Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2013 17:08 - Цар Калоян(Иван - I) - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4751 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 27.01.2016 19:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
Кръстоносци

Вместо към Божи гроб "христовите воини" се отправят за Цариград под предлог да помогнат на принц Алексий - сина на сваления византийски император Исак II Ангел, успял да избяга от затвора, за да заеме ромейския престол.
В края на юни 1203 година, венецианската флота, която пренася по море цялата кръстоносна войска, хвърля котва при Скутари, на малоазийския бряг срещу Цариград.
Император Алексий III, уплашен за съдбата на столицата и своя собствен живот, веднага се обръща към Калоян за помощ.
В Търново пристига константинополския патриарх Йоан Каматир. Императорът е съгласен да короняса българския владетел с царска корона и да признае независимостта на българската църква начело с патриарх.
Калоян очаква отговор от папата за решението на същите въпроси, очаква да бъде уредена най-сетне спорната граница с маджарите, които, като католици, са под влиянието на Инокентий III. Византия вече не представлява за българската държава непосредствена опасност.
Стремителен и бърз, когато е необходимо, сега българският цар решава да изчака развоя на събитията. Патриарх Йоан Каматир си заминава, без да получи ясен отговор.
Кръстоносците превземат Цариград.

image
Превземането на Цариград от кръстоносците

Принц Алексий става император заедно с баща си, слепия Исак II Ангел. Двамата императори трябва да заплатят на кръстоносците огромната сума сто хиляди марки.
И Калоян не стои със скръстени ръце. Той успява да включи в границите на България византийските владения на запад от Средец(София) чак до тесалийската граница.
Не получили пълно възнаграждение за "услугата" си, кръстоносците втори път превземат Цариград - на 13 април 1204 година, - вече не за принц Алексий, а за себе си.
Папата, който досега е протакал преговорите с Калоян, изведнъж се разбързва - "христовите воини" са в Цариград и е необходимо да имат за северен съсед един владетел, който е свързан с Рим.
По време на втората обсада на Цариград Калоян предлага на рицарите военен съюз против Византия, но те грубо отхвърлят предложението му.
За император на новата Латинска империя е избран фландърският граф Бодуен, познат на изток като Балдуин.
Най-напред императорът се заема да покори всички византийски земи. Когато той обикаля из Тракия, Калоян за втори път прави опит за споразумение. И сега обаче получава надменен отказ.. Рицарите го заплашват, че трябва да се обръща към тях "не като Цар към приятели, а като подчинен към своите господари".
Балдуин се отнася с пренебрежение не само към българите, но и към ромейските благородници, които са готови да му служат. Няма граници самоувереността на младия император, който на възраст е приблизително колкото Калоян - наскоро е прехвърлил тридесетте. Той е убеден, че рицарската войска е непобедима, че на покорителите на Византийската империя всичко е позволено - те са най-силните, най-смелите, "ангели унищожители на варварите".
Калоян се завръща в Търново и търпеливо чака пристигането на папския пратеник.
На 8 ноември 1204 година кардинал Лъв тържествено коронясва българския владетел.

image
Хълмът Търновград(Царевец) е бил само една малка част от доста крупния за времето си град Търново.

Най-сетне Калоян изтръгва от папата онова, което му е нужно - международно признание в християнския свят на българската държава и на своето владетелско достойнство, независимост на българската църква. Инокентий III му възлага кралска корона, но в благодарственото си писмо Калоян сам се нарича "Цар". А царската титла е равнозначна на императорската...
В същото писмо той съобщава на римския първосвещеник:

" Пиша ви също и за маджарина, че царството ми няма никаква общност на областите или някаква работа с него, нито му вредя; напротив, той ме не зачита и вреди на областите на царството ми. И господин кардинал Лъв видя и ще уведоми Ваше светейшество има ли справедливо или несправедливо откъм моето царство или не зачитам ли аз маджарина, или той не зачита царството ми... Ако той дойде против земите на царстото ми и бог помогне да бъде победен, то Ваше светейшество да не придиря на царството ми...
...Относно латинците, които навлязоха в Цариград, аз пиша на Ваше светейшество да им съобщите, че те отстоят далече от царството ми и както царството ми не им причинява никакво зло, така и те да ме зачитат. Ако случайно се опитат да тръгнат против царството ми и биха го не зачели и то бъде нападнато от тях, Ваше светейшество да не придиря на моето царство, но всичко да бъде свободно..."

И така - предупреждението е направено. Сила и решителност се чувствуват в думите на Калоян. Сега остава да намери съюзници сред византийците за евентуална борба с рицарите.

Ромеите от Тракия сами потърсват Калоян. За тях маршалът на Шампания и Романия Жофруа дьо Валардуен пише в хрониката си:
" И взеха тайно свои пратеници от всички градове на страната и ги пратиха при Йоанис..., който бе воювал против гърците и постоянно воюваше. И те му съобщиха, че ще го направят император, че всички ще му се предадат и че ще избият всички франки; и те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като свои поданици. Така бе скрепена клетвата им."
Никита Акоминат допълня:
" Той...заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си места и да причинят с добре обмислени нападения колкото се може повече вреда на латинците, докато той самият им се притече на помощ".

Така завършва 1204 година.
Началото на новата година е време за последни приготовления срещу латинците.
Българите бежанци от Тракия навсякъде разправят за зверствата на настанилите се в Пловдивското поле рицари.Вековният опит е научил хората - по-добре е да пресрещнеш врага далече от родното си огнище и да го сразиш, преди да е причинил по-голяма вреда. Затова Калоян лесно събира народното опълчение.
През март ромеите вдигат бунт в Димотика.
Въстава и Адрианопол.
Пламва цяла Тракия...
Тръгва и Калояновата войска - царските полкове, болярските дружини, народното опълчение.
Идват и куманите на Коча(Кабан в булгарските летописи).

image
Герба на куманския стяг

Рицарите са се пръснали по различни крепости и селища и при известието за бунтовете на ромеите започват да се събират в отряди. Но Калоян е решил да даде голямо сражение, преди Балдуин да има на разположение цялата си войска.
Българите се придвижват бързо и скрито надолу по течението на Тунджа(тази дума минала от манджурите или хоните в китайския език има значението - "другар") и на 13 април 1205 година спират на около 20 км. северно от Адрианопол.

image

Там, край старата крепост, в която се защитават разбунтувалите се ромеи, рицарите са се разположили на лагер.
Кумански отряд веднага отива да разузнае с бой разположението и силите на противника.
По полето пасат запасните коне и добитъкът, който рицарите са насъбрали от околността за изхранването на войската. Куманите подгонват стадата към латинския лагер. Конете, подивели от гонитбата, се втурват към лагерния ров. Кравите, воловете и овцете тичат след тях...
Една част от рицарите, които се намират по това време в лагера, не издържат и когато суматохата преминава, излизат от лагера. Куманите като че само това чакат и се отдръпват назад с бързоногите си коне.
Калоян е доволен от разузнавателната акция. Потвърждават се неговите отдавнашни впечатления: в боя всеки рицар се сражава сам за себе си, следван от своите оръженосци и конни войници. Изводът е : рицарите трябва да бъдат раздробени и бити поотделно. Техните коне носят тежко въоръжени ездачи и ако бъдат изморени в продължителна езда, после лесно ще бъдат обкръжени. Освен това ще им приготвят и някои изненади...
По същото време, когато Калоян обсъжда плана на сражението, Балдуин събира в своята палатка водачите на рицарите, които са преследвали куманите. Много укорни думи изслушват рицарите и всички заедно решават: на следния ден цялата войска да се построи пред лагера - там да приемат нападението на "варварите".
През ноща българите, като се прикриват между храсталаците, приближават още повече до латинския лагер.
Избират местата за засада...
На другия ден всичко се развива по замисъла на Калоян. Непрекъснато безпокоени от куманите, рицарите от отряда на граф дьо Блуа, водени от своя сюзерен, забравят решението на военния съвет и излизат от лагера.

image

И отново куманите обръщат конете си в престорено бягсто(добре отработен древен отвличащ маньовър).
Балдуин вижда всичко това, злобно ругае дьо Блуа, но не може да остави да погине цял рицарски отряд.
В "Морейската хроника" намираме интересни подробности за този момент от голямото сражение. Някои барони убеждават императора да не тръгва, както дьо Блуа, по следите на куманите:
- Господарю, спри войските си. Варварите...искат да ни подмамят. Те не се сражават като нас, французите. Не се спират на гола равнина да е бият с копие, а като бягат, хвърлят стрелите си. Бъди внимателен, наш добри господарю, и не излизай насреща им. Ако те са ни отнели овцете, конете и воловете, ние казваме, че са ни ги взели назаем и че може би ще ни ги върнат.
Обаче Балдуин не изслушва докрай увещанията на бароните:
- Как? Да гледам със собствените си очи враговете да вредят, да унищожават моята територия, а аз да стоя като мъртъв и да понасям всичко това? Предпочитам да умра, отколкото да зная, че съм опозорен!
Императорът и не предполага колко близко е изпълнението на едно изречено в минута на гняв пожелание.
Наредени в три отряда, рицарите тръгват на бой.

image

Но и те скоро са обградени от българите. Примамил рицарите в място, неудобно за движението на техните тежки коне, Калоян прилага т.нар. двойна засада - след отряда на граф дьо Блуа и трите отряда на Балдуин попадат в пълно обкръжение.
Това вече не е никакъв рицарски бой с копия и мечове.
С дълги пръти, на края на които са заковани железни куки, българските пешаци и спешени конници свличат рицарите от конете и ги довършват с брадви и ножове. Конниците пък ги смъкват на земята с аркани(ласа), като ги довличат до спешените на празно място...

image

...Ония рицари, които не загиват в сражението, биват натикани в близкото блато, където ги поглъща хладната тиня.
Малцина се спасяват от страшния погром.
След пленените рицари е самият император Балдуин.
Латинските автори - съвременици на събитията, избягват да споменават броя на загиналите край Адрианопол.

image

Според "Морейската хроника" Балдуин имал на разположение 600 фламандски и 300 френски рицари.(Под "рицар" се разбира рицарска свита от 7-8 души).
На практика това е първото сражение в историята на военното изкуство преди прочутото "Ледовое побоище" на Александър Невски, когато тежката рицарска конница търпи поражение. По резултат битката край Адрианопол е от огромно историческо значение - преграден е пътя на рицарите от север, нанесен е съдбоносен удар върху току що положените основи на Латинската империя.
Калоян не дава възможност на оцелелите рицари да си отдъхнат - неговите отряди летят по петите им.
Рицарите , които са на път за Адрианопол, като научават какво се е случило, изпадат в отчаяние.
Маршал Вилардуен кратко отбелязва:
"Тогава можехте да видите да се проливат много сълзи и да се чупят много ръце от мъка и печал".
А папа Инокентий III получава от Калоян красноречиво известие за сражението:
"Бог, който се противи на горделивите, ми даде тая победа".
Хенри, братът на Балдуин, приема титлата регент и оглавява осиротялата Латинска империя. Но по територия това вече не е никаква империя, а най-обикновено графство.


Следва продължение




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3591403
Постинги: 511
Коментари: 2363
Гласове: 2971
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930