Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2013 17:39 - ИСТОРИЯ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ(ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО). ТЪРНОВО(Торнаба,Търновград, Цариград Търнов)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 11970 Коментари: 9 Гласове:
10

Последна промяна: 18.09.2016 16:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Панорама от днешния град Велико Търново


Столицата на България още от времето, когато цар Петър преостъпва водещата роля в държавата на съцаря - брат си цар Асен е град Търново.
Етимологията на името на града дълго време тънеше в догадки и предположения. Както обикновено не липсваха странни прозрения и мнения за латински(римски) или славянски произход на названието. Първото от "турис"(кула) или "тринавис"(три кораба) по аналогия с Тримонциум(Трихълмие), римското име на Пловдив. Макар, че там тепетата са доста повече от три...Римски град в областта обаче наистина е имало, но той е разположен наоколо 20 км от Търново  - Никополис ад Иструм.
Колкото до второто, то е свързано със силните на деня през втората половина на 20-ти век и тогавашната историческа мода - да се пославянчва всичко видимо и невидимо в България...Тогава най-много били привържениците за славянския произход на името на града: от "трън", в смисъл на "трънливо място". Към подобна етимология ги водело и наличието на градове с подобно име в славянските страни, например Търнава в Чехия.
Само че сведения за наличието на славяни в района на Търново през Първото българско царство няма никакви. Така че много е странна логиката на предположенията и в този случай(Веднага след основаването на Дунавска България, славянските племена били изселени оттам.
На мястото си остава само голямото племе тимочани, които влизат в съюз и като федерати в България. Така че от р.Тимок на изток в Северна България векове наред липсват славяни.).



Търново се намира долу-горе по средата на територията на "Вътрешната област", оградена със защитни валове от самото начало на Българската държава.

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:
"...Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава  към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да .им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове...."
Т.е. както забелязахме в текста, няма сведения за наличие на славянско население в района Търново по време на Първото Българско царство.


Вярно е че около Търново има доста селища с "растителен" произход - Лясковец, Габрово, Трявна, Дряново, но те не са средновековни а възникват по време на турското робство във връзка с миграцията на българското население от равнината към Балкана.
Единственото средновековно селище до Търново е свързано с крепостта Раховец(днешна Г.Оряховица). На него също му докарват растителен произход от "орех", но Раховица и Оряховица са две различни неща. Народната етимология от 13 и 18 век - също...
Раховец преведено от старобългарски означава не "Оряховец" а Слънчевград, Светлоград или дори Огняново...

Все пак се намериха действителни учени-историци, които погледнаха и в този случай на нещата с виждащи очи.
Проф.В.Гюзелев изказа предположението, че името на града идва от тюркската(съответно булгарската) дума "турун" означаваща "управител", "княз"( от "трун" произлиза и думата "трон"). Тази булгар-тюркска дума е запазена и в езика на чувашите.
От сборника с летописи от Волжка България "Джагфар тарихи"(том.3,1997г., стр.41), пък разбрахме, че централната област на България по време на Второто българско царство, на запад от Дебержай(Добруджа) се казвала - Барадж Келеу, в чест на празника на реколтата. А западната част Мак-Идан(Македония - Вълча долина) понякога я наричали "Турун"(вероятно от това, че е бившо тарханство на Кубер и наследниците му).
Проф.Й.Андреев също отдава предпочитание на стара, запазена и до днес тюркска(булгарска) дума, също присъстваща в езика на чувашите - "тарън", означаваща "ниско място, гледано от високо"...
Тук ако прибавим и думата "таран" - уред за разбиване на крепости, и "тарим" - "проход","път","свободно място"..., то тръните и трънките по пътя на разгадаването стават доста.



Обаче! С името "Търновград"(крепостта Търново) е известен главния хълм на столицата, а не някакво ниско място, гледано от високо... Този хълм е наречен от известния възрожденски деец Цани Гинчев - "Царевец", с което име остава известен до днес и дори в историята...(през средновековието никой не го е наричал така).



Хълмът Трапезица в далечината

Другият хълм е наричан през средновековието - град Трапезица. Това название едва ли идва от "трапеза", както всеки може да си помисли първосигнално. Думата "трапеза" е гръцка и означава - маса. Само че хълмът не е равен и гладък като маса, а е доста заоблен и пълен с църкви, вместо с маси... Възможно е там да е бил главния затвор - зиндан, по славянски - трап(подземен затвор) и от това да носи името си. Или повод да е, че там се е разполагало Вътрешното министерство, известно е че в този град се разполагал болярския квартал.



Хълмът Момина крепост


Третият хълм е известен като "Девинград". Народът превежда това като "Момина крепост". Из България е пълно с "Девини градища", които любитилите на тракийските мистерии в последно време ги свързват с тракийското име на крепост или град - "дава". Но тогава трябва да го преведем като Градоград...(ако вземем на въоръжение научните методи на тракийските фен клубове, вероятно Разград ще го разшифроваме като - "Един път град - Веднъж град"... А Девинград ще е - "Два пъти град". Доста е мистериозно наистина...
Тук в скобата да кажа, че ние мислим за Разград да е кръстен на първия син на цар Борис I - Рахсат. А не му е дошло името от Хръсград. Защото на 20 км. от него си има и сега село Хърсово и кой знае защо то не станало Разково...
А Девинград може да се приеме като "Момина крепост". "Дива" или "Дева" в тюркския булгарски език означава - женски дух...!)
И трите хълма са укрепени със здрави крепостни стени, снабдени с различни по формата си кули. Жителите на Търново в миналото наричат столицата просто "Градът, Градо"(Крепостта), название, което турците както обикновено превеждат дословно и така го записват. От края на XIV в. той известен като "Хисар"(Крепостта).

Но да се върнем към загадката за произхода на българското име на столицата Търново.
Както стана ясно името на града идва от главния хълм наричан - Търновград. А днес известен като Царевец. Защо тази крепост е наричана - Търновград?
Оказа се, че в сборника "Джагфар тарихи" има конкретни сведения по този въпрос. В частта "Известия Гази-Бабы о Генеалогии Дунайско-Булгарских царей" се казва:
"... В документах моего господина(царя Гази-Бараджа) я видел список улаг-булгарских(дунайско-булгарских) царей, привезеный послом Азана Арсланом Тертером... Весь архив везиров, ведавших связами с другими странами, сгорел(при превземането на столицата Биляр от монголите).
(...)
"... В цитаделе разпологался большой дом Колына, часть которого эмир еще при жизни отдавал послам тех стран, в связах с которыми он был более всего заинтересован...В этом доме и прятали бурджанских(дунайско-булгарских) послов, чтобы рассказы бурджан о благополучии жизни в Улаг-Булгаре не возбуждали в наших людях желание переселится туда. Но все же такое случалось - и не раз... Также поступали и правители Бурджана... Их нынешная столица носит название "Торнаба("Журавлиное святилище") и находится возле старого языческого святилища, где приносили жертвы и молились духам предков - героев. Однажды глубокой ночью, на этом месте, византийское войско незаметно подкралось к лагерью Аспаруха с неохраняемой стороны, но журавли закричали, а встревоженые ими булгары обноружили и разбили врага..."
(Джагфар тарихи ,том 3,1997 г, стр.102).

Аспарух построил там светилището "Торна оба"("Светилище на жеравите"), което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори.
Според сведенията на Паисий Хилендарски, основателят на България не умрял на война, но си сътворил "незабравима памет" и "се каел, че умира на легло:
"... Както се каза, в началото най-силен и знаменит бил крал Батой(Батир - едно от прозвищата на Атил Аспарух). Той завзел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците и латините, изгонил ги от тая земя и от епархиите и населил тук българи. Поставил в град Охрид кралския престол и българската крепост, покорил гръцките кесари Константин Погонат и Юстиниан Втори и взимал много години данък от тях във времето на шестия вселенски събор..."
(История славянобългарска,59-то изд.изд.Дамян Янков,1994 г.стр.96)
(...)
"... След тоя мир българският крал Батой умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан II. При своята смърт крал Батой имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"
(същото изд., стр.37)

Какво казват летописите от Волжка България по въпроса:
"... Согласно "Записке", вначале царствовал Аспарух...(перечисляются и объесняются все его имена и прозвища)
... До этого он владел Ак Булгаром(Територията на по-късната средновековна Волжка България, т.е. Паисий е прав че "българите дошли от Волга") и Эчке Бурджаном(Северен Кавказ, основната част от дружиниците му - войската била от там.Затова Дунавска България я наричали и - Кара Бурджан - Голям Бурджан)
... Своим брятьям Лачыну и Кызил Кубару он даровал западную часть Макидана(Балканския полуостров, днешна Македония и западните български земи, които днес са в Сърбия били дадени на Кубер в качеството на Тарханство- автономно феодално владение. За двамата братя пише в надписа под Мадарския конник. Лачин по покана на италианските българи заминал в Италия за да им стане княз.Приел християнството и умрял там. Един от потомците му бил посланик  във Византия по времето на въстанието на Петър Делян)
... Он сканчался в 692 году...После него царствовал его сын Тарвиль...Он скончался в 719 году...После него царствовал его брат Айяр, которого еще Аспарух поставил соправителем для предотвращения стычек по поводу престолонаследия. Тарвиль посылал его с отрядом воинов на помощь хазарскому кагану Кук-Куяну, сражавшемуся против арабов.(За това пише и Паисий, като нарича Аяйра - Асен Стари, т.е. потвърждава че Асеневци са продължение на стария род Дуло...)..."
(том 3,1997 г., стр.102-103)

За смъртта на Аспарух:
"...6.) Катраг умер в Балтаваре( на мястото на бъдещия г.Болгар), Бат Боян - в Киеве, Кызыл-Кубар - Кызыле(Охрид), Лачын - в Италии. Аспарух, чувствую приближение смерти, велел перевести его из Бильсага(Плиска) в главное святилеще - Торна-Уба(Тырново), где попросил прощения перед духами предков за то, что умирает от старости, а не на поле боя. Перед кончиной Аспарух, как и Кубрат, и Котраг, и Бат-Боян, сказали слова "Нет бога кроме Бога" по арабски и по тюркски("Бир Тангра"). Это разказал Арслан Тертер(Гази-Баба)..."
(том 3, 1997 г., стр.167).

И така, оказва се, че Аспарух построил на това място светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепоста Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Т.е. мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.

Проф.Й.Андреев доста аргументирано доказа, че след изгарянето на Плиска от Никифор I Геник през 811 г. известно време Кан Крум и в началото на своето управление Кан Омуртаг пребивават в Търново.
Техните колони в църквата "Св. 40 мъченици" едва ли са пренасяни специално от Плиска по времето на Асен I( Той мъкне колони от Плиска в Търново, пък брат му отива в Преслав в обратната посока да царува?! Нали Преслав бил построен за да се сложи ново християнско начало в държавата, да се скъса с езическа Плиска. Сега Асен отива баш от там да мъкне стари колони на тенгрианските царе в Търново ли?! Ами да ги остави поне в Преслав, че е по-близо, забранено ли било?

Някои изказват друго научно мнение, че цар Иван II Асен ги домъкнал... Сигурно за да постави като кьорав колоната на Кан Крум наопаки с краткия надпис "Кастрон Редесто"(крепостта Редесто)?! За какво му е таз колона от Плиска с туй "Редесто" на нея?



Църквата "Св.40 мъченици" с прочутите колони с надписи от Кан Крум, Кан Омуртаг и Цар Иван II Асен. Единствената в Търново в архитектурен план от Първото българско царство.


Ясно е че "старият дом", за който пише Кан Омуртаг в своя дълъг и важен надпис, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единственно от Търново, и от никое друго място.
Няма нищо чудно, ако колоните са взети от храма Торнаба, за който стана дума и който се намирал "возле"(до, покрай) столицата. Църквата "Св.40 мъченици" се намира точно до хълма Търновград - Царевец... Масова практика е било върху старите тенгриански храмове или покрай тях да се строят църкви! И ако се търси гроба на Аспарух то той е някъде в този район а не в степите на Украйна! Не случайно и цар Калоян е погребан там.

Има и друго -  това е единствената базиликална църква в Търново, когато всички други са кръстокуполни. Базиликите са преобладаващ архитектурен тип от времето на Първото българско царство.
Явно истината пак се е изгубила някъде в превода или научните разсъждения...
На надписа на Иван II Асен върху друга колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на Царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква.

И настина когато говори за изцяло нов градеж той използва по-различен израз. Например за църквата в Батошевския манастир израза е "издигната от земята", т.е. напълно нова.
За известната Асенова крепост също се казва, че е построена от него в Станимашкия надпис("и съзида тази крепост"), но археолозите са на мнение, че тя е много по-стара. Т.е. пак става въпрос за възстановяване, ремонт...
Така че ранната българска история на Търново, свързана със старото светилище там и като резиденция на българския владетелски род, не бива да буди съмнения.




Самата крепост Търновград(главният хълм) е обиколен с високи крепостни стени, които се издигат до самия ръб на околовръстния скален венец, надстройвайки скалите във височина.
Крепостта има три входа. Главният вход от запад е оформен с три последователни порти, като тесният скален път, водещ към тях е изкуствено пресечен пред първата порта(т.нар. Сечена скала), като там се спускал подвижен мост. Другите две врати - Малката и Френкхисарската - са изградени в чупки на стените. Над всяка от тях се извисява четвъртита кула. В ъгъла между източната и южната крепостна стена се издига т.нар. "Балдуинова кула", която е възстановка на запазена кула от град Червен и , разбира се няма нищо общо с Балдуин Фландърски.
На най-удобните тераси на Търновград-Царевец, са разположени патраршията, царския дворец и едно голямо болярско жилище(или сграда).



Останалата площ на хълма е застроена с жилища, стопански и административни сгради(казарми), църкви(повече от 20). На север от двореца се намира известната Лобна скала, с която са свързани исторически събития и легенди.
Стръмният терен на хълма Царевец не дава възможност да се развие система от широки улици, площади и т.н. Но главният столичен хълм от който града получил името си напълно задоволява изискванията на епохата: да бъде на стръмно, недстъпно за враговете място и да може лесно да се отбранява.

Трапезица също представлява важна крепост и е укрепена със здрави крепостни стени. За съжаление от тях не е останало почти нищо. Както от Търновград-Царевец, така и от Трапезица, към р.Янтра се спускат напречни зидове, още повече  подсилващи укрепителната система на столицата. На Трапезица са проучени останките на много църкви, най-голямата от които е "Св.Иван Рилски", построена през 1194 г. от цар Асен I и приютила мощите на светеца след пренасянето им от София в Търново. Трапезица също е гъсто застроена и има облика на истински средновековен град. Този хълм е известен като "града на Асен", което може да се тълкува в смисъл, че там е бил родовия замък на братята и около него е възникнал града Трапезица.

Отвъд р.Янтра има голям жилищен квартал на хълма "Момина крепост"(Девинград). Там разкопките показват, че жителите са били предимно от простолюдието. Открита е еднокорабна църква около която е разположен голям некропол.

Пространството под хълмовете Царевец и Трапезица е известно от един сръбски извор като "Нов град"(Нова крепост). При археологически разкопки в тази част на средновековния град, върху която се намира днес Асеновата махала, са открити жилищни и църковни сгради.



Реставрираната църква "Св.Димитър"


Тук е реставрирана в наши дни църквата "Св.Димитър", в която е обявена освободителната война на българите за независимост от 1185 г.

Чужденците в Търново обитават отделни квартали. Южно от Царевец, под т.нар. "Балдуинова кула", се намира кварталът на "фръзите" или "франките", наречен по-късно "Френк-хисар", т.е. кварталът на западните търговци и обитатели в престолния град. В Търново са известни още кварталът на арменците, еврейският квартал и т.н.

На хълма "Света гора"(Света планина) - са разположени"монашески селения", където живеят стотици монаси(главната част на тогавашната интелегенция и духовен елит на столицата).

За своето време Търново е гъсто заселен град. Според някои приблизителни изчисления тук живеят между 15 и 20 хиляди души. За сравнение може да се посочи фактът, че "столицата на света" Константинопол, наброява не повече от 50 хил. души през XIV в. Красив и значителен град ще да е била столицата, за да получи високото признание на Цариградския патриарх Калист от средата на XIV в. - "втори делом и словом(град) след Константинопол".
Търново е известен с и името Цариград Търнов. През XIV в. за българската столица се употребяват названия като "втори Цариград" и "трети Рим".(названия, които после си ги приписва и присвоява Москва).




Част от продукцията на българската икономика по времето на Второто българско царство. Изложена в Археологическия музей на г. Велико Търново днес.


П.П. За икономиката и културата на Средновековна България се знае малко, както и за всичко останало. Затова и тук свободните съчинения и творческата фантазия намират поле за изява и в двете посоки...
Без да навлизаме в подробности, тук ще споменем само един отрасъл от икономиката, който съдържал и жудожествени стойности. Той бил силно развит именно в столицата Търново.
Става дума за т.нар. трапезна керамика или сграфито керамика. Тя възниква в Близкия изток още през XI в., а у нас се появява в началото на Второто българско царство. Техниката на украса се състои в следното: след направата на съответните съдове, те се оставят да поисъхнат а после украсяваната част се покрива с разтвор от бяла глина(ангоба). След повторно исушаване с остър предмет се рисуват орнаментите или образите(на птици,животни и т.н.), при което острието отнема ангобата и рисунката става с цвета на глината. След това гравираната украса се допълва с ивици или петна от цветна глеч. Съдът се изпича при висока температура(850 градуса), после се покрива с безцветна глазура и отново се изпича(при 900 градуса)...
Тогава глечта се стопява и образува блестяща повърхност, която остава непокътната в продължение на векове.



Част от чиния изработена в стил "трапезна керамика"(сграфито керамика) от хълма Момина крепост. Находката е на студенти от Великотърновския Университет. Интересно е че дори простолюдието ползвало съдове с такова качество и стил...!



Основно използвана литература:
1.Том 3 на сборника "Джагфар тарихи", 1997 г.
2.Българско средновековие,П.Панайотов,изд.Абагар,1996 г.





Гласувай:
10
0




1. audan - Трапезица
25.02.2013 22:07
... град Трапезица. Това название едва ли идва от "трапеза", както всеки може да си помисли първосигнално. Думата "трапеза" е гръцка и означава - маса. Само че хълмът не е равен и гладък като маса, а е доста заоблен и пълен с църкви, вместо с маси...Възможно е там да е бил главния затвор - зиндан, по славянски - трап(подземен затвор)


На гръцки "трапЕзи" е "маса', да, но "трАпеза" е "банка". Сиреч на този хълм, може да е била съкровищницата, хазната.
По-малко, но вероятно, може да е търговски център. Сиреч - там да са се срещали по-едрите търговци и/или да се водили меудържавните търговски преговори. Защото хем е близо до Цасрския дворец, хем е извън стените на хълма му, което е добра мярка за безопастност..
цитирай
2. atil - Може и хазната да е била там, да. . . ...
25.02.2013 23:19
Може и хазната да е била там, да...Наричали този хълм и "града на Асен", при всички случаи щом се съхранило това "Трапезица", значи трайно е влязло в бита и езика на хората през вековете.
цитирай
3. devnenetz - Моите искрени поздравления!
26.03.2013 03:51
Моите искрени поздравления!
цитирай
4. atil - Благодаря Девненец! Искам веднага ...
26.03.2013 09:39
Благодаря Девненец! Искам веднага да споделя, че за мен няма вече съмнения относно Девня(бившия Марцианополис)...! Това е най-големия или поне главния град на столичната област Дебержай(Добруджа). Диу ,Див, Дивин,Девин - означава Духовен или град на Духа(Духовете). Джураш е точно Духа на рицарството и геройството, почитан от войската на първо място. Мадарският конник точно този легендарен герой изобразява - Аудан Дуло Джураш. В този район са с провеждали есенните сборове на джурашите(друженниците събрани в групи по 40 човека). Тогава е бил 40 дневния ежегоден сбор на запасняците имало и празник наричан - Джура ечкене.
Така този град описван в летописите на Волжка България вече поне за мен не е загадка. Най-много ми помогна описанито за озерото. Друго селище с голямо сладководно езеро в този край няма. Останалото само си отиде на мястото.
цитирай
5. shtaparov - Името Айар несъмнено означава Авар ...
26.03.2013 11:25
Името Айар несъмнено означава Авар (Севар,Сувар,Север и т.н.)- от същото име произлиза фамилията на римския император Септимий Север,както и името на императрица Северина. Това лично име е произлязло от името на древно- Българския бог Кувар (Кубар)- едно от проявленията на Дионис (по-точно е да се каже,че името "Дионис" обозначава един от многото епитети на бога Кубар-Кабир-Кавар).
цитирай
6. atil - Авар означава, думите са синоними. ...
26.03.2013 12:08
Авар означава, думите са синоними...тук езиковия анализ е истински, връзките също...Просто да се чудиш Штапаров, как понякога намираш вярната пътека , друг път упорито крачиш в обратната посока...Дионис е име записвано от гърците по гръцки...Както и основния обем информация за траките. Диос- значи Бог, те са визирали тяхното божество. Никой не е записал как е наричано това "божество" от тракийските племена. В гръцкия писмен език било прието да се пише - Дионисий, за Конника - герой да се пише - Херос. Но в Чирпанско го наричали - Дерзел. А булгарите - Гуругла(в гръцкия вариант - Геракл). А става дума за полулегендарния древен български герой - Аудан Дуло Джураш. Същия който е изобразен на мадарския релеф по времето на Кан Тервел или на брат му Айяр...
цитирай
7. devnenetz - ЗОВ ЗА ОБЕДИНЕНИ БЛОГЪРИ ПО ТЕМАТА "АСПАРУХОВИЯТ ПЛАЦДАРМ ЗА ДОЛНОДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ"
27.03.2013 14:12
Уважаеми Атиле,
Мисля, че си съгласен, че най-вероятно кан Аспарух не е настанил своя "Средец" в Плиска. Дали не е възможно по тази тема да се обединим 5 - 10 блогъри и да съсредоточим своя некоординиран и неефективен досега "огън" върху тъмния и недобре осветен сектор от българската ни история през периода от 680 до около 820 год. Интернет е могъщо оръжие, което дава възможност на такива като нас да "бълват" според истинските историци преди всичко глупости, но може би и да изравят от пепелта "недостатъчно научни", но революционни за нанашата история истини.
Моля теб, и уважаемите и редовно четени от мен други (от твоя калибър) блогъри, да осветлим с обединените си сили в името на нашата Родина най-съкровенната част от нашата история - СЪЗДАВАНЕТО НА АСПАРУХОВИЯ ДОБРУДЖАНСКИ ПЛАЦДАРМ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ.
Колкото и да се лутах, колкото и грешни неща да написах, убеден съм, че в скоро време ще публикувам мои идеи и становища, които съчетани с твоите и на колегите такива, ще обърнат нашата история за въпросния период с краката надолу и с главата нагоре. Ако ти и други "болни" по тази тема колеги, сте съгласни, нека се договорим не за разпилян, а за съсредоточен "огън" на нашите публикации по нея. Всеки от нас "къта" нещо ценно, до което е достигнал. Нека го изкараме наяве. Нека един ден се запознаем и си стиснем ръцете пред паметника на кан Аспарух, който ще бъде изграден и открит точно там, където са били неговите: истинска и единствена столица, Средец или Средищен град!
Девненец
цитирай
8. atil - УВАЖАЕМИ ДЕВНЕНЕЦ - КОЙТО ТЪРСИ ...
27.03.2013 15:05
УВАЖАЕМИ ДЕВНЕНЕЦ - КОЙТО ТЪРСИ НАМИРА! Безгрешни хора няма, и няма нищо по-човешко от това да се греши. Но силният духом човек се радва, когато види или осъзнае грешката си и върви напред. Аз намерих в твоя блог доста интересни и любопитни неща, някои дори ползвах в публикации в историческия сайт История БГ.
Идеята ти е похвална, не знам аз доколко ще съм полезен, тъй като намалих активността си в блога, но съм - ЗА. Идеята за паметник е отлична, но явно осъществима в едни по-добри обозрими времена.
Ще се запозная с бъдещите ти публикации, имам нещо предвид - за т.нар. Вътрешната област и за първоначалния плацдарм. (Крум удря Никифор не от юг или запад на връщане от София а от север. Ползвал и аварски части.) Плиска летописците от Волжка България я наричат - Билсага а най -главния град на столичната област го наричат - Джураш. Другото интересно е че Западните Балкани също са завладяни през Видин. Дадени са в качеството на Тарханство на Кубер и Лачин..Нас какво ни учат и какви карти ни рисуват. Какво общо има София с Македония и връзката с нея. Връзката е налична от самото основаване на България. През Видин и Белград, през Западния Балкан. София е стратегическо място в подстъпите към Цариград,подобно на Пловдив, но там се пресичат и едно Северно-Южно направление. Наистина Софийското поле е ключово за Балканите. От тази гледна точка е офанзивата на Крум.
цитирай
9. atil - Аз бих търсил гроба на Аспарух на ...
30.10.2014 14:20
Аз бих търсил гроба на Аспарух на третия хълм Девинград. Много е вероятно Светилището на жеравите - Торна уба да е било там. За мен името сочи, че мястото е имало духовно значение и преди покръстването. От диви, деви т.е. мъжките и женски алпи от тенгрианството. По правило църквите се строели върху основите на старите храмове или в близост до тях. Понеже местата са били по-важни и от самите храмове, считали се за свети и чисти. Така хората по-лесно навлизали в новата вяра.
В Девинград имало манастир и там бил Търновският университет - школата станала по известна по времето на патриарх Евтимий, ученик на Св.Теодосий Търновски. Евтимий направил писмена реформа на книжовния български език, като го доближил до народния говор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2670471
Постинги: 481
Коментари: 2189
Гласове: 2745
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031