - лик до лик! -
препускат воини - твърд чилик.
Заплетените им коси
развяваха се в плитки три.

564)  "Хей, кой си ти, елбир крилат?" -
попита стотникът им Ат.
"Аз принц съм млад от Дуло-род!" -
отвърна Аудан - смел и горд.

565)  Арбуга ме зоват пък мен,
във род Урми съм аз роден -
му рекъл стотникът засмян -
не бой се, принце Аудан!

566)  Не сме разбойници - крадци.
разезд сме, храбреци-бойци
от воинството на Аламир -
Турански цар и наш кумир.

567)  Там, зад Желязната врата,
оназ половина на света,
решил е твърдо Аламир
да пресече - с войска, не с мир!

568)  Там, казват свършвал Земен кръг
и под Небесния чекрък
цял Златен кладенец стоял -
несметно злато бил побрал.

569)  Ела с войската наша, Ат!
Цар Аламир, такъв юнак,
веднага ще те оцени
и стотник ще те назначи."

570)  Със радост Ат се съгласи,
надежда в него се всели:
с туранците на Аламир
Рищав ще срещне най-подир.

...........................

573)  И щом пристъпил в царски двор,
Ат бил съзрян от орлов взор,
"Ще бъдеш хилядник, Елбир!" -
му рекъл сам цар Аламир.

............................

576)  О, рог зове! О, царски знак!
На кон след Аламир сме пак!
Войската тръгва - гръм гърми! -
от тъпани и от тръби.

577)  Три дни, три нощи - щурм след щурм! -
не се предава тоя друм.
Пред тях -  Желязната врата! -
заключена остава тя...

578)  От гняб бил Аламир обзет,
Арбуга дал му вещ съвет:
"Царю! в обход на таз Врата -
виж, процеп цепи планина!"

579)  Тоз процеп казвал се "Тарвил(Тервел)"...
Съветът мъдър Аламир
послушал...И войска - порой
нахлула в друг, нов свят, без бой.

580)  В галоп! След Слънцето  - на път.
След туй обратно, не не в кръг...
Арбуга водел. Той Тарвил
наречен бил от Аламир.

..............................

608)  Отстъпвала войската в ред,
но мор косял - наред, без ред! -
и там в Туран край Бершуди
се разболял и Ат с Тарвил...

609)  "Елбири мои, срам не срам -
не ще ви взема с мен в Туран.
Оставам болните в леса -
войската трябва да спася!"

610)  им казал сам цар Аламир
и заповядал най-подир
да ги оставят с лек и цяр
във пещера една Българ...

..............................................................


....  Глава IV

Братята намират щастието си

II Песен

Ат в земята на сабаните

image

1333)  Тъй влюбените - славен път! -
навлизат в благодатен кът:
огромна приказна река
пресича девственна страна.

1334)  На водопой край бистър вир
попитал Ат един пастир:
"Що за река пък е това?
И как се казва таз страна?"

1335)  Овърнал старият пастир:
"Страната е на Ат - Атил.
И тази приказна река
Атил се казва  - пак така.

1336)  А пък живеещите тук,
сабаните, със много труд
ний произнасяме... Атил.
По-лесно казваме - Итил.

1337)  Гоят се нашите стада
по изобилните поля.
богат, красив е всявга бил,
благословен - о, бряг Итил!

1338)  но ето че за зла беда
застина нашата река.
Водите ледена мъгла
ги неподвижно окова.

1339)  Разправят, че магьосник стар
Албастий - страшен черен звяр! -
на дъното запратил там
девица мюсюлманка сам.

1340)  Реката щял да съживи
стопанинът на тез земи.
Разказват, че с викал Ат.
Аудан-Дуло, с кон крилат."

1341)  От коня слязал бързо Ат,
помолил се за благодат,
а след това със звучен глас
запял напевно във захлас:

1342)  "Итиль суъ ака турур,
Къя теби кака турур,
Балък телим бака торър,
Кулунен таки кушарър."
/"Водите на Итил текат
в крайбрежните скали гърмят,
там с жаби, риби на ета,
преливат речните недра..."/

1343)  И - чудо! Оживял Итил,
блести река на длъж и шир.
Щастливи , всички племена
нагазват в живата вода!

1344)  Умивали се голи там
жени, мъже без страх и свят.
Не се срамували - били
безверни, диви, но - добри!

1345) Старейшина, с висок бил сан,
се приближил до Аудан.
Смирено преклонил глава,
поднесъл следната молба:

1346)  "Сабаните сме много - рой,
но нямаме си вожд - герой.
И род със род е във разкол
тъй с врагове сме пълни - бол.

1347)  Ний молим те, тук остани
и племената възглави.
Да тръпне всеки враг и звяр:
Аудан-Дуло ни е цар!"

1348)  Ат обещал и клетва дал:
сабаните ще имат цар.
Ще се завърне той в Итил...
Но днес? Лети, Тулпар, лети!


image







Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3593470
Постинги: 511
Коментари: 2363
Гласове: 2971
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930