Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2012 14:07 - Народни песни, музика и танци на капанците
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10479 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 21.03 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Фрагменти

(...)
Капанската народна песен, в т.ч. и тази от Сеново, притежава редица качества, които подчертават нейната старинност. Фолклорът на Сеново е запазен от влияние и същият е както елегичен, така и тъжен. В него са застъпени всички жанрове
В битовите народни песни много често образите на младите се идеализират:

Изгреяла звезда Деница,
Деница баш хубавица,
На Русенския висок мост.
Не било звезда Деница,
Най-било мома Иринка,
кираджии да чака,
да чака и да почака,
дано да мине либе и. 
.........................

Някога в Сеново са са лазарували два буенека, които са разделяли селото. Всяка група определяла две хубави и стройни моми, които да изпълняват функциите на буенец. (..) Момите - лазарки с енареждали в две редици, между които играели буениците.


Лазарска младоженска песен

Вила съй лузъ винувъ
окулу градъ Търнова.
Ни билу лузъ винувъ,
най-билу Йовъ и Йованъ.
Йовъ на Йованъ думаши:
Йоване, либе, Йоване,
куга зъ мене додити,
гуляма сватба дигнети
Многу съм дари готвилъ,
готвилъ и наричалъ
на всеки сват по атъ,
а нъ кръсникъ два атъ,
пък на кръстничкътъ авлия,
нъ авлиятъ терзия.
Терзии рокли круявъ,
круявъ и наричавъ.
Ой рокльо, рокльо червенъ,
нъ куго да тъ наречем.
Тъ кой шъ я уткупи?
Йован шъ я уткупи,
а Йовъ шъ я износи.


Любовните песни са се пели най-вече по седенки, беленки, чуканки и др.:

Дрямка ми са дреми, мале,
сън не ми дохожда.
Ади дъйдим, мила мале,
двама на седенки,
двама на седенке, мале,
на гъсти попретки.
Ти да видиш, мила мале,
мойта любовничка,
най-пудире иди, мила мале,
най на чело сяда.
Дето седне, мила мале,
мястото и светва....
И  т.н. и т.н. ...


Мотивите на семейните песни са най-разнообразни, но често има и песни, в които силата на омразата често взема жертви:

Се мъй яд, мамо, се мъй яд,
Дет ма млада ужени,
дет ма млада ужени,
дет ма млада почерни,
дет ма мале, дадохте,
на най-лошите ора у селото.
Заварих, мамо, заварих
свекърва змия усойница,
девери пъстри смокове,
две зълви мамо, две змии...

И т.н. и т.н.(старите народни песни са много дълги, не са като сегашните по 3-4 куплета...)

От трудовите песни най-често срещаните са жътварските:

Жени мома жито,
овчар покрай оди,
с меден кавал свири.
Кавал му свири, свири - говори:
Жени моме, карай,
накрай чикъм искарай.
Накрай му има сянка орехова,
под сянката има вода изворова,
в сянката стоят дур двама дюлгера,
и те дялат, моме, урки и гавале.
Гавал е на мене, урката на тебе,
ти ти ше запридеш и запееш,
ас с гавал ше пригласям.


С най-голямо желание се пеят и слушат юнашките песни, песните от тежкото османско робство. В много от тези песни се говори за отвличания, потурчване, за хайдути закрилници и др.

Ратка мама си думаше
Буктисах, мамо ,сандисах
чужди редове да карам
на чужди дълги чакъми.
Ас ше са мамо потурча,
за туй ми турче чифчийче.
(...)
Нарами торба на рамо,
утишла сено да сбира,
седнала да си почине.
Чула българки да пеят
викнала че заплакала:
Боже ле, Божке миличък,
мене ми мама нъл каза,
недей са, Ратке, потурчва,
турското не е убаво,
турците Ратке, ни знаят
ни делник,Ратке, ни празник,
нито ми света ниделя...


А в песента"Жънала е Еленка", можем да чуем как народният певец среща сестра с нейните отвлечени трима братя:

Женалай Иленка, женалай,
дурде слънцето засени,
дорде месеца изгрей.
От долу идат трима турци,
трима турци, анадолци.
Иленка на гора думаше:
гороле,горо зелена
разлисти листи широко,
разклони клони високо,
от турци да ме отървеш,
от турци, от анадолци.
Турци на Иленка думаха:
Постой,Иленке, почакай.
ний не сме Иленке три турци,
три турци, три анадолци,
а най сме твойте трима братя.
на едно село да идим,
на една синия да седним.


Всички редове в тези и други народни песни,(обредни, ритуални и др.) изпяти в Сеново, носят в себе си човешка драма и житейска автентичност, събития от ежедневието, които нашите деди изказвали и редили в песни.

Особено цени за сеновчани са хороводните песни, които в миналото се изпълняват заедно с танца.
Специфична за Сеново е капанската ръченица, която се изпълнява с интересни движения на ръцете и тялото. С голяма лекота и майсторство този танц се изпълнява от дядо Райчо(Герджик Райчо). Неговият стил на игра получи в Сеново наименованието Райчо уин(Райчова игра). Ежегодно на сбора, който се празнува на Великден и трае три дни, дядо Герджик Райчо, не можейки да устои на ритъма на музиката, влиза в средата на голямото хоро и започва да играе сам. Музикантите му отделят специално внимание, като засвирват любимата му мелодия "Дряновските моми". Всички жители и гости на сбора силно го аплодират. Подражател на на дядо Райчо бе Иван Коцев Кондов(Кондоулу Иванчо). Той играеше върху стомни и бърдуци.
Освен стила "дядо Герджи Райчо", съществува и стил "Чеку уин", който се изпълнява в по-тесен кръг от хора. Този стил носи наименованието си от сеновския гражданин Стоян Куртев(Чекото), днес покойник. Той имаше физически недостатък( къс крак и парализирана ръка) и при игра се получаваха интерени и смешни движения. Тази игра се изпълнява от хора, обичащи хумора и веселието. Добър поддръжник на този стил на игра бе Борис Бобев Белев(Белидай) и Цанко Петров Иванов(днес покойници).

image

Наред с капанската народна песен, силно се тачи и обича народната инструментална музика. Най-типична за Сеново е четириструнната гъдулка с 4 или 6 подгласници. Срещат се още гайда, кавал.
(...)

image


Голяма е ролята на танцьорите по време на особенно тържественната капанска сватба.
При отиване за булката и при връщане играчите играели, наредени в няколко реда, като в последния ред по средата е башът(момък, който командва играчите и държи връзка с кръстника и зетя). Избирал се за баш момък гласовит, добър играч и шегаджия. 
(Такива качества имал и джурата, полевия командир през средновековието при това полувоенизирано население. След като станали рая и отказали да станат мюсюлмани т.е. турци традициите преминали в трудовия и обряден бит. Затова думата - роб произлиза при нас от "работа". Стиловете от бойните борби минали в танците, а в сватбенния ритуал  съхранили части от старите традиции и организация. Семейството станало главното ядро за съхранение и възпроизвеждане на народността и българския дух)
.
Музикантите през цялото време свирели капанска ръченица(обикновено мелодиите на "Дряновските моми","Китчице буйна лобудо", "Где ти е Кино къщата").
Под такта на музиката играчите играели по командата на баша. По команда уинджиите образували различни фигури(окръжност, редици и др.), като играели на място, в движение, напред или назад. Много често играели с дясното или лявото рамо напред,
( бойни движения при сблъсък с вражески редици)
с вдигнати две или една ръка нагоре(обрядно-ритуално значение) , с ръце на кръста, встрани и др. Всеки играч имал по две капански кърпи, които ползвал при играта. Често играчите поемали с песен мелодията, изпълявана от музикантите.
Башът често се провиквал: "На пиперью кореню", станалите отговаряли: "На зелката чукану" или "Аишълъ машалъ" с отговор от групата :"Деишълъ машълъ" или "Ашовле" с отговор "Абьовле", и още "Гарван грачи на круша" с отговор от останалите играчи "Моли Бога за суша".
Най-честите команди, които можело да се чуят от баша, са: "Слушайте, муньченца, шъ клекним, шъ тропним, изведнъж долу!". При тази команда всички уинджии, веднага клякали долу играейки, като продължавали да движат тялото си под такта на музиката. Следвало нова команда на баша: "Слушайти, муньченца, по пулека нагоре!" - през това време играчите почвали да се изправят, като продължавали да граят.
Имало случаи, когато играчите под команда сядат на земята и бият кърпата в нея, или на коляно, бучат ножа или бият капата в земята. Употребявали се и други команди, като: "Дигайте ръцете високо, а сега наляво, сега надясно, а сега обратно, лявата ръка на кръста, дясната нагоре, а сега обратно".
При различните команди  се образували различни фигури. Всяка заповед(команда) на баша се спазвала стриктно.
Уинджиите играели особена роля на сватбата и затова са били на почит и уважение от всички. Не случайно по пътя за булката или обратно към зетя те, играейки, спирали сватбата, където искат. Никой не им правел забележка.
(Подобно на хон-турчите, джурашските дружини по 40 човека, по време на 40 дневните военни сборове през есента, когато имали право да вземат от населенето безплатно вино и храна. Всъщност то само им давало да не се налага да влизат по къщите да си взимат... През средновековието.)
Обикновено спирали на важни кръстопътища в селото, пред кръчми, където кръчмарят и хората ги черпели с вино. Спирали и пред домовете на някои обредни лица. Всички се чувствали задължени да ги почерпят с вино. Когато сватбата наближавала дома на булката, башът посочвал двама бързоконници, които вземали бъклиците от кръстника и подкръстника и отивали в дома на булката, като поздравявали:"Добър ден, сватба идва!" и подавали бъклиците.
Майката на булката ги дарявала с капански кърпи. Така сватбата влизала в момините двори и спирала пред къщата. Играчите и те спирали да играят и се оттегляли встрани. Давало им се кокошка и вино...

(...)

...Тези гатанки създавали високо настроение, особено ако кръстникът бил, весел и шегаджия.Това бил интересен и централен момент в сватбите. Чрез поставяне на гатанките кръстникът искал да му се донесе нещо.Ето няколко гатанки:
- донеси ми Белеолту Паси( жител на Сеново, който се знае като човек със сприхав характер). Всъщност кръстникът иска да му е донесе оцет;
- искам на коня петалата - иска да му се донесе петала наденица;
- искам на баба Айше скъсаните шалвари - иска да му се донесе сарайлия(вид тестено сладко);
- искам на Енчоолу Петко големия нос - иска се голяма пиперка;
- донесете ми на Даната(местен циганин) децата в един чувал - иска се глава чесън;
- дайте ми сербез кон от Кабиюк - иска се силна ракия;
- искам да донесете стржата на конака с чалмите - иска се кибрит;
- искам на дядо Асан червения фес - иска разрязана червена диня.
Споменатите в гатанките имена са на жители от Сеново.
Обикновено кръстникът искал от изметчиите неща, които предполагал, че ги няма у зетя. В такъв случай изметчиите тръгвали да ги търсят от съседи. Желанието на кръстника трябвало да се изпълни. Ако изметчията, към който е отправена гатанката, не можел да се досети какво се иска, отивал при кръстника и казвал, че не може да отгатне гатанката. Кръстникът разпореждал същият да играе капанска ръченица и високо да вика " Не я знам, не я знам". През това време някой сватбар го запитвал какво не знае, а той високо отговарял "Гатанката не зная".
За този момент съхранен в капанския сватбен ритуал се сетих когато превеждах в блога ето този текст:

"...Той се оженил за дъщерята на Кама-Батир,Туран-бика и завзел царския трон.Така се появила царската династия АТИЛ(ние условно ще я наричаме Втора хунска династия в Европа). Потомците им продължили да се причисляват към рода ДУЛО. Интересното е че братята на Туран-бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара(понеже така ставал роднина а значи и претендент за трона) поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че Булюмар познал всички гатанки...(Това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал)..."

atil.blog.bg/history/2011/04/19/hunskiia-period-ot-istoriiata-na-drevna-bylgariia.732214

(...)

В деня преди Коледа е Малката Коледа(Бъдни вечер). На този ден малките деца(6-12 г.) обхождат всички домове и коледуват. Те се движат на групички със сопи в ръци. Домакините предварително са поставили в малки дървени копанки царевица или ечемик, в които децата чукат със сопите и изговарят:" Кълца, кълца, Коладе ле, всинца кълца Коладе ле". Копанките с царевицата обикновено се поставят до стълбите на къщата. Децата чукат докато ги чуе домакнята и излезе да ги посрещне. Тя или друга жена от домакинството ги дарява с кравайчета, сушени плодове, ябълки, бучки захар, бонбони и др. Полученото се поставя в капанска чанта преметната през рамо.
(...)
Късно през вечерта срещу Голямата Коледа тръгват да коледуват големите кледари. Те са предимно момци(ергени) и млади женени мъже. Групата се ръководи от цар, който трябва да е женен.

image
Капанска китка

Една седмица преди коледуването коледарите се събират у царя и си припомнят песните , които ще изпълняват при коледуването. Всички участници са добре облечени и окичени с различни украшения и китки(тълтърчени китки- от топчета преден памук и монетки, синци, с варак и др.).
Царят носи в ръцете си специално изработен дървен жезъл, на който е промушена червена ябълка, и малка питка(мамулче). Целият калпак на царя е в зеленина и изработени различни китки. Той има двама помощници, които определя от групата. Тяхната задача е да събират подарените от стопаните монети. В миналото са коледували две групи, които си разпределяли селото. Групите влизат във всяка къща, където се очакват от семействата. През тази нощ вратите не се заключват.
Съществуват коледарски пени за различни случаи:
Песен за овчар, Песен за ерген, Песен за духовно лице, Песен за малко момче, Песен за мома, Песен за добър стопанин, Царска песен...
След изпяване на песента, се отправя благословия към семейството, също изпята:

Колкото сме речом изрекли, ей куладе,
толкоз здраве на тъз къща, ей куладе,
на тъз къща нашум царю, ей куладе,
нашум царю на дружина, ей куладе.

Коледата се празнува три дни, през които не се работи. На селския мегдан се прави хоро, което се посещава от всички жители. За да има берекет, стопаните поставят до прага черясло или лемеж, за да бъдат прескочени от коледарите. Коледуването и другите обряди и чествания, в описаната форма, фрагменти от които представих тук е продължило до около 1942-45 год. А някои и до 50-60 те години на 20-ти век.

image
Коледари

Автентичен и изворов капански фолклор може да се чуе и види ако се изкарат записите на първия самодеен капански ансамбъл от Сеново към читалището "Нов живот". Част от репертоара му бе взет и обработен от ансамбъл "Филип Кутев" и др. Предполагам има и автентични записи в радио Шумен, защото лично съм чувал такива от там..
Все пак четирите видеоклипа които подбрах дават една прилична представа. Втората част на Старинната капанска сватба може да се види от Ю-туб, от откъдето съм дал линк за първата част.


Основната база данни, които съм ползвал е от същата книга, както и при другите публикации за капанците:


"Сеново - географски, исторически и етнографски проучвания" от Слави Спасов Цанков. Университетско издателство "Паисий Хилендарски",Пловдив.2008 год.













Гласувай:
8



1. saportok - Може би е добре да структурирате ...
09.12.2012 19:31
Може би е добре да структурирате постовете си с линкове към стари,подобни,или да им направите каталог.
цитирай
2. atil - Направил съм няколко свои блог в...
09.12.2012 20:36
Направил съм няколко свои блог вълни, има такава опция на всяка страница.Горе в дясно. Но малко по-късно ще се занимая още по този въпрос. Късно тази вечер мисля да пусна нов постинг а до края на годината съм намислил още два...
цитирай
3. audan - Паламаркa
10.12.2012 22:16
Мнозина, особено младите, не знаят какво е това "паламарка", отдето и идва "Паламарца", ако не е дори и вариант на името. В Исперих му казваме "ръкойка", което подсказва донякъде предназначението на това гениално оръдие на труда.

Но да започна с нещо друго.
Представете си нива с восъчноузряла пшеница. Трябва да вземете сърпа и колкото се може по-бързо да ожънете. Закъснеете ли с няколико дни-край! А зимата ще е безхлебна.
Представете си как хващате с лява ръка стръкове пшеница, а с лявата - сърпа. Замахвате с него и ... трябва да сте много внимателни, за да не си нараните пръстите.
Е, ако правите 2-3 замаха - няма проблем, но ако пред вас е цяла нива, то ... няма как да не се срежете поне веднъж.

3а да се избегнат тиочно такива моменти, е измислена ръкойката/ паламарката.
Паламарка представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага), дълго около 10 см. Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.
, wikipedia
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Palamarka.jpg

Страхотно изобретение, нали? Предполагам, че металния му вариант е могъл да се ползва и при война, за захващане на мечове и други оръжия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647725
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031