Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2012 20:34 - Как третата столица на Волжка България - гр.Казан, бил спасен от няколко невоъръжени жени
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4864 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 07.04.2015 18:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image

В началото на управлението на владетеля Кул-Ашраф по време на една обсада на столицата Казан се случило интересно събитие... Ако не е било исторически факт засвидетелстван от очевидци и записан от летописците, това събитие би прозвучало като легенда или приказка.
Сведенията са от Мохамедьяр Бу-Юрган -"Бу-Юрган китаби(Казан тарихи) - Книга Бу-Юргана(Казанская история)" от 1551 г.

image

Рисунка на Казанския Кремъл от 16 век

                             .....................................................

"...Тази война започна затова, че българските търговци, пътуващи за Маджар(Унгария) били обстрелвани от Исрек-Кала. В отговор хана, по заповед на Кул-Ашрафа, извършил нападение срещу тази крепост и я запалил. По време на нападението се натъкнал на добра руска конница и докладвал за това на сеида. Ядкар разбрал, че Балинеца(Руснака) е успял да си възстанови конницата - след нейното поражение в 1524 г. с цел ново нападение върху Държавата и заповядал на улугбековете(губернаторите) на трите западни провинции да се готвят за отразяване на нападението.

Благодарение на грижите на Самеда - брат на Аталък - в Казан дошли 3 хил. кара-ногайци, 7 хил. аси, кумики, астрахански и азакски кипчаци. Тюрките, бурджаните и саксинците били дадени под командата на бека в Кураишевския балик(крепост).
Хана се надявал, че след приближаването на руската пехота те без трудности ще я разбият и отхвърлят зад Кара-Идел(Волга). Но руснаците го надхитрили и за първи път тяхната пехота тръгнала срещу града под защитата на конница... Когато кара-ногайците, татарите, бурджаните и саксинците се хвърлили срещу балинската пехота, то веднага се появила московската конница и в ожесточен бой отхвърлила юлдашите(войниците) в Кураишевския балик. След това рано сутринта, руснаците приближили до стената на крепостта оръдия, пробили я и нахлули вътре. Спешените юлдаши не са същото каквото са върху коня, и паднали всички до един в ужасната сеч. Аталък се опитал да премине Булак по моста край Долната Тюменска кула, но коня му паднал прескачайки една ограда, и бека си счупил крака. Той се опитал да се изправи, но не успял, само коня му препуснал по моста до другия бряг. Когато руснаците се приближили до моста, то той бил веднага вдигнат, и те в своята ярост, пред очите на нашите довършили безпомощния Аталък. В памет на този славен български бек, Долната Тюменска кула почнали да я наричат Аталъкова...

След гибелта на юлдашите от Кураишевския балик, под началството на сардара Исмаилдан останало 3 хил. кримски тюрки, и 9 хил. воини от Казанската и Арската области, които той с надеждата за обещаната помощ от сеида ги вкарал в града. И ненапразно... Опиянени от успеха при Кураишевския балик, руснаците тръгнали по Арското поле срещу Казан. Нетърпеливия Сафа, готов да замени всички земни блага на този свят срещу една гореща битка и хубав кон, без подготовка и разрешение от Исмаилдана излязъл срещу врага с кримците и бил също така разбит от тежката руска конница...
Бързата гибел на кримците, напразно необичащи добрите доспехи, хвърлила хана в такъв ужас( в случая хана е казанския княз а не държавния глава Кул-Ашраф), че той подпалил крайградския квартал и се укрил зад стените на Шахри Газана. Не след дълго руските пехотинци попъплили по Арската стена и ако не е имал Исмаилдан достатъчно количество воини, те са щели да влязат в града. Само че джигити при сардара имало достатъчно и вкарани в боя, те решително отхвърлили неверниците от стените. През това време жителите на крайградския квартал изгасили пожара. Казват, че по време този пристъп паднали 15 хил. руснаци, от които съдейки по доспехите 355 били бекове и бии(боляри). Но главната опора на руското воинство - конницата - била боеспособна и балинците отново почнали да се готвят за пристъп и да бият по стените от 80 оръдия...

Исмаилдан с все по-голяма тревога поглеждал от върха на най-високата Стара Чермишска кула по посока на Чалла, но помоща не идвала. Отчаялите се граждани поднесъли на кара - чермишите богати дарове и уговорили техните жени да помолят Тангра за помощ. Те излезли горе на стената и като се разголили до пояса почнали да тресат дрехите си и силно да пеят "Тангровата песен":

В безводното поле
Коварния враг обкръжи
Три смели юнака.
О, Тангра, дай ни дъжд!

От слънчевите лъчи,
Изгарящи всичко,
Не се огъват техните лъкове.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Пепелът от пустото поле,
Вдигнат от знойния вятър,
Напълни колчаните им.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Нека черните облаци
Да дойдат от четирите страни
И да закрият слънцето, луната и звездите.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Нека черната земя
Да потрепери от небесния гръм
И сините мълнии.
О, Тангра , дай ни дъжд!

Нека мътни потоци
Залеят исъхналата земя
И проклетия враг върху нея.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Нека в твоето море
Се намери здрав кораб
Да спаси тримата юнака.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Нека вълните на твоето море
Доведат кораба до брега,
И тогава чак на небето да заблестят светилата.
О, Тангра, дай ни дъжд!

Скоро потресените казанци и враговете видяли, как светлината на деня внезапно помръкнала и над града се разразила ужасна буря...!
Пристъпа на руснаците бил провален и те тръгнали да преговарят за откуп и сваляне на обсадата. Исмаилдан преговарял без да бърза, докато накрая от Чермишската кула не забелязал сигнален дим: към града се приближавал бързо сина на Хамида, Гали с 4 хил. кашанци, 2 хил. ярчелинци и 2 хил. агиделци. Забавянето им било предизвикано от вълненията сред казаците, които дълго време отказвали да тръгнат, защото сеида не им дал обещаното повишение на възнаграждението. Натрупани около него те му крещели, че той дал обещаното за тях за строителството на казанските стени - та нека сега казанците сами се защитават. За щастие по това време се върнал от похода срещу Джукетаун сина на Туба, Аман-Бак и неговата плячка стигнала за плата на казаците...
И разбунтувалите се черемшанци( т.е. сармати преведено на другото наречие) се наредили под знамената на сеида и препуснали да спасяват Казан. Осем хиляди от тях не знаещи жалост с летящ старт(от ход, веднага) атакували потресените от бурята врагове и ги обърнали в паническо бягство... Руските табуни били пленени веднага, и останали без коне конници побягнали заедно с пехотинците в една нестройна тълпа. Възбудени от вида на бягащите врагове, казанците ударили по тях от всички врати с тържествуващ рев...
В този бой били убити 45 хил. неверници от които 20 хил. съставяли цвета на руската конница. От 170 хил. руска армия тръгнала към Казан, се върнали в къщи 75 хил., ...
За нашите останали всичките оръдия, пушки и 25 хил. пленника... В тази война паднали 13 хил. юлдаши, 3500 черемшанци, 2 хил.казански мурзи и 4 хил. казански опълченци..."

                         ....................................                                                 

Тази победа обаче не успяла да укрепи за дълго властта и единоначалието в Държавата. Само след месец в отцъствието на Кул-Ашрафа, започнал метеж на един претендент - Мамет. Междуособиците продължили, засилил се сепаратизма. Това отслабило българската държава, докато в Русия безкомпромистният Иван - IV , държал здраво юздите на властта и в подчинение руските князе. Това предопределило и по-нататъшните събития. Като допълнение към това се прибавило и предателството на крайградските крепости охраняващи Казан по време на обсадата му от Иван Грозни през 1552 година.

                                      ///////////////////////////////////////////


image


На русском

...Война эта началась с того, что булгарские купцы, направляхшиеся в Моджар для торговли, были обстреляны из Исрек-Калы. В ответ хан, по приказу Кул-Ашрафа, произвел нападение на эту крепость и сжег ее. При этом он столкнулся с хорошей русской конницей и донес об этом сеиду. Ядкар понял, что Балынец сумел восстоновить свою конницу - после ее поражения в 1524 году - для другого нападения на Державу - и велел улугбекам трех западных провинций изготовиться для отражения нападения. Блогодаря хлопотам Самеда - брата талыка - в Казань приб,ли 3 тысячи кара-ногайцев, 7 тысяч асов, кумыков, астраханских и азакских кыпчаков. Тюрки , бурджане и саксинцы были размещен, под командой бека в Кураишевом балике. Хан рассчитывал, что при приближении русской пехоты они легко разобьют ее и отбросят за Кара-Идель, но русские перехитрили его и впервые их пехота двинулась к городу под защитой конницы...Когда кара-ногайцы, татары, бурджане и саксинцы бросились на балынскую пехоту, то тут же появилась московская конница и в ожесточенном побоище отбросила юлдашей в Кураишев балик. Затем, ранним утром, русские придвинули к стене посада пушки, проломили ее и ворвалися внутрь. Пешие юлдаши были не те, что на конях, и пали все до единного в ужасяющей резне. Аталык попытался переехать через Булак по мосту у Нижней Тюмэнской башни, но его конь упал после прыжка через ограду, и бек сломал себе ногу. Он попытался подняться, но не смог, и лишь его конь успел проскакать по мосту на другой берег. Когда русские приблизились к мосту, то он тут же был поднят, и те в ярости, на глазах наших, прикончили безпомощного Аталыка. В память об этом славном булгарском беке Нижнюю Тюмэнскую башню стали называть Аталыковой...
После гибели юлдашей Кураишева балика под рукой сардара Исмаилдана осталось 3 тыс. крымских тюрок и 9 тыс. воинов Казанского и Арского илей, которых он, в надежде на обещанную сеидом скорую помощь, ввел в город. И не зря...После взятия Кураишева балика балинцы, опьяненые успехом, пошли на Арское поле.
Нетерпеливый Сафа, готовы променять все блага мира на жаркую битву и резвого аргамака, без подготовки и разрешения Исмаилдана выскочил навстречу врагу с крымцами и был также смят тяжелой русской конницей...Скорая гибель крымцев, напрасно недолюбливавших добрые доспехи, вселила в хана такой ужас, что он поджег посад и укрылся за стенами Шахри Газана. Вслед за этим русские пехотинцы остервенело полезли на Арскую стену,и, не будь под рукой Исмаилдана большого количества воинов, непременно влезли бы в город. Однако джигиты у сардара имелись и, введеные в дело, они решительно отбросили неверных от стен. В это же время жители посада погасили пожар. Говорят, что в этом приступе пало более 15 тысяч русских, из которых, судя по доспехам, 355 были беками и биями. Но главная опора руского воинства - конница - была еще в силе, и балынцы опять стали готовится к приступу и бить по стенам из 80 пушек...Исмаилдан все с большей тревогой поглядывал с вершины самой высокой Старой Чирмышской башни в сторону Чаллов, но помощ все не приходила. Отчаявшиеся горожане поднесли кара-чирмышам богатые дары и уговорили их жен попросить Тангру о помощи. Те взошли на стену и, обнажившись до пояса, стали трясти одеждами и громко петь "Тангра джыру":

В безводном поле
Коварный враг окружил
Трех удалых бахадиров.
О, Тангра, дай дождя!

От солнечных лучей,
Выжигающих все вокруг,
Перестали гнуться их луки.
О, Тангра, дай дождя!

Пыль пустынного поля,
Поднятая знойным ветром,
Забила их колчаны.
О, Тангра, дай дождя!

Пусть черные тучи
Придут сюда с четырех сторон
И закроют солнце, луну и звезды.
О, Тангра, дай дождя!

Пусть черная земля
Зодрожит от небесного грома
И синих молний.
О, Тангра, дай дождя!

Пусть мутные потоки
Зальют иссохшую землю
И проклятых врагов на ней.
О, Тангра дай дождя!

Пусть в твоем море
Найдется крепкий корабль
Для спасения трех бахадиров.
О, Тангра, дай дождя!

Пусть волны твоего моря
Привлекут их коробль к берегу,
И только тогда на небе заблестят светила.
О, Тангра, дай дождя!

Вскоре потрясенные казанцы и враги увидели, как белый свет внезапно померк и над городом разразилась ужасающея буря...Приступ русских был сорван, и они, присмирев, пошли на переговоры с Исмаилданом о выкупе с города за снятие осады. Исмаилдан торговался не спеша, пока, наконец, с Чирмышской башни не заметили сигнальный дим: то к городу спешил сын Хамида Гали с 4 тыс. кашанцев, 4 тыс. ярчаллынцев и 2 тыс. агидельцев. Затяжка с их присылкой была вызвана волнениями казаков, которые долгое время отказывались выступать из-за того, что сеид не произвел обещаного им повышения жалованья. Казаки, обступив Ядкара, кричали ему в лицо, что он отправил обещаные им деньги на строительство казанских стен - так пускай теперь, казанцы и защищают сами себя. К счастью сеида в этот момент вернулся из похода на Джукетун сын Тубы Аман-Бак и его добычи хватило на выплату казакам...
Недавно бунтовавшие черемшанцы теперь враз встали под знамена сеида и стремительно поскакали на выручку Казани. Восемь тысяч их, не знавших жалости, с ходу атаковали потрясенных бурей врагов и обратили их в паническое бегство...Русские табуны были захвачены сразу, и оставшиеся без лошади конники неверных побежали с пехотинцами в одной нестройной толпе. Возбужденные видом бегущих врагов, казанцы ударили по ним изо всех ворот и с торжествующим криком...В этом бою было убито 45 тысяч неверных, из которых 20 тысяч составляли цвет русской конницы. Из 170 тысяч русских, ходивших тогда на Казань, вернулись домой всего 75 тысяч.
Нашим достались все пушки, мылтыки и 25 тысяч пленных ...В этой войне пало 13 тыс. юлдашей, 3500 черемшанцев, 2 тысячи казанских мурз и 4 тысячи казанских ополченцев...




Гласувай:
9
0



1. saportok - Не може да се отрече, че имате стр...
16.12.2012 18:39
Не може да се отрече,че имате страхотни попадения и свежи идеи,господин atil!
цитирай
2. atil - Благодаря, но и вашето появяване в ...
16.12.2012 19:17
Благодаря! Моите старания са заради малко известната история на българите, за която пък, малко грижа има. На по-голямо внимание се радват у нас, сладките приказки и историческите научни фантазии...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4051413
Постинги: 525
Коментари: 2458
Гласове: 3131
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031