Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2012 01:19 - Османските завоевания в Европа. Краят на средновековната българска държава.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7413 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 26.11.2014 23:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
I. Образуване на Османската държава и първите и военнополитически успехи

Пак непредвидена публикация...Предизвикана и подсказана от дискусиите и кометарите във Фейсбук а и тук в Блог БГ.
  Ставаше дума за "мистиката" около възникването и създаването на тази държава. Някои казват, че макар да завладели Балканския полуостров вообще не били държава, други ги броят за смес от тюрки и араби, трети за полудиви и безкултурни номади...А се оказва, че действителните османци, нито са от Северен Китай, нито от Алтай, нито дори от Мала Азия а са много по-големи "иранци" от който и да е днешен българин...Щото за разлика от някои наши предци те присъстват в Иран не в някакво далечно хипотитечно минало а през 12-13 век... Други ги величаят и отиват в другата крайност, като ги сочат за наше благо, а завладяването на части от Европа за - "присъствие" или владичество... Ако реша да развия тази тема ще се види по-нататък за какво става въпрос. Във всички случаи обаче нещата и тук се оказаха малко известни и доста изкривени.

....

Създаването на османската държава било дълъг процес, чието начало може да се свърже с големите промени, които настъпили в края на 13-ти век в Мала Азия. В предходния период
(до средата на 13-ти век) картината на политическия живот в този регион се определя главно от двубоя между Никейската империя(като наследник на Византия след превземането на Константинопол през 1204 г. от кръстоносците) и селджукската държава с център в гр. Коня. Заради което е наричана и Иконийски султанат.

Кои са селджукските турци и как се появили в Мала Азия?
Да видим какво казва по въпроса българската летопис от Волжка България:


"... През 964 г. Талиб(Талиб Мумин 976-981 г., глава на правителството от 960 год.) се договорил с киевския княз, сина на Угара(Игора) - Бориса(славяно езичните анчийци го наричали Светослав) за съвместно нападение над Хазарската орда и нейната съюзница Византия..."
...

"... Неуспешния опит да подчини Мала Азия с помоща на Русия(по време на войната на княз Светослав срещу Византия и България на Балканите) не обезкуражил Талиба. Затова той поръчва на знатния булгарски феодал от огузки произход Селджук, бивш вали(воевода) на Байтюбинския град Сульджи(оттук - името му Селджук), с отряд от булгарски гузи и тюркмени да овладее огузките земи на Саманидската държава.
А след това да се развърне настъпление през Иран към Мала Азия, от изток.
Курсъбая(елитната част, т.нар. "вълчи корпус") бил готов да му помогне при навлизането в Мала Азия с удар от север през Кавказ.
Отряда на Селджук завзел част от от огузките владения на Саманидите. Само че както и по-рано се случвало с други булгарски пълководци, Селджук се задоволил с това и си направил свой собствен Селджукски бейлик, на границата със Средна Азия.

Талиб, не изразил открито възмущението си от това и Селджук се обявил за негов васал. По-късно потомците на Селджук все пак атакували Средна Азия и Иран и под командването на най-прославения от Селджукидите - Алп Арслана - си пробили път до желаната цел - старата булгарска Мала Азия - Рум...

През 1071 г. в битката при древния булгарски град Мен-Чокър("Маницикерт") атаката на булгарския отряд на Адама обърнала в бягство византийската армия и донесла победата за войската на селджукския султан Алп-Арслана.

image
Селджукския султан Алп Арслан.

След тази битка по-голямата част на Мала Азия най-накрая минала под властта на булгарската по произход династия на Селджукидите.
Местното малоазийско булгарско население, отдавна наричащо се - тюрки, се обединило с дошлите булгарски и тюркменски огузи в единна турска народност.
 (прословутия произход на турците..., почти толкоз "мистичен, колкото и произхода на българите...)
Владенията на Селджукидите обхващали огромна територия от Мала Азия до Хорезм и в Централен Казахстан граничели с Булгария. 
..."
...

Както се вижда дотук вообще на става дума за османска държава и османски турци.

През 1242 г. обаче върху селджукската държава се стоварил тежкият удар на идващите от изток монголи. Те завладели и включили източните области на селджукската империя в своята държава, а западните територии формално продължили да се намират под властта на селджуците.  Монголското нашествие предизвикало нова миграция и раздвижване на племена и етнически групи. В Мала Азия се извършвало ново прегрупиране, установявали се нови формирования около видни фамилии, които получавали за своите племена територии от монголите или селджуците.

image

След възтановяването си през през 1261 г. Византия не успява да отвоюва земи и население от селджукските владения. А Мала Азия има огромно значение за тази империя...
Така там се оформят редица автономни владения наречени "уджове"(подобни на византийските стратиотски поселения). На практика това са погранични княжества, бейлици, числящи се или към монголската или към селджукската държава.
През втората половина на 13-ти век в Северозападна Анатолия се заселва с разрешението на селджукския султан Алаедин, малкото племе "кайъ". Като васално на Иконийския султанат вожда му Ертогрул става "удж-бек"(владетел на бейлик).
Тъй като граничат с византийските владения, тюрките, от този бейлик се препитават изключително от нападения върху богатите византийски провинции и градове. Тези турци на Ертогрул изповядват исляма. Това им позволява да привличат в своя удж не само нови тюркски заселници, но и да се подвизават като "борци за вярата"..., т.е. от самото начало имат нагласа за халифат. Не случайно турските военначалници от уджа на Ертогрул се наричат "газии" - победители(за вярата).

Сина на Ертогрул - Осман(1258-1326) отхвърля васалната зависимост от селджукските тюрки и тяхната държава и се обявява за независим владетел. По негово име турците в Северозападна Анатолия стават известни като "османски турци". Именно географското положение на османския бейлик се оказало решаващо за по-нататъшните му военнополитически успехи. Военните действия на Осман и неговия наследник Орхан(1326-1362) били насочени срещу малоазийските територии на Византия.
През 1301 г. Осман пренесъл своята резиденция в завладения от него град Енишехир. А наследникът  му още през първата година на царуването си превзема Бурса и го провъзгласява за столица на Османския емират. През 1331 г. турците превземат Никея, а шест години по-късно Никомидия, стремейки се да достигнат егейското крайбрежие.

Тук обаче османските турци се сблъскват със силното княжество на Умур бег(1334-1348), който произхожда от рода на Великите селджуци и владее Смирна. За разлика от Орхан, Умур бег разполага с флот, който му позволява да извършва нападения по островите и по европейските брегове. Междувременно през 1345 г. османците ликвидират малкото княжество Караси и достигат източните части на Дарданелите. Една година по-късно синът на Орхан - Сюлейман се оженва за дъщерята на бъдещия византийски император Йоан Кантакузин, нещо, което позволява на османските турци по-късно, пряко да се намесят във важните събития, разиграващи се на Балканския полуостров. През 1356 г. Орхан завладява древния град Анкара. Така към средата на 14-ти век османската държава си създала здрава основа за бъдещите си завоевателни походи в Европа.

image

Приложение:

1) Из Хрониката на Ашикпашазаде "История на династията Осман"

Дядо на Озман-Гази е бил Сюлейман-шах. Причината за идването на последния в Рум( древнобулгарското име на Мала Азия, където бил владенията на Византия и селджукските тюрки) е била следната: Във времето на Абасидите(династия на арабските халифи) арабската войска покорила Рум и Иран.
Но Иран поставил на своите граници турците и арабите били разбити. Поради това мюсюлманите тогава не покорили неверниците. След това иранските бейове се обединили, за да изгонят тези многобройни турски номади.
Към Сюлейман-шах се присъединили до 50 000 тюркменски и татарски номади със своите шатри. Те се преместили от Ерзинджан(област от сегашна Североизточна Турция на юг от Трапезунд) в Рум и останали там 6 години. Но Сюлейман-шах, като решил да прояви смелост, се отправил отново в страната на тюрките(Туркестан) и пристигнал в областта Халеб(гр.Алепо,Сирия) при крепостта Джафар. При преминаването на Ефрат той се удавил и бил погребан на брега. Намиращите се там с него номади се разпръснали. Някои останали със синовете на Сюлейман-шах, които били трима: Сункар Текин, Ертогрул и Гюн Догду. Двамата от синовете продължили пътя, а Ертогрул с 400 чергарски коли се върнал в земята на султан Алаедин( т.е. в земите на Румския султанат, където тогава управлявал селджукския султан Алаедин Кейкубад(1284-1304) с прекъсвания). Като разбил по пътя противниците на султана(Ертогрул) сам станал управител. Ертогрул имал трима сина: Осман, Гюндюз и Саруят. Ертогрул изпратил своя син Саруят при Алаедин: "Нека да ни покаже място". Султан Алаедин им дал областта Сьогюд(на изток от Мраморно море и Бруса) между Караджахисар и Беледжик, чергарското селище Туманидж и Ермени. Като се отправил през Енгирю(Анкара), той пристигнал в тези земи. След известно време Ертогрул умрял...В Сьогюд Осман заел мястото на баща си. Веднага започнал вражда с Гермияните.

Гермияните са княжеския род на ермийците които се обособили в свое княжество в Западна Мала Азия след разпадането на Селджукския султанат. Точно тази групировка в битката при Анкара през 1402 година минала на страната на Тимур и турския султан Баязид бил пленен. Ермийците са средноазиатски тюрки. Още преди разпадането на Тюркския каганат една част от тях заради междуособици се изселила във Велика България. Някои от тях подкрепили Аспарух по време на гражданската война след смъртта на Кубрат.Тридесет и осем рода от тях дошли с Аспарух и Кубер на Балканите. Повечето от тях се заселили при Кубер в Македония, тъй като той бил осиновен син на Кубрат от рода на жена му Акджан - рода Кюнграт, който бил техен княжески род.

2) Из хрониката на Хюсеин "Удивителни събития"

При Орхан(1326-1359) степента на славата на османската династия се издигнала...
....
Трето мнение на Алаедин( Брат на Орхан, който благодарение на своя опит в управлението оказвал ценна помощ и давал съвети на Орхан): Вследствие на съществуващата вражда между мюсюлманите и идолопоклонниците( т.е. немюсюлманите) е необходимо непременно увеличение на войската за водене на многочисленните войни срещу неверниците в обширни области.
Да запишем във войската известно количество подрастващи млади турчета със заплата по 1 акче на ден и да назовем тази войска яя(пехота, пехотна войска). На всяка стотня да назначим началник от кавалеристите, т.е. на всяка хилядня - един бей. Като стане нужда да отидат на поход, да им се дава заплатата, а когато няма поход - заплатата им нека остане в хазната, а те нека обработват земята в определените места и да бъдат освободени от установените повинности...
....
Впоследствие, когато тази войска се оказала непригодна, се появили еничарите. След това не им се плащали заплати, но те както по-рано се занимавали със земеделие, били освобождавани от десятъка(юшура) и други налози, а във време на война изпълнявали службата...
....
Алаедин-паша и кадъскерът мевлян Кара Халил(кадъскерът е върховен военен съдия. Мевлян е титла за учен, учените ги наричали - улеми), започнали отново да се съвтват за увеличаване на войската. Те предложили на султан Орхан следното: "Повечето страни на неверниците с техните деца са покорени вече: мъжете и жените им са превърнати в роби. Всички те са Ваши роби и робини. Позволено е и възможно е да се вземат няколко хиляди от децата на неверниците."
Султан Орхан прие съвета на брата си и издал указ за създаването на нова войска.
Гореспоменатия(Алаедин) избрал известно количество младежи от неверниците, които вече почнали да възмъжават и им дал наименованието "девширме"("сбор"). След това ги разпределил между турците(знатни, занаятчии и прости хора), за да научат турския език и да свикнат на рабско служене. След няколко години взели тези младежи от турците и ги настанили в аджеми-оглани(чуждестранни младежи), а след това ги разпределили по места. А на този нов отряд дали наименованието "нова войска" ( "ени чери"). Била им определена заплата по 1 акче на ден с надбавка за прослужено време. В походите и при султаните те станали най-благонадежните слуги на Османската династия.


Двата текста от приложението са от:

Христоматия по история на средните векове.
изд. Народна просвета,София, 1976 г., стр.143-144


Следва продължение





Гласувай:
10
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562938
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031