Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2012 22:14 - Царство България в Първата световна война
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4953 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 28.10.2012 15:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Защо България влезе във войната

Въпреки тежката финансова криза, в която изпада Царството след подлата и вероломна Междусъюзническа война, добрите основи на българската икономика позволяват за сравнително кратък период довоенните параметри на икономическото състояние да бъдат достигнати. По-сложен е проблемът с намирането на финансов заем, тъй като задължнията натрупани през войната достигат големи размери за мащабите на Царството. Опитите да се стъпи на френския капиталов пазар са провалени от парижкото правителство, тъй като във френската столица нямат доверие  на българския кабинет. Това принуждава либералното правителство да потърси финансова подкрепа на борсите във Виена и Берлин, където са  много по-заитересовани от окончателното откъсване на България от орбитата на Антантата.
Във вътрешнополитически план също настъпват промени. Традиционните партии започват да отстъпват своите непоклатими позиции и на преден план започват да излизат партии, които до този момент само мимолетно са получавали парламентарно присъствие. Земеделците, широките и тесни социалисти - т.е. българската левица на изборите за 16-то народно събрание получават общо 85 депутатски мандата в 204 - членния парламент...Това не вещае нищо добро за близкото и по-далечно бъдеще на България. Изправен пред бламиране в Народното събрание, кабинетът, със съгласието на Царя, часове преди изтичането на 1913 год. разпуска парламента.
През февруари 1914 год. правителството провежда нови избори, в които са включени и териториите, присъединени след Балканските войни. Д-р В. Радославов си осигурява необходимото парламентарно мнозинство и продължава да управлява страната.

image

Много скоро изолирана България отново отново ще влезе в първите колони на вестниците. На 18 юни 1914 г. в Сараево сръбски националисти убиват престолонаследника на Австро-Унгарската империя ерхерцог Франц Фердинанд. След един месец Австро-Унгария връчва ултиматум на сръбското правителство, с което настоява то да поеме разследването на убийството в свои ръце и на сръбска територия. С това се нарушава суверинитетът на Сърбия и войната става неизбежна. В началото на август сложните механизми, с които са обвързани държавите около двата блока - Антантата и Централните сили, - се задействат и конфликтът се превръща в световен. Противоречията между т.нар. Велик сили се прехвърлят за разрешаване на бойното поле.
Веднага след обявяването на войната българското правителство обявява неутралитета на Царството. Тази позиция се обосновава както от невъзтановените въоръжени сили, така и от нежеланието на София да избързва с обвързването си с някой от двата блока. Разчетът на д-р В. Радославов първоначално дава много добри резултати.
Със затягането на бойните действия географското положение на страната постепенно очртава нейните стратегически предимства. За Централните сили включването на България във войната означава на първо място, да се ликвидира Сърбия, която оказва упорита съпротива на Австро-Унгария, след това да се постигне създаването на единно пространство между съюзниците от Балтика до Багдад, тъй като Германия и Австро-Унгария нямат териториална връзка с третия си съюзник - Турция.
За Антантата, чийто съюзник е Сърбия, България придобива значение на стабилизиращ фактор и сигурен тил за сръбската отбрана. Освен това, тъй като Атина и Букурещ също възприемат линията на неутралитет, присъединяването на тези страни към войната зависи в голяма степен от поведението на София. Военните стратези на Антантата гледат на българската армия като ударна сила срещу Османската империя, която не може да бъде победена и извадена от войната единствено по море. Нашето правителство отчита постоянно нарастващото значение на царството в хода на войната и поставя на масата българските искания - Македония, Добруджа и гр. Кавала.

За втори път през новата европейска история след 1885-1887 г. България става първостепенен фактор в общоевропейската политика. На всички става ясно, че България ще воюва в съюз с този, който осигури освобождаването на Македония. За Централните сили това е значително по-лесно, тъй като те воюват със Сърбия и спокойно обещават това, което не им принадлежи и което България сама трябва да отвоюва.
Антантата среща силна съпротива от страна на сръбското правителство, което е готово да загуби стари територии на кралството, но не и да отстъпи земите населени с българи. Все пак Антантата обещава голяма част от "безспорната зона", но без България да владее ефективно тези земи. Условието е управлението им да се поеме от войски на Антантата и едва след войната те да бъдат предадени на България.
В София едва ли би се намерил политик, който да повярва на тези условни обещания, тъй като уроците от Балканската война са още твърде пресни.
Русия и Франция се опитват да наложат на власт в България партиите, които са техни протежета и са за присъединяване към Антантата. С тази цел те организират широка мрежа за изкупуване на зърнени храни, като по този начин се стремят да поставят страната в тежко положение. Но аферата е разкрита от правителството, което не пропуска случая да удари по своите противници и да изпрати немалка част от тях в затвора. С това шансовете на Антантата вместо да се увеличат - намаляват още повече.
Българската общественост не е единна по отношение участието във войната. Либералното правителство е за война, като определено симпатизира на Централните сили. Останалите традиционни партии са за съюз с Русия и нейните съюзници. Интернационалните социалисти вообще са против войната, която била империалистическа...Някои общественни кръгове подкрепят идеята за въоръжен неутралитет, който според уверенията на Антантата също може да доведе до някои териториялни придобивки. С оглед поуките от миналите войни, коварството на съседите и непостоянството на Великите сили, може би това последното е било най-удачния вариант...

image

 През лятото на 1915 г. положението на Русия, Англия и Франция е много тежко. Германия напредва на френска територия и създава впечатление, че всеки момент ще превземе Париж. На Източния фронт руското контранастъпление от пролетта на 1915 г. е отблъснато и австрийските и немските войски навлизат дълбоко в руска територия. В София се създава впечатление, че войната скоро ще свърши без българско участие. Впечатлението се оказва напълно погрешно...
На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, според който двете страни признават и гарантират териториялната си цялост. По важна е тайната спогодба, която предвижда след войната България да получи цялата "спорна" и "безспорна" зона, земите около р. Българска Морава, които са предадени на Сърбия с решенията на Берлинския договор. Ако Гърция и Румъния влязат във война против Централните сили, ще последват и други териториални придобивки в съответствие с етнографическите права на България. Германия отпуска двестамилионен заем на България, определени са и принципите на военното сътрудничество. Заедно с договора България сключва с Турция спогодба, според която Цариград отстъпва територията на запад от р.Марица, завладяна от нея по време на Междусъюзническата война. По този начин България се обвързва с Централните сили.

image

Следва продължение






Гласувай:
6
0



1. atilla - Точно на
23.11.2012 20:00
такъв език трябва да се пишат учебниците по история!, така всеки би могъл да схване нишката и смисъла.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562877
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031