Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2012 14:18 - 100 години от началото на Балканската война
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4264 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 25.02.2013 05:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Дипломатическите акции, проведени от Великите сили, не разрешават националния въпрос на Балканите. Заплетени в своите имперски борби и интереси в почти всички точки на земното кълбо, големите държави си противодействат една на друга, с което обричат на безплодие всяка акция. Не се въвеждат реформите, набелязани от Берлинския договор, подобна е съдбата на реформените акции, предшестващи въстанието от 1903 г. Провалена е и Мюргщерската реформена програма, както и опитът на Англия и Русия през 1908 г. да принудят Турция да извърши нужните промени.
Българите ясно разбират, че в края на първото десетилетие на 20-ти век двата пътя за решаването на националния въпрос -  на дипломацията и революционните борби изчерпват своите възможности. България се насочва към последния възможен за политиката и изход - войната.

Българските правителства подготвят тази война повече от 25 години, но колкото и големи да са средствата, отделяни за армията, българската дипломация се плаши и се опасява , че сама срещу империята страната няма особени шансове. Горчивия опит на Сърбия от 1876 г. и на Гърция от 1897 г., когато те се опитват да проведат самостоятелни военни кампании против империята, но претърпяват поражение, им показва, че самостоятелните акции крият две опасности - или разгром, или намесата на други балкански държави, което крие още по-големи опасности. Наивната все още България започва да търси възможност за привличането на останалите балкански държави в една военна комбинация против империята.
Приемането на идеята за балкански съюз означава, че българската дипломация е съгласна да направи определени компромиси, тъй като политиката и до момента е подчинена на идеята за създаването на автономна Македония. Нашите съседи през цялото време се стремят да насочат българската политика към дележ на Македония, като предварително се определят сферите на влияние.

Великите сили също не са безучастни при формирането на балкански съюз. В този момент в европейската политика доминират вече оформените основни политически блокове - Антантата(Франция, Англия и Русия) и Централния съюз(Германия, Австро-Унгария и Италия), които се готвят всеки момент да започнат борба за преразпределението на сферите на влияние.
Обединяването на християнските народи на полуострова довежда до създаването на една седма Велика сила с над един милион щика(60% от този дял е на България...) под бойните знамена. Затова особено държавите от Антантата нямат нищо против образуването на този съюз, който може да играе ролята на бариера за комбинираното австро-германско проникване в европейския югоизток. По тази причина при формирането на съюза голямо участие вземат руската и английската дипломация - особено първата, която се нагърбва с ролята на помирител и арбитър на сложните балкански взаимоотношения.
През месец март 1911 г. на власт идва коалиция от две русофилски партии(със съдействието на цар Фердинанд), които трябва да разчистят пътя към балканския съюз дипломатически и вътрешнополитически.
През лятото същата година е свикано V велико народно събрание, което променя конституцията в частта и относно възможността да се сключват международни договори. Чл. 17 вече дава възможност на изпълнителната власт съвместно с монарха да подписва международни договори и без знанието и пълномощието на парламента(така че тук германците, "фашистите" и монархистите нямат нищо общо с тая работа а общо имат точно русофилите, наивниците(страхливци) и пишман прогресивните либерали...).

И договорите почват да се подписват...(Човек би си помислил че става въпрос за присъединяването към Европейския съюз в наше време...Почти същия стил и ентусиазъм...! И то със съдействието и зоркото око на компетнтната и с голям опит руска и английска дипломация...!).
Най-напред със Сърбия през февруари 1912 год. Двете страни си гарантират териториалната цялост и помощ срещу всяка държава , която ги нападне. Към договора има и тайно приложение, което разграничава сферите на влияние между двете страни в Македония. Според договореностите България получава всички земи, разположени на изток от течението на р.Струма, а Сърбия - на север и северозапад от Шар планина.
За останалата територия, разположна между тези две опорни линии, се предвижда създаването на автономна Македония, но веднага се прави уговорката, че "ако това не е възможно", тя ще бъде разделена по следния начин: На картата се прокарва една криволичеща линия от гр.Крива паланка до брега на Охридското езеро. Земите на юг и югоизток от тази линия се предават безусловно на България, а за земите на север и североизток се предлага на руския цар да извърши арбитраж относно бъдещата им принадлежност. По този начин в договора се оформят две зони - безспорна, принадлежаща на България, и спорна, чиято съдба трябва да се реши от руския цар.
Договорът е несъмнен успех за сръбската дипломация.
Тя принуждава България да отстъпи от своя дългогодишен принцип да не допуска дележ на земи, населени преобладаващо с българи. Два месеца по-късно се подписва и предвидената в договора военна конвенция. Българското военно командване правилно преценява, че главния театър на бойните действия ще бъде в източно направление, но от политическа гледна точка прави груба грешка, като оставя Македония в обсега на сръбските войски.
През май месец 1912 г. е сключен следващия договор между България и Гърция. Този път помоща е на английската дипломация. Договорът е отбранителен, без да се засягат бъдещите граници. София подценява гръцката армия, а гърците се опитват да играят "ва банк", разбирайки, че българската армия ще бъде съсредоточена на източния боен театър. Тези два договора са основата на Балканския съюз. Отделен договор между участниците в съюза не се сключва, а естествения център на коалицията се оказва София. Тя е в основата  и на устната спогодба с Черна гора, която също е привлечена в съюза.

На 17 септември 1912 год. балканските държави пристъпват към мобилизация на своите войски. На Високата порта е връчена колективна нота с настояване да се изпълни чл.23 от Берлинския договор, но Турция отхвърля исканията. Австро-Унгария и Русия правят последен опит да спрат войната, ала вече е късно. На 3 октомври Турция скъсва дипломатическите си отношния с балканските държави, а на 5 октомври оръдията заговорват.
България мобилизира над 600 000 души, от които 370 000 вземат непосредствено участие в бойните действия. За помощник-главнокомандващ е назначен ген.Михаил Савов, който е фактически ръководител на армията. За началник на Генералния щаб е определен ген.Иван Фичев. Върховното командване разделя българската войска на три армии, два отряда, една самостоятелна дивизия и Македоно-одринското опълчение.
Първа армия под ръководството на ген.И.Кутинчев получава задачата да разкъса отбранителната линия на турските войски, разположени на границата. Тя е съсредоточена по долината на р.Тунджа, а в отстъп от нея е разположена Трета армия под ръководството на ген. Радко Димитриев. За нейното съществуване турското разузнаване не подозира. Тя трябва даразшири пробива на Първа армия и да настъпи към Лозенград. Втора армия под командването на ген. Никола Иванов е съсредоточена в долината на р.Марица и има за задача да обсади Одринската крепост.

Първата настъпателна операция на българската армия е проведена от 8 до 11 октомври 1912 год. При Селиоглу, Петра и Гичкенли българският войник показва на вековния поробител, че е решен да отхвърли завинаги чуждия гнет. Трета армия влиза в Лозенград, а Първа и Втора затварят обсадния чувал на Одрин. Турската армия се съсредоточва на втората отбранителна линия Люлебургаз - Бунархисар, но и тя, в тежки сражения от 15 до 20 октомври, е разбита. Турските войски панически отстъпват към последната отбранителна линя пред Цариград - Чаталджанската.
В същото време Хасковският и Родопският отряд освобождават голяма част от Родопите и излизат на Беломорското крайбрежие. Седма Рилска дивизия, действаща по долината на р.Струма, заедно с четите на ВМОРО с ускорен марш наближава Солун. Съюзниците също бележат успехи в Македония, Епир и Тесалия, като на практика за по-малко от месец империята е изправена пред разгром.
Притиснато от факта, че българските войски са на 40 км от столицата на империята, турското правителство настоява за примирие. Надделява обаче мнението на военните, че е необходимо да се атакува Чаталджанската укрепена линия, с което войната да приключи в бързи срокове. Тридневната настъпателна операция в началото на ноември завършва с неуспех. След тежки боеве устремът на българската армия е спрян и военните препоръчват на правителството да търсят примирие. На 20 ноември то е подписано и започват мирните преговори в Лондон.

На 10 януари 1913 год. в Цариград е извършен военен преврат. Османската империя преминава в настъпление. Започва вторият етап от Балканската война. В края на януари и началото на февруари българските войски отблъскват опита за настъпление на турците при Чаталджанската позиция на Галиполския п-ов и не допускат военоморски десант при Шаркьой. След като притъпява устрема на османската армия, българското венно командване решава да приключи окончателно войната.
От 11 до 13 март след вихрена атака смятаната за непревземаема Одринска крепост пада под ударите на българската войска. Турция е принудена отново да иска примирие.
Българското правителство решава да не прави опити за влизане в Цариград, вярвайки в обещанието на руската дипломация, че ще получи необходимото съдействие за получаването на определените в договора територии, които в резултат на военните действия попадат в сръбски ръце.
В края на април, след конференция на дипломатическите представители на Великите сили в руската столица, Румъния получава исканата срещу своя неутралитет Силистра.
Още един удар е нанесен върху българските национални интереси.

На 17 май 1913 год. в Лондон мирните преговори завършват с подписването наокончателния договор между Турция и съюзниците. Цариград предава на балканските народи всички земи на запад от линията Мидия-Енос и беломорските острови. Териториялните противоречия между съюзниците не се обсъждат(?!). Те остават като предмет на евентуални бъдещи преговори.

Балканската война е пряко продължение на възрожденските националноосвободителни процеси. Разрушени са османските полуфеодални средновековни структури, разкриват се пътищата за навлизането на модерните производствени отношения, отчасти се разрешава и сложния национален проблем на Балканите(заради чуждите претнции към български територии и население). Войната не разрешава окончателно обединителните задачи. Много голяма част от българското население в Македония преминава под друго национално господство, а Великите сили предават на Румъния територии, които дори Берлинския договор признава за неотменно български.
Договорът след тази война залага детонатора на една бъдеща война.

image





Гласувай:
7
0



1. syrmaepon - Поколон пред Героите!
06.10.2012 08:19
.
цитирай
2. atil - Истинските герои не са кресльовци и ...
07.10.2012 20:49
Истинските герои не са кресльовци и първенюта . Но те носят в себе си духът на Живота. Такива живеят и сега сред нас, обикновени и незабележими хора на пръв поглед. Сигурно ще се раждат и за в бъдеще истинските герои...Но междувременно всяко време си има своите "герои" и обикновено по тях съдим и за всяка историческа епоха.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562999
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031