Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2013 18:57 - Лудогорието(Делиорман) в Североизточна България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 11799 Коментари: 0 Гласове:
13

Последна промяна: 18.07.2015 11:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

В околностите на г.Разград


Лудогорието е стара българска земя, област на някогашни вековни гори, през които са преминали и в които са живели много племена(както стана ясно напоследък - повечето от древнобулгарски корен...). Траките са оставили в тази земя своите могили, римляните са прокарвали каменни друмища, ромеите са градили твърдини. По-късно дошли синеоките славяни, част от които се сродили с българските конници...
По тази земя, най-напред се развяват бунчуците с конските опашки, израстват аулите на войсковата знат и землянките на народа, възмъжава новата държава за да устои във времето на силни и коварни врагове.
Столетните гори, дали името на областта, били преграда срещу вражите набези, зелена твърдина в сърцето на България, в непосредствена близост до първите столици - Плиска и Преслав.
Лудогорието е просторна природно и исторически обособена област в Североизточна България. В морфоструктурно отношение то спада към Дунавската хълмиста равнина - първата и най-голяма от четирите геоморфоложки зони, на които се поделя днешна България. Но югозапад Лудогорието допира до хълмовете на Ломията - област проломена от упорити реки, от сливането на които се ражда Русенски Лом.

image

Поречието на р.Бели Лом край Сеново


Лудогорието не достига до р.Дунав. Отделя го плодородното Побрежие, прорязано някога от каналите на напоителните системи.. На югоизток се издигат варовиковите бедра на платата на Североизточна България. На голямо протежение на север и североизток Лудогорието широко опира и се слива с Добруджа.
До към средата на 30-те години на 20-ти век гористата област е носела старото си име Делиорман. Счита се че за пръв път се споменава това име през 1595 г. от дубровчанина Павел Джорджич в записка до седмоградския княз Стефан Батори:"След Добруча иде областта Делиорман, наречена така поради големите и високи лесове, с които е обрасла." Много пътешественици, преминали от там, отбелязват, че тя продължава от двете страни на Дунава  и в миналото е съставлявала едно цяло с едно име. Погрешно е мнението, че областта била кръстена от турците. Това го забелязва още проф.Ст.Романски, който отбелязва:" Името на тази област - Делиорман, луда гора - девствен лес, което се среща и през Дунава във Влашко като име на река и окръг Телеорман, е известно още преди дохождането на османските турци." Владетелят Мирчо I (1386-1418 г.), който се подписвал "Деспот на Добротичовите земи и господар на Силистра", удържал победа над турците през 1398 г. в окръга Телеорман.(Проф.Ст.Романски - Народописна карта на Рум.Добруджа, БАН, 1915 год.)

image

Площа на днешното българско Лудогорието има формата на елипса, леко прищипната навътре в югоизточната част по долината на р.Крива река, и възлиза на около 3000 кв.км.
Повече от половината от територията на Лудогорието спада към бившия Разградски окръг. Една трета е към бившия Шуменски окръг. Една малка част от най-източното Лудогорие спада към бившия Варненски окръг, а още по-малки части влизат в пределите на бившите Толбухински, Силистренски и Русенски окръзи.

ГЕОЛОЖКО МИНАЛО

В геоложко отношение Лудогорието има свой характерен строеж, който обаче е във връзка с останалите части на Мизийската плоча. То е изградено главно от долнокредни беремски варовици и пясъчници, разкрити на места в долините на пресъхнали реки - там където често се спущат стари пътища. На места излизат пясъчници от същото време и материали от третичния период. Цокълът на Лудогорието е изграден от двата неокомски етажа - хотрив и валанж. Те се разкриват пак по долините на лудогорските кулаци, където са изрязали профили във варовиците и мергелите.
През апта Лудогорието заедно с долината на Ломовете(Ломията) бавно потъва и в него нахлува морето. Карстовите налози на някои места - край Каолиново, Тодор Икономово и Боймир, са изпълнени с каолин. В пясъчниците по течението на Крива река се намират много филитови скали.
През кватернера станало льосонавяването. Тогава плащ от дебел льос покрил цялата територия на днешното Лудогорие. Сега на много места няма и помен от него, тъй като е отмит и отнесен от течащите води. На отделни места, където е запазен льосовия слой, дебелината му надхвърля 60 метра. В Лудогорието е разпространен глинестия тип льос. Той има жълтокафяв цвят. Неговата средна дебелина е до 15 метра.
Всички геоложки етажи в Лудогорието са разположени хоризонтално, което говори  за неговия слоест строеж и е доказателство, че не е било поприще на нагъвателни процеси.
Карстовите форми - съвременни и погребани, правят лудогорския ландшафт твърде интересен и разнообразен с множеството си пещери, валози, понори, затлачени подземни кухини, подземни карстови води или бликащи карстови извори. Жълтия льосов плащ за известно врме е спрял окарстяването на областта, за да продължи то в по-ново време с още по-голяма сила и ефект. Зеленият плащ на горите също е прекъснал и забавил окарстяването, но изсичането им на много места е довело до силно активизиране на карстовите процеси.

image

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Най-голямото богатство от полезните изкопаеми на Лудогорието е каолинът, който се копае в землищата на селата Тодор Икономово, Каолиново, Кус и Боймир.. Копае се от баремския варовит хоризонт, примесен с много кварцов пясък.
Другото важно находище на каолин в Лудогорието е това  край ж.п. гарите на Ветово и Сеново в най-западните части на областта. Там е изградено и минно-преработващо предприятие. За известно време находищата бяха обединени под шапката на един комбинат с център в Сеново, който захранваше българската стакларска и порцеланова промишленост. В процеса на убийството и ликвидацията на българската индустрия, завода за стъкло на гара Разград беше закрит, производството на порцелан сведено до минимум, суровината почна да се изнася за чужбина а кой знае защо в Търговище беше построено някакво си турско "Шише джам"...
Богатство с местно значение бяха варовиковите пластове, разработени в кариери за строителен камък, камък за вар и за настилка по шосетата.
В миналото голямо значение имал добивът на кремък край с.Крива река, който се използвал за направата на дикани за вършитба и за "запалки" с прахан. Преди време кремъкът се разпращал навсякъде из България и дори се изнасял за Румъния и Турция.
За наличието на други рудни или нерудни изкопаеми засега сведения няма, но има основателни причини да се предполага за наличието на ценни нефтени находища...  Но вероятно на голяма дълбочина и труднодостъпни. Може би разкриването им чака по-добри времена, когато те ще работят за българската индустрия а не за чужди икономики и чужди чорбаджии...!

КЛИМАТ

Лудогорието има умерено континентален климат. Надморската му височина е по-голяма от тази на останалите части с такъв климат в Северна България. Средната годишна температура е 11 градуса. В миналото горските масиви са имали благоприятна компенсираща роля върху баланса на влагата и снегозадържането.
Засушаванията, които се наблюдават през последните 100 години, влияят отрицателно върху на селскостопанските насаждения. Затова се налага изкуствено напояване, което би трябвало да се осъществява чрез водите на малките язовири.
Снеговалежите поради честите и силни ветрове не падат равномерно, що се отнася до площното им разпределение. Вятърът често оголва билните високи части на хълмовете и платата от снега, а натрупва дълбоки преспи в падините, в долините и суходолията. На едни места където през време на големите студове има струпване на преспи посевите се задушават, а на други, където снежната покривка е отнесена от вятъра, посевите замръзват. През време на продължителните снежни виелици големите преспи стават пречка за движението по пътищата.
Някога в пейзажа на Добруджа и Лудогорието вземаха участие вятърните мелници, подкарвани от постоянните ветрове. Между многото лудогорски ветрове доминират тези със западна и североизточна посока. Североизточният студен вятър е предвестник и спътник на големи зимни студове, при които пътищата се навяват и движението по тях спира задълго.
"Черният вятър" е летен и носи зной. Той пърли листата на дърветата, суши гьоловете и малките рекички.
Западният вятър има доста голям процент повторяемост през лятото и зимата. Ласкавият вятър "Дунавец" носи освежителен полъх над Лудогорието, а "Черноморецът" - бели купести облаци.

ХИДРОГРАФИЯ

Лудогорските реки са крайно маловодни. Голяма част от тях не достигат до устие. Родени в Лудогорските височини, те се отправят към р.Дунав, но нито една от тях не успява да стигне до нея. Последният приток на р.Дунав от десния бряг е р.Русенски Лом.
Стари хора помнят много рекички, които сега са пресъхнали. Просто пред очите на човека, в един човешки живот, с изсичането на горите пресъхват извори и реки, за да останат само техните сухи долини. Проф.Живко Гълъбов определя Лудогорието като област на карстов речен режим.
Всички повърхностно течащи води имат посока към р.Дунав с изключение на Крива река, която се влива в Провадийска река, а също така Толумдере и Янъкдере, които изчезват , преди да достигнат голям басейн.
В миналото населението се принуждавало да копае дълбоки кладенци(герани), за да черпи вода от тях. В сушави години когато равнището на водата в кладенците спадало, хората прибягвали до гьоловете. С бъчви и други съдове от 30 и повече километри били принудени да превозват вода за пиене..
Из днешното Лудогорие почти край всички села или сред тях са запазени гьолджуците или се помнят местата им. Те се ползвали за напояване на добитъка.

ПОЧВИ

За района е характерна подчертаната почвена еднородност. Преобладаващи са тъмносивите горски почви. Широко разпространените черноземни почви са доста опоздолени или силно деградирани, излужени.
На отделни места хумусният слой е доста мощен, на други почвената ерозия изисква мерки за подобряване на почвената структура.

РАСТИТЕЛНОСТ

Лудогорският горски пояс дава съществен отличителен облик на областта, която в миналото рязко се е отличавала от степния ландшафт на Добруджа и лесостепния пейзаж на Дунавска България.

image

Делиорманска дъбова гора


Според учените(Кьопен) между Лудогорието и Добруджа "лежи югозападната граница на степите в Евразия".
Макар със силно намалена площ, горите все още са характерен елемент от лудогорския пейзаж. Те са високостеблени, средностеблени и храстови. Широко са разпрстранени средноевропейските и средиземноморските растителни широколистни видове. Дъбът е на първо място. След него идват клен, ясен,бряст, габър, липа, явор, леска, осен, дрян, драка, смрадлика. Само преди столетие Лудогорието е било обрасло с дива, необятна и непроходима гора. Тайнственно и недостъпно място, за което се разказвали страшни истории:"...Който в Делиорман влезе, трудно ще излезе..." Особено гъсти били горите в "Хасъл Делиорман"(Същински Делиорман) около Кубрат и Исперих. Само речните долини, сегашните сухи кулаци, били голи. Затова там ставало първоначалното заселване и възникването на повечето селища. Освен това по тези места подпочвените води са по-близо до повърхността. Тук бликат карстови извори.
Масовото изсичане на горите почва през турското иго. Освен по икономически и търговски подбуди, турците изгорили много гори, за да прогонят хайдушките дружини по-далеч от селищата. Нова масова сеч е предприета по време на Руско-Турската война през 1877-78 г.
След Освобождението земите на бейовете преминават в ръцете на богати земевладелци и новите преселници трябвало да търсят нови свободни земи за ниви. Това става за сметка на горите. Започва нова сеч и изкореняване. "Народната власт" не останала по-назад и ТКЗС за да си "оформят и закръглят" площите и добивите от тях изсичат и изкореняват нови площи. По време на бандитската демокрация след 1990 год. циганската и горската "мафия" довърши каквото е останало. Сравнително запазени останаха няколкото резервата в района...

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

При разкопаване на археологически обекти са намерени много кости и рога от различни животни, някои от които вече не се срещат. Данни показват, че горите гъмжели от дивеч. Старите пътешественици пишат за много диви зверове в горите на Делиорман.
Тогава често се срещали мечки, въци, лисици, чакали и др. До преди един век из горите са пробягвали благородни елени, често се слушало грухтенето на диви свини.

image

В гората Паламара е създаден голям резерват с около 3000 хил. елена. Младите животни биват поставяни в кафези и разселвани из нашите планински гори. В курорта Воден се изгражда дендро- и зоопарк от национален мащаб. За пренесените тук от Полша зубри(европейски бизони) се намерило много добри условия за размножение.

image

Полагат се грижи за дивеча като цяло: сърни, елени, глигани, зайци, яребици, фазани и др.
Срещат се вълци, лисици, порове, борсуци(язовци) и др. В горите и по полето се срещат малки гризачи: мишки, лалугери, катерици и др. Костенурките намаляха, от влечугите главни представители са смоци и пепелянки, срещат се и таралежи.

НАСЕЛЕНИЕ НА ЛУДОГОРИЕТО

Многобройните селищни могили в различните части на областта, са доказателство, че тя е обитавана още от дълбока древност. Само в Южната част се наброяват над 40 могили. Все тракийски могили, най-добре проучени от които са тази край Кубрат и край Свещари. За гетите е известно, че никога не попаднали в пълна зависимост от никого...
Когато територията е включена в рамките на Рим, се строят крепости по дунавската граница(лимеса) и прокарват пътища от Сексагинта Приста, Тансмариска и Дорусторум(Русе, Тутракан и Силистра) към Абритус, Марцианополис и Одесос(Разград, Девня и Варна).

image

Римският град Абритус до днешния г.Разград

Следи от римски пътища и досега показват, че областта е била пресечена от изток към запад и от север към юг. На много места из Лудогорието са открити следи от римски крепости, гробове, селища, намерени са предмети на бита, монети и пр. Прави впечатление обаче, че големите римски градове и крепости като Абритус, Марцианополис, Пристис, Трансмариска...,са по периферията или по-точно извън областта. Вероятно заради големите гори а и несигурния живот за римляните сред тях...
През VI в. част от преминаващите Дунава славяни останали тук. След завладяването на Северните и Западните Балкани от българите през VII-ми век, за столица на новата държава била избрана Плиска в непосредствена близост до Лудогорието.


image

Тронната палата в Плиска


Из “Хроника” на Теофан Изповедник:"
...Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава  към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове...."

Най-старият източник, от който са почерпени сведения за Плиска, е надписът върху каменната колона от 821 г. (кан Омуртаг) край село Чаталар (сега гара Цар Крум):

"Кан ювиги Омуртаг е от Бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул (дворец) на Туча (р. Тича) и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека Бог даде на поставения от Бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години."

Интересно само защо всички досега превеждат думата "аул" като дворец, когато тя означава - селище?! Все пак уточнението и информацията на проф.Н.Овчаров слага точка относно този тъй важен за българската история каменен надпис:

"Учените установяват, че река Тича е Камчия, а построената от хан Омуртаг крепост се намира до с. Чаталар. Надписът завършва с дата, която е уточнена между 1 септември 821 и 31 август 822 г. По тези данни половин век по-късно Вера Антонова и Цветана Дремсизова от Шуменския исторически музей ще локализират и разкопаят важната твърдина на великия български хан. Но важността на надписа е оценена още при намирането на Чаталарския надпис и лично княз Фердинанд награждава Рафаил Попов с орден "За гражданска заслуга" V степен. Именно благодарение на находката министърът на народното просвещение Иван Шишманов изпраща шуменския учител на специализацията в Германия, открила му пътя към научната кариера. ..."

По сочните пасища между горите пасли конете на българската войска. Ловът по тези места бил винаги богат и успешен. Горите в тази част, западно от Плиска били естествена защита на столицата и затова на много места били изградени (или ремонтирани старите) здрави градища.
По време на византийската власт по сведенията на самите гърци , "българите на север от Хемус(Балкана), не обръщали много внимание на властта на императора"...
Според сведенията от средновековните летописи на волжките българи, в областта Дебержай(Добруджа), столичната област, винаги преобладавали мюсюлманите и некръстените, които избягали от външните области. При османското нашествие първи приели исляма еретиците и некръстените. Те заедно със заварените мюсюлмани с времето започнали да се числят към турската народност, съобразно религията и социалното си положение.
Освен това през 17 век християнските селища в областта били разорени и подложени на насилствена ислямизация. Тогава се появили още нови турци т.нар."калъч какчканъ" - потурчени българи за да не бъдат съсечени със сабя. За масова колонизация на население от Мала Азия няма сведения. Има сведения за заселване на еничари и на юруци и алиани(казълбаши) по различно време, но това не може да се брои за масова колонизация, която да промени облика на една област.

През 18-ти век когато зачестяват руско-турските войни, много българи се изселват на север, към Русия. Последните жестоки насилия над християни(избивани и опожарявани цели села) са отбелязани през 1828 г., които са последвани от чумна епидемия.
От старото българско население ерлийци и капанци, са останали и са се запазили семейства и родове в селата Хърсово, Топчии, Каменово, Исперих, Бдинци, Добротич, Сини вир. Както и капанските села по западната граница след Разград по течението на р.Бели Лом сред които е и Сеново.

image

Капанци


След Освобождението в тази област раждаемостта е твърде висока, но детската смъртност, особено на деца под 5 години, също. Действителният прираст на население бил зависим до голяма степен от миграционните движения, твърде характерен за тази област. Характеризиращ се с изселване на мюсюлмани към Турция и приток на българско население от другите краища на страната. От Северна Добруджа също идват част от тамошните бежанци.. Част от тези бежанци се връщат по родните се места след 1940 година.
До преди 20 години, гъстотата на населението в Лудогорието е близка да средната за страната, което се дължи на благоприятните икономически и природни условия. По-гъсто населено е Западното Лудогорие.
Българите в Лудогорието са ерлийци, капанци, добруджанци и най-вече балканджии. Българите както и турците са от два физически типа: чернооки и руси. Антропологически и расово не се отличават едни от други.

image

Делиорманска къдънка


Историкът Гаджанов сред самите турци различава два типа. Първите с тъмна коса, а вторите - руси и синеоки.
Циганите, които живеят в покрайнинте на някои селища в миналото са водили чергарски живот.
Казълбашите в Лудогорието са дошли от Иран по време на Османската империя. Самите те не се наричат казълбаши, а алияни. Почитат Али а не Мохамед. Някои считат и тях за потурчени българи, които са се насочили към алианската секта.
Има известен брой татари изгонени от Русия, които са се приобщили към мюсюлманите, по същия начин има известен брой гагаузи, които са се проибщили към християните. Старите гагаузи се наричали "вихти" българи, те са християни, които са запазили стария тюркски език. За такива българи от различни вери , които запазили стария език пише в летописите от Волжка България. Наричали ги кук-огузи, понеже не изоставили живота си в полето, запазили стария си туркменски език.
Самите български турци говорят на истанбулското наречие, което се смята за европейски диалект.

В миналото капанците носели облекло, близко до това на шопите, само в техния диалект има запазени форми на "екане" и "окане", който е близък до средновековните форми на говор. Булгар-тюркският език подобно на кавказкия , също е бил на "е" и "о" а не на "я" и "у".
А балканците били чернодрешковци.

image

Това е също един от основните ми източници - основно - български са моите източници, по навик и убеждение... Ремонтирана книжка, разпилени страници, писана през 50-те години на 20-ти век. Имам книжки от баби, дядовци и прадядовци и от 19-ти век дори...

През 1934 г. 92% от активното население на Лудогорието се е занимавало със селско стопанство - земеделие и животновъдство, а само 4% с промишленост, търговия и занаяти. През социализма процента на заетите в промишленоста и услугите нараства многократно.
За времето на новата демокрация данни нямам и не ми трябват...(щото не са сигурни и достоверни...)

image

И защо Царят на животните да е символ на днешната българска република?!... На този парадокс и самият той не може да се начуди.





Гласувай:
13
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3392288
Постинги: 505
Коментари: 2299
Гласове: 2906
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031