Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2012 18:27 - Османската държава и българите - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3785 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.10.2012 22:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Религиозната и народностна дискриминация била осъществявана чрез серия от мерки - съставен елемент на османската вътрешна политика. Още с трайното завладяване на по-големите градове там били настанени военни гарнизони, които да държат местното население в покорство. Същевременно значителна част от българското население било избито или прокудено в чужбина.
Според корана "войната за вярата"(джихад) се водела както срещу друговерците в чуждите страни, така и против неверниците в собствената държава, когато те отказвали да се подчинят. На практика това означавало, че всеки опит за защита на най-елементарни права и свободи трябвало да бъде смазван с най-голяма жестокост.

image
Видински събития...

Така се подхранвал фанатизъм, насаждало се чувство на ненавист, поради което и противопоставянето на такива опити действително било съпроводено с най-големи жестокости и кръвопролития - мъжете били убивани, жените и децата вземани в робство, страната опустошавана, имуществото вземано като военна плячка(от цивилното и невоъръжено население...?! Уж поданици на империята...). Политиката на насилие, провеждана от османската власт, довела още в първите дни и години до масови изселвания. Непосредствено след падането на Търновското и Видинското царство под османска власт множество българи напуснали страната заедно с Фружин в Унгария и с Константин във Влашко. По-късно, по време на кръстоносните походи от ,1443-1444 г., когато населението в Северна България се вдигнало и унищожило турските гарнизони, огромни маси от българи напуснали пределите на страната и емигрирали в Дунавските княжества.
При всяко едно надигане на антиосмански въстания следвали масови убийства, кланета(особено на българско мъжко население), както и масови изселвания.
След разгрома на Първото търновско въстание през 1598 г. от Северна България се изселили няколко десетки хиляди семейства. Подобни изселвания в Австрия имало по времето на въстанията от ,1688, 1689, 1737 г., (Както и при второто ислямизиране и разоряване на християните в Делиормана, което се провело 40 години преди въстанията в Северозападна България,  но за него малко се говори...За разлика от родопските българомохамедани, делиорманските бързо минали към турския език, тъй като още преди османското нашествие, всички християни го говорели на битово ниво...). Затова не е случаен фактът, че мнозина пътешественици по това време говорят за пустеещи земи и изоставени селища.

image
Бежанци българи...

Времето на османските завоевания е свързано и с масови отвличания на българи от родните им места. Турският хронист Сеадедин от 15-ти век съобщава: "При превземането на Чорлу османските войски се сдобили с богата плячка и взели в плен чудно хубави момичета и момчета." Изселването на българи от родните им места и заселването им в други райони, предимно в Цариград и Мала Азия, било нещо обикновено в първите векове на робството. За това свидетелства "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак. През 1453 г. султан Мехмед II заповядал част от жителите на Несебър,Поморие,Ахтопол и Мидия, както и редица градове и селища в Източна Тракия да бъдат преселени в Цариград. Турски тимарски регистри от втората половина на 15-ти век съобщават, че от селата били отвеждани в Истанбул много семейства. Почти всички преселници след помохамеданчването си се потурчвали и се вливали в турската народност. Това е един от най-ярко изразените методи на асимилаторска политика на османските завоеватели. Може би най-жестоката форма на асимилация е свързана с данъка "девширме", наречен с основание от народа "кръвен данък" - момчета от детска и юношеска възраст били насила откъсвани от техните семейства и изпращани в казармите на Цариград и Одрин за обучение, разбира се с предварителна смяна на християнската им вяра с мюсюлманска. Събирането на деца било утвърдено със специален закон и продължило чак до края на 17-ти век. Но най-страшното е, че тези откъснати от родината и семействата им деца след превръщането им в еничари се завръщали в България, женели се за българки(това им било разрешено), а семействата им и потомството им завинаги принадлежали към чуждата турска народност, загубвайки постепенно своето българско самосъзнание.

image

В прдължение на много години ежедневна практика в османската империя било помюсюлманчването, като за това не се подбирали средства - от увещания и съблазън до най-грубо физическо насилие. Един от изпитаните начини било служебното облагодетелстване, когато за да запазят или придобият някои права и свободи, християните се принуждавали да приемат исляма. Познато в практиката било помохамеданчването на домашната прислуга( предимно бедни деца, давани от беднте и многодетни български семейства в богати турски къщи, особено в градовете), също и след женитба и др.

image
Етническа карта на Балканите от началото на 19 век

Ислямизирането на българи протича през целия период на османското владичество. Познати са две основни форми - поеднично и масово ислямизиране. Масови помохамданчвания османската власт предприела в началото на XVI век. Най-силно били засегнати санджаците Чирмен, Силистра, Никопол, а също Беломорието и Македония. Целта на властта била да засили ислямското присъствие в стратегически важни райони, както и да създаде сигурен тил на османската армия по време на войните. Въпреки заканите на някои султани, че "ще обърнат в исляма" всички българи, това  не било изпълнено поради очевидната икономическа нецелесъобразност и поради отпора, който населението оказвало при организираните кампании с такава цел.

През периода XV - XVII век българите влизат в състава на раята, но българското общество не остава еднородно и изравнено в социално-икономическо отношение. Този факт се потвърждава от наблюденията на чуждестранни пътешественици, от османски и домашни извори. Социалната нееднородност била предпоставена от редица обстоятелства, по-важните от които са: липсата у османците в хода на завоеванията на достатъчно собствени ресурси и сили за пълно изравняване на раята; заимстването на местни организационни структури; промените в стопанското и политичското развитие на османската империя през посочения дълъг период. Трябва да се отчита и ролята на стопанското развитие на българите. На вътрешните и външни търговски отношения, на занаятите, лихварството, на стоково-паричните отношения като цяло, които довели до социално неравенство и формирането на по-заможни прослойки в българското общество. Сведения за такива заможни българи имаме още от втората половина на XV век.

Липсата на самостойна българска църква обединяваща българите в техните естествени етнически граници, и на собствена висша духовна йерархия се отразявало зле на духовния,политическия и икономическия живот на българите. Това препятствало процесите на тяхната духовна еманципация и пречело на консолидацията на етноса.
Висшето духовенство на гърците имало редица привилегии в Османската империя. Митрополитите и епископите получавали статута на бератлии, който им гарантирал правото да събират редица данъци в полза на църквата. В тяхна компетенция били решаването на семейно-брачни проблеми, понякога веществено-наследствени въпроси и пр.
Микроструктурата на християнската църковна организация се представяла от енорията и манастирската мрежа заедно с обслужващото ги бяло и черно духовенство. Енорията най-общо включва енорийския храм, свещеника, който служи там, и енориарши, издържащи свещеника и храма. Обединени в духовно-религиозната териториална общност, чието средище е енорийската църква. Енорийското духовенство е изцяло българско.

image

През 70-те и 80-те години на XV в. започва възстановяване на манастирската мрежа в българските земи. Този процес е изцяло дело на българското общество. От ктиторските надписи личи желанието на по-заможните българи да вложат средства в църковното и манастирско строителство. Възстановяването на най-големия духовен център в Македония - Рилския манастир - било с важни последици не само за региона, но и за утвърждаването на тази обител като общобългарски култов център. Постепенно била възтановена и изградена манастирската мрежа и в другите части на българските земи.
Манастирите израстнали като книжовни средища, които подържали връзки с цялата източноправославна общност. Съдействали за верското и духовно единство на българския народ.

image

В условията на чуждоземната власт в българското общество се запазват само най-здравите и трайни обществени връзки: семейството, роднинските отношения и териториалните общности.
В годините на робството наред с традиционните си функции, гарантиращи биологическо и икономическо възпроизводство, българското семейство изпълнява и една нова, не по-малко отговорна задача - отглеждането и възпитанието на децата в български дух и християнска вяра.
Едноврменно с това то било щит на чужди езикови и верски влияния.
Утвърждаването на българщината в семейството се извършвало по пътя на включването на целия житейски цикъл: от раждането през брака и до смъртта в източноправославната християнска обредна система. Тя отдавна била достатъчно побългарена и приобщена към древните народностни традиции и приета от народа като неотделима част от живота му.
В основата на възпитанието в български дух стояли българския език, българската именна система, народното творчество, фолклорът, календарната система и стопанската обредност. Също така историческият спомен и всичко онова, което отделяло българина-християнин от мюсюлманина. Семейството мобилизирало всички вътрешни ресурси на българското общество, за да се превърне в една крепост на българщината, съхранила и опазила чувството за единна българска народна принадлежност, за вяра и род, за величаво минало и спотаена надежда
за една бъдеща свобода.

image
Българи от Османската империя



Приложение

1). Робската съдба на българите

От Ханс Дерншвам

"...България е прекрасна, плодородна страна, от двете страни има големи планини. Има ниви, лозя, но са пусти и буренясали. Има хубава паша за добитъка и хубав добитък...Има също рекички и гори, но къщите, в които трябва да живеят хората, са съвсем окаяни...
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете...
По пътя за София...срещнахме турци, които караха натам пленени и отвлечени хора...никой не смееше да проговори, когато турците гледаха...
Срещнахме и 100 коли с по 2 вола, натоварени с олово, което българите трябвало да карат ангария от Смедерево за София, Цариград и други места.
...Този ден ни настигнаха много българи, които идеха подир нас. Бяха на дружини от по 20 човека.Били вървели 9 дни, ден и нощ, от Цариград. Там били пратени да работят ангария на султана и пашите: да косят сено, да жънат и пр. Два месеца трябвало да работят безплатно, а сега бързаха към домовете си, защото житото им гниело по нивите...Така кораво се държат турците с християните, които освен това трябва да плащат и всички данъци...
Както ми разказа моят хазяин - който за цяла нощ не можа да ми опише докрай техните мъки, - трябвало, когато при тях идвали еничари и чауши, на всички да тъпчат търбусите безплатно. Дори, ако пред очите им се гаврят с жените и децата им и освен това бият мъжете, никой няма право да се защищава..."


Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.С.,1970 г.,с.186-195


2). Помохамеданчване на българите в Чепинското корито през 1666 г.

Из летписния разказ на поп Методи Драгинов от с.Корова

"...Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово(Костандово) и събра всички попове и кметове, та ги окова във вериги...
И заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Константово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй, като имаше голям глад, пашата остави още четирима ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене...
Хасан ходжа за кашмер(подигравка) накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви. И така, по божие благоволение, бяха разсипани българите в Цепина...


Асимилаторската политика на турските завоеватели, с.164-165



П.П. За написването на материалите за Османската империя съм ползвал и допълнителен източник освен тези посочени в първия постинг на блога:
http://atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto.731310
"Кратка история на българския народ"изд."Ровита" ,Велико Търново,2004 г.

Може да се счита също за препоръчано от АТИЛ, за всички средношколци и студенти!





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3564299
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031