РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Що е то държава, държавно управление и политика

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2013 19:15 - Що е то държава, държавно управление и политика

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 7218 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 16.06.2013 14:59

Обединеното Българско Царство

Държавата представлява политическа организация, която има за цел да обслужва обществото организирано в нея. И като обслужва интересите му, да ги охранява.
Появява се като явление на определен етап от развитието на човешкото общество. ТЯ Е ИСТОРИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ. Съвкупност от физически и метафизически фактори.

Метафизически - общност на живите и мъртвите. Оттук и едно от старите названия за род в българския език - Джинс. Т.е. духовна общност на живите и мъртвите.

Трите основни физически фактора - елементи за съществуването на една държава са следните:
1) Държавна власт
2) Територия
3) Население

Науката за държавата изучава всички правни норми свързани с нея.
Науката за политиката изучава отношенията.

Псевдонауката изучава шума и го пропагандира. Какво е ШУМ: има информационна същност, но пречи да се възприеме основната информация.
Борбата с шума на псевдонауките се свежда до там не той да бъде ликвидиран изцяло(не е възможно) а да бъде сведен до минимум при който той няма да бъде съизмерим по величина с основната информация.

Държавна власт имаме при наличието на една сила, която обладава държавата и чрез която тя осъществява своите функции. Представлява различните средства, които притежава държавата и ги използва за управлението на процесите в нея. Държавата не може да функционира без държавна власт. Тази власт в държавата е върховна. Тя се простира върху цялото население и територия.
Върховенството на държавата се нарича държавен суверинитет.

Територията - без нея няма държава, това са пространствените граници където се простира държавната власт.

Население - третия необходим елемент.
1) Лицата притежаващи гражданство, постоянно пребиваващи, всички съставки на една нация заемаща територията.
2) Лицата не живеещи в държавата, но имащи българско гражданство, имащи правна връзка с нея, спадат към населението на държавата.

Върховенството на властта на народа в една държава се нарича - народен суверинитет.
Държавната власт има като свой източник волята на целия народ. Той е главният субект на властта.
(Две твърдения от времето на Ж.Ж.Русо, които са пример за висша демагогия и политически цинизъм.)

Видове държави

Според структурата си биват прости(единни) и сложни.
(И по този показател България също е проста държава, но дали е единна лично аз не се наемам да твърдя заради съмненията ми към управляващата олигархия в момента)
Прости са тези в които властта е единна върху цялата територия, с една нация, единна система от държавни органи.

Сложните са с комплексен характер, федерации и конфедерации.
Федерация - състои се от отделни държави, образуват общност с общи органи за управление. Отделните държави имат свои държавни органи в рамките на федерацията, федеративните органи имат върховенство.
Конфедерация - по-съвършенна форма на сложна държава - общност на суверенни държави, доброволно асоциирани. Взаимодействащи си в икономическата, политическата и военната област. Няма общи органи. Типичен пример Великобритания и Британската общност.

В зависимост от формата на управление:
Монархии и републики.
Монархиите биват - абсолютни, конституционни, парламентарно-конституционни.
Републиките - президентски и парламентарни.

Един от творците на републики и нации, имал и заветна мечта за "Земшарную республику Советов", намерила отражение и върху държавния герб на СССР

Държавно управление

Държавното управление се осъществява чрез три основни вида държавни органи:

1) Законодателни органи
2) Разпределително-изпълнителни органи
3) Съдебни органи

В основата на съвремените конституции(основен закон, сбор от основополагащи правни норми) по света е залегнал принципа на разделението и независимостта на трите власти.
В днешна България този принцип е формално спазен(на теория).

Държавните органи са обособени в системи. Характеризират се с това, че са функционално определени. Образуват се по два начина: по силата на конституцията, която определя основните норми в държавата и по силата на решението на други органи, които са овластени за това.
Отношенията им с другите органи и с гражданите в държавата по време на осъществяване на управлението са отношения на власт и подчинение.
Според структурата си биват - колективни и еднолични.
Имат три вида компетентност - териториална, материална и лична.

Науката за управлението е сложна и многообразна и корените и отиват в дълбока древност. В наше време след 50-те години на 20-тия век в развитите страни се наложи системния подход, за който говореше дори Тодор Живков а днешните отговорни фактори вероятно не знаят или са забравили за какво става въпрос...
Най-общо казано управлението като цяло, в това число и държавното управление, може да се разглежда в три основни аспекта:
1) Третирането му като система
2) Разглеждането на управлението като информационен процес, изследва се от кибернетиката и теорията на управлението
3) Третирането на управлението като функция

Науката за управлението започва с изследване на управлението като функция, т.нар. структурно-функционален подход. Тук спадат класическите системи - социалните и политическите от които се интересува на първо място държавното управление.
Като преминем през класическите представители на теорията на управлението Фредерик Тейлър и Анри Файол, които се занимават с промишленни и търговски образци на администрацията стигаме до Макс Вебер и неговата "Теория на бюрокрацията", която е интересна за държавното управление.

Макс Вебер

Той определя четири основни принципа на управлението:

1) Принципа на единоначалието
2) Принципа на диапазона на управлението и контрола - при формиране на управленските структури, колко души могат да бъдат управлявани от едно лице( от 4 до 8 човека)
3) Принципа на изключението - механизъм, който не допуска изключение от правилата по различни причини. Администрацията да постъпва обективно безпристрастно, като се подчинява на определени правила. Така се избягва субективизма.
4) Скаларен принцип - правилата на които се подчиняват трябва взаимно да се допълват, подпомагат. Скаларен ефект на натрупването. Не може да функционира организация, която се гради на противоречиви правила.

В разрез със сегашните представи за бюрокрацията, Макс Вебер влага положителен смисъл в това понятие - апарат и тип организация, която има чисто технически предимства при решаване на организационни и управленчески проблеми по определени правила.

В управлението на социалните системи се използват множество методи. Те имат различен обхват и различна проблематика.
Сред общите методи можем да споменем - метода на прогнозирането, метода на моделираето и т.н., те са приложими към всички видове управление.
За държавното управление са важни конкретните методи на управление според степента на управляемост:

1) Метод на принуждението. Различна принуда - физическа, административна и икономическа - чрез човешките потребности.

2) Методи на манипулацията - въздейства се върху ценностната система на човека. Втълпява му се определена ценностна система. Посредством добре подбрано информационно въздействие на индивида се внушава едно определено поведение. Също така липсата на информация, недопускане на друга информация. Отделният индивид приема чуждите мисли и желания като свои. Манипулацията се извършва изцяло върху системата на боравене с информация и върху нея.
Съществува колективна и лична манипулация.
Съществува и самоманипулация. Колкото по-критична е ситуацията толкова по-голяма почва за манипулация има.

3) Метода на убеждението - при този метод интересите почти съвпадат. Заповедите се приемат като собственно волеизявление. Най-сигурни методи, но в живота са по-често изключение отколкото правило.

Политика

У нас често се говори за политика, дори в сутрешните блокове на телевизиите, и най-много преди избори, но досега не съм чул някой да е казал или да е обяснил какво е това...Какво е това политика? Ако бях един журналист щях да направя анкета сред политиците за да се види колко от тях знаят какво работят.
Политика - отношения между хората, социалните групи, държавите.
Тези отношения се регулират от нормите на правото. Правните норми утвърждават политическите отношения и обратно правото въздействува върху политиката, създава порядък в политическите отношения.

В исторически аспект европейската(в това число американската) политико-правна мисъл и практика се разделят на четири основни периода:

1.) Перодът в който изобилствуват философските аргументи.Той обхваща приноса на античните Гърция и Рим, но не и приноса на т.нар. "варварски народи", които дават своя принос в т.нар."обичайно право", повече намерило почва в англо-саксонската система днес.
Тогава през този период философията доминирала в политическата наука. Древните гърци и римляни лансират основни понятия в политиката, конструират завършени модели на обществено-политическото управление. Те насочват погледа си към индивида,(гърците) и обществото(римляните), търсейки отговор на вечния въпрос: Кой легитимира властта? Кой има право да управлява и кой има право да го санкционира?
Те прибягват до философията(дошла при тях по собствените им думи от магите-българите), универсалната тогава обществена наука, за да поставят началото на своите политически учения.
За нашите предци по това време нещата са били ясни и желязно урегулирани...

2.) Периодът, в който изобилствуват теократичните аргументи. Той обхваща Средновековието и наложилата на цялото общество своите виждания християнска Църква. Видни мислители от това време са Т.Аквински и Свети Августин.

3.) Периодът, в който основни са антропоцентристките аргументи. Във времето той обхваща Реформацията, Барока и най-вече Просвещението. Съвсем относително някои считат италиянският мислител Н.Макиавели за негов предвестник.
По време на този период се формира гръбнака на класическия политическия спектър. Зараждат се и окончателно придобиват своите характерни особености : консерватизма, либерализма и социализма.

4.) Периодът, в който преобладават социалните аргументи. Относително го определят като времето след Френската революция и най-вече появата на Ж.Ж.Русо и неговата теория за народния суверинитет. Утвърждава се появилата се тенденция политиката да се социализира. Появяват се теориите за съсловията и класите, предвестници на левите тоталитарни и анархистични политически идеологии - комунизъм,фашизъм, национал-социализъм, анархизъм и т.н.

След втората световна война интерес представлява Теорията за управляващия елит, зародила се по-рано от подхода на испанския философ Хосе Ортега и Гасет, трудовете на Роберт Михелс и особено на Гаетано Моска и Вилфредо Парето, които се смятат за основоположници на елитаризма.
Западните политолози са убедени в невъзможността на част от населението да формира свои политически възгледи. В този смисъл германецът Ото Щамер дава следната препоръка:"приравняване на мненията долу с решенията горе", което би могло да се осъществи чрез:
- политическа просвета на населението, която да е наясно с проблемите на управлението и да е в състояие да възприема взетите политически решения;
- създаване на такава образователна система, която да премахне пропаста между образовани и необразовани;
- създаване на единен стил на управление, опиращ се на традициите във властта.
Елитаризмът като концепция за упражняване на политическата власт се приема нееднозначно в политическите среди, главно поради неговото несъответствие с основни принципи на съвремената демокрация. Вероятно обаче при определени условия обществото би приело една олигархия, стига тя да не е обратна и антинародна както в България днес а да работи и управлява в негов нтерес.

Лично аз съм привърженик на класическата политическа идеология - консерватизъм а не на елитаризма, но за съжаление за изминалите 100 години тя не можа да намери приложение в България и да реализира свои идеи и постижения на българска земя. Значи спада кам малко известните неща за българина. Затова следващият постинг ще бъде посветен на Консерватизма.