Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2012 21:22 - За Стефан Стамболов и независимостта на България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5389 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 28.10.2012 15:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

На всички е известно, че в началото на своя политически живот Стамболов не беше противник на ония, които бяха наредили съсичането му. Той беше съратник под знамето, което носеха Цанков, Славейков и Каравелов. И той беше русофил, каквито бяха и те.
Всички знаем и друго, че ако не беше Стамболов  с неговия авторитет и с неговата неустрашимост подир свалянето на княз Александра, днес България нямаше да бъде независима държава, със свой Цар, със свое Народно събрание, със свои министри, народни представители, нито със своя войска, а щеше в нея да се разполага един "чрезвичаен комисар", представител на на Всеросийския Господар, какъвто комисар беше тръгнал вече от Петроград на утрешния ден подир свалянието на първия български княз.
(...)
Стамболов не беше русофоб, какъвто искат да го представят неговите политически противници и какъвто те го наричат в своя партизански речник. Той не хранеше никаква омраза или ненавист към руския народ, а беше противник само на политиката на руското правителство, проявена подир 9-й август 1886, на неговото стремление да тури ръка върху съдбините на българския народ, да може да радполага с неговите сили и средства. Той беше против ония българи, които зовяха себе си русофили и играеха роля на оръдия на руското правителство у нас за постигането на гореказаната цел. Стамболов беше против политиката, която те проповядваха и поддържаха. Той беше антирусофил.
Но и антирусофил Стамболов стана в последните 7 - 8 годинина своя живот.
(...)
Русите от своя страна не пестиха средствата за поддържане и вкореняване надеждата у нашите бащи, че те могат само от тях да получат създаването на една самостоятелна България.
(...)
Така щото всичките десет войни, предприемани от Русия срещу турците, минаваха в очите на българите като предприемани само от любов към тях и за избавлението им от турското робство... Предавани от поколение на поколение, тия проповеди създадоха една истинска религия за българския народ. За това никой от неговите синове, абсолютно никой, който оставаше християнин, не можеше да не бъде отхранен в тая религия и да отрасне русофил.
Ето защо всички българи, обръщаха очи към Дунава и на Север, от гдето очакваха не само помощ за изгонването на турците, а и за възобновлението на старото българско царство и на нашето съществувание в самостоятелна държава. Стамболов, който отиваше в Русия на учение, не можеше да прави изключение от общото правило.
(...)
Извършеното в Берлинския конгрес от съперниците на Русия, за което ние всички бяхме дълбоко уверени, че става против нейната воля, затвърди още по-силно вярата у всички ни за безкористното нейно доброжелателство към България.
(...)
Извършеният по желанието на Русия и със съдействието на нейните представители преврат в 1881, с който се суспендираше временно конституцията, съставлява първият акт, който внесе едно смущение в досегашната вяра, която всички българи храняха към освободителката. Славейков, Каравелов, Стамболов и другите либерали, начело с Цанкова, се обявиха против това руско дело. По повод на този преврат, както се знае, дядо Цанков произнесе своя известен афоризъм към русите: " Не ви искаме нито медът, нито жилото."
На втория месец подир преврата руската дипломация, като не можа да получи от княз Александра онова, за което му създаде пълномощията, хвърли върху него всичката вина за преврата. ...Впечатлението, което преврата беше направил във вреда на руското доброжелателство, изчезна веднага. Във всички избликнаха чувствата, хранени до сега в полза на Русия. Това принуди княз Александра да се откаже сам от пълномощията, за да може да си спечели симпатиите и предаността на българския народ, съблазняван от свободите, които му даваше Търновската конституция.
По този начин първият български княз успя да избегне клопката, която му приготовляваше Русия: да го изгони като враг на българските свободи.
(...)

imageimage

За да може да се избави от опасните за сигурността му руски офицери, които държаха в ръцете си българската войска и да може да си спечели право на признателност от страна на българите, княз Александър се съгласи да подкрепи революцията на 6 септемврий 1885 за съединението на Южна със Северна България. Той успя повече отколкото имаше основание да предполага. Не само съединението се извърши без турците да употребят силите си, за да му попречат, но лишената от руски офицери българска войска успя да отблъсне нашествието на сърбите, което княз Александър не очакваше. По този начин той стана български народен герой и всеки имаше правото да вярва, че се е затвърдил окончателно върху българския трон.
Това не беше обаче по сметките на Русия. Безбройните жертви в пари и хора, дадени в досегашните десет войни с Турция, не бяха направени, за да се настани в София един княз, който да развява знамето на някаква България, която да разполага със своите сили и средства без знанието и съгласието на руския господар. Такава илюзия можеха да си правят само верующите българановци.
(...)
Здравия разум, ще повторим, не допущаше, че Русия може да си налага грамадните жертви на тия войни за друга някаква цел, освен да създаде едно положение, което да отговаря на нуждите на 150-милионното и население и което може да служи в полза на никакви други интереси освен на руските.
(...)
Стамболов беше в числото на верующите, защото не можеше да не бъде в техните редове, като истински българин. Нему липсваха необходимите знания върху миналите действия на Русия спрямо нашата земя,(...) Само когато биде избран за председател на Н.Събрание през 1884, той получи възможност да бъде посветен в държавните работи.
(...)
Руските агенти продължаваха да упражняват всички възможни средства да поддържат вярата на българите в безкористната любов и доброжелателство на Русия към тях. Те се стараеха по всякакъв начин да всяват убеждението, че освободителката на българския народ не е против осъщствяването на неговите желания и против Съединението, а е само против Княза-немец, защото той бил изневерил на Императора, не бил оправдал надеждите, които били възлагали на него и че бил станал оръдие на руските врагове.
(...)
Когато заседавало още първото Н.Събрание с депутати от Южна България, Каравелов и Стамболов отиват отиват в руското агентство да се научат за уславията, които се искат от Петроград за прекратяване на руската враждебност. "Русия може да нанесе още по-големи пакости на България, ако сегашните отношения не бъдат отменени", им заявил управляющият агентството Богданов. "Но ние не знаем в какво сме виновни пред Русия и как можем да се помирим", запитал Стамболов. "Царят няма да се помири никога, до когато е тоя княз. Той е главната пречка" - отговорил руският представител. А в издавания с руски пари вестник "Съединение" се проповядвало: "Князът е извора на нещастията на България.", "До гдето Батемберг князува, България няма да прокопса."
(...)
Враждебността на Русия против България хвърлила обаче сега по-дълбоко семето на подозрение в душата на Стамболова към нейните истински намерения за отечеството ни. Неговата вяра в любовта на първата към втората започнала да се разколебава. В дъното на душата си обаче той допущал, че е възможно омразата на царя да е само срещу личността на княз Александра.
(...)
Но ако Каравелов си остана със същата вяра и подир 9 август, със Стамболова не беше същото. При получаването на известието за свалянето на Княза, той почувствува инстиктивно, че самостоятелното съществуване и независимостта на едва съдадената българска държава се поставя на карта с този предателски акт.
(...)
Възвръщането на княз Александра, след като беше свален по искането на руския император, съставляваше едно много дръзко предизвикателство за този последния. Ето защо, в отговор на отправената му от първия телеграма при стъпването на българска земя, Александър III отговори между другото: "Аз ще се въздържам от всякакво вмешателство, каквото и нещастие да постигне България, до когато вие стоите там. Ваше Височество сами ще разсъдите, какво трябва да направите."
(...)
След обявяването на решението си да се откаже от Престола, когато Стамболов го запитал, дали Русия ще се съгласи да си изберем нов княз и дали няма да иска да тури ръка върху управлението на страната, той му отговаря: "Аз имам вече полуофициално уверение за това; но ще искам да го получа официално и писмено"...
На 25-й август, Богданов се явява официално в двореца и дал тържествено това обещание. Той обаче отказал да го направи писмено, защото "в думите на руския император не трябва и не може да се изказва съмнение".


Следва продължение




Гласувай:
10



1. dimenzed - Поздравления за поста! :) Стамб...
22.09.2012 01:54
Поздравления за поста! :) Стамболов и Батенберг много добре са научили и противопоставили на прикритите политически и завоевателни руски имперски "маневри", още от т.н "освободителна" война с другия наш враг - дивия Османски варварски поробител! Поклон пред този изключителен български патриот и политик!

http://dimenzed.blog.bg/history/2012/03/03/quot-toz-koito-ni-osvobodi-toi-shte-da-ni-i-porobi-quot.913793
цитирай
2. atil - Интересното е че сведенията са от ...
22.09.2012 10:29
Интересното е че сведенията са от първа ръка така да се каже...На свидетел и участник в събитията.Днес 22 септември 2012 год. ще излезе и втората част. Във външно политически план малко неща са се променили и до днес, макар формално да сме член на ЕС и НАТО. Защото други хора и интереси отдавна са турили ръка на управлението и икономиката на страната.
цитирай
3. ivansimeonow - За съжаление е единствения ни по...
07.10.2012 20:01
За съжаление е единствения ни политик от новото време. Не е безгрешен, но всичко в действията му е в името на България. Отиват с Батенберг на Сливница и поемат ръководството на защитниците й, които били готови да отстъпят. Негова заслуга е жп мрежата на България, която сега се унищожава. Да, в русофилския бунт отказва на молбата на майка си да помилва най-добрия си приятел, след това неутешимо плаче. Най- бурното икономическо развитие на България е при него. Той вече си е получил наградата, убит по изключително жесток начин, но през 1900 г ,България е седма икономическа сила в Европа. Сега там са вероятно Холандия или Швеция/ с положително салдо- преобладаващ износ над вноса с повечето Европейски държави. Това сега може да е само безумна мечта. Велик управник е, но е сам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649718
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031