Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид - третата столица на България, е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.

Поради значението си за културната и духовната история е известен като Българският или Македонският Ерусалим.
Градът се намира на източния бряг на Охридското езеро, на югозапад от столицата Скопие, в непосредствена близост до границата с Албания (на изток от Елбасан и Тирана).
Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и енхелейците. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос(записано на гръцки), който се намирал на пътя Виа Егнация.
По време на Третата македонска война срещу цар Персей градът става главна база в Северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение. От античния град е открит храм на богинята Изида .

Славяните заселват областта през 6 век от н.е. .
До 30-те години на 7 век  областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. Буквално означаващо - Червен или Красив.
Най-интересни за нас и в този случай, са малко известните засега сведения от сборника с исторически летописи на волжките българи - "Джагфар тарихи"(Историята на Джагфар).

За родословието на рода Билиг от който е осиновеният брат на Аспарух - Кубер:

"...Кизил - Кубар. Син на Билиг. Получил от Аспарух в качеството на феодално владение областта Турун(Македония), като главната река на тази област пък получила неговото име: Кубардара("Реката на Кубар"), днешната река Вардар..."

Джагфар тарихы, том 3, 1997 г., г.Казан, стр. 99
............................

Т.е. Не само Северната, но и Западната част на Балканите е влязла в състава на новосъздадената българска държава, както пише и Паисий в своята история. А Охрид станал главен град на Тарханството на Кубер и брат му Лачин, за които се спомена в надписа на Кан Тервел върху скалата до релефа известен като "Мадарският конник".

И още конкретно за града Охрид: 


"... Котраг умрял в Балтавар(селище на мястото на днешния г.Болгар), Бат Боян - в Киев, Кизил Кубар т.е. Кубер в Кизил - (Охрид), Лачин - в Италия.  Аспарух чувствайки, че не му остава да живее много, наредил да го преместят от Билсага(Плиска) в главното светилище - Торна Уба(Търново), където поискал прошка от духовете напредците за това, че не умрял на бойното поле, а от страрост..."

Джагфар тарихы, том 3, 1997, г. Казан, стр. 167
........................................

Интересна подробност е и това, че известният средновековен град Червен(или Охрид иначе казано) в Поломието, недалече от днешния г.Русе възниква именно около едноименния замък на Цар Петър Делян от 11 век...


Замъкът Червен основан от Петър Делян. Едноименник на Охрид. По булгарски и двата града са се наричали - Кизил. По славянски - Червен - Охрид( от охра , вид червена боя). И трите думи означават едно и също.И на двата езика думата има значението и на - "Красив". И сега за хубава мома се казва - "бяла и червена". Или известното ни от средновековието - "Красная Москва", в смисъл не комунистическа а красива. А на булгар-тюркски с думата "кизил" се нарича още и растението - дрян и неговите плодове.. Т.е. пак нещо в положителен смисъл, освен хубаво още и здраво.

atil.blog.bg/history/2011/05/17/vystanieto-na-petyr-delian.748218

След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия.
По времето на цар Борис I града e част от Охридско-Деволския комитат.
Във връзка с бунта на външните боляри срещу политиката на Царя и покръстването, цялата българска администрация на областта е сменена със славянска и прохристиянска...
Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава.
През 886 г. Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност Охрид се превръща през втората половина на 9 век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 - 10 век). 



Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

През есента на 1015 г. император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав - наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил. По време на византийското владичество, градът е център на Охридската българска архиепископия.
През 1202 г. градът е включен в Солунското латинско кралство. През 1334 г. сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица.
В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя. Около 1568 година Охрид и околността му пострадват от сериозно земетресение.

През 1767 година Цариградската патриаршия успява да издейства издаването на султански ферман за закриването на Охридската българска архиепископия(патриаршия), като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

От края на 18 век до 1830 година Охрид е под контрола на местния албански феодал дерибей Чемаледин бей, син на везир Ахмед паша.

В стопанско отношение градът дълго време е център на търговията със скъпи кожуси. През втората половина на 19 век се забелязва видим упадък на традиционните занаяти. Риболовът обаче и днес представлява основен поминък за мнозина местни жители.

Печат на Охридската българска община.


  След смъртта на охридския митрополит Йоанакий в 1859 година братя Кецкарови, заедно с други видни охридчани, предприемат енергични мерки, за да не допуснат назначаването на негово място на гръка митрополит Мелетий, но неуспешно. През 1860 година охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати друг владика вместо Мелетий, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 година пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред Високата порта за това, както и за възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 година Охридска архиепископия.

След проведен плебисцит от 1874 година в Охрид и околията е назначен митрополит от Българската екзархия, след като 9387 души християни гласуват положително, а само 139 души християни гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия
Берлинският конгрес оставя Македония под властта на Османската империя. Срещу неговите решения през 1878-79 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, което е потушено. През 1880 година се създава Охридското съзаклятие, в основата на което е митрополит Натанаил Охридски. По това време той пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий. Целта на съзаклятието е вдигането на въстание на българите в Западна Македония. Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и околните села.

По време на Балканските войни  Охрид е превзет от сръбската войска на 29 ноември 1912 година. Така се прекратява близо 500-годишната османска власт. През септември 1913 година в региона избухва Охридско-Дебърското въстание. То е организирано от ВМРО и в него българи и албанци въстават срещу новата  сръбска власт. След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села. В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български жители. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Стотици охридчани са хвърлени в затворите. За да спасят живота си, над 30 000 души българи от тази част на Македония по различни пътища бягат към България. Албанските бежанци са около 20 000 и намират подслон в съседна Албания. По-късно „Света София“ е преустроена отново в църква.
През Първата световна война Охрид влиза в границите на Българското царство и се управлява от ВМРО.
След войната градът попада в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци.

От 1930-те години започва икономическото възстановяване на Охрид, което допринася за стабилизиране и покачване на броя на населението. На 7 юли 1939 година Охрид е електрифициран. На тази дата са пуснати в експлоатация първите трафопостове и градът е свързан към националната електрическа мрежа. В този период се изграждат два Тец-а, един с въглища и един с мазут, които обаче не могат да задоволят потреблението на ток на охридчани.

През Втората световна война Охрид е отново в границите на България.

През 1980 година Охрид е включен от Юнеско към Световното културно наследство.

Социалистическото масово строителство не подминава и Охрид. По времето когато Охрид е част от Югославия, се изграждат множество блокове, големи хотелски комплекси, широки булеварди и паркове. През тези години Охрид успява да се развие като туристически център. Новата инфраструктура, бреговете на езерото и безвизовият режим по времето на Югославия с редица западноевропейски страни привличат не само югославски, но и немски, холандски и белгийски летовници.

През юни 2000 година българи, живеещи в Република Македония, основават в Охрид - Сдружението РАДКО. През април 2001 година то е забранено от апелативния съд на Република Македония. След този акт, сдружението завежда дело срещу македонската държава в Европейския съд по правата на човека. През 2009 година той се произнася в полза на сдружението, което след това се основава отново в Охрид.
През август 2009 г. то отново е забранено от македонската държава.

Подборката на танците е великолепна !

Отдавна го бях замислил, защото и тук времето минава а се оказва , че пак няма кой да се "сети"...А нещата се окозва пак са били явни и от ясни по-ясни!Този път ми помогна и Уикипедията, където намерих части от читавата информация, която ползвах. Българската държава е длъжник на българите зад граница. Това трябваше да напиша също, но то и така се знае.