Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2012 00:42 - Капански легенди и предания от Сеново - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5568 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 23.03.2016 20:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Легенда за местността "Хош конду".


Легендата разказва следното. В големите непроходими горски масиви се загубили биволиците на стопанин от старото селище "Хош конду"( диалектно "Ошкондии"). След тридневно търсене той ги намерил легнали под сянката на 8 бряста, при много вода и трева. Завръщайки се в селото, стопанинът разказал, че е открил място, подходящо за заселване. Запазено било от студените северни ветрове и с много вода и трева.През това време в селото върлувала чумна епидемия, която ежедневно отнемала живота на много хора. За да запази семейството си от болестта, стопанинът се заселил на това тихо място. Последвали го и други жители. Така се поставило, според легендата началото на днешното селище. Всичко това не е исторически доказано. Местността, в която става заселването , и днес носи наименованието "Караач бунари(пунари)"("Брястови кладенци"). За местността "Хош конду" Радка Радева пише:" Това е красива местност, обрасла с нискостеблени гори. Разказват, че някога имало големи ханове(или конаци, както ги наричали), в които всеки пътник е добре дошъл. Оттам навярно идва и името на местността, а и на самото село "Хош конду". То в буквален превод означава отсядане или просто "Добре дошъл".

image
На места все още се срещат оцелели горски участъци...

( Версиите за възникването на днешното селище на това място са няколко. Явно става въпрос за заселвания на различни махали в различно време. В това число и на ислямизирано население, което се брояло вече към турската народност. Местността между Сеново и Глоджево, където откриха залежи на каолин се наричала "Ходжа баир"(днес"Златен дол", под баира...), ясно показва за какво става въпрос и защо Сеново е предимно християнско и Глоджево предимно мюсюлманско... Селището е отбелязано в турските данъчни регистри от началото на 15-ти век, като християнското население постоянно мени своята численност. През втората половина на 17-ти век когато се извършва масова ислямизация в Делиормана, численноста на християнското население в Сеново рязко пада...!
Според изследването на Иван Александров, родом от Сеново по някое време тук дошъл като овчар някой си дядо Неделчо от Търновските села. Той настанява стадото си в местността "Колибалък". Авторът установява, че дядо Неделчо дава началото на родовете Кочоулте, Печакоулте, Мариноулте, Лазароулте. Днес близки на тези родове живеят както в Сеново така и в страната. По-късно дядо Неделчо става жертва на турците, тъй като отказал да работи ангария на богат турчин.
Най-правдоподно е това , че първите жители са дошли от близки стари селища, които К.Шкорпил и А.Маргос отразяват в своите изследвания. Според тях, такива селища е имало немалко в околностите на днешния град. В някои от тях са намерени стари монети, между които византийски и римски.
Новото място отговаряло на всички изисквания за поселение. Изобилието на много гори и камъни давало материал за градеж, в изобилие била и водата, а мястото запазено от студените ветрове. Пасбищата били до самото село, а нивите - на близко разстояние.)


image   image                                                                        
  ЖП Гара Сеново                                            

Легенда за "Орта пара"

На 2 км. от ЖП гара Сеново се намира горската местност "Орта пара"("Средна пара"), за която има запазена легенда и до днес.
През време на османското робство в тази местнст двама овчари отглеждали целогодишно стада от овци. В един хубав и слънчев пролетен ден същите започнали да строят нова колиба,тъй като старата прокапала от дъждовете. Копаейки земята, те намират глинен съд, пълен с монети.Те имали силен блясък, били добре оформени и с красиви надписи. Между тях имало една, която се отличавала. Била по-голяма и по-красива с по-силен блясък. Прибират братята имането и се връщат в селото. Случаят обаче става достояние на много хора. Слухът стига и до пашата в Русчук(Русе). Той нарежда братята с имането да се явят при него. Пашата оглежда монетите и взема тази, която се отличавала. Всички останали монети връща на овчарите. Заради парата им дава няколко жълтици. Овчарите се почувствали забогатели и се отказали от овцевъдството. Започнали да се занимават с търговия.. Единият открил магазин в селото, а другият търгувал в околните села.
От средната монета, която запазил пашата а и която променя живота на овчарите, местността започнала да се нарича "Орта пара", което наименование е запазено и до днес.

Дали само стремежът да бъдат по-близо до водоизточници, пасища и гори  е принудило населението да се пресели в речната долина, или за това са повлияли някои от върлуващите епидемии, които принудили хората да търсят нови места за избягване на заразата, не се знае.
За големи чумни епидемии в тези места научаваме от Самуил Твардовски - поляк, който, придружавайки полския княз Христофор Збарски, е минал около 1621 г. през Разград. Той прави следното описание в стихове:
" Подир това ний пристигнахме в Разград,
някога в България с лозята славен.
И днес е населен и прочут с моста
на реката Арджа и с мечът султанов.
Когато стъпихме в таз земя нам сродна,
гарвани и орли видяхме да късат
от страшната чума трупове пресни.
И тук същ ужас: трупове се влачат,
Тизифона бледна тича със сърпа остър"
(12)

Особено големи чумни епидемии са върлували през годините 1616, 1621, 1673, 1811, 1837.
От първият стих научаваме, че около 1621 год. река Бели Лом се наричала Арджа, а от Третия отчет на Разградското археологическо дружество от 1925 гд. се вижда , че римляните са я наричали - Алмус.(13)

Районът е особено богат на антични селища и крепости, които доказват, че в миналото тук е имало активен живот. Теренът не е напълно проучен, но има известни данни за теренни обхождания, правени от специалисти в края на XIX и началото на XX век. През последните години специалисти от Разградския исторически музей извършиха теренни обхождания и направиха проучване за локализиране на отделни археологически обекти и тяхната приблизителна датировка, без да се извършват разкопки. Те констатират:

Праисторически селища

При левия бряг на река Бели Лом срещу скалата "Шанлък" са открити късове от неолитна керамика, каменни сечива и глинени мазилки - все доказателства за такова селище(18).
Подобно антично селище е открито и в квартал "Дерелик" където са намерени фрагменти от времето на Първото българско царство(VIII - IX век)(13).
По склоновете на крепостта "Юджек" в местността "Лахналък" се намират фрагменти от неолитна керамика, каменни и кремъчни сечива и отломки. Очевидно върху височината е имало праисторическо селище. През 1960 година при изкоп на  кладенец в двора на Ангел Бобев на дълбочина е открит каменен жезъл с форма на чук-брадва. Същият е изработен от синьо-зелена скала. Намира се в ОИМ гр. Разград.(19)

Средновековни селища

В местността "Кърши"(отсреща) в близост до моста на р.Бели Лом се намира средновековно селище от Второто българско царство. По повърхността се намират камъни от строеж, различни късове от глинена мазилка, битова керамика с тънкостенни стени.(20)
Срещу скалата "Шанък", до левия бряг на р.Бели Лом, се намира средновековно селище от XII - XIV в. По повърхността има ломен камък, глинени мазилки от огнища и фрагменти от дебелостенни и тънкостенни керамични съдове с обли и плоски дръжки, част от амфора и др.(21)
Следи от антично селище има открити и в м. "Юртлук"("Дворища"). По повърхността са открити фрагменти от антична керамика. В това селище са намерени римски и византийски монети. Подобно селище е открито и в долния край на селището(стопанския двор на бившето ТКЗС). По терена се намират камъни и фрагменти от антична строителна и битова керамика. Намерена е римска монета от Диадумениан(217 - 218 г.)(22)
Тези две селища са отразени и в изследванията на К.Шкорпил.
Изследванията, които прави А.Маргос на Сеновското землище, доказват наличието на няколко крепости. Едната от тях се намира в местността "Бента" до преградната стена. Тя е оградена с каменни стени с калова спойка и има правоъгълна форма. При западната стена се виждат немалко полуобработени и необработени каменни блокове от основите на стените. До западната стена има почти запълнен отбранителен ров. В близост до крепостта(на отсрещната страна) се намират две непроучени изкуственни могили, между кито има градеж от обработени каменни блокове(23).
Друга крепост се намира в близост до скалата "Сиври канара"("Остра скала") в местността "Калето".(24)
Крепостта в местността "Лахналък" се знае от населението като "Юджек". Според А.Маргос тази крепост е охранявала пътя, спускащ се по дола на Лудогорското плато. Тук се намират останки от градеж с ломен камък и червени римски тухли споени с хоросан. По терена се намират голям брой фрагменти от антична и късноантична керамика. През 1981 г. при изкопни работи в района са намерени амфора с две дръжки, каменен свещник, предмет от рог на елен, бронзова каничка, находка от 12 монети.(26)
На билото на скалата "Шанък" има останки от тракийска крепост, която е оградена от два дълбоки дола и висока скала. От северната страна е имало крепостна стена, която може да се проследи от каменното натрупване на нейните останки. В района се намират фрагменти от дебелостенни, грубо обработени съдове.(27)
При прокарването на шосето за с.Дряновец през 1922-23 година надзирателят на трудоваците Нядялко Владов е събрал и запазил голям брой старинни находки( железни оръжия, конска муниция и др.) По-късно ги предава в гр. Разград. Намерили и една голяма делва, която нарекли "Големия кюп". Такива делви в старо време римляните облепвали отвътре със смола и восък и в тях държели вода, вино, дървено масло(зехтин), мед, жито и др. Делвата е висока 1,37 см., широка 0,80 и с дебелина на стената 25 см.(28).

За късноантичните крепости "Калето" и "Юджека", намиращи се в местността "Лахналък", ученият-археолог Ара Маргос пише: " През първото хилядолетие пр.н.е. Разградският край е населен с траки. Следи от техните поселища откриваме в басейна на р.БелиЛом. При Сеново се намирали и тракийски крепости, изградени от ломен камък и калова спойка. По всяка вероятност тези поселения са били обитавани от готите - големите тракийски племена. Нападенията на римските легиони над готите са наложили създаването на укрепителна система в тези райони."

На територията на Сеновското землище се намират и надгробни могили, които не са проучени чрез разкопки. Такава е могилата, намираща се в местността "Еремас чаир"("Нераждаща ливада"). Същата има височина 2 м. и диаметър 22 м. и е добре запазена.
Надгробна могила има и в местността "Колибалък". Тя е висока 1.80 м. и с диаметър 18 м.
Непроучени могили съществуват и в местността "Бента" и "Гъгъра кула".

image
Рисунки-графите от скалната църква на "Шанъка"

При изследвания на скалния масив "Шанък" от експедиция на Археологическия институт - София са регистрирани 22 помещения, състоящи се от църква, 14 килии и 7 ниши, разположени на три етажа. На височина от 8 до 27 метра, много от които недостъпни.(Изследвани са с помоща на туристическо д-во "Буйна гора" Разград).
А за "Сиври канара" К.Шкорпил пише:" Под Сеновската крепост се намира една изкуствена пещера, в която се е слизало от крепостта по една скална пътека край един изправен блок(дики-литаш) със следи от изкуствена обработка. Под пещарата има, наляво друга, недостъпна и неправилна пещера."(37)

От всичко казано дотук, е видно, че районът на гр.Сеново е особено богат на тракийски, антични и средновековни селища и крепости, които ни дават повод да мислим, че през всички епохи тук е кипял активен живот. Възможно е в района да има и други старини(Аз например знам за една - Ловна , хижа-замък  в района на Дряновската гора...), които бъдещите краеведи, историци и археолози ще разкрият и проучат.



Приложение

image
Така е изглеждала някога старата Делиорманска гора. Снимката е от резервата - Воден.

image

image

image

image
Горните четири снимки са от днешно Сеново. Старото крайпътно дърво(черница), го помнят всички живи поколения, затова реших, че си струва с него да завърши разказа за легендите, преданията и историята на това място...



П.П. Поясненията в скоби са мои. Легендите, преданията и още много друга интересна информация е публикувана в книгата :
"Сеново - географски, исторически и етнографски проучвания" от Слави Спасов Цанков. Университетско издателство "Паисий Хилендарски",Пловдив.2008 год.






Гласувай:
5



1. saportok - Браво!
06.12.2012 07:56
Браво!
цитирай
2. atil - Благодаря! В Сеново има и риба...
06.12.2012 14:32
Благодаря!
В Сеново има и рибарник, който сега е частен, но го е копал баща ми със съветски трактор "Кировец"...Това също е история.И е добре да се знае.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648910
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031