РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Исторически сведения за капанците от късното средновековие до ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.12.2012 22:07 - Исторически сведения за капанците от късното средновековие до началото на 20-ти век

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5972 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2016 13:23

В Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" гр.София се намира регистър от 1676 г. под сигнатура ОАК 129/3, който съдържа кадийски списъци за разхвърляне на данъци и принудителни доставки на зърнени храни, определени от османската държава. На листи 18 б, 10 а и 19 б на този регистър е списъкът, съставен от Разградския кадия. В този документ са изброени редица села, семействата на които са обложени с паричен и натурален данък.
Домакинствата са отбелязани в ханета(през 17 век едно хане се равнявало на десет семейства). Всяко хане(обложено домакинство) било задължено да предаде 124 стамболски килчета с ечемик, като едно килче се равнявало на 40 кг..
Данък джезие се събира главно от българското мъжко население на възраст от 15 до 75 г. В началото той е по 25 акчета на глава годишно, но за да принуди българите да приемат исляма, турската власт ежегодно увеличава джезието, което в началото на XVIII век достига до 800 акчета годишно на глава. Събирачите винаги са вземали повече, за да стане и за тях.Така събирането на джезие се превърнало в истински бич за християнското население. Макар в тези регистри да не е даден точния брой на семействата във всяко село, а само облагаемите, тези цифри дават сравнително вярна представа за големината на селищата.
В документа са включени няколко селища, които не могат да се уточнят, което предполага, че същите са изчезнали. Такова е селището Хош Конду, намиращо се на триторията на Сеновското землище. И днес местността носи това име.
Проследявайки джезие регистрите за Разградския край от годините 1490, 1521-1535, 1618-1621, 1648, 1690, се вижда, че почти двойно намалява българското население за сметка на увеличението на мюсюлманското. От ханетата не може да се разбере точния брой на жителите на Сеново през годините, но се потвърждава фактът, че то е съществувало преди нахлуването на турците.

Капански домашни чорапи. На мен не ми приличат на робски. Но всичко е въпрос на гледна точка. Днес като граждани на Европа носим каквото ни дадат да си купуваме - турски, китайски..., полиестерни и дори втора употреба.

От 1670 до 1673 година в резултат на изключително големия терор от страна на османските власти една част от населението на Разградската каза напуска родните си места а други опожаряват къщите си и забягват извън пределите на империята.
( Една част основават ново Сеново в източните Алпи при словенците,в тогавашна Австрия... Днес по сеновската кабелна телевизия се гледа и първи канал на словенската...).
За тази жестокост на османските власти научаваме от един документ на султана от 1672 година. В него той пише, че когато започва събирането на данък джезие за 1672 г. от населението на Разградска каза се установява, че 11 села от всичките 20 били пръснати и разорени. Населението на останалите 9 села, повикано пред съда за неизплатения данък, опожарява къщите си и забягва в неизвестна посока. По нататък във фермана е казано:
"В случай, че някой измежду раята на Разградска каза, в мястото, където се намира тази рая, прояви упорство или съпротива при изплащането на джезието си, имената, сведенията за самоличност и презимето на подобните да се съобщи в моя престолен град, за да получат заслужено наказание".
Данните по безспорен начин доказват, че в началото на XVI век в нашия край са настъпили сериозни демографски промени.

Второто помохамеданчване на българско население в Североизточна България става в края на 17 век. То е свързано с поражението на османската империя пред стените на Виена. Започва да се вдигат въстания в различни места на империята. За да спаси положението султана потърсва помоща на кримските тюрки(татари). От там идва голяма войска и разсипва Северна България.
(Много малко се пише за Търновските въстания, как са потушени и т.н. За Чипровското също, него го разсипва друг съюзник на турците - един маджарски аристократ).
Тогава именно всички села с все още християнско население са почти напълно ислямизирани.
(с изключение на части от капанците и хърцоите, оттогава е тръгнала една приказка, че капанския инат е по-голям от турския...).
Тогава имаме и нова масова изселническа вълна от българските земи.
Сега да се върнем към документа, който цитирахме в началото... Какво става в Сеново по това време? В регистрите за данък джезие през годините 1645, 1648 и 1651 Сеново има 12 ханета, а през 1670 г. те са 14. През 1676 г. от 14 ханета те намаляват на 0,25.
Как и с какво може да се обясни това катастрофално намаление на семействата в Сеново само за 6 години?!
(Всъщност народната памет е съхранила сведения и за тези събития. Спасилите няколко десетки човека, жени, деца и мъже начело с мухтара(кмета), представители на три рода... Така се получило, останалите били потурчени или избити. Ходел аскер от село на село и тази част от жителите се спасила в една пещера в кулака по посока към местността Бенито(Бента). Понеже е до нашата махала, добре познавам пещерата и много съм разпитвал за нея. Тя се е ползвала и като кошара за кози по-късно. Намира се на южния склон на кулака, който е обрасъл с дървета и храсти и входа не се вижда. Разказват, че с бежанците имало едно дете което през цялото време ревяло и искало леща. Това продължило и когато стигнали пещерата. Мухтара три пъти предупредил майката да успокои детето, но то не млъквало. За да не ги открият, той взел детето от ръцете и, и го хвърлил от високото. То продължавало да реве и когато тупнало долу за последен път казало "Ле..." и замълчало завинаги...)

Много са данъците, таксите, всевъзможните повинности, ангария и други принудителни задължения към местните феодали и държавата. На приелите исляма данъците се опрощават или намаляват, освобождават се и от кръвния данък(девширме), който в продължение на 4 века бил едно ужасно бреме за българския народ. В замяна, приелите исляма трябва да спазват немалко изисквания, присъщи на ислямската религия и османския бит. Така мохамеданската религия действа в посока на отчуждаване и отдалечаване на новите мохамедани от техните сънародници, от тяхното народностно съзнание.
Неслучайно управителя на Дунавския вилает и по-късно велик везир Мидхат паша казва:
( публично и официално при откриването на Варненската гимназия, където имало ученици от всички вери и националности...)
" Между българите има повече от един милион мохамедани, които не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнали се в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Те са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, от същото това племе и от същото това коляно, а между тях има една част, която не говори друг език, освен българския".
През 70-те години на XVIII век турската военно-феодална държава изпада в дълбока криза, към 1770 г. се открива тридесет годишен приод на феодални размирици.
Еничарите, които до този момент са надежден кадър във войската, вече не искат да участват във военните действия и постоянно дезертират от армията, изпратена да охранява северната граница на османската империя. През 80-те години на 18 век в Делиормана вече е пълно с дезертирали войници.
След неуспешната война срещу Русия феодалните размирици се засилват. Отряди с различна численост се установяват в различни области, уреждат си бази и започват системно да опустошават градове и села.
Това са т.нар. кърджалии и дайлии, т.е. полски и планински разбойници.

През това време в Северна България се появява аянството. Аяните са турски първенци, обявили се за независими от султана. Те от своя страна своеволно и безконтролно започват грабеж на селата и вражди помежду си. Съществуват исторически данни за аянина Елхаджи Муртаза и неговия зет Сазар Ахмед, които вършат големи безчинства над населението, избиват хора и ги ограбват под различни предлози. В сговор с други аяни те нападат един ден град Разград и го опустошават изцяло.
Много чести били бунтовете на аяните в Разградско и неслучайно султан Мустафа III издава ферман, в който пише:
" За да се тури край на подобни вълнения и злосторства в Разград и Разградска каза, по-преди бях ви издал височайша заповед, с което предписах на тебе, велики везире, преди да влезеш и освободиш града Разград, да вземеш строги мерки спрямо въстаналите разбойници, да изловиш главатарите на този разбойнически бунт. Да поставиш жителите на разбунтувалия се Делиорман под особен закон и правилник".
Сравнително по-спокоен и уреден е животът на Разградската каза при Гяур Хасан. Той не се подчинява много на султанската власт, която го смятала за неблагонадежден, но затова пък в казата имало ред. Г.С.Раковски свидетелства:
"Вторий же(след Пазвантоглу във Видин) беше Разградския Хасан Ефенди, когото турците нарекоха Гяур Хасан, защото той само не мъчеше българите, но той още ги защитаваше от скитащите тогава делибашии сган от необуздани злодейци турци".

На 4 април 1821 г. избухва гръцкото въстание, в което вземат участие много българи. Турското правителство издава заповед да се избесят съмнителни български първенци от градовете и селата. Проектира се да се извърши всеобщо българско клане. За нашия край то е определено за 9.VI.1821 г. На 8.VI. вечерта обаче пада проливен дъжд. Мътните води излизат от коритото на р.Бели Лом и завличат повече от 300 турски къщи, като отнемат живота на много хора. Турските управници , които били готови за клането през следващия ден, вземат това нещастие като предупреждение от Аллах, че онова, което са намислили да извършат е грях и се отказват.
Така Тангра спасява християнското население в случая.
(А подобни случаи има доста за един такъв ще стане дума по-подробно в последния постинг за годината. Там нещата се предизвикват целево с една стара песен-заклинание от група отчаяни жени върху крепостните стени пред лицето на многобройния враг обкръжил града !)

Чифте пищови

В книгата си "Дели Орман - областно географско изучаване" В. Маринов пише:
"...Старите българи или ерлийци били с будно национално съзнание и през робството. Някои успели да издействат известни привилегии за своите села и да запазят своя език и вяра, трети упорито се съпротивлявали на насилието, трети ставали хайдути, четвърти напивали с вино развилнелите се турци - гости в някоя българска къща и след това ги убивали.Такъв бил например Харизан Цонев от с.Сеново, живущ в село Топчии..."
Хайдутството, което обхваща Делиормана(Лудогорието), е съдействало за поддържане на националния дух на поробеното население. Макар достигналите до нас сведения да са оскъдни, то и това, което знаем, е достатъчно, за да разберем неговата сила. Много са имената на войводи, кръстосвали обширните горски масиви на Лудогорието. Сред тях блестят делата на войводите Вълко и Ненко, действали през втората половина на 18 век, на Сава Бинбаши, Богдан Юнак, Бойчо войвода, хайдутувал в горите на Разградско и Шуменско до 1847 г.
Тук са хайдутували легендарните Димитър Кълъчлията и Солак Пехливан. По тези места хайдутували и хайдут Янчо, хайдут Мартин, Стефан Николов Заралията и много други.

По-пресни и по-подробни сведения имаме от последните 15-20 години преди освобождението по разкази на стари хора в Сеново. През 1872 г. турчинът Хасан от с.Куюджик(Раковски) похитил жената на Петко - брат на Джура. Джура отива посред бял ден в съседното турско село влиза в дома на турчина и му отрязва главата. След това връща жената обратно и поема пътя на хайдутството. Мъсти за сторените злини от турците, лятно време ходи сам из околните гори, а през зимата се прибира в къщи... Имал скривалище обаче изработено от него и със специално устройство. Прагът на стаята, в която се влизало от пруста, бил висок около половин метър и запълвал цялата ширина на вратата. Ако се ритнел с крак от страната на пруста, не помръдвал, но ако се дръпнел с ръце към стаята, се откривал отвор за скривалището, което водело навътре в стаята. Точно под камината е имало легло върху самата земя. Скрилият се там хайдутин се топлел от камината над него.
В отделни групи участва и хайдут Янко който също има потомство в Сеново, но той бил по-скоро харамия, защото посягал и на българи.
Има сведения и за хайдут Деньо от по-раншни години, за когото имаше публикация във в-к "Ново Лудогорие".

Такова намерих и в нашата маза, но не същото...

През последите години преди освобождението в района възниква нова опасност във връзка с черкезката напаст, тогава в защита на християнското население се включват някои мюсюлмани от Глоджево, които отиват в съседните християнски села да гонят крадливите черкези...
Конкретно за Сеново научаваме от разкази на стари жители, че тук имало чифликчия на име Махмуд. Земите около реката били негово притежание. Нивите му се обработвали изключително от наети българи. Той имал благосклонно отношение към хората наети да му работят. Разплащал се редовно и същите били под негова закрила. Когато руските войски наближават нашия край, беят разпродава на работниците си българи нивите и горите, които притежава, и с най-необхдимото заминава по посока на гр.Разград.
Друга част от землището била на чифликчията Назиф бей, който обаче карал селяните да му работят ангария и на двата чифлика. Многократно селяните от Сеново, Кривня, Дряновец и Цар Калоян се оплаквали на валията в гр.Русе за неговите своеволия.
През последните години на робството в Сеново живее и един турчин на име Селим. Турците го наричали Дели Салим(Луд Салим). Бил е с буен характер, безсрашен, решителен и същевременно обичащ българското население. Същото в голяма степен било под негова закрила. Силно мрази и в много отношения отмъщава на онези турци, които се опитват да извършат някакви насилия над българите. За това си отношение той е мразен и ненавиждан от турците. Към края на войната, когато турците почват да бягат, той е помолен от българите да остане да живее в селото. Въпреки поканата, той си взема сбогом с българското население и заминава по посока към Разград. Бил изпратен най-радушно от хората.

С обявяването на войната през 1877 г. животът на българското население става още по-труден. В гр.Разград се струпват редовни войски, башибозук и черкези, които започват да изкарват българското население да копае окопи и да сече горите, които биха послужили като укритие на русите. Всичко това дава обаче възможност на много граждани преоблечени като селяни, да се прехвърлят на руска страна. Трима младежи от Сеново през 1877 г. се наговарят да преминат през ноща на руска страна. Отиват, но след някое време се връщат обратно. Както обикновенно става често пъти намерило се кой да обади на турците... Властите ги залавят като шпиони в гр.Шумен. За назидание на българското население са осъдени на смърт и обесени - двамата в Разград в българските квартали а единият в Сеново. Днес има паметна плоча в стария квартал на Сеново където техните имена заедно с тези на опълченците напомнят на поколенията, че свободата не се дава даром...!
През време на Освободителната война руското разузнаване разчита на помоща на българите. Много често се вземат решения въз основа на донесенията на българското население. По това време в Русенския регион под ръководството на Тома Кърджалиев се създава голяма мрежа от разузнавачи, които чрез различни начини и средства проучват разположението и движението на турските войски.
Знаем, че на 22 юли Тома Кърджалиев е прехвърлен зад фронтовата линия, преоблечен като башибозук, а Петър, Марю и Никола действат през месец август същата година. Възможно е всичко това да има някаква връзка.

В Руско-Турската освободителна война може да се каже че има активно участие на капанци от Сеново(вероятно и от други села, но разполагам с данни само за Сеново...). В опълченската дружина командвана от генерал Гурко, се бият двама сеновци. Това са Киро Стоянов и Цони Журев.Киро Стоянов постъпва на 4 септември 1877 г. в Седма дружина - втора рота. Уволнява се на 8.7.1878 г. Опълченецът Цони Журев постъпва на 13.8.1877 г. също в Седма дружина и втора рота. След Освобождението обаче не се връща в Сеново и следите му се губят. Повече подробности научаваме от наследниците на Киро(Кюран) Стоянов Чинков, който се прибира в Сеново и работи в железниците. Взема активно участие в боевете при Шипка, за проявена изключителна храброст бил поздравен лично от генерал Гурко.
Освобождението. След сраженията при с.Мечка, когато турската армия започва да отстъпва, сеновчани, заедно с населението от другите селища изпадат във възторг от близката победа. На 26 .1. 1877 г. когато Първа руска дивизия от III корпус се появява при село Хасанлар(Гецово), населението вътрешно ликува, но никой не смее да излезе на улицата защото нищо още не е ясно, дали ще има бойни действия или не. Едва по-късно, когато виждат, че турците бягат, момчетата се развикват :"Турците бягат, идат руснаците!" Тогава хората масово напускат къщите и дворовете си и излизат на улицата. Появяват се смелчаци, които по това време решават да си отмъстят за злодеянията на някои турци. Така сеновлията Марин Иванов Чобаиванов, когато вижда, че бяга с пълна каруца турчинът, който е гърмял в краката му, за да го принуди да му работи ангария, го настига и със силен удар го поваля от каруцата. Завежда го в дома си и го заставя да му работи през целия ден без храна и вода. Други пък ограбват каруците на бягащите турци.
На 30.01. 1878 г. в селото пристига руска войскова част откъм село Глоджево, която се настанява в къщата на Петко Василев(Бояджията) в квартал"Нова махала". Войниците са посрещнати с хляб и сол от цялото население. На следващия ден се устройват големи селски тържества с музика, песни и хора.

Както се казва сеновлии не пропускат се разпишат и в борбите за освобождението на далечна Македония...! Сеновлията Петко Пенчев(Комитата) след отбиването на военната си служба заминава да се бие за освобождението на своите братя македонци.Узнава чрез пресата, че при войсковите части се записват желаещи участници в четите за освобождението на Македония. Отива сам в г.Варна при поручик Атанасов, кавалерист, който набира желаещи, и заедно с него и още 5-6 човека заминават за София при Македонския комитет. Войводата Георги Радев от Горно Броди, околия Серска, ги повежда като въстаници в Неврокопско. Действат заедно с четата на Гоце Делчев Гушанов в Серско - село Баница, където пада убит Гоце Делчев(4 май 1903 г.), а селото е опожарено.
В 1904 г. отиват по същите места с войводата Никола Николов от Драмско в с.Елфертераки. Там четата е издадена от един гъркоман и обкръжена от Серския гарнизон. Всички са избити с изключение на трима, които залавят и откарват в гр.Серес, а след това в гр.Солун. Петко Комитата лежал в затвора в Солун 2 години, след което оковани във вериги ги откарват в Африка, гр.Морзук- Фезенска област(намира се в пустинята Сахара). Оттам го освобождават през време на турския хуриет(младотурската революция) през 1908 г.
По-късно участва и в Балканската война и също като други сеновци се връща с войнишки кръст и орден "За храброст."..

Поломието днес

Основен източник :
"Сеново - географски, исторически и етнографски проучвания" от Слави Спасов Цанков. Университетско издателство "Паисий Хилендарски",Пловдив.2008 год.

Нагоре