Печатът на Цар Калоян

Регентът Хенри не му остава друго освен да се обърне към папата с молба за помощ - нека светия отец изпрати нови кръстоносци.
Инокентий III се опитва да повлияе на Калоян да се помири с латинците - заплашва го, че "голяма войска ще тръгне от западните области към Гърция, като не се смята оная, която вече е пристигнала".
Заплашва го и с маджарите, които могат "да решат да нападнат" от запад.

Калоян обаче вече е набрал сила и е направил реална преценка на ситуацията. Не го сепват никакви нападения. А измяната на ромейските благородници в Пловдив, които потъпкват съюза и обащанията си, само възбужда у него чувството за мъст.
Тъкмо когато Царят разгромява ромейския бунт в Пловдив, пристига известие за нов заговор в Търново. Завистливите и гузни боляри виждат, че с всеки изминат ден Калоян увеличава своята мощ, и бързат да се справят с него(спомнете си за Ивайло, Петър Делян, Гаврил-Радомир,заговора срещу Симеон и Крум, множеството политически убийства през 8-ми век, апогея на византийския саботаж и ересите е в последното десетилетие от царуването на Петър, непосредствено преди нахлуването на руснаците, които за 2 години окупират Източната част на страната. Което е и прелюдията към загубването на държавната независимост на България в онова време...), както преди години с двамата му братя.
Страшен е в гнева си Калоян - разкритите заговорници са избити без пощада. И все пак остават притаени съзаклятници, сред които е племеникът на царя - Борил.
През 1206 година..., нови и нови поражения на латинците. Нови и нови крепости падат в български ръце.



Калояновата войска както пише Никита Акоминат, "подобно на страшна буря или горски пожар се разпръснала и обърнала на пепел всичко, което срещнала по своя път...Паднали съвсем духом при такива успехи на неприятелите, латинците се наврели в Цариград като в пещера и обърнали цялото си внимание върху това как да приготвят средства за издържане на обсадата, като разделили за тази цел помежду си градските стени откъм морето, а на ромеите предоставили пълна свобода да се изселват от столицата, където си искат"...
В този критичен момент, когато всички виждат, че дните на латинската "империя" са преброени, ромейските благородници от Тракия, уплашени от силата на българския цар и обнадеждени от възникването на византийска държава със столица Никея, изменят на Калоян и потърсват латинците, за да сключат с тях съюз.

И войната продължава едновремено против рицари и ромеи...
През следващата година нападенията на българите са все по-неудържими. Голяма, добре подготвена и вече добре въоръжена е българската войска - бойните доспехи и оръжието, пленено от неприятеля, помагат за стъкмяването на нови добре въоръжени отряди.

Калоян непрекъснато обогатява начините за водене на сраженията. Той разчита на внезапния удар, на бързото придвижване на войските, знае търпеливо да чака, когато е решил да примами неприятеля в неизгодно за него място. Умее да използва слабостта в организацията и бойния ред на противника. Използва тайни шпиони в тила на врага...
 (Човек остава с впечатлението, че големите български държавници и пълководци, през цялото време са имали като свой първи наръчник под ръка, трактата на Сун Дзъ"Изкуството да побеждаваш", който стана известен на света едва през 20-ти век...! Или по-скоро били запознати със съдържанието му без да са го виждали и чували за него...?А самия Сун Дзъ бил родом от най-северната държава ЦИ. Благодарение на книгата си успял да получи ауденция при княза Хълу от държава У. Княза оценил пособностите му, благодарение на което неговата държава станала една от най-мощните а произведението на Сун Дзъ надживяло времето и стигнало до нас.)
Освен това българският цар проявява изключителна за онова време хуманност, когато има защо. Сам Вилардуен свидетелствува:
"Бедните и незначителни хорица, които не струваха нищо, той накара да отведат в Унгария, а другите, които струваха нещо, накара да им отрежат главите".
На едните предоставил възможност да се приберат обратно по домовете си. Но кръстоносните главатари не заслужават милост - именно те, водени от ненаситната си жажда за земя, власт и богатство, са виновниците за кървавите безредици на Балканския полуостров.

Военачалник с далновиден ум, Калоян разбира, че усилията на българската войска не трябва да бъдат отправени към Цариград, въпреки че вероятно и него като Крум и Симеон, го е блазнела мисълта да седне на престола на византийските императори. Интересите на българската държава обаче изисквали посоката на главния удар да е към Солун - ключа към Бяло море и населеното с българско население северно Беломорие.
В Солун по това време е старият враг на Калоян - Монифаций Монфератски. Омъжил дъщеря си за новия латински император Хенри, той се опитва да организира обща борба и общо настъпление срещу българската държава. За да затвърди съюза със своя зет, той е готов да стане васал на императора.
На срещата в Кипсела двамата владетели решават към края на октомври(1207 г.) да съберат войските си при Адрианопол и да се отправят на север срещу българите.
Едва ли случайността би могла да предостави по-сгодно време за поход срещу Солун. Калоян не се бави нито ден.
Царските полкове, куманските части и болярските дружини потеглят към Бяло море.

Неразкритите съзаклятници разбират: след покоряването на Солун, Калоян ще бъде още по-силен владетел и тогава борбата с него ще бъде почти невъзможна. А те трябва да действуват - да застане на трона техен човек, преди да е станало прекалено късно. Както стана ясно от летописите от Волжка България, те са били през цялото време във връзка с гръцкото духовенство(един от главните инструменти на византийското разузнаване и външна дипломация).
Какви сведения ни е оставил по въпроса бившия посланик на България(Арслан Тертер - Гази Баба) в столицата на Волжка България г.Биляр:
"...но византийските попове го отровили. Кабан(Коча) със сина на този цар заминал към Киев, където този принц останал, тъй като искал да е по-близо до земята на бащиното си царство. След това Кабан бил изпратен на помощ на селджукските узийци, където също се отличил..."
През 1229 г. изпратения от Алтънбек на помощ на Саксин-Болгара, Кабан бил атакуван от безчисленната войска на татарите и отстъпил с бой в Тамья Тархан(Тмутаракан). Там разбрал за възцаряването на Гази Бараджа с когото бил в лоши отношения заради поземлен спор.
Затова решил да замине със своите хора в Кара-Бурджан, където още веднъж разбил гърците при аула Кутар(Клокотница) и получил прякора Алтън-Кутар.
Но когато Кабан научил, че Алтънбек се е върнал на власт в двореца Мардукан в гр.Буляр то се отправил назад към Булгария. Царя, който имал силно приятелство с него му подарил още един участък земя. Там Кабан основал аула Алтън-Кутар и починал през 1235 г.
"...Той, който беше щедър и честен човек не въднъж ми е помагал и ме е измъквал от трудни положения, и аз бях с него ,когато се прощаваше с земния си живот..."(Гази Баба).

atil.blog.bg/history/2011/07/27/dinastichni-i-rodninski-vryzki-mejdu-carskite-rodove-na-duna.791297

Един от най-добрите и достойни за уважение византийски историци - Георги Акрополит наистина твърди, че Калоян умрял "от болки в страната", което го тълкуват като плеврит или или съречен удар... Каквото е да е било стана ясно, че е било целево и навреме предзвикано...!
Заговорниците не смеят да се покажат пред войската, но се пускат слухове за "ръката на св.Димитър и неговото копие" а куманския войвода като презастраховка е набеден за пряк извършител.
(Интересно защо не е заловен и осъден на място като държавен изменик а заминава на север със сина на Калоян... По-късно гръцките черковни летописци сравняват смъртта на турския султан Мурад на Косово поле със смъртта на Калоян пред Солун...)



Това е тенгрианския символ "сарман" и се извезвал на сватбените ризи и кърпи. Което показва ,че Калоян е бил погребан в сватбената си риза, и това е далеч, далеч след налагането на християнството за държавна религия...!

( Тук е необходимо да се отвори една голяма скоба с пояснения относно смъртта на Калоян...Първо за небедения за убиец кумански войвода: Явно с имената Коча и Манастър се визира едно и също лице, известно ни от булгарските летописи като - Кабан. Възможно е Манас да е било личното му име, което е широко разпространено име сред булгарските племена. Кабан означава - Владимир на славянобългарски и е възможно да е прозвище, прякор, каквато е била традиционната практика през вековете. Аспарух също е такова прозвище-прякор, докато личното име на владетеля е - Атил.
За Кабан-Манас, пишат , черковните писатели, че се проявил в големи и усилни битки, в които си спечелил славата на "най-воинствения в бой" воевода на Калоян.
При обсадата на Солун през 1207 г. в качеството си на велик войвода той яздел начело на бълг. войски, яхнал бял породист жребец. Той лично се разпореждал с управлението на войските и с укрепването на българския лагер. Това напълно съвпада със сведенията от "Джагфар тарихи"...
Вечерта преди решителния щурм се състоял голям военен съвет, на който бил обсъден планът на предстоящите действия. След това цар Калоян се оттеглил в шатрата си: по обичая на българите той бил охраняван освен от нощната стража и от юноши-оръженосци, които бодърствували по време на царския сън. Строгите мерки за охрана препоръчвали свещите в "сенника"(т.е шатрата, оттук научаваме едно от значенията на старата дума - сенник и на родното ми село - Сеново, още повече, че на изток местността и досега се нарича - Юртлук) на царя да не се загасват през цялата нощ. Наоколо били разположени палатките на останалите воеводи, които също имали охрана - най-близко била тази на Манастър.
При това положение не Манастър а Св.Димитър да слезе от небето пак не би могъл незабелязано да влезе в шатрата на Калоян и да го удари с копие в хълбока или корема...
След полунощ се чули стенанията на Калоян, той се превивал в страшни болки. Агонията подължила през целия следващ ден...Всеки един студент по медицина знае днес а и в миналото, че при рана в корема и кръвоизлив нещата приключват до няколко часа...А повечето случаи и по-скоро!
Т.е става дума за отравяне и повръщане на кръв, това за което пишат и булгарските летописци. Набедения Кабан явно напуснал лагера със сина на Калоян - по кръщелно име Витлеем и заминал на север с цел да съхрани неговия и своя живот.
Второто дете на Калоян от куманската принцеса - Мария останало в Търново при майка си. Борил е имал съперник за престола в лицето на друг верен Калоянов войвода - Слав. Но след междуоособиците той бил отблъснат и се обявил за независим деспот в Мелник.
Нишките на съзаклятието водят към Търново и византийското духовенство - шпионаж и дипломация.
Борил се омъжва за вдовицата на Калоян за да легитимира властта си и заради съюза с куманите. Но такъв съюз повече не може да има, а вдовицата явно се съгласява за да спаси живота си и този на дъщеря си. След като разбира, че от куманите и верните хора на Калоян в България нищо няма да получи, Борил сключва съюз с латинците, куманката праща в манастир а дъщерята на Калоян я дава в Цариград...)

Ала в Търново Борил и хората му избързват и отвътре узурпират властта.
Това е началото на новото разрушение. Съзижданото от Калоян дело за обединението на всички български земи, за създаването на една силна и самодостатъчна България е обречено на гибел.
Едва след десет години ще се появи от изгнание Иван II Асен. И той, ще доведе до празничен блясък големите начинания на Калоян.(Докато византийската отрова не застигне и неговият син Коломан...)
                     

                                  
Историята със своята безпристрастност се стреми да подрежда всички значителни събития на миналото в логическа последователност. Там, в света на сенките, всеки военачалник стои сред своите победи и поражения, както осъдения в своята килия. Укори и възхищения се сипят върху него, хроники и предания го одумват - той всичко понася. Защото миналото е невъзвратимо и хората лесно пренасят своите страсти, огорчения и възторзи върху безплътните сенки - те са мълчаливи и вече не могат да отмъщават.
И все пак големите държавници и военачалници, даже след столетия и хилядолетия, успяват да надникнат в днешния ден. Те ни питат с делата си: оценихте ли ни, намерихте ли и вие, нашите потомци, начини да дойдете при нас?!
Бихме могли да отговорим само с две думи: България съществува!
Оцеляхме, защото големите победи и големите имена от миналото винаги бяха с нас.


                                        Край



Източници : 1)Бронзовите конници.София.Народна младеж.1968 г.(под научната редакция на акад.Александър Фол).
2)Христоматия по история на средните векове.Народна просвета.София.1976 г.
3) Сборник с исторически летописи Джагфар тарихи.Оренбург.1994г.изд.на в-к Болгар иле.(под научната редакция на акад.Ф.Нурутдинов)

otseliahme zashtoto..., a shte prebudem li ili shte gi predadem na zabvenie i unishtojenie?

Бог ще ни помогне ако решим сами да си помогнем! При пораженческите нагласи, снишаванията, тарикатлъците, въздигането на шушумигите и мошениците...При такива състояние на духа и разума ролята се поема от други духовни сили...А Божествените и да искат , нищо не могат да направят, защото насила хубост не става!

В делата на великите български царе винаги прозира знанието за Тангра и колобрите, колкото и малко да са данните и колкото и да е отричано от някои интелигентни историци. Калоян винаги се е славел като добър военен стратег и голям държавник. А в църквата, където са мощите му, се усеща едно странно чувство.
Поздрави за постингите ти, Атил (Аспарух)! България винаги я има в нас и в сърцето на всеки, който е свързан с нея!

Свастиката е символ ,които се среща в останките от мозайките на разкошните т. н. римски вили из Европа ,Азия и Африка.Това показва едино светоусещане и държавност съществувала на тези континенти.
Свастиките из цялата римска империя показват ,че има нещо гнило в историята на Рим.

Да този знак - сарман е на духа на плодородието, потенцията. Наричан и Сабан. Популярен на юг с различни имена. Среща се и при траките.
Благодаря bven, за хубавите думи! За втората българска държава ще има още няколко публикации и после ще ги събера в отделна блог-вълна...