Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2012 17:41 - Царство България в Първата световна война - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 11490 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 27.11.2017 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Включването ни във войната на страната на Германия е един недалновиден политически акт.

image

Ето какво си спомня по този повод големият български политик Александър Цанков:
" ...Нашият неутралитет беше доста съмнителен. Никой не вярваше в политиката на неутралитет на правителството. При несигурните обещания на съюзниците и при малката вероятност Германия и Австро-Унгария да победят, политиката на неутралитет беше единствената и най-изгодна. Така мислеха всички сериозни хора в България. Тая политика се поддържаше и от политическите водачи и групи извън управляващите либерали. А народът изцяло не искаше да чуе за една намеса във войната. Тия настроения намериха израз в разни постъпки, протести, декларации, позиви и пр. на общественици, на учени и водачите на опозиционните партии. Една група университетски професори, между които бях и аз, отправи позив, в който се сочеха катастрофалните последици за България, ако се намесеше във войната. Правителството заплаши да ни даде на военен съд за подстрекателство към бунт.
Но най-енергични предупреждения лично към цар Фердинанд отправи обединената опозиция. Шефовете на всички партии настояваха България да не се намесва във войната на страната на Централните сили. Опозицията посочи, че последиците от подобна намеса ще бъдат фатални не само за България, но и лично за цар Фердинанд. В случая особено енергичен, дори дързък, беше Александър Стамболийски, който беше водач на аграрната партия, същевременно и редактор на партийния и вестник. В репликата, която той има с държавния глава в присъствието на останалите шефове, той е предупредил цар Фердинанд, че злополучните последици от една намеса ще се стоварят не само върху държавата, но и върху трона и лично върху главата на царя. Цар Фердинанд ядосано и несдържано му отговорил: " Моята глава е стара. Пазете се да не изгубите вие вашата." Всички предупреждения бяха безрезултатни. Правителството на д-р Радославов следваше пътя, който си беше предначертало...."

(Ал.Цанков,"България в бурно време",изд."Прозорец",стр.111,112 )

Отново на нож

До края на месец септември се извършва мобилизация на армията. Представителите на Антантата се опитват да задържат участието на България във войната на противниковата страна. Връчена е нота, в която се настоява българското правтелство в срок от 24 часа да се присъедини към тях. Д-р В. Радославов отхвърля предложението и дипломатическите връзки между България и участниците в Антантата се прекъсват.
На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. За трети път в разтояние на три години българският войник е призван да води борба за национално обединение. Българската войска е разделена на три оперативни армии под ръководството на генералите Г.Тодоров, Ст.Тошев и К.Бояджиев.
България мобилизира над 800 000 души. За по-малко от месец войската ни освобождава Македония, като сръбската армия е разбита и остатъците от нея се спасяват от пълно унищожение като бягат през Албанските планини да търсят убежище на остров Корфу.

image

Тук се появява още един противник - съглашенските войски, които са настанени в Солун след неуспешна операция за завладяване на Проливите. Българската войска им нанася тежко поражение при Криволак, но вместо настъплението да бъде развито и англо-френците натикани обратно в морето откъдето са дошли, по германско настояване войските  ни спират на гръцката граница. Целта на Берлин е да подкрепи прогермански настроения крал Константин в борбата му срещу проантантската групировка на министър-председателя Ел.Венизелос.
Отново недалновидните политически съображения нанасят силен удар върху военната стратегия, защото се отваря нов фронт и започва тежка позиционна война, продължила три години - война, за която България не притежава нужните материални и икономически ресурси.
Чак през лятото на 1916 г. българските войски правят опит за офанзива, тъй като Гърция вместо към Германия се присъединява към Антантата, но без успех. Войната отново преминава в позиционно русло. През есента на същата година България трябва да воюва на още един фронт - румънския. След две годишно лавиране Букурещ последва Сърбия и Гърция и също се присламчва към Антантата...
Трета армия под командването на ген. Ст. Тошев в комбинация с германски, австрийски и турски части освобождава Добруджа и прониква на север от Дунава.

image

Румъния е разгромена и излиза от войната. Българските войски достигат до р.Серет. Силите на страната обаче са разпокъсани на два фронта от Северното Причерноморие до Адриатика. Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че България се изтощава и няма повече сили и възможности за активни действия.
В началото на 1918 г. Източният фронт е ликвидиран, след което се подписва Брест-Литовският мирен договор и последвалият го Букурещки(3 март и 7 май 1918 г.). България обаче не получава Северна Добруджа, в която е установено съвместно управление на Централните сили. Отгоре на това страната  започва да изпада в критична ситуация. Снабдяването с хранителни продукти, боеприпаси, дрехи и спомагателни материали се влошава с всеки изминат ден и то не само по обективни причини а и в резултат на предателства и саботаж...!
Настроенията на фронта и в тила са за по-бързо постигане на мир и излизане от войната.
Управляващите среди в София правят опити за лавиране и промяна на политиката, но без успех. През юни 1918 г. кабинета на д-р Радославов е сменен от правителството на Демократическата  и Радикалната партия начело с Ал. Малинов, които са сред подръжниците на Антантата. Но вече безполезно и дори става по-лошо тъй като положението се утежнява заради агентурата на болшевиките и Антантата...
В средата на септември съглашенските сили предприемат бурна офанзива съгласувана с военното си разузнаване и агентура в България и на 15 септември правят пробив през един опразнен участък на фронта при Добро поле...! Правителството и Царя освобождават Ал.Стамболийски и го изпращат на фронта, да спре безредно отстъпващите и деморализирани войници. Той обаче вместо да ги спре, заедно с Райко Даскалов ги разбунтува още повече и ги оглавяват за настъпление срещу София. Имат намерение да се разправят с управляващите и да вземат властта а за пробива на фронта не ги е еня...Това утежнява положението на страната при воденето на мирните преговори...И последните и козове са избити от ръцете. Райко Даскалов побързва да обяви България за република.., но на 30 септември метежниците са спрени пред столицата и след кратка битка - разгромени.
Всичко това принуждава правителството да започне преговори за примирие в Солун, където заминава делегация начело с Андрей Ляпчев. Примирието е подписано на 29 септември и съдържа изключително тежки клаузи заради създалата се трудната ситуация за България на фронта... На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира  а съдбините на страната се озовават в  ръцете на победителите.
България е в разруха, стопанството замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. Четиридесет години след своето възкръсване българската държава за втори път е поставена на колене. Предстои болезнено възстановяване, което ще погълне много сили и енергия.

image

И накрая да се върнем пак към спомените на Александър Цанков за тази война:
"...Ляпчев ми разказва: Пристигнахме в Солун и веднага поискахме да се представим на командващия съюзническите войски на Солунския фронт генерал Франше дю Пре. Разбира се, прие ни, както обикновено се приемат победени от победителя.Когато му представихме пълномощията си, без да ги погледне, се обърна към нас: "То е въпрос дали вие сте още министър. Ние имаме там хора в наша услуга, но аз, като войник, ги презирам." Кирил Г.Попов, продължава Ляпчев, на един не много правилен френски език, му отговорил: "Господин генерал, всеки народ ражда предатели и шпиони." Кирил Г.Попов беше човек с чувство на достойнство и голям националист. Поради своя природен недъг(той беше гърбав) винаги будеше чувство на снизхождение."Нашите хора там" - обясняваше Ляпчев, - недвусмислено разбрах, че се касае за хората от Централния затвор."
.......

"...Той бе подписан в Ньой и беше чисто и просто буквален препис от договора, който Германия бе принудена да приеме във Версай. Това бяха наказателни договори и носеха зародиша на нова война. Съюзниците, т.е. Антантата, спечелиха военната победа, но не спечели мирът..."
(...)
"...Какви са резултатите от Първата световна война? Незадоволителни и за победители, и за победени. Постигнаха ли се целите, за които тя бе започната?
Германия добра ли се до свободните морета? Не.
Извоюва ли нови източници на суровини - не загуби ли колониите си? Излезе ли от Хелголанд през Багдад за персийския залив? Не.
Русия реши ли жизнения за нея въпрос - въпроса за проливите? Не. Австро-Унгария унищожи ли Сърбия, която и препречваше пътя към Солун? Не. Не беше ли тя унищожената, не рухна ли една държава на политическо равновесие?
А какво да кажем за България?
От България се отряза наново живо месо от тялото и. Отне и се и малкият беломорски бряг, който имаше, и Струмишкият край. Не стигна това, но когато българската делегация влиза в залата, за да подпише договора, Клемансо, този зъл гений, който тогава разпореждаше със съдбините на света, се обръща към съседа си с ирония и с презрително безразличие запитва: "България? Коя беше тя, република или монархия?..."
Все пак Първата световна война донесе на света един велик резултат - Октомврийската руска революция. Ако наистина не бе войната, възможна ли бе руската революция? Моето мнение е отрицателно. Иначе тя щеше да бъде пак един безуспешен революционен бунт и нищо повече. Първата световна война ни донесе болшевишкия комунизъм. Втората световна война в Ялта, Техеран, Казабланка и Потсдам откри на болшевишкия комунизъм пътя за световно настъпление..."

(Александър Цанков, "България в бурно време" изд."Прозорец" стр.129-134)





Гласувай:
4
0



1. pitagorid - Интересна статия
01.11.2012 09:36
По повод на тази публикация предлагам на автора директен линк към Спомените на един пряк участник, обикновен български войник в Първата световна война. Спомените са автентични и написани на местен сливенски диалект. От този разказ могат да се заинтересуван и други специалисти, по етнография, диалектология, историци и т.н.
Ето и линкът:
https://docs.google.com/open?id=0B14tikPUDtGaQnBzUUQ0aXZPc2s
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3498423
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2949
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031